Решение по КНАХД №526/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Р. К. В. от гр. Русе, чрез процесуалния му представител, против реше­ние № 271/24.06.2025 г., постановено по АНД № 537/2025 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е изменено наказателно постановление (НП) № 24-3393-000118 от 06.03.2024 г., издадено от началник на Второ РУ при ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.6, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.5 от същия закон, на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца. С решението си въззивната инстанция е преквалифицирала нарушението в такова по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и е определила на касатора административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца като същият е осъден да заплати на ОД на МВР – Русе сумата от 150 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществения нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Касаторът твърди, че деянието, за което е наказан, е несъставомерно поради отсъствие на елементи от субективната страна на нарушението. Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява той да е видял, че на пътното платно стои лице, което му подава сигнал да спре, а още по-малко че е осъзнавал, че това лице е полицейски служител. Моли съда да отмени решението и да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждането на направените деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Русе, чрез процесуалния си представител, е депозирал възражение с вх. № 24787/04.08.2025 г., в което счита касационна жалба неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако жалбоподателят се представлява в производството от адвокат и уговорения хонорар е над минималния размер, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да постанови оспорения пред настоящата съдебна инстанция съдебен акт въззивният съд е приел от фактическа страна, че в община Русе постъпило уведомление от РСФ „Д. зърно“ Русе за масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска техника“, която щяла да се проведе на 6, 7, 8 и 9.02.2024 г. от 10:30 ч. до 13:00 ч. в гр. Русе, с маршрут: сборен пункт бул. „България“ № 310 /паркинг „ПИМК“/, кръстовище с кръгово движение на „Безмитна зона“, по бул. „България“ до РЗПБЗН 2 и обратно до кръстовище с кръгово движение на „Безмитна зона“.

По повод постъпилото уведомление сутринта на 7.02.2024 г. служители на Второ РУ при ОД на МВР - Русе били изпратени на бул. „България“ в гр. Русе, за да осигурят безопасното провеждане на протеста на РСФ „Д. зърно“ - Русе. Около 10:00 часа един от тези служители - Ст. М., разпитана в качеството на свидетел по делото, облечена в полицейска униформа, върху която имало светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция“ и със стоп палка в ръка, застанала на входа на паркинг, стопанисван от „ПИМК“ ООД, гр. Пловдив, намиращ се на бул. „България“ № 310, с цел да не позволява излизането на превозни средства от паркинга и включването им в движението по булеварда, където в дадения час започвало шествие на земеделска техника, организирано от посочения съюз. Първите няколко земеделски машини навлезли в булеварда и се движели в посока ГКПП „Дунав мост“. Около 10:15 часа жалбоподателят привел в управление товарен автомобил, [Марка] с рег. № [рег. номер] на паркинга на бул. „България“ № 310 и тръгнал към булеварда. Св. М. видяла движещия се към нея камион, управляван от касатора, застанала пред него, разпоредила му устно като в същото време му давала ясни сигнали с ръце да преустанови движението си. Жалбоподателят не се подчинил на разпорежданията на полицейския служител, преминал покрай него без да намали скоростта си на движение и се включил в бул. „България“ като пресякъл движението на намиращите се там земеделски машини, водачите на които били принудени рязко да спрат, за да предотвратят ПТП между тях и автомобила на В.. Последният продължил в посока ГКПП „Дунав мост“, но пътят му бил препречен от водачите на земеделска техника. Свидетелите М. и Г. – другият полицейски служител, който към този момент изпълнявал задълженията си по охрана на мероприятието и който наблюдавал всичко случващо се от платното на булеварда, догонили пеша управлявания от касатора товарен автомобил като пред тях последният обяснил противоправното си поведение с това, че много бързал.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства контролираната съдебна инстанция приела за установено по несъмнен начин извършването на процесното нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, изразяващо се в отказ на В., в качеството му на водач на МПС, участник в движението, да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, тъй като той отказал да изпълни разпореждане на полицейски орган – полицейския служител Ст. М. да спре движението на управляваното от него МПС с рег. № [рег. номер] и да не навлиза с него в движението по бул. „България“. В същото време въззивният съд приел, че неправилно наказващият орган приложил санкционната норма на чл.175, ал.5 от ЗДвП, поради това, че по делото липсвали събрани доказателства за въведена временна организация на движението или временна забрана за движение. Районният съд посочил, че по делото липсвала представена заповед за въвеждане на временна организация или временна забрана на движението за процесния пътен участък, а от показанията на разпитаните по делото свидетели също не се установявало такава да е била въведена като били налице единствено твърдения, че е изготвен предварителен план относно провеждането на охранително мероприятие по охрана на масова обществена проява „Манифестация, шествие със земеделска техника“, представен по въззивното дело. За изясняване на това обстоятелство инстанцията по същество е изискала от ответника да представи доказателства за това от кой орган, с какъв документ и по какъв начин е създадена временната организация на движението, но такива не били ангажирани по делото. При липсата на ангажирани доказателства за въведена временна организация или временна забрана за движението районният съд, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, преквалифицирал нарушението в такова по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и съответно наложил на В. административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 месеца.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК вр.чл.63в от ЗАНН. Съдът е събрал допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и НП дата, час и място В. като участник в движението – водач на МПС е извършил нарушение на чл.6, т.2 от ЗДвП, отказвайки да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, по-конкретно разпореждането на полицейски орган – полицейския служител Ст. М. да спре движението на управляваното от него МПС с рег. № [рег. номер] и да не навлиза с него в бул. „България“.

След като контролираната инстанция е счела, че наказващият орган неправилно е приложил санкционната норма на чл.175, ал.5 от ЗДвП, то правилно и обосновано е преквалифицирала деянието, на основание чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, като го е подвела под нормата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, което се явява и по-леко наказуемо нарушение.

Правната регламентация относно провеждането на мероприятия от вида на процесното – „манифестация, шествие със земеделска техника“, както и на осигуряването на обществения ред при провеждането им, се съдържа в Закона за събранията, митингите и манифестациите, както и в относимия подзаконов нормативен акт – Инструкция № 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. За свикване на събранието или митинга се уведомява кметът на общината, на чиято територия ще се проведе -чл.8, ал.1 от ЗСММ. Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.5 от същия закон, за провеждането или непровеждането на събранието, митинга или манифестацията кметът на общината, съответно кметът на кметството, уведомява незабавно компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Дейността по опазване на обществения ред при провеждане на мероприятие с ниска степен на опасност, като каквото следва да бъде определено процесното, е регламентирана в раздел V на Инструкция № 8121з-988 от 12.12.2014 г. за осигуряване на обществения ред при провеждане на мероприятия. Съгласно чл.20 от посочената инструкция, охраната на мероприятия с ниска степен на опасност се организира от директора на ОДМВР, началника на районното управление (РУ), на чиято територия се провеждат, или от полицейски орган, на който са делегирани правомощия за това по определения в МВР ред (ал.1). За управление на силите и средствата на място се определя полицейски орган от състава на съответната ОДМВР или РУ, на чиято територия се провежда мероприятието (ал.2). Нормата на чл.21 от инструкцията гласи, че служителят по чл.20, ал.2 организира охраната на мероприятието, като изготвя план съобразно конкретната обстановка и изискванията на чл.18, ал.1, с изключение на изискването за посочване на ВОЩ и ГОУ (ал.1). Планът по ал.1 се утвърждава от директора на ОДМВР или оправомощен от него служител или от началника на РУ, на чиято територия се провежда мероприятието (ал.2).

В конкретния случай действително е представен план по чл.21 от Инструкция № 8121з-988 от 12.12.2014 г., но той не замества заповедта за въвеждане на временна организация или временна забрана на движението, поради което правилно районният съд е приел, че не е налице посочения елемент от обективната страна на нарушението по чл.175, ал.5 от ЗДвП, което е станало причина и за преквалификацията на нарушението в друго, по – леко наказуемо такова – по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

На следващо място, касационната инстанция напълно споделя и изводите на районния съд за доказаност на субективната страна на посоченото нарушение по чл.175, ал.1, т.4 вр. чл.6, т.2 от ЗДвП. Съдът намира доводите на касатора, че не е възприел полицейския служител, съответно и за това не бил изпълнил даденото му разпореждане, за израз на изцяло защитната му теза срещу вмененото му нарушение. От всички събрани по делото гласни доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че полицейският служител Ст. М. е била с полицейска униформа, върху която имала светлоотразителна жилетка с надпис „Полиция“, което, както сочи и въззивният съд, ясно обозначава изпълняваната от нея функция. На следващо място, дори и да се приеме, че касаторът не е забелязал полицейския служител, то той не може да не е възприел факта, че в движението по бул.“България“, в което той се включил, липсват други участници освен придвижващата се по него земеделска техника. Въпреки това не спрял доброволно, а едва след като багер му препречил пътя. Освен това пред полицейските служители касаторът заявил, че „бързал и не бил съгласен с протеста“, което ясно демонстрира, че той е бил наясно, че такъв протест се провежда и че движението по бул.“България“ на товарни автомобили, като управлявания от него, по време на провеждането му е забранено. От показанията на св. Б., дадени при първоначалното разглеждане на въззивното дело, също става ясно, че касаторът е бил наясно със забраната, наложена от полицейските органи, в процесния интервал от време превозни средства да не напускат паркинга на „ПИМК“ по посока бул. „България“.

По тези съображения касационната инстанция намира, че районният съд е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от визираните в касационната жалба пороци и поради това следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационното производство, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (в приложимата редакция на нормата), с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в минималния размер от 80 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР - Русе, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА реше­ние № 271/24.06.2025 г., постановено по АНД № 537/2025 г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА Р. К. В., с [ЕГН] от гр.Русе, [улица], вх.1, ет.2, ап.2, да заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.