Р Е Ш Е Н И Е
№ 1449, 15.04.2020
г.,
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 11.03.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
3402 по
описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” №
250, представляван
от управителя ****, а също и от пълномощника му юрисконсулт ****, твърди, че като собственик и ползвател на водоснабден обект, находящ
се в ****, през периода 03.08.2015 г. - 28.09.2018
г. М.С.М. е имала качеството на потребител на извършваните от дружеството
услуги, както и че за същия последното е извършило услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална такава на обща стойност 752.17 лева, цените
на които не са заплатени в срок, поради което ответницата дължи и обезщетения
за забава за периода 31.10.2015 г. - 30.09.2018 г. в общ размер на 88.27 лева.
За тези
вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16677 по описа на Районен съд - Пловдив, XI гр. с. за 2018
г., която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и в изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Обективно съединени искове е правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на
ответницата М.С.М. с ЕГН **********, адвокат З.Д.З., оспорва предявените
искове, като твърди, че : в исковата молба липсва твърдение да няма
индивидуален водомер в обекта - напротив твърди се, че има такъв, който не
отговаря на Закона за измерванията, но липсват данни на кои изисквания същият
не отговаря и ако има повреди, какви са, кой ги е констатирал и на коя дата;
представените с исковата молба карнети не са подписани от ответницата, същата
няма качеството на потребител, съответно не е получавала нито писмено, нито
устно уведомяване за повреда на измервателно устройство, нито е била
констатирана такава; всички вземания преди 24.10.2015 г. да погасени по
давност, поради което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира
следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 16677 по описа на Районен
съд – Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г. на 25.10.2018 г. е издадена Заповед № **** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М.С.М. да заплати на кредитора „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД :
сумата от 752.17 лева – главница, представляваща неплатени задължения за
консумиране на питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ****, за периода
03.08.2015 г. – 28.09.2018 г. ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 24.10.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от
88.27 лева – лихва за периода 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г., а също и сумата
от 325 лева разноски по производството, в това число 25 лева държавна такса и
300 лева адвокатско възнаграждение, която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в изпълнение на дадено от заповедния съд
указание дружеството е предявило настоящата искова молба за установяване на
вземанията си по заповедта.
„Потребители” по смисъла на Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги /§ 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни разпоредби на ЗРВКУ/, а
съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.
в сила от 12.10.2004 г., наричана накратко в следващото изложение „Наредбата”/
: „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.”, т. е. за придобиването на качеството на потребител е
меродавно не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните
услуги, съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва
с принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
До датата на приключване на съдебното дирене, въпреки изрично даденото
му указание ищецът не ангажира доказателствени средства относно установяване на
факта, че през исковия период ответницата е била собственик на посочения в
исковата молба недвижим имот, с оглед на което съдът намира това твърдение за
недоказано.
А щом през процесния период ответницата не е била собственик на
посочения в исковата молба недвижим имот, то тя не е имала и качеството на
потребител на предоставяните от дружеството В и К услуги за този имот, поради
което в нейната правна сфера не е възникнало задължение да заплати цените на
извършените за същия услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, с оглед на което предявените искове като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представлявано от *****, искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че М.С.М. с ЕГН **********,
му дължи : сумата от 752.17 лева – главница, представляваща сбор от
неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за
обект, находящ се в ****, за периода 03.08.2015 г. – 28.09.2018 г. ведно със
законната лихва от 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 88.27
лева – лихва за периода 31.10.2015 г. до 30.09.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
16677 по
описа на Районен съд - Пловдив, ХІ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
Р.М.