Р Е Ш
Е Н И Е
№ 43/03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на тридесет и първи януари двадесета година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Антоанета Лазарова и с
участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №4/2020г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1 от Закон за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
С Решение №164 от 27.11.2019г.,
постановено по АНД №133/2019г., Районен съд Лом е потвърдил Наказателно
постановление № Е-НП-3/19.02.2019г. на Заместник министъра на енергетиката, с
което на Д.Б.Д. *** е наложена глоба в размер на 50000 (петдесет хиляди) лева
на основание чл.93, ал.2, т.1 във вр. с чл.95, ал.3 от Закона за подземните
богатства (ЗПБ).
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт Б., го обжалва и моли да
бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, като развива доводи, които
обосноват незаконосъобразност на наложената глоба. В съдебно заседание,
касатора, чрез пълномощника си адвокат М*** , поддържа жалбата си и моли да
бъде отменено обжалваното решение, като доводи излага в писмени бележки.
Ответника не взема становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, като правилно и
обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.2
от ЗПБ. В решението си, въззивния съд е изложил доводи относно фактическата
обстановка, съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като е
счел, че наложената имуществена санкция е законосъобразна и правилно е
приложена разпоредбата на чл.200 от ЗЗП. Изложени са и мотиви, че в случая не
може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случая не е
маловажен.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в случая от касатора
не е осъществено нарушение на чл.4, ал.2 от ЗПБ. Това е така, тъй като в
мотивите на обжалваното решение въззивния съд е дал обоснован и подробен
отговор на така изложените доводи, които изцяло се споделят от настоящият
съдебен състав, който не счита за необходимо да ги излага повторно, като на
основание чл.221, ал.2 АПК ги възприема изцяло като мотиви към настоящето
решение. Фактите по делото са безспорни, като свидетелските показания на
свидетелите Н*** М*** , Г*** Н*** , К*** Ц*** , О*** Й*** и С*** Б*** са
установили в хода на съдебното производство, че нарушението на разпоредбата на
чл.4, ал.2 от ЗПБ, което е надлежно описано в наказателното постановление, е
извършено от касатора. При налагане на глобата е приложен материалния закон,
който е приложим за случая и не е допуснат порок, който да налага да бъде
отменена. Нарушението е точно и ясно индивидуализирано и описано в
наказателното постановление, което съдържа всички необходими реквизити по чл.57
от ЗАНН.
Не
се установяват и сочените от касатора пороци на воденото производство по
налагане на админстративното наказание, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН, без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган, тоест не е налице порок свързан с надлежното
упражняване на правото на защита на административнонаказаното лице. Следва да
се отбележи, че за наложеното административно наказание е без значение
обстоятелството дали на същото лице е отправяно предупреждение или са налагани
административни наказания за подобни нарушения, тъй като размера на наложената
глоба е към минимума предвиден в приложимата материална разпоредба.
Следва
да се отбележи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нерегламентираното добиване на природните богатства не може да даде основания
да се приеме, че случая е маловажен, с оглед обстоятелство, че става дума за
грубо нарушение, с което се засяга околната среда и се нанасят вреди на
природата.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр.
чл.63, ал.1 от ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение №164 от 27.11.2019г., постановено по АНД №133/2019г. по описа на
Районен съд Лом.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: