Определение по дело №1511/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../……..09.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

търговско дело №1511 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, представлявано от юрисконсулт П.П., против Решение №2949 от 01.07.2019г. постановено по гр.д.№4630/2018г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против А.З.Н., с адрес: ***, чрез назначения особен представител адв.Е.С., със съдебен адрес:***, офис 7, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемият дължи на въззивника за сумата от 614.52лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до окончателното погасяване на дълга, сумата от 135.12лв., представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г. и сумата от 53.47лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена Заповед №473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват извода на първоинстанционният съд за недоказаност на размера на иска. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Ето защо се твърди, че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да го отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. С оглед изложеното, се моли за отмяна на решението и уважаване на предявените претенции.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че аргумента на жалбоподателят-ищец за приложимостта на чл.162 от ГПК, не може да бъде споделен, тъй като същият е носител на тежестта да докаже размера и основанието на своята претенция. Поддържа се, че на жалбоподателят многократно е давана възможност да ангажира доказателства, което той не е сторил, като едновременно с това е бил надлежно предупреден от съда, че ако не ангажира доказателства, спрямо него ще бъде приложена разпоредбата на чл.161 от ГПК. Поддържа се, че чл.162 от ГПК дава право за преценка на съда, а не вменява задължение, тъй като служебното начало в гражданското съдопроизводство, касае единствено и само извършването на дължимите процесуални действия, но не и защита на материални потестативни права, заявени в ИМ, които са предмет на диспозитивното начало. Поддържа се още, че според състезателно начало, страните посочват фактите, на които основават исканията си и представят доказателства за тях. Ето защо се поддържа, че атакуваното решение, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. На следващо място се поддържа, че иска е неоснователен, поради липса на доказателства, че ответникът е уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по процесният договор и че длъжника е поканен да заплати станалото изцяло изискуемо задължение. Сочи се, че не са представени актуални доказателства по аналитичната партида на длъжника, които да показват какъв е размерът на непогасените задължения по процесния договор за потребителски кредит към датата на образуване на исково производство. Сочи се, че представената справка към ИМ, в частта, в която са посочени определени вноски, не представлява документ по смисъла на закона, доколкото не носи подпис, дата, нито име и длъжност на съставителя. Сочи се още, че частта, съдържаща описаните реквизити, е от дата 28.03.2018г., поради което се твърди, че в справката не са отразени евентуални плащания, настъпили от момента на образуване на заповедното производство до датата на депозиране на отговора. Ето защо се оспорва представеното извлечение и се моли за изключването му от доказателствения материал. Моли се за потвърждаване на атакуваното решение.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като са подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими приложения. От друга страна с оглед факта, че ответникът се представлява от особен представител, за редовността на производство, следва да се събере депозит за полагащото се възнаграждение на особеният представител, което се дължи авансово от въззивника-ищец. Ето защо на жалбоподателят, следва да укаже да внесе депозит в размер на 300лв., с предупреждение, че при неизпълнение жалбата му ще бъде върната като нередовна.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивната жалба на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, против Решение №2949 от 01.07.2019г. постановено по гр.д.№4630/2018г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя, против А.З.Н., искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззиваемият дължи на въззивника за сумата от 614.52лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит №CREX-14272335/07.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-22.01.2018г., до окончателното погасяване на дълга, сумата от 135.12лв., представляваща неизплатена възнаградителна лихва за периода от 05.02.2017г. до 05.01.2018г. и сумата от 53.47лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 05.03.2017г. до 11.01.2018г., за които суми е издадена Заповед №473/25.01.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№927/2018г. на Районен съд Варна.

 УКАЗВА на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, действащо чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, че следва в едноседмичен срок от съобщаването, да представи доказателства за внесен по особената сметка на ВОС, депозит за възнаграждение на назначеният особен представител на длъжника-ответник, дължимо за въззивното производство в размер на 300лв., като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната като нередовна.

 НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1213/2019г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 20.11.2019г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

 

2.