№ 3425
гр. Варна, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Симона Р. Донева
при участието на секретаря Веселина Д. Г.а
като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело №
20253110110078 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Образувано е по молба, подадена от С. С. Б., ЕГН: ********** срещу
брат му – М. С. Б., ЕГН: ********** с твърдения за извършени актове на
физическо и психическо насилие.
В молбата за защита се излага, че страните са братя. Сочи, че след
завръщането в България през 2021 г. трайно се е установил в бащината си
къща, находяща се на адрес: гр. Варна, *****, за да полага грижи за болната си
майка – С.М. С.. Излага, че през годините ответникът периодично е
упражнявал насилие над молителя, като само веднъж през 2021 г. е
сигнализирал Първо РУ – Варна за нанесения побой. Сочи, че на 16.08.2025 г.
около 13.20 часа ответникът започнал да вика и крещи, махнал слушалките от
главата на молителя, докато той работел по дървена скулптура на двора на
къщата им, находяща се в гр. Варна, *****. Споделя, че брат му изискал
обяснения, защо е преместил количката на детето му. Сочи, че го е блъснал
силно с ръце в гърдите и докато му обяснявал защо я е преместил, започнал да
го обижда и заплашва със следното: „Ще направя така, че да изчезнеш от тука.
Ще те смачкам. Ще те убия“. Споделя, че от къщата излязла сестра му П. С. Б.,
1
която подала сигнал на 112. Сочи, че 20 минути след сигнала дошли на място
полицейски служители, като пред тях брат му продължил да го заплашва, че
ще го пребие. Излага, че служителите са му обяснили, че всеки един от тях
носи персонална камера, която е заснела поведението. Сочи, че е подал жалба
в Първо РУ – Варна. Посочва, че майка му, която е неподвижна е чула
виковете и се е обадила на сестра му Н., която също подала сигнал на 112.
Излага доводи, че доколкото му е известно ответникът е осъждан и се страхува
да не изпълни заканите си спрямо него. Моли за постановяване на мерки за
защита, както и такива за незабавна защита.
В законоустановения срок е постъпил отговор на молбата от страна на
М. С. Б., чрез адв. П. И. и адв. Д. П.. В същия се излагат доводи за
допустимостта и неоснователността на същата, като оспорва изложените
твърдения в молбата. Сочи, че на посочената дата действително имал вербален
спор с брат си. Излага, че С. поС.но местел техни вещи, които са оставили в
двора. Твърди, че брат му е зависим от упойващи вещества, като усещал
мирис на марихуана, за което е лежал в комуна в Испания. Сочи, че са налице
конфликти в семейството, както и със съседите, доколкото брат му ставал
шумен и конфликтен. Посочва, че стресирал жена му и детето му. Излага
доводи, че тъща му живее в тяхната част от къщата и напоследък като
оставяли детето, то плачело, защото брат му викал, което се чувало из целия
двор. Сочи, че на посочения ден със съпругата му отишли до къщата, за да
вземат детето, като забелязали, че количката му и саксии от двора са
изместени. Брат му бил на двора и като се приближил до него, започнал да му
крещи. Предвид шума, които вдигнал голямата му сестра се е обадила на
телефон 112. Сочи, че докато е говорел на брат си последният е бил с гръб към
него, защото не искал да го вижда. Моли за отхвърляне на депозираната
молба.
В производството е постановена заповед за незабавна защита № 165 от
22.08.2025 г., в която са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗЗДН.
В о. с. з. молителят се явява и се представлява от адв. Д.. Моли за
уважаване на молбата и постановяване на мерки за защита. Претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение.
В о. с. з. процесуалният представител на ответника изразява становище
за неоснователността на молба. Претендира разноски.
2
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица
съобразно чл. 3, т. 9 от ЗЗДН, доколкото безспорно ответникът е брат на
молителя.
Сезиращата съда молба, се основават на твърдения за осъществен по
отношение на молителя акт на психически и физически тормоз от дата
16.08.2025 г., поради което молбата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1
от ЗЗДН преклузивен срок.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 от ЗЗДН, в която
молителят декларира акт на извършеното спрямо него домашно насилие
изразяващо се в психически и физически тормоз и конкретно акта на
16.08.2025 г. с идентични твърдения на изложените в исковата молба.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, е необходимо
молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от
посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове
на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника
доказване, оборващо изложеното от молителката.
По делото като писмени доказателства е приета декларация по чл. 9 от
ЗЗДН.
По изричната разпоредба на чл. 13 от ЗЗДН, регламентираща
допустимите доказателства в производството, декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е
доказателство за изложените в нея обстоятелства и на основание чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за защита само въз основа на
приложената декларация. В подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са
декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по
естеството си съставляващи осъществено физическо, емоционално и
психическо насилие по смисъла на закона. Целта на защитата по ЗЗДН е да
бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична
неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за
3
въздействие спрямо нарушителя му. Като акт на домашно насилие, съобразно
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, се определя всеки такъв на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 от ЗЗДН. Липсва легална
дефиниция на понятието "психическо и емоционално насилие", но като такива
могат да бъдат окачествени всички действия, които имат отрицателно или
вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни за
него емоции и/или го принуждават да ги подтиска и да не ги изразява.
Актовете на такова могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е
налице емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно,
като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на
пострадалото лице. Последното разглеждано в контекста на целта на защитата
по ЗЗДН, а именно да бъде дадена бърза и адекватна защита на пострадалите,
чието право на лична неприкосновеност е било нарушено, чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя му.
От представеното в производството по делото удостоверение за
наследници с изх. № АУ013738ОД от 07.02.2025 г. е видно, че С. Б. С. е
починал на 25.08.2012 г., като е оставил за наследници съпругата си – С.М. С.,
и деца си – Б. С. Б., Н. С. Б., П. С. Б., М. С. Б. и С. С. Б..
От служебно извършените справки се установява, че срещу М. Б. в
образувано гр. д. № 4226/2009 г. по описа на Районен съд- Варна. Видно от
справките за съдимост и двете страни са осъждани – С. Б. за престъпление по
чл. 206, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от НК по НОХД № 839/2005 г. по
описа на Районен съд – Варна, а М. Б. за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3, т.
4 и т. 5 по НОХД № 995/1996 г. по описа на Районен съд – Варна, по НОХД №
1799/2002 г. по описа на Районен съд – Варна, за престъпление по чл. 194, ал. 3
от НК по НОХД № 1001/2001 г. по описа на Районен съд – Варна, за
престъпление по чл. 157, ал. 3 от НК. От справката, изискана от УМБАЛ
„Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че страните не са настанявани за
лечение в психиатричните клиники.
От постъпилата молба от третото задължено лице – Н. С. Б. по реда на
чл. 192 от ГПК, е видно, че последното не разполага със записи от
видеокамерите, насочени към двора на къщата, поставени от М. Б. без
4
съгласието на останалите съсобственици.
От съдържанието на писмото от Първо РУ-Варна е видно, че са
постъпили сигнали на 16.08.2025 г., като е посетен адрес в гр. Варна, ***** от
страна на полицейски служители.
В производството след изслушването на записите към доказателствения
материал по делото като веществено доказателство са приобщени
приложеният CD-диск, в който се съдържат електронни документи –
аудиофайлове, ведно със снимките от Районен център 112-Варна. От същите
се установява, че на 16.08.2025 г. в РЦ 112-Варна са получени два сигнала на
16.08.2025 г. в периода от 13,29 часа до 13,40 часа по повод на случилото се на
адрес: гр. Варна, *****.
В производството след възпроизвеждане в о. с. з. на видеозаписите от
персоналните камери на полицейските служители, посетили адреса на
16.08.2025 г. се установява, че пред същите са отправени заплахи от страна на
М. Б. по отношение на С. Б. /от 0:55 мин. до 1:20 мин./, като изрично М. Б.
дори и пред органите на реда е отправил многократно заплахи спрямо С. Б.
използвайки следните думи: „Ще те убия!“, „Ще те смачкам!“.
От изисканата справка е видно, че на всички присъстващи на спора са
съставени протоколи за предупреждение на 16.08.2025 г.. Съставен е и
протокол за предупреждение на М. Б. да не отправя закани и заплахи за
физическа саморазправа спрямо С. Б..
С цел провеждане на пълно и главно доказване на твърдените актове на
домашно насилие по делото, респ. опровергаването им в производството е
допуснато събирането на гласни доказателствени средства посредством
разпит на свидетели, водени от страните.
От свидетелските показания на П. Б., сестра на страните, живееща на
адреса, се установява, че е чула, че брат й М. е започнал да крещи, излязла на
двора го видяла да блъска с ръце С. по гърдите. Споделя, че във времето
много пъти М. е проявявал агресия към брат им. Сочи, че къщата им е
съсобствена, доколкото са петима съсобственици, както и че в нея живее и
майка им.
За опровергаване на изложеното в настоящата молба е допуснат един
свидетел в полза на ответника – Е.Р.Т.-Б..
От свидетелските показания Е. Б., съпруга на М. Б. се установява, че
майка й живее в дома на М. Б. в гр. Варна, *****, както и че къщата живеят С.,
майка му и сестра му. Сочи, че оставила бебешката количка на сина им в двора
до стълбите, където живее мъжа й. Твърди, че на 16.08.2025 г. намерила
количката изместена и извикала мъжа си. Споделя, че чула братята да се карат
5
около 13 ч., както и че след като е излязла на двора и не е видяла физическа
саморазправа между страните.
В производството като свидетели са разпитани и полицейските
служители – Н. Г. Г. и С. Ц. С.. Същите при разпита си са посочили, че са
посетили адреса на 16.08.2025 г. и са чули да се отправят заплахи и обиди от
М. Б. към брат му С. Б. и обратно. Служителите след провеждането на
разговори с всички лица, които са били на адреса са установили, че спорът
касае преместването на детска количка в двора на къщата и в по-конкретно
имуществени спорове относно съсобствената на страните къща. Уточнили са,
че на всички лица са съставени предупредителни протоколи.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира
следните правни изводи:
От съвкупността на събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че спрямо молителя е осъществен психически и физически тормоз
и на посочената дата - 16.08.2025 г., определян от съда като акт на домашно
насилие. Очевидно е, че между страните съществува спор по повод
използването на съсобствената им къща, в която молителят живее, с майка си
и сестра си, а ответникът използва неговата част чрез майката на съпругата му.
Развилата се ситуация на 16.08.2025 г. касае осъществен физически и
психически тормоз спрямо молителя. Последният е бил вербално и
психически тормозен от брат си. Замахването с ръка и ударът с ръце в гърдите
безспорно представлява осъществен акт на физическо насилие. Предвид
родствена връзка и поради факта на физическа саморазправа, съдът определя
отношението на ответника за морално укоримо и неприемливо от гледище на
закона, а и безспорно квалифицирано като психически и физически тормоз.
Отделно от горното, безспорно се събраха доказателства по делото, че са
отправяни заплахи от ответника спрямо молителя. Описаните актове на
насилие се съдържат в писмените доказателства, както и от събрани гласни
такива, поради което следва да се приеме, че безспорно се установява, че са
осъществени описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН актове на
домашно насилие спрямо молителя. С оглед на горното, съдът намира, че
молбата е основателна и като такава следва да се уважи.
Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи,
че институтът на реторсията не е приложим в производствата по ЗЗДН /така
6
Решение № 306 от 14.03.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 336/2022 г. и
други/. Затова и не следва да се съобразяват действията, извършени от
молителя по повод на ответника, доколкото предметът на настоящото
производство е ограничен единствено до изложените актове в молбата, респ.
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, депозирана от С. Б.. Следва да се посочи, че за
всеки пострадал е открита възможността да потърси защита по този ред /чл. 1,
ал. 2 от ЗЗДН/.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът
намира следното:
При определяне на защитните мерки съдът не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице.
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, предвид формирания от съда извод, че
такова е било извършено.
Като адекватни и необходими следва да се определят такива мерки,
които в действителност биха били резултативни в посока преосмисляне
отношението на ответника спрямо брат му. Принципно, защитните мерки
срещу домашно насилие нямат за цел да накажат необосновано насилника, а
да предотвратят бъдещи актове на домашно насилие, съхранявайки здравето -
физическо, психическо и емоционално, и живота на пострадалия. В този
смисъл съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен да не
осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез
всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл.5, ал. 1, т.
4 от ЗЗДН. Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от
закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца. Съобразявайки, че
извършеното е изолиран случай на нарушение по този закон, предвид липсата
на заведени други дела между страните, съдът намира, че мярката по чл. 5, ал.
1, т. 4 от ЗЗДН следва да бъде наложена за срок от десет месеца, считано от
датата на издаване на заповед за незабавна защита по настоящото дело -
22.08.2025 г.
Доколкото се касае за съсобствен недвижим имот, съдът намира, че ако
се наложи и мярка за забрана за доближаване на пострадалия, който живее в
7
съсобствената къща, би се възпрепятствало упражняването на правото на
съсобственост на ответника. Отделно от горното, предвид родствената връзка
между страните и останалите лица, които живеят на адреса, би се
възпрепятствало пълноценното общуване помежду им. Затова и съставът на
съда намира, че с налагането на другите две мерки, а именно: забрана за
осъществяване на домашно насилие спрямо пострадалия, респ. забрана за
осъществяване на контакт между страните по какъвто и да е начин, е
постигната целта на закона, а именно: да се накара извършителят да прояви
критичност към поведението си и да преустанови извършването на нови
актове на насилие.
Отделно от това, ответникът следва да бъде предупреден, че на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при всяка, дори и незначителна проява на
домашно насилие, полицейският орган констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да се
образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Варненски районен съд дължимата за производството
държавна такса в размер на 25 лв., 1000 лева – адвокатско възнаграждение,
както и 60 лева – възнаграждения за свидетелите.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН на молителя следва да бъде издадена
заповед за защита.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***** да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо С. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
*****, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***** да не
осъществява контакт с пострадалото лице – С. С. Б., ЕГН: **********, с адрес
*****, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок от десет месеца, считано от датата на издаване на
8
Заповед за незабавна защита № 165 от 22.08.2025 г., постановена по
настоящото дело, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Варна сумата от 25
лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса, на основание чл.
11, ал. 2 от ЗЗДН, както и сумата от 60 лева /шестдесет лева/, представляваща
изплатени възнаграждения на призованите свидетели.
ОСЪЖДА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***** да заплати на С.
С. Б., ЕГН: **********, с адрес ***** сумата от 1000 лева /хиляда лева/,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение за настоящото производство.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на С. С. Б., ЕГН: **********, с
адрес ***** .
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН заповедта и препис от решението на
съда да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на
ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. С. Б., ЕГН: **********, с адрес: *****, че на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата на
постановяването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9