МОТИВИ към Присъда № 260036/11.02.2021 г.
по НОХД № 560/2021 г. по описа на
РС-Бургас.
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу С.Д.М.
с ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 28.01.2021 г., в гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“, до бл. 43, управлявал собственото си моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „Сеат”, модел „Ибиза“, peг. № СН ….. АТ, след
употреба на наркотично вещество - канабис, представляващо високорисково наркотично
вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Закон за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение №1 - Списък
1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични /НРКРВН/, установено по надлежния ред -
с техническо средство „Drager Drug test 5000” с фабричен номер ARLB 0021, номер
на пробата № 273 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Пред
съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият С.Д.М. призна изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се
събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си
прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка,
изнесена в обвинителния акт. Счита, че следва да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, което се отложи с изпитателен срок от три
години, както и да се наложи наказание глоба в размер на 150 лв. Счита, че
следва да намери приложение и разпоредбата на чл. 343г НК и подсъдимият да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Защитникът на подсъдимия
– адв. Д.М. от БАК, прави искане за определяне на наказание, като се вземе
предвид, че деецът не е осъждан и че е съдействал на разследването.
Подсъдимият М. заявява, че се
придържа към казаното от неговия защитник, съжалява за стореното, заявява, че желае
минимално наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият
С.Д.М. е на 20
г., с адрес в гр. Сливен, ж.к. ….., 73, ет. 2, ап. 5, с адрес в гр. Бургас,
ж.к. „…….к“, бл. 250, вх. 1, ет. 3, ап. 6, български гражданин, със средно
образование, безработен, неосъждан, ЕГН: **********. Подсъдимият притежава
СУМПС № 2…., издадено на
26.09.2018 г. и валидно до 26.09.2028 г.
На 28.01.2021 г.,
около 10:00 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, до бл. 43, свидетелите Е. К. и В.
М. - полицейски служители към 05 РУ - Бургас, като автопатрул „Бреза - 9“,
спрели за проверка л.а. „Сеат Ибиза”, с peг. № СН …АТ. Установили, че водачът е
подс. С.Д.М., като му поискали документите за проверка - свидетелство за
управление на моторно превозно средство, контролен талон към него, талон за
регистрация част 2 и лична карта. Подсъдимият М. им представил исканите
документи, а св. М. и св. К.. забелязали, че същият бил неспокоен, с треперещи
ръце, воднисти очи и разширени зеници. Усъмнили се, че е употребил упойващи или
наркотични вещества, които са забранени от закона. Било поискано съдействие от
сектор „ПП“ при ОДМВР – Бургас и на място пристигнал св. Д. Г. - полицейски
инспектор в сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас. Свидетелят Д. Г. разяснил на подс. С.М.,
че ще бъде изпробван с техническо средство дрегер за употреба на алкохол, а
след това и за употреба на наркотични вещества. Тестът за употреба на алкохол
бил отрицателен. Свидетелят Г.пристъпил към изпробване на водача за наркотични
вещества с техническо средство Drager Drug test 5000 с фабричен номер ARLB 0021,
проба № 273, като уредът отчел положителен резултат на канабис - 25. На подс. М.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение и издаден талон
за медицинско изследване № 0065904, в който е отразил, че приема показанията на
техническото средство.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия М. самопризнание,
което се подкрепя от събраните по досъдебното производство доказателства, а
именно: показанията на свидетелите Е. К., В.М., Д. Г. и от обясненията на подсъдимия С.Д.М.; протокол за оглед на
веществени доказателства; справка за съдимост, справка за водач/нарушител, АУАН
с бл. № 692394/28.01.2021 г.; разпечатка от проба; Заповед от 29.01.2021 г.; талон
за медицинско изследване № 0065904, протокол за сервизна проверка на техническо
средство; протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества; протокол
за медицинско изследване, разписка.
Съдът прецени събраните в хода на
досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия С.Д.М. се
подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в хода на
производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето
на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата. В случая доколкото всички доказателствени материали са
еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.
От
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 3 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо
място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява
в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява
„управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и
задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които
понятието "управление", включва всички действия или бездействия с
механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното
средство се намира в покой или в движение.
На следващо
място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил „Сеат Ибиза”, с peг. № СН ….. АТ,
който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство.
На последно
място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква
управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични
вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна
страна е налице, доколкото, видно от приложените доказателствени материали –
след направен тест с годно и калибрирано техническо средство „Drager Drug test 5000” с фабричен
номер ARLB 0021, номер на пробата № 273, безспорно се установява,
че подсъдимият е бил употребил един вид наркотично вещество, а именно: „канабис“
/ТНС-25/, представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закон за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. Фактът на употреба на наркотичното вещество
„канабис“ не се оспорва и от подсъдимия, който го потвърждава в хода на
производство.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на
чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от
подсъдимия, че е употребил наркотично вещество - „канабис“, както и че с действията
си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството,
но въпреки това - от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то
след като е употребил наркотично вещество.
По
вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са
налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради
което при определяне на наказанието приложение следва да намери правилното на
чл. 58а, ал. 4 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Това е така, доколкото в полза
на подсъдимия следва да се отчете фактa, че същият е в млада възраст (към
датата на деянието е бил на 20 години), както и че към датата на извършване на
престъплението същият е бил с чисто съдебно минало. На следващо място подсъдимият
изразява искрено съжаление и разкаяние за постъпката си и е оказал пълно
съдействие на разследващите органи.
Не може да се подмине обстоятелството, че в случая е налице употреба на само
едно наркотично вещество. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е
лице с ниска степен на обществена опасност, като настоящото деяние е инцидентна
проява в живота му, както и че същият е осъзнал стореното и искрено се разкайва
за него. Отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете, че подсъдимият има
наложени глоби за различни нарушения по ЗДвП.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер на 500 лева. Съдът
счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще му въздейства предупредително и
възпиращо. Това наказание съдът счита за справедливо и за отговарящо в
максимална степен на обществената опасност на деянието и на дееца. Освен всичко
горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Настоящият състав счита,
че за постигане на горните цели и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е необходимо наложеното наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца да
се изтърпи ефективно, доколкото настоящето деяние се явява изолиран случай в
живота на подсъдимия. Налице са и останалите предпоставки по чл. 66, ал. 1 НК,
доколкото към момента на извършване на деянието подсъдимият не е бил осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер, а срокът на наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода, поради което и съдът счита, че
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода, следва да бъде
отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на настоящата
присъда.
Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК,
вр. чл. 343б, ал. 3 НК, вр. чл. 37, ал. 1, т.7 НК – когато признае подсъдимия
за виновен, съдът във всички случаи следва да му наложи и наказание лишаване от
право. При определяне на конкретния срок, през който подсъдимият следва да бъде
лишен от това право, съдът отчита, че управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества, потенциално застрашава живота и здравето на всички
участници в движението, поради което и времето, през което подсъдимият следва
да се лиши от възможността да управлява МПС следва да е в размер на 12 месеца,
който срок по мнение на настоящия състав се явява съразмерен на обществената
опасност на извършеното и извършителя.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.
2 НПК, вр. чл. 189, ал. 3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за виновен, го
осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай, подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Бургас сумата от 5 /пет/ лева за
служебно издаване на изпълнителен лист. Други разноски в хода на производството
няма сторени.
По
веществените доказателства:
По делото има приложено веществено доказателство
- 1 бр. тест касета „Drager Drug test 5000” с фабричен номер ARLB 0021, което
поради характеристиките си и на основание чл. 111, ал. 1 НПК, следва да остане
приложено по делото в срока на съхранение на същото, след което да бъде
унищожено с него съгласно правилата на ПАС.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите
на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.