№ 8036
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Ц. М. Г.
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20211110147759 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 41721/18.08.2021г., подадена от
Б. Д. Г.. срещу /ФИРМА/ за установяване недължимостта на сумата от 270,72 лева, от които
154, 85 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода от м.01.2009 г. до
м.12.2009 г., 113,73 лева, представляваща мораторна лихва за периода от м.01.2009 г. до
м.12.2009 г., както и сумата от 1,02 лева, представляваща сума за извършено дялово
разпределение и сумата от 1,12 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите суми
за дялово разпределение, начислени за недвижим имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/,
абонатен № ******. Ищецът излага в исковата си молба, че не дължи на ответника
претендираните суми поради погасяването им по давност. Поддържа, че посочените суми,
претендирани от ответника са за ½ от дължимите за процесния имот суми. Претендира
разноски.
Ответникът - /ФИРМА/, в срока по чл. 131 ГПК признава вземането да е погасено по
давност и счита, че това е довело до погасяване на възможността за принудително събиране
на сумата. Поддържа, че ищецът не е навел възражението си извънсъдебно с молба до
ответното дружество, което би довело до отписване на задълженията по партидата му,
поради което счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи претенцията на ищцата. Претендира разноски при условията на
чл. 78, ал. 2 ГПК.
След като обсъди събраните в хода на производството доказателства и взе предвид
доводите на страните, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното :
1
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за установяване несъществуването на вземане на
ответника от ищеца за сумата от 270,72 лева, от които 154, 85 лева – главница за
потребена топлинна енергия за периода от м.01.2009 г. до м.09.2009 г., 113,73 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от м.02.2009 г. до м.09.2009 г., както и сумата
от 1,02 лева, представляваща сума за извършено дялово разпределение и сумата от 1,12 лева,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми за дялово разпределение, начислени
за недвижим имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, абонатен номер ******, поради
погасяването им по давност.
Предявеният иск е допустим, като при разглеждане на отрицателен установителен иск
- за установяване на несъществуването на вземането за заплащане претендирано задължение
за доставена ТЕ с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154,
ал.1 от ГПК/, при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца
вземане, т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на ТЕ, обема на
доставените на ищеца услуги през процесния период, както и че стойността им възлиза
именно на спорната сума, както и спиране и прекъсване на давността. В настоящия случай
по делото няма спор между страните, нито пък се установяват, а и не се твърдят факти и
обстоятелства от ответника, които да са довели до спиране или прекъсване давностния срок.
Ответникът е снабден с всички възражения на кредитора и може да ги релевира по
отношение на ищеца, което обаче не е сторено.
Ето защо предявения иск се явява доказан по основание и следва да бъде уважен.
Не споделят възраженията на ответника, че разноските за воденето на процеса следва
да бъдат за сметка на ищеца, тъй като ответникът с поведението си не бил дал повод за
завеждането на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат на ищеца. Анализа на правната норма води на извод, че за да бъде освободен
ответника от заплащането на разноски следва кумулативно да са налице две предпоставки:
да не е дал повод за завеждането на делото и да е признал иска. В настоящия случай дори да
бъде прието, че ответникът е признал изрично исковата претенция, то в същото време е
станал и повод за завеждане на делото. Поведението на ответника е фактически и правен
въпрос, който подлежи на установяване по конкретното дело. Ето защо по отношение на
ответника в настоящето производство не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК и
същия дължи разноски. На осн.чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 100,00 лева за заплатена държавна такса. На осн.чл. чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. В полза на адвокат Ю.О. Г. следва да бъде присъдена сумата от 300,00 лева за
предоставена безплатна правна помощ на ищцата, като намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност, тъй като така определения размер за
адвокатско възнаграждение кореспондира с предвидения в Наредба № 1 минимум.
Водим от горното, Съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Д. Г.. с ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/ не
дължи на /ФИРМА/, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, сумата
от 270,72 лева /представляваща ½ от общото начислено задължение/, от които 154,85 лева
– главница доставена ТЕ за периода от м.01.2009 г. до м.12.2009 г., 113,73 лева - мораторна
лихва за периода от м.01.2009 г. до м.12.2009 г., сумата от 1,02 лева – главница дялово
разпределение за периода от м.01.2009 г. до м.12.2009 г. и сумата от 1,12 лева -лихва за
забава за периода от м.01.2009 г. до м.12.2009 г., начислени за недвижим имот, находящ се
на адрес: /АДРЕС/, абонатен № ******, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК ******** да заплати на Б. Д. Г.. с
ЕГН ********** сумата от 100,00 лева - разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. /ФИРМА/, ЕИК ********
да заплати на адвокат Ю.О. Г. сумата от 300,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3