№ 166
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Р. Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Р. Н. Кокудева Въззивно гражданско дело №
20255400500153 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 ГПК.
С обжалваното решениe № 502/30.12.2024 г. по гр. д. № 1192/2023 г.
С.ски районен съд е отхвърлил предявените искове от Р. Я. П. срещу
ответника М. Я. С., с правно основание чл. 34 ЗС, във вр. с чл. 341 от ГПК за
допускане на делба на следните недвижими имоти:
-Сграда с идентификатор **
- сграда с идентификатор *.3и
- сграда с идентификатор *.4 по КККР на гр. С.,построени в поземлен имот
идентификатор * по КККР на гр.С.; ищцата е осъдена да заплати на ответника
деловодни разноски в размер на 1 750 лева.
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищцата Р. Я. П., чрез
пълномощник адв. П.М., с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно,
необосновано и издадено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Във въззивната жалба се твърди, че ответника не е
доказал наличието на елементите от фактическия състав на чл. 79 ал. 1 ЗС.
Прави се позоваване на показанията на свид. П. и свид. С., като се твърди, че
докато са били живи родителите на страните, а и след това ремонти на къщата
не са правени; не се представят документи, които да установяват правени
ремонти. Твърди се, че е необоснован извода на районния съд, че ответника е
извършвал ремонти със съзнанието, че е собственик.В жалбата се сочи, че
писмените доказателства,ангажирани от ищцата, установяват, че парцела на
ул. „М.Г.“ е закупен от ищцата и нейния съпруг, къщата е построена върху
1
този парцел с техни лични средства и пари, взети на заем. Твърди се във
въззивната жалба, че волята на бащата е била къщата на ул. „Ч.с.“ да бъде
наполовина за всяко от децата му.Жалбоподателката установява ,че районния
съд не е посочил, защо приЕ. за достоверни показанията на свидетелите М.,
Е. С.а и М. С.а, а не приЕ. показанията на свидетелите С., Г. и П.; следва да
бъде отчетено, че свидетелките Е. С.а и М. С.а са пряко заинтересовани от
изхода на делото, защото са съответно дъщеря и съпруга на
ответника.По-нататък в жалбата, позовавайки се на заключението на вещото
лице С., се сочи, че сграда с идентификатор ** има отделен вход и сграда с
идентификатор *.3 също има отделен вход; двете сгради са функционално
свързани само на второ ниво, но съществуват самостоятелно като
самостоятелни сгради по смисъла на ЗУТ и поради това и самият кадастър им
е дал отделни идентификатор; всяка от двете сгради съществува
самостоятелно и независимо една от друга; тези две сгради са със статут
многофамилни. Твърди , че съда не посочва как и с какви действия ответника
и семейството му са демонстрирали действия на владение и трайно намерение
да владеят за себе си; Счита ,че няма доказателства как и с какви действия
ответника и семейството му са демонстрирали упражняване на владение и
трайно намерение да владеят за себе си. Оспорва се извода, че ищцата не
опровергава възраженията на ответника и гласните доказателства, че
наследодателят Я. С. построил друга къща за нея в съседен имот с цел всяко от
децата му живее в своя отделна жилищна сграда. Твърди се за установено, че
доказателствата установяват, че волята на бащата е била къщата на ул. „Ч.с.“
да бъде наполовина на страните, като бащата не е строил друга къща за
ищцата – парцелът е закупен от ищцата и съпругът й, както и те са построили
къщата си със спестявания и заеми.Оспорва са извода, че от доказателствата
може да се направи заключение , че ответникът владее наследствената
идеална част и на ищцата в течение на период, достатъчен да го придобие по
давност; упражняваната фактическа власт от ответника е била явна за ищцата;
ищцата не е упражнявала фактическа власт върху делбените имоти. Твърди се,
че разрешението на бащата на страните ответникът да ползва част от неговата
къща не го прави владелец, а ползвател; Твърди ,че ответника не е
упражнявал фактическа власт по смисъла на чл. 68 ал. 1 ЗС – той не е
демонстриралнито пред баща му, нито пред сестра си поведение, сочещо
намерение завладение с анимус на собственик чрез никакви действия. Сочи се,
че обстоятелството, че майката на страните е прехвърлила идеалните си части
на ответника е показателно, че ответникът не се чувствал като собственик.
Твърди , че липсват доказателства ответникът да е демонстрирал промяна в
намерението за своене нито към баща му, нито към сестра си; не е доказано да
е предадено не ползването, а владението на имота от бащата и майката. Сочи
се, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги, когато не
може да се определи със сигурност дали владелецът
упражнява фактическата власт или дали има намерение да държи имота като
свой.В жалбата се твърди, че съсобствеността между страните възниква едва
след смъртта на бащата през 2017 г.; няма данни ответникът да е завладял
цялата къща преди смъртта на баща си – с разрешението на баща си
2
ответникът е ползвал определени части от постройките. Според
жалбоподателят неизяснен е останал въпроса колко самостоятелни обекти има
в основната къща с идентификатор ** и колко самостоятелни обекти в
постройката с идентификатор *.3, поради което не е ясно твърдяната давност
дали касае само един самостоятелен обект или повече самостоятелни обекти и
къде се намират тези самостоятелни обекти. Поради това според
жалбоподателя е следвало да бъде наначена служебно експертиза.С
въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и
се постанови друго, с което да бъде допусната исканата делба.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба –от
ответника М. Я. С., чрез адв. М.М., с който сеоспорва въззивната жалба, като
неоснователна.С отговора се оспорват направените доказателствени искания
във въззивната жалба като преклудирани. По отношение искането за
назначаване на съдебно-техническа експертиза се твърди, че е установено от
представения към исковата молба проект, че двете сгради нямат
самостоятелно предназначение и на практика не съществуват самостоятелно;
вторите етажи на двете сгради са обединени и образуват едно жилище; на
първия етаж от общата сграда са обособени две жилища – жилище в старата
част и жилище в пристройката, двете жилища със самостоятелни входове.
Възразява се и срещу искането за допускане на свидетели, като се сочи че в
първата инстанция за всяка от страните са били допуснати по трима
свидетели. Сочи се, че дали ответникът е бил физически в къщата или е бил на
друго място е ирелевантно, защото семейството му по същото време е живяло
там; свид. П. сочи, че достъп от страна на ответника никога не са имали.Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и обосновано
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Пред окръжен съд –С. жалбоподателката Р. Я. П. редовно призована , се
явява лично и с пълномощника си адв.П.М. като поддържа изцяло
депозираната въззивна жалба Моли въззивния съд да има предвид ,че двете
сгради съгласно СТЕ могат да съществуват самостоятелно като действително
те са функционално свързани, но само на второ ниво .Твърди ,че гласните
доказателства установяват ,че ответника и семейството му са владеели само
второ ниво Счита ,че ответника М. С. след като се позовава на давност , той не
е успял да докаже ,че тя е непрекъсната . Представя подробна писмена защита
.Представена е и лична защита от жалбоподателката Р. П.. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции, съобразно представен списък по чл.80
ГПК.Прави изрично възражение че е прекомерно адв. възнаграждение на
адв.М.М..
Въззиваемият М. Я. С. ,редовно призован , не се явява Вместо него
пълномощникът му адв.М.М. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна Моли въззивния съд да има предвид ,че свидетелите в първата
инстанция са установили ,че през изградената пристройка като разширение
на съществуващата сграда която е функционално свързана с основната
сграда,се влиза през един вход на жилището на втория етаж и стълби надолу
за жилището ,което е обособено на първия етаж.Моли въззивния съд да
обърне внимание ,че майката на страните по делото е изразила изрично
3
волята на двамата родители пред органи на полицията в приложената по
делото преписка за про Поради това моли да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение.Претендира разноски.
С.ският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса
,срещу съдебен акт ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
С.ският окръжен съд констатира ,че в районен съд -С. е било
образувано дело по предявен иск от Р. Я. П. срещу ответника М. Я. С. с
правното основание на чл.34 от ЗС във вр. с чл.341 от ГПК за допускане на
делба на следните недвижими имоти:
-Сграда с идентификатор **, при квоти 1/6 ид. Части за Р. П. и - 5/6
идеални части за ответника М. С.
-Сграда с идентификатор **.3 при квоти – 1/идеална част за Р. П. и ½
идеална част за ответника М. С.
-Сграда с идентификатор № **.4, при квоти ½ идеална част за Р. П. и 1/2
идеални части за ответника М. С.
Няма спор по делото ,че ищцата Р. П. и ответника М. С. са брат и
сестра и са наследници на техните родители - Я. К. С., починал на
14.11.2017г. и на Е.С. С.а, починала на 10.10.2022г., видно от удостоверение за
наследници на Я. К. С. с изх№ ГРА0003733/12.10.2023 г., издадено от
Община- С. и удостоверение за наследници на Е.С. С.а с изх.№ ГРА0003734 /
12.10.2023г., издадено от Община- С..
С.ският окръжен съд констатира ,че поради оттегляне на иска
на Р. П. чрез адв.М. производството по делото е било прекратено в частта по
отношение на поземлен имот идентификатор *577, поради което иска за делба
е само за процесните сгради.
В първата инстанция е приет по делото нотариален акт за собственост
на недвижим имот №*/том*дело №733/1974г., Я. К. С.,който е признат за
собственик по давностно владение и покупко- продажба на следния недвижим
имот, находящ се в гр.С. 1/2 ид.част, равняваща се на 350 кв.м. от дворно
място, представляващо имот пл.№*, образуващо парцел * в кв.29 по
регулационния план на гр.С., ведно с половината от югозапад от двуетажна
жилищна сграда и 182 ид.част от общите части от сградата.
С нотариален акт №*, том *, рег.№934, дело № 114 от 14.04. 2021г.
Е.С. С.а е прехвърлила на сина си М. Я. С.,с постоянен адрес –гр.С. ул“Ч.с.
№12 своите 4/6 идеални части от Сграда с идентификатор ** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед
№ РД-18 14/10.05.2005г. на изпълнителен директор на АГКК-С. с последно
изменение засягащо сградата от 15.04.2021г. със застроена площ от 51 кв.м.,
брой етажи 2(два) с предназначение: Жилищна сграда – 2 многофамилна с
4
административен адрес: гр.С., ул.“Ч.с.“ №12 построена в поземлен имот с
идентификатор **.
На 17.08.2022г. майката на страните по делото -Е.С. С.а с нотариален
акт №*, том*, рег.№ 2197, дело №294 от 17.08.2022г. е прехвърлила на сина
си М. Я. С. своите 4/12 идеални части от поземлен имот с идентификатор **
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С. одобрени със
Заповед № РД-18 14/10.05.2005г. на изпълнителен директор на АГКК-С.,с
последно изменение засягащо поземления имот от дата 19.08.2022г. с площ от
745 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана , с начин на
трайно ползване: Ниско застрояване с административен адрес: гр.С., ул.“Ч.с.“
№12 при граници и съседи: имот с идентификатор*576; имот *570; имот *578:
имот *579;имот *433; имот *580.
В първата инстанция е назначена , изслушана , приета и неоспорена
СТЕ като вещото лице е установило, че съществува като самостоятелна
сграда с индивидуален идентификатор **, жилищна сграда- многофамилна, но
не са нанесени самостоятелни обекти, защото не е изпълнена процедурата по
ЗУТ,за обособяване на самостоятелни обекти. Тя е предмет на
прехвърлителна сделка, построена преди 07.04.1987г., без строителни книжа,
видно от Удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ на община С. преди
приетата Кадастрална карта тя е югозападна половина от двуетажна
полумасивна жилищна сграда видно от н.а 361/1974г. т.е на калкан, а
югоизточната част на калкан е сграда с идент. кр.№1/.Установява ,че може да
съществува като самостоятелна сграда съгласно ЗУТ, изпълнена е по одобрен
инвестиционен проект, има индивидуален и идентификатор по КККР,
жилищна сграда- многофамилна, с повече от едно жилище, но няма нанесени
самостоятелни обекти - не е изпълнена процедурата по ЗУТ.
В съдебно заседание на 29.11.2024г в.л. С. установява ,че сграда с
идентификатор **.2 има самостоятелен вход от север а сграда №3 също има
отделен вход от горната страна съгласно одобрения архитектурен проект.
Вещото лице установява ,че сграда с идентификатор **.2 и Сграда с
идентификатор **.3 са самостоятелни с отделни идентификатори, но са
функционално свързани от 1979г. предвид изпълнението на одобрения
инвестиционен проект за пристройка, а по КККР сграда с идент.**.3.
Вещото лице установява ,че трябва да се изпълни процедурата по ЗУТ и да се
нанесат самостоятелните обекти в сградите.Установява ,че и двете сгради №2
и №3 са многофункционални ,с повече от едно жилище ,но колко обекта биха
били нанесени вътре в рамките на една сграда би се решило в Кадастъра.
Освен това в.л. С. установява ,че таваните и на двете сгради представляват
подпокривно пространство, което е обща част/идеална част, за общо ползване
от всички собственици на сградата.
За сграда с идентификатор **.2 има издадено удостоверение по §16, ал.1
от ПР на ЗУТ на община С. с изх.№654/07.11.2017г. Сграда с идентификатор
**.3 е изпълнена по одобрен инвестиционен проект от 1979г.
Вещото лице е извършило оглед на място и е констатирало, че
сграда с идентификатор **.4 е с предназначение селскостопанска сграда на
5
две нива - първо ниво-масивно, второ ниво - развита лека дървена
конструкция с вход за всяко ниво, както и че тя също участва в текста на
Удостоверението по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ на община С., но е записано, че е
на един етаж.
Разпитан, свидетелят Б. С. , който е съсед, сочи, че къщата е
построена от Я. С. , баща на страните по делото.Установява ,че до къщата
има изградена двуетажна пристройка ,която е била построена от Я. С. с
помощта на сина му М. С. ,ответник по делото.Установява ,че пристройката и
къщата нямат отделни входове –като се влезе в къщата се влиза и в
пристройката ,а в старата къща си има отделен вход отдолу.Родителите на
страните по делото са живеели на първия етаж,който представлява две стаи
и санитарен възел ,там живеела и Р. със семейството си до като бащата на
страните по делото Я. С. построи нова къща в съседен имот за дъщеря си Р.
П. .
От приложения към исковата молба проект се установява, че двете
сгради №2 и №3 нямат самостоятелно предназначение и на практика не
могат да съществуват самостоятелно. Вторите етажи на двете сгради са
функционално свързани и образуват едно жилище. На първия етаж от
пристроената сграда са обособени две самостоятелни жилища - жилище в
старата част и жилище в пристройката, като за двете жилища се влиза от един
вход. Свидетелят С. установява ,че пристройката и къщата нямат отделни
входове. Като се влезне в къщата се влиза и към пристройката.
През септември 1979г. ищцата Р. сключва брак с Б. П., а ответника М. С.
сключва брак през 1980г.Семейството на М. С. заживява в една стая на
втория етаж от старата жилищна сграда, където във втората стая живее и
дядото на страните, защото пристройката все още не е била завършена.
Волята на бащата на страните- Я. С. ,е била да построи нова сграда за
дъщеря си Р., която има двама сина, които вече са големи, а старата сграда с
пристройката и имота на ул. Ч.с. № 12 да останат за сина му -М. С. ,който
има две дъщери .
Твърденията във въззивната жалба, че Р. П. и нейния съпруг с лични средства
и кредити са закупили поземлените имоти и са построили триетажна масивна
жилищна сграда в тях,че сами са я обзавели съдът намира ,че са останали
недоказани.На стр.111от първоинстанционното дело е приложена докладна
записка по преписка от 15.03.2021г на РУ на МВР-С. , по повод
непрекъснати спорове и конфликти между Р. П. и брат и М. С.,от която е
видно ,че при разговор с тяхната майка-Е. С.а ,същата установява че сина и
М. С. и съпругата му М. С.а се грижат добре за нея и не и липсва нищо и че
приживе съпругът и Я. С. е определил устно М. С. да получи къщата на
адрес гр.С. ,ул“Ч.с. „ №12,а сестра му Р. П. –къщата на адрес гр.С. ул“М.Г.
№3а
По делото от гласните доказателства се установява ,че по волята на
общия наследодател и баща на страните -Я. С. приживе на него е
извършена неформална делба и след като родителите са предоставили имота в
гр.С. , на ул. „Ч.с.“ 12 на ответника М. С., той е извършил всички подобрения
6
в къщата с пристройката и стопанската сграда.От показанията на М. С.а се
установява, че жилището на втория етаж се състои от 3 спални, кухня,
всекидневна и баня с тоалетна. В жилището на втория етаж живеят заедно със
семейството на дъщеря си Е. от 1992г до сега . След раждането на детето
детето- А. внезапно се разболява от левкемия и на 16.02.2009г. умира.
През 1995г. М. С. и съпругата му и М. изграждат в имота нова стопанска
сграда на мястото на старата. Установява ,че в строителството са участвали
приятели на М. С. и семейството му.,като отглежда и сега животни
Установява ,че през 2002г. обзавеждат жилището, разположено на първия етаж
на пристройката, където през 2003г. се настанява да живее дъщеря им А.
заедно със съпруга и и там през 2008г се ражда и внучката им
Съгласно чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази разпоредба не въвежда
разграничение в зависимост от това дали се упражнява владение върху целия
имот или част от него, от което и следва, че е приложима и в хипотезата на
упражнявано владение върху реална част от имот. /В този смисъл е решение №
442 от 3.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4092/2022 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Милена Даскалова/.Владението на посоченото жилище ведно с
пристройката и на стопанска сграда от М. С., се установява и от показанията
на св. С. М. ,който сочи ,че не е виждал там Р. П.. Същия установява ,че в
имота има и плевня ,която М. С. я стопанисва и гледа в нея животни.В този
смисъл са и показанията на св.Е. С.а /дъщеря на М. С. /.
Св.С. М. установява ,че през 2020г. се появява теч на покрива и М. С.
и съпругата му правят ремонт на целия покрив - стара и нова
част,изолации,като Р. П. не се е противопоставяла на тези ремонти .
В този смисъл законосъобразно и обосновано районен съд –С. е
приел ,че двете жилищни сгради №2 и №3 са функционално свързани и
независимо че са с отделни идентификатори,те не са самостоятелни обекти
на правото на собственост, като пристройката представлява част от
основната жилищна сграда и което налага извода, че собствеността на
пристройката следва тази на основната сграда.Освен това правилно
районния съд е приел ,че подпокривното пространство на двете сгради
представлява обща част .
Относно владението на процесните сгради ,в конкретния случай
се установява по категоричен начин ,че наследодателя на страните по делото-
Я. С. е извършил приживна делба като е разпределил имотите за двете си
деца и от 1995г М. С. владее процесните сгради –две жилищни функционално
свързани сгради и една стопанска сграда за себе си , на която е извършил
ремонт.Поради това не е било необходимо демонстриране на намерение за
своене на сградите спрямо ищцата Р. П. .Майката-Е. С.а, е искала да
обезпечи сина си М. С. и с жилището, в което са живеели със съпруга му и
поради това му е прехвърлила своите идеални части от процесната жилищна
сграда .
В този смисъл твърдението във въззивната жалба и писмената защита
на пълномощника на Р. П. ,че ответника М. С. не е владелец,а държател на
7
процесните три сгради в имота ,е неоснователно и недоказано.В настоящият
случай въззивният съд намира че не касае за владение на сънаследствен имот
, а за владение на имоти от 1995г ,когато Р. П. и семейството и се преместват
да живеят в новата къща , предадени от родителите на страните по делото
приживе, поради което дори не е било необходимо демонстриране на
намерение за своене спрямо ищцата
Освен това в случаите ,при които съсобственикът е започнал да
владее своята идеална част ,упражнявал е фактическа власт върху вещта на
основание , което изключва владението на останалите,вече намерението му за
своене се предполага и е достатъчно само да докаже че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот /трите сгради / в срока по чл.79ЗС /В този
смисъл е тълкувателно решение №1/06.08.2012г по тълк.д. №1/2012г по описа
на ОСГК на ВКС..
С.ският окръжен съд след като взе предвид всички писмени и
гласни доказателства намира ,че категорично е установено че владението
върху претендираните за делба имоти/сгради / е предадено на сина М. С. от
родителите на страните по делото- Я. С. и Е. С.а приживе, още през 1995г. и
тези сгради са владяни от М. С. и неговото семейството явно, непрекъснато
и безспорно като собственици повече от 10 години, поради което ответникът
М. С. ги е придобил на основание давностно владение . И както приЕ.
трайната съдебна практика, щом владението е било непрекъснато, щом като
М. С. никога не е бил отстраняван от владението на имота, то кавгите между
брат и сестра и претенциите не могат да го смутят .В този смисъл е решение
№ 304/04.05.1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I-во г. о
По този начин е разсъждавал и районен съд -С. ,поради което
следва да бъде потвърдено обжалваното решение и съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд ,на основание чл.272 ГПК .
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена Р. П. да заплати в
полза на М. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 1800 лева
,представляващи адв.възнаграждение за адв.М..Намира ,че направеното
възражение от адв.М. пълномощник на Р. П. за прекомерност на адв.
възнаграждение, е неоснователно,тъй като делото е с фактическа и правна
сложност , бил е изготвен от адв.М. писмен отговор на въззивната жалба
,явила се е в открито съдебно заседание ,пледирала е и е представила подробна
писмена защита.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решениe № 502/30.12.2024 г. по гр. д. №
1192/2023 г. по описа на районен съд –С. ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА Р. Я. П. ,ЕГН-********** да заплати в полза на М.
Я. С.,ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция в размер на
1 800/хиляда и осемстотин /лева .
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните чрез пълномощниците при условията на
чл.280,ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9