№ 315
гр. Варна, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Бойко Ал. Мачорски
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
в присъствието на прокурора Я. П. Й.
като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно частно
наказателно дело № 20253100601190 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба с вх. № 261503/28.05.2025 г., подадена от
процесуалния представител на „Ловчий“ ЕООД, ЕИК *********, срещу
протоколно определение от 14.05.2025 г., постановено по НОХД № 2658/2017
г. по описа на ВРС, с което е отменил протоколно определение от 13.09.2017 г.,
с което е бил приет за съвместно разглеждане в производството граждански
иск, предявен от ощетеното юридическо лице „Ловчий“ ЕООД против
подсъдимия Б. Х. К., ЕГН **********, за сума в размер на 390 584,31 лв., а
наказателното производство е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на определението,
предмет на проверка в настоящото производство. Посочено е, че действието
на първоинстанционния съд, с което е отменил определението си, с което
съдът е приел за съвместно разглеждане предявения граждански иск, се явява
отказ от правосъдие. Моли за отмяна и връщане на делото за продължаване на
1
съдопроизводствените действия.
В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание
представителят на държавното обвинение намира жалбата за основателна.
Излага доводи в подкрепа на тезата, че първоинстанционният съд дължи
произнасяне по предявения граждански иск.
Процесуалният представител на гражданския ищец – адв. Л., поддържа
подадената жалба, като навежда доводи за нейната основателност.
Защитникът на подсъдимия – адв. Д., моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Посочва, че е прехвърлена собствеността на дружеството –
граждански ищец, на 29.06.2012 г., а пълномощното е от предходния ден.
Твърди, че пълномощното е с конкретен предмет и той не включва
представителство на дружеството в процесното наказателно производство.
Излага пространни съображения в подкрепа на тезата, че гражданският ищец е
бил ненадлежно представляван в процесното производство.
В реплика адв. Л. посочва, че не е налице пречка да извършва действия
по процесуално представителство на гражданския ищец. Намира, че ако са
били налице съмнения относно неговата представителна власт, е следвало да
му бъде указано да представи пълномощно от стария ии новия управител на
дружеството. Поддържа, че след като първоинстанционният съд е приел, че е
налице валидно учредяване на представителна власт, разполага с всички
права, които има, респективно да обжалва съответните актове на съда. Моли
жалбата да бъде уважена.
В дуплика адв. Д. посочва, че адв. Л. не се е срещал с купувача на
дружеството, както и че не го познава. Настоява, че адв. Л. няма право да
участва като процесуален представител на дружеството.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото,
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
Производството по НОХД № 2658/2017 г. пред ВРС е образувано по
внесен обвинителен акт на РП – Варна срещу Б. Х. К., ЕГН **********, за
това, че в периода от 25.04.2008 г. до 28.08.2008 г. в гр. Варна и гр. Русе, при
условията на продължавано престъпление, противозаконно присвоил чужди
движими вещи – парични суми в общ размер на 390 584,31 лв., предадени му в
2
брой, собственост на „Ловчий“ ЕООД, които владеел в качеството си на
пълномощник, по писмено пълномощно, предоставено му от Константин
Игориевич Москов, в качеството му на управител на „Ловчий“ ЕООД,
нотариално заверено, като деянието е в големи размери – престъпление по чл.
206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С молба на „Ловчий“ ЕООД, подадена чрез адв. Л., е бил предявен
граждански иск срещу Б. Х. К. за сумата от 390 584,31 лв., претендирана като
обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата.
В открито съдебно заседание с протоколно определение от 13.09.2017г.
на ВРС дружеството е конституирано като граждански ищец, а предявеният
граждански иск е приет за съвместно разглеждане.
В открито съдебно заседание с определение от 11.12.2017г.
първоинстанционният съд, като е взел предвид, че към процесния момент не е
даден ход на съдебното следствие и че на 05.11.2017 г. е влязъл в сила ЗИД на
НПК и по аргумент от противното от разпоредбата на параграф 114 от ПЗР е
отменил всички процесуални действия, извършени по делото, включително и
протоколното определение от 13.09.2017 г., като повторно е провел
разпоредително заседание. С протоколно определение от 11.12.2017г.
първоинстанционният съд е конституирал дружеството като граждански ищец
и е приел предявеният граждански иск за съвместно разглеждане.
В открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. подсъдимият е направил
искане за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 81,
ал. 3 НК, поради изтекла давност за наказателно преследване на
престъплението по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
предмет на производството пред ВРС.
С протоколно определение от 14.05.2025г. на ВРС, предмет на
обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд е отменил
определението си от 13.09.2017 г., с което е приел за съвместно разглеждане
гражданският иск, предявен от „Ловчий“ ЕООД, както и е прекратил
наказателното производството на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тъй като е
констатирал, че давността за наказателно преследване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение е изтекла.
3
Съобразявайки изложеното, съдът намира от правна страна следното:
На първо място, преди да бъде проверена законосъобразността на
обжалваното определение, съдът следва да посочи, че възраженията,
изложени в отговора на въззивната частна жалба, доразвити в открито съдебно
заседание, касаещи редовността на упълномощаването на повереника на
конституирания по делото граждански ищец, са неоснователни. Адв. Л. е
представил пълномощно пред първоинстанционния съд с дата 28.06.2012г.,
като ВРС е приел, че ощетеното юридическо лице е надлежно представлявано
и го е конституирал като граждански ищец, както и е приел за съвместно
разглеждане предявения граждански иск. Към датата на упълномощаването се
установява, а и между страните не се спори, че управител на дружеството е
бил Константин Носков, респективно той е разполагал с представителна власт
към процесния момент и упълномощаването е надлежно извършено. В чл. 41
от ЗЗД е регламентирано, че пълномощието се прекратява с оттеглянето му
или с отказването от него, със смъртта на упълномощителя или на
пълномощника или с поставянето им под запрещение, а когато
упълномощител или пълномощник са юридически лица – с прекратяването
им. Предвид посочената разпоредба се установява, че пълномощието, когато е
извършено от юридическо лице, може да бъде прекратено чрез изрично
действие по отказ от него или в резултат на прекратяване на юридическото
лице. Промяна на собствеността на юридическото лице, както и на неговия
управител, настъпили след упълномощаването, не могат да бъдат приравнени
на оттегляне на дадено пълномощно. Отделно от изложеното, по повод
представителната власт възникват отношения единствено между
упълномощителя и пълномощника, които в случая не касаят другите страни в
производството.
Определението на ВРС от 14.05.2025 г. в частта, с която е отменил
определението си от 13.09.2017 г. за приемане за съвместно разглеждане на
гражданския иск, предявен от „Ловчий“ ЕООД, както и конституирането му
като граждански ищец, в наказателното производство не подлежи на
самостоятелно обжалване. Това определение подлежи на проверка заедно с
окончателния съдебен акт – в случая с определението за прекратяване на
наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за
наказателно преследване по аргумент от чл. 341, ал. 3 НПК. Поради това на
проверка подлежи определението както в наказателната, така и в гражданската
4
част.
В ТР 1/2013, постановено по ТД 2/2012 на ОСНК на ВКС е посочено, че
съдът се произнася по приетия за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск, предявен от пострадалия, когато в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото и преди постановяването на
присъдата настъпи някое от основанията по чл. 79, ал. 1 НК, и наказателното
производство бъде прекратено. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 307
НПК, в която е регламентирано, че съдът се произнася по гражданския иск и
когато признае, че подсъдимият е невинен, наказателната отговорност е
погасена или подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност. Гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от
наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в
наказателния процес е обусловена и гарантирана от действащите правни
норми в НПК.
В настоящия случай, след като съдът е констатирал, че е изтекла
абсолютната давност за наказателно преследване на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, е следвало да се произнесе с присъда по
основателността на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.
Постановеното от него определение, с което е отменил определението си от
13.09.2017 г. за приемане за съвместно разглеждане на гражданския иск,
предявен от „Ловчий“ ЕООД, както и за конституирането на дружеството като
граждански ищец, противоречи на закона и посочената по – горе
задължителна практика на ВКС. В допълнение, установява се, че съдът е
отменил определение, което към процесния момент не съществува в правния
мир, тъй като същото е било отменено с протоколно определение в открито
съдебно заседание от 11.12.2017г., когато е провел повторно разпоредително
заседание и е приел за съвместно разглеждане гражданския иск, предмет на
производството пред ВРС. Поради тези съображения обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта, касаеща приетия за съвместно
разглеждане граждански иск.
Досежно законосъобразността на определението на ВРС, с което е
прекратил производството в наказателната му част, поради изтекла абсолютна
давност за наказателно преследване, съдът намира, че същото е
законосъобразно. На подсъдимия е повдигнато обвинение, че е извършил
5
престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като
последното от деянията е извършено на 28.08.2008 г. Респективно, на
основание чл. 80, ал. 3 НК, престъплението следва да се счита за довършено
на 28.08.2008 г. и от този момент започва да тече давността за наказателно
преследване. В чл. 81, ал. 3 НК е регламентирано, че независимо от спирането
и прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК. За
престъплението по чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК е предвидено наказание
от три до десет години лишаване от свобода, лишаване на виновния от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК, както и възможност за конфискация на част или
цялото му имущество. Следователно същото попада в хипотезата на чл. 80, ал.
1, т. 3 НК. За настъпване последиците на абсолютната давност за
инкриминираното деяние следва да са изтекли петнадесет години (десет
години на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 НК и пет на основание чл. 81, ал. 3 НК)
от извършване на престъплението. Съобразявайки релевантните разпоредби
на НК, абсолютната давност за наказателно преследване на престъплението по
чл. 206, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК е изтекла на 28.08.2023 г.
Определението на първоинстанционния съд, предмет на проверка в
настоящото производство, е постановено след като е изтекла абсолютната
давност за преследване на инкриминираното престъпление. Абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3 НК е безусловна. Тя изключва
възможността за наказване на дееца винаги и независимо от настъпването на
каквито и да е други обстоятелства и междувременното й изтичане дори и при
образувано наказателно производство води до погасяване на наказателната
отговорност на обвиняемия/подсъдимия.
Налице е и втората предпоставка, предвидена в чл. 289, ал. 2 вр. чл. 24,
ал. 2 НПК– подсъдимият не е направил искане производството срещу него да
продължи. Следователно първоинстанционният съд правилно е прекратил
производството в наказателната му част, поради което постановеното
определение следва да бъде потвърдено в тази част.
Предвид изложеното по – горе, делото следва да бъде върнато на същия
състав на ВРС за произнасяне по приетия за съвместно разглеждане
граждански иск. Определението на първоинстанционния съдебен състав, с
което е прекратил производството по НОХД № 2658/2017 г. по описа на ВРС,
не обуславя необходимост от отвеждането му при връщане на делото за
6
разглеждане на гражданския иск. Хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в“ НПК е
от кръга на изчерпателно изброените безусловни предпоставки за отвод, които
поставят под съмнение и опорочават начина на формиране на вътрешното
убеждение на членовете на съдебния състав при постановяването на съдебния
акт. С цитираната разпоредба се парира възможността в състава на съда да
участват лица, които предварително са си съставили убеждение по съществото
на делото и са се обвързали с въпросите за виновността на подсъдимия. Затова
забраната в състава на съда да участва съдия или съдебен заседател,
постановил определение, с което се прекратява наказателното производство,
се отнася до случаите по чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 и ал. 7 НПК. При тях именно
съдът взема отношение по решаващите въпроси за доказаността на
извършеното от обвиняемия деяние и наличието, респективно отсъствието, на
основанията по чл. 24, ал. 1 НПК.
В разглеждания казус с определението си по чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 3 НПК съдът не е обсъждал решаващите въпроси за доказаността на
извършеното от подсъдимия деяние, поради което не е налице пречка да се
произнесе по предявения гражданския иск.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 3, вр. чл. 341, ал. 3, вр. ал. 1
НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 14.05.2025 г., постановено по
НОХД 2658/2017 г. по описа на ВРС, в частта, в която е отменено протоколно
определение от 13.09.2017 г. за приемане за съвместно разглеждане на
предявения от „Ловчий“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Б. Х. К., ЕГН
**********, граждански иск за сумата от 390 584,31 лв. и в частта, в която е
прекратено производството по делото в гражданската част и
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.05.2025 г.,
постановено по НОХД 2658/2017 г. по описа на ВРС, в частта, в която е
прекратено наказателното производство по делото в наказателната част на
основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК.
ВРЪЩА делото на същия състав на съда за продължаване на
7
съдопроизводствените действия – за произнасяне по предявения граждански
иск.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8