Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 3320 по
описа за 2021 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 20.01.2021г.,
постановено по гр.д. № 18005/2018г. на СРС, ГО, 39 състав, е уважен предявеният от И.К.П. срещу П.на Р.Б.иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2-ро от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконно обвинение по
образуваното срещу него и прекратено наказателно производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето, ведно със законната лихва от 11.08.2016г. до
окончателното изплащане. Със същото решение предявеният иск е отхвърлен за
разликата над сумата от 3 000 лева до пълния претендиран размер от 10 000
лева.
Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск, е подадена въззивна жалба от ищеца И.К.П.. В жалбата се
твърди, че при постановяване на решението съдът не е съобразил всички събрани
по делото доказателства и е допуснал нарушение на чл. 52 от ЗЗД при определяне
на справедливия размер на дължимото обезщетение. Конкретно се сочи, че съдът не
е взел предвид, че на обвиняемия бил извършен личен обиск на място в
присъствието на множество свидетели, включително на негови колеги, както и че е
привличан двукратно като обвиняем и му е провеждан разпит в това качество.
Счита, че наред с присъщите на обвинението преживявания на страх, стрес,
притеснение, следва да се отчетат неимуществени вреди, изразяващи се в накърнен
професионален авторитет на служител на МВР, което обосновава извод за настъпили
вреди над обичайните такива. Поддържа, че предвид завишеното очакване и
изискване на обществото за почтеност и съблюдаване на закона по отношение на
служителите на МВР, незаконното обвинение в престъпление се отразява по-тежко
върху емоционалната, психическата и социална сфера на засегнатото лице. Ищецът
именно в качеството му на служител в системата на МВР е изживял тежко
причисляването му към криминално проявените лица. Първоинстанционният съд не
бил съобразил отражението на обвинението в отношенията му с близки и познати,
както и върху оценката на личността му в обществото, негативния ефект върху
психиката му. Навежда доводи, че повдигането на обвинение срещу служител на МВР
засилва степента на негативно отношение, формирано у обществеността, на която е
станал достояние този факт в сравнение с повдигането на обвинение срещу лице,
неработещо в тази система. Освен това в случая повдигнатото обвинение било за
умишлено престъпление от сферата на професионалната реализация на неоснователно
обвиненото лице, което също давало по-силно негативно отражение върху самооценката
на лицето и върху отношението на обществеността. Позовава се на формирана по
този въпрос практика на ВКС – решение № 267/26.06.2014г. по гр.д. № 820/2012г.,
Четвърто ГО. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил и официалните
статистически данни на НСИ относно годишния доход на домакинствата, както и
размера на минималната работна заплата за 2015г. и за 2016г. По тези
съображения счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с
критерия справедливост и се прави искане за отмяна на решението в обжалваната
му част.
Насрещната страна П.на Р.Б.оспорва подадената въззивна
жалба като неоснователна.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника П.на
Р.Б.срещу решението на СРС в частта, в която е уважен предявеният иск. В същата
са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от
първоинстнационния съд изводи, както и за нарушения на материалния закон.
Конкретно се поддържа, че по делото не са установени твърдените от ищеца
неимуществени вреди, нито че те са в пряка причинно-следствена връзка с
повдигнатото обвинение. Освен това следвало да се съобрази, че обвинението
срещу лицето не е било за тежко умишлено престъпление, срещу него е била взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“, наказателното производство е
приключило в разумен срок. Счита, че П.не може да носи отговорност за вредите,
които ищецът е претърпял в резултат на уволнението му, тъй като същите не са в
причинна връзка с повдигнатото обвинение. По делото не било установено, че
органите на П.са извършвали действия извън правнорегламентираните. В жалбата са
развити и съображения, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е
определено в нарушение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като неговият
размер не е съобразен с критерия за справедливост. Счита, че от събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е понесъл притеснения и
неудобства, които са нормално изводими от ситуацията, поради което страданията му
не са извън обичайните за такива случаи, а продължителността на наказателното
производство е в разумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото.
По изложените съображения въззивникът обосновава извод, че определеният размер
на обезщетението не съответства на характера и степента на търпените
неимуществени вреди, както и на вида и степента на упражнената наказателна
репресия. С тези доводи се прави искане за отмяна на решението в обжалваната му
част, а в условията на евентуалност – за намаляване на размера на
неимуществените вреди.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от насрещната страна И.К.П., който оспорва същата по подробно
изложени съображения. Счита решението в обжалваните му части за правилно, като
постановено в съответствие със събраните доказателства по делото и в правилно
приложение на материалния закон. Прави
искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната от насрещната страна част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 3-то от ЗОДОВ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми. По изложените във въззивната жалба оплаквания намира
следното:
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на незаконно обвинение по образувано срещу него и прекратено наказателно
производство поради обстоятелството, че деянието не съставлява престъпление.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че на ищеца
е било повдигнато обвинение от ответника за извършено престъпление по чл. 283 НК, въз основа на което е било проведено наказателно производство, приключило с
постановление за прекратяване на досъдебното производство поради това, че
деянието не е извършено от лицето. Посочено е, че прекратяването на
наказателното производство спрямо ищеца на цитираното основание обосновава
извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ на повдигнатото обвинение, а
оттук - и на действията на длъжностните лица на ответника по повод образуваното
предварително производство, привличането на ищеца като обвиняем и налагането на
мярка за неотклонение. При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е взел предвид, че повдигнатото обвинение срещу ищеца не е
за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до три години, като спрямо обвиняемото
лице била наложена мярка за неотклонение – „подписка“. Посочено е, че
наказателното производство е приключило в разумен срок от 1 година. Съобразил
е, че ищецът е претърпял неимуществени вреди и от разгласяването на обвиняването
му в медиите и сред широк кръг от хора, ищецът е посочен поименно в издадените
статии. Първоинстанционният съд е взел предвид и обстоятелството, че когато
незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, в която е
професионалната реализация на обвиняемия, следва да се прецени как това се е
отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен
план, авторитета и името на професионалист. От събраните по делото
доказателства е установил, че във връзка с извършеното нарушение на служебните
задължения на ищеца, за които е бил подведен и под наказателна отговорност, е
било образувано самостоятелно дисциплинарно производство, приключило с
дисциплинарно уволнение. Направен е обаче извод, че именно наложеното
дисциплинарно наказание, а не наказателното производство, е прекъснало
професионалната кариера на ищеца в органите на МВР. В мотивите на решението е
прието, че образуваното дисциплинарно производство не е последица от
повдигането на обвинение, доколкото се касае за различни видове отговорност,
поради което ответникът не следва да отговаря за вредите от незаконното
уволнение. При съобразяване на тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното производство, интензивността на упражнената
репресия, съпътстващата най-лека мярка за процесуална принуда „подписка“ и
нейната продължителност от 1 година, степента на засягане на емоционалния,
личния и професионалния живот на увредения, данните за личността му,
разгласяването в медиите и сред широк кръг от хора, е определено обезщетение в
размер на 3 000 лева.
На етапа на въззивното производство е
установено, че с постановление от 05.08.2015г. по досъдебно производство № 253/2015г.
по описа на СГП-СО, пр. пр. № 7-7254/2015г. по описа на СГП, И.К.П. бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 283 от ГПК за това, че на 05.08.2015г. в гр.
София, в качеството му на длъжностно лице – полицай в ОСПС-СДВР-МВР, при
извършване на лична проверка при превоз на чужди граждани – бежанци в посока от
гр. София за гр. Елхово, използвайки служебното си положение, с цел да набави
за себе си или за другиго противозаконна облага, получил без правно основание
от чуждите граждани парични средства /подробно описани като стойност и вид
валута/. Спрямо обвиняемия била взета мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 04.04.2016г.
повдигнатото обвинение срещу ищеца за престъпление по чл. 283 от НК било
презицирано, като изрично било посочено, че с действията си набавил за себе си
противозаконна облага чрез отнемане без да състави протокол за това на пари от
съпровожданите от него чужди граждани. Била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
По делото са приети като писмени доказателства четири
броя статии от електронни издания във връзка с процесния случай и повдигането
на обвинение на ищеца, като в статията от 06.08.2015г. в електронното издание
на „Монитор“ със заглавие „Ченгета обискират бежанци, обират ги“, е посочено,
че „новобранецът И.П. пребъркал багажа и им свил парите….“., както и че той е
привлечен като обвиняем за извършеното престъпление. Уточнено е, че новината е
била потвърдена от МВР, Софийска градска прокуратура и ДАНС. В останалите
статии за същия случай не е посочено името на ищеца.
Със заповед № 513з-6253 от 04.09.2015г. издадена
директора на СДВР, ищецът бил временно отстранен от длъжност във връзка с
образуваното срещу него наказателно производство, а със заповед № 513з-3 от
04.01.2016г. издадена директора на СДВР му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и било прекратено служебното правоотношение на ищеца. Представено е
и решение № 3831 от 06.06.2016 г. постановено по адм. д. № 1121/2016 г. по
описа на АССГ, първо отделение, 11 състав, влязло в законна сила на
30.06.2017г., с което е отменена заповед № 513з-3 от 04.01.2016г. на директора
на СДВР.
С постановление от 11.08.2016г. на
прокурор при СГП било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК образуваното
срещу И.К.П. и още едно лице наказателното производство по сл.д. № 253/2015г.
по описа на СО – СГП, пр. пр. № 12953/2015г. по описа на СГП, поради това, че обвинението не е доказано. Постановлението
било връчено на ищеца, като няма данни той да е обжалвал
същото. Това твърдение не е било оспорено от насрещната страна, поради което съдебният
състав приема за установено, че постановление за прекратяване е било връчено
преди подаване на исковата молба в съда. Не е спорно обстоятелството, че към
датата на образуване на настоящото производство ищецът отново е служител на
МВР.
Приетите от първоинстанционния съд за
установени негативни последици от повдигането на обвинение срещу ищеца са
доказани посредством събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.М.,
чийто показания следва да се кредитират като логични и отразяващи
непосредствени възприятия относно релевантните за спора обстоятелства.
Свидетелят и ищецът са близки приятели, като поддържат тези отношения още от
детска възраст. От показанията на свид. М.се установява, че преди да бъде
образувано наказателното производство срещу И.П. той бил весел, щастлив,
излизал с компании по дискотеки, спортувал, ходел на планински преходи.
Неговата мечта била да стане полицай. След като му било повдигнато обвинението
ищецът много се притеснил, пречупил се като личност, изолирал се, станал
нестабилен. За производството имало статии в пресата, родителите на П. разбрали
за случая, те също се притеснили. Доста хора разбрали за наказателното
производство, тъй като градът, в който живеел ищецът /гр. Перник/ не бил голям
град. Имало е случаи, в които П. се обаждал на своя приятел дори нощем за да
обсъждат случая и бъдещото на ищеца.
Така установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Основателността на предявения иск предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищeца да е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е
било прекратено с влязъл в сила акт, поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3/ да е претърпял
твърдените неимуществени вреди и 4/ между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва
да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца – чл. 154,
ал. 1 ГПК.
Отговорността
на ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да ръководи
разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му
провеждане, като обвинението следва да се прецени за незаконно, дори и на
определени етапи на наказателното производство действията на съответния
прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид
събраните доказателства. Без значение е дали конкретните действия, предприети от
органите на предварителното производство, са били в съответствие с процесуалния
закон; не е релевантно и наличието или липсата на вина у длъжностното лице,
пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното му убеждение
(субективното отношение е от значение само за приложението на чл. 9, ал. 2 от
закона). Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл.
5 ЗОДОВ основания за отпадане или
намаляване на отговорността. Обвинението в престъпление се явява незаконно
винаги, щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, или наказателното
производство е прекратено, т. е. определящ е крайният резултат от определено
действие или акт, от който се установява, че предприетите срещу съответно лице
действия са били неоснователни, т. е. констатира се незаконосъобразността на
обвинението. В този смисъл без значение за обективната отговорност е това дали
на определен етап от производството действията на П.са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Въз основа на
нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ не може да се признаят определени
действия на П.за основателни и да се изключи нейната отговорност за тях.
Законът не е предвидил като изискване за възникване на отговорността освен
оправдаването/прекратяването на наказателното производство и самото обвинение
да е било незаконосъобразно при повдигането му. Затова и отговорността е налице
дори и от страна на ответника да са спазени всички законови изисквания и
повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент
доказателства и на вътрешното убеждение на служителя. Отнася се до специално
установена от закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане,
поради което същата възниква при наличието само на посочените в законовата
разпоредба предпоставки - в случая повдигане на обвинение на лице за извършване
на престъпление и прекратяване на образуваното наказателно производство, поради
липса на данни за извършено престъпление.
За да възникне правото
на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди,
причинени му от орган на П.на Р.Б.вследствие на повдигане на незаконно
обвинение, трябва да бъдат осъществени следните материални предпоставки: 1) на
ищеца да му е повдигнато обвинение от П.на Р.Б.за извършено от него
престъпление; 2) образуваното наказателно
производство да е било прекратено с влязъл в сила акт, поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3) подсъдимият да е претърпял
неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени
вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от
повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка
между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното
обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на П.за повдигане на
незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното
поведение на съответно длъжностно лице при П.- арг. чл. 4, предл. последно ЗОДОВ.
Във връзка с изложеното и въззивният съд
приема за установено по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган
- обвинение в извършване на престъпление, като образуваното наказателно
производство е било прекратено, тъй като обвинението
не е доказано – чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК.
Спорните по същество във въззивното
производство въпроси са свързани с настъпването на претендираните неимуществени
вреди и наличието на причинно-следствена връзка между тях и незаконното обвинение.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло
приетото в решение № 197 от 17.05.11 г.
по гр. дело № 1211/10 г. на ІІІ ГО и решение № 205 от 6.11.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 863/2019 г., IV ГО, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е предвидено между актовете по чл. 412, ал. 2 НПК, които влизат в сила. Според чл. 243,
ал. 9 НПК /в релевантната за спора редакция/ - постановлението за прекратяване
на наказателното производство, което не е било обжалвано от обвиняемия или от пострадалия
или неговите наследници, или от ощетеното юридическо лице, може служебно да
бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура, а когато е обжалвано,
определенията на съда по чл. 243, ал. 5, т. 1 и т. 2 /в релевантната за спора
редакция на нормите/ подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета
"възобновяване на наказателни дела" (чл. 419, ал. 1 НПК). От
цитираните разпоредби е видно, че прокурорският акт за прекратяване на
наказателното постановление, не влиза в сила,
дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, защото
може служебно да бъде отменено от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалвано.
Следователно, стабилитета на постановлението за прекратяване на наказателното
производство в смисъла на т. 4 на ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, като
основание за възникване отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и лицето да не е
поискало наказателното производство да продължи и то да завърши с оправдателна
присъда /а и в частност приложеното основание за прекратяване на наказателното
производство срещу ищеца не предполага подобно искане, нито упражняването на
съдебен контрол по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК/.
В конкретния случай ответникът не е оспорил
твърдението на ищеца, че постановлението за прекратяване на наказателното
производство му е съобщено и по отношение на него фактическият състав на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е завършен.
Въззивният съд приема, че от събраните
гласни доказателствeни средства се установяват неблагоприятните последици, за
които ищецът търси компенсация чрез парично обезщетение. Конкретно се
установява, че в резултат на незаконното обвинение емоционалното състояние на
ищеца било засегнато, в т. ч. същият изпитвал
притеснение и страх, че ще бъде несправедливо осъден, уронени са и честта и
достойнството му, които са и закономерна (обичайна) последица от повдигането на
обвинението. Поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по един
недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на
наказателното производство, които са пряка и непосредствена последица от това
увреждане, без да е в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно
изживяване и страдание, независимо от конкретната преценка, която се дължи за
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно
установената практика на ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено
и несигурно, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както
и социалното му общуване /решение № 388 от 02.12.2013г. на ВКС по гр.д. №
1030/2012г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013г. на ВКС по гр.д. № 85/2012г.,
IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019г. на ВКС по гр.д. № 3921/2017г., IV ГО/. В
същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си
негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът
е установен в своето основание и съдът е длъжен за определи неговия размер по
своя преценка.
Обезщетението за неимуществени вреди
в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнена чест и достойнство.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът
следва да прецени характера и степента на увреждането, начина и
обстоятелствата, при които е получено, вредоносни последици, продължителност и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение,
продължителността на наказателното производство - общо и в отделните му фази, характера на обвинението/тежестта на престъплението, в
което е обвинен ищецът, в т.ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено когато
обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за
почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес, постановена ли е осъдителна присъда в някоя
от инстанциите, броя и вида на извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, вида и тежестта на наложените мерки на принуда; отражението върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на
обвинението/осъждането; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието
на заболяването и пр., личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на
живот и обичайната среда, отражението на обвинението върху физическото здраве,
психиката, контактите и социалния живот на ищеца, на положението му в
обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и
развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, които имат отношение
към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.
За
личността на пострадалия се съди от установения начин на живот, ценностна
система и обичайна среда, интереси, трудова биография, съдебно минало. Наред с тези обстоятелства, при определяне на
обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за
справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт
на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност
между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им
възмездяване – в този смисъл Решение №
344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр.дело № 2378/2014 г., IV г. о., ГК, Решение №
200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр.дело № 1019/2016 г., IV г. о., ГК, Решение №
180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр.дело № 715/2017 г., III г. о., ГК, Решение
№158 от 17.01.2019 год. на ВКС по гр.дело №299/2018 год., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 86 от 29.05.2019 год. на ВКС по гр.дело №2586/2018 год., ІV г. о.,
ГК.
Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията чрез
предоставяне на други блага. Болките и страданията са последица от характера и
вида на увреждането и се отличават по интензитет (острота и сила) и
продължителност. Във всеки конкретен случай, съдът следва да вземе предвид
отделните групи обстоятелства, които водят до увеличение или намаляване на
размера на обезщетението, съпоставими с обичайните вредни последици при
незаконно обвинение и съответния среден размер на обезщетение, установен от
съдебната практика
На обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането
и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална
принуда и тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата
продължителност и предмета на наказателното производство, поведението на
страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в
процеса и на компетентните органи, личността на увредения. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица
от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не
подлежи на репариране.
При реализиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, следва да се съобрази продължителността на
наказателното производство. Неразумната продължителност на водено наказателно
производство следва да се отчете като степен на увреждането и да се обезщети,
като установяването на такова обстоятелство има значение за определяне на по-висок
размер на обезщетението. Предвид принципа на пълното обезщетение за всички
неимуществени вреди в причинна връзка с обвинението е без значение действията
на кой правоохранителен или правораздавателен орган са довели до този резултат
и в коя фаза на наказателното производство е допуснато забавяне.
При обвинение в престъпление по служба по чл. 283 от НК се преценява включително тежестта и характера на повдигнатото обвинение,
заеманата от обвиняемия длъжност и съответните морални и професионални
изисквания при нейното заемане, личността на обвиняемия и общественото му
положение. От значение е не само размера и вида на наказанието в съответния
състав на нормата, но и последиците от вменяването на престъпление в длъжностно
качество, когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени
изисквания за почтеност, изпълнявал е работа, свързана с поверени държавни средства.
Следва да се отчитат степента на вредоносния ефект от обвинението върху
социалната, професионалната, академичната, обществената или друг вид реализация
на ищеца, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след
приключване на наказателното преследване, както и засиленият обществен интерес
към разследването и обвинението и отразяването му в медиите – в този смисъл
Решение № 22 от 26.03.2018 год. на ВКС по гр.дело №1552/2017 год., ІІІ г., о.,
ГК.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в конкретния случай съдът съобрази продължителността на
преследването по процесното наказателно производство, което е било 1 години –
от привличането на ищеца в качеството на обвиняем – 05.08.2015г. до
прекратяването на наказателното производство – 11.08.2016г. Същото се е развило в разумен срок с оглед необходимостта
от издирване и разпит на множество свидетели, включително чужди граждани с
неустановена самоличност, което се установява от приетата по делото преписка по
образуваното наказателно производство срещу ищеца.
На ищеца е било повдигнато обвинение за престъпления
по служба по чл. 283, ал. 1 от НК в длъжностно качество – на старши полицай към
ОСПС на СДВР, което не е тежко по смисъла на
чл. 93, т. 7 НК, тъй като законът предвижда наказание лишаване от свобода до
три години. Обвинението е от сферата на професионалната реализация на ищеца, доколкото
се твърди, че именно в качеството му на длъжностно лице се е възползвал от
служебното си положение, за да набави за себе си облага, което има по-силно
негативно отражение върху неимуществената му сфера.
Към момента на повдигане на обвиненията ищецът е бил
на 24 години, като наказателното производство се е провело по време, когато той
е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие.
Ищецът е преживял психическия дискомфорт, както и
естествения страх и притеснение от неоснователно осъждане. Като гражданин с
чисто съдебно минало и утвърдено добро име, ищецът е посрещал по-тежко
негативните последици от повдигнатите обвинения за свои действия по служба,
които са били поддържани от прокуратурата.
Повдигнатото срещу ищеца незаконно обвинение е
затруднило личния, социалния и професионалния му живот в степен, по-висока от
обичайната – той е станал затворен и тревожен, процесното
обвинение е било разгласено в медиите, което е повлияло негативно на
репутацията на ищеца, чувствал се неуверен в себе си, дискредитирани са
били честта и доброто име на ищеца, особено при съобразяване на характера на
повдигнатото обвинение. Повдигнатото обвинение е за престъпление, което визира
длъжностно качество и е в сфера, в която е професионалната реализация на ищеца.
Към повдигнатото обвинение ищецът заема длъжността "старши полицай" в
сектор Специализирано подразделение за охрана на обществения ред към Отдел
специализирани полицейски сили - СДВР, на която законът възлага държавните
функции по чл. 6 от ЗМВР. Заеманата от ищеца длъжност към момента на повдигане
на обвинението предполага висок професионализъм и нравствени качества, както и
доверието на обществото. Тези заявени за обезщетяване вреди са
най-съществените, което е основание за определяне на по-висок размер на
обезщетението.
В случая обаче следва да се има предвид, че не се
установява повдигнатото незаконно обвинение да е попречило на професионалната
реализация на ищеца в правоохранителните органи. Напротив, налице е изрично
признание в исковата молба, че същият и понастоящем работи в системата на МВР,
след възстановяването му на работа в резултат на отмяна на заповедта за
дисциплинарно наказание. Не е налице негативно засягане на професионалната или
друг вид реализация на ищеца. Негативният ефект на незаконното обвинение е
понесен в една активна от гледище на трудовата реализация възраст, но на
практика разследването не е попречило на тази реализация. Претърпените вреди,
без да се подценява това, че ищецът е бил служител в СДВР и е водено
разследване от специализирани органи, не се изразяват в загуба на професионален
статус, което да е в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение.
Не са налице и данни за трайни негативни последици и срив в общественото му
положение и/или промяна в социалния му статус. Няма и данни за настъпването на
други, извънредни промени в начина му на живот. Следва да се има предвид, че
противно на твърденията във въззивната жалба на ответника, първоинстанционният
съд е приел липса на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
уволнението на ищеца, поради което при определяне на размера на дължимото
обезщетение не е съобразявал така заявените за репариране в исковата молба
неимуществени вреди. Този извод е правилен, при съобразяване на
обстоятелството, че причинната връзка между незаконното обвинение и уволнението
от служба е била прекъсната, защото повдигането на обвинение не е необходимо
условие за прекратяване на служебното правоотношение, а незаконното уволнение е
увреждащо действие, което има самостоятелен характер. Съгласно чл. 203, ал. 1 ЗМВР,
повдигнатото обвинение за умишлено престъпление не е основание за дисциплинарно
уволнение, такова би представлявало осъждане за умишлено престъпление от общ
характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност. Поради това
ответникът не следва да отговаря за вредите от незаконното уволнение - в този
смисъл решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., I. г. о.,
ГК, решение № 209 от 3.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2011 г., I. г. о.,
ГК.
Следва да се посочи, че в исковата молба ищецът не е
основал претенцията си за обезвреда и с оглед извършените спрямо него
процесуално-следствени действия, конкретно предвид извършения обиск и изземване
по реда на чл. 164, ал. 1, т. 2 от НПК. Освен това, при липса на данни това
процесуално действие да е извършено по унизителен за лицето начин, се налага
извод, че същото не обосновава по-висок размер на дължимото обезщетение.
В този смисъл и с оглед съдържанието
на доказаните в процеса неимуществени вреди, техния интензитет и проявление във
времето, характера и тежестта на незаконното обвинение в извършването на
деяние, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; продължителността на
воденото наказателно производство в разумен срок от 1 година; обстоятелството,
че производството не се е развило в съдебна фаза; наложената в период за около
1 година най-лека мярка за неотклонение – подписка; не са налагани
ограничителни мерки по НПК, вкл. отстраняване от длъжност; степента на засягане
на моралните ценности, честта и достойнството на ищеца предвид заеманата от
него длъжност и характера на обвинението в извършване на престъпление по служба
и в сферата на професионалната реализация на ищеца; завишената чувствителност и
човешка реакция спрямо незаконни обвинения към лице на длъжност в системата на
МВР; фактът, че обвинението срещу И.П. е било медийно огласено и е станало
достояние на неограничен кръг от лица;
обстоятелството, че ищецът е продължил да изпълнява работата си и
незаконното обвинение не е попречило на професионалната и трудова реализация;
фактът, че претърпените вреди не се довели до трайни негативни последици и/или
промяна в социалния му статус; липсата на данни за настъпването на други,
извънредни промени в начина му на живот, настоящият съдебен състав намира, че
размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, който би
удовлетворил обществения критерий за справедливост при съществуващите в
страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните
обстоятелства по делото, както и създаденият от съдебната практика ориентир, относим
към аналогични случаи, следва да бъде определен на 3 000 лева, както е приел и първоинстанционният съд. Присъждането
на сума, по-голяма от посочената, би довело до несъответстващо на изискванията
на справедливостта имуществено разместване.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
Не следва да се присъждат разноски по делото, тъй като
въззивните жалби и на двете страни са отхвърлени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 16384 от 20.01.2020г., постановено по гр.дело № 18005/2018г. по описа
на СРС, ГО, 39 състав.
Решението може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.