№ 9744
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М.Ш
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от М.Ш Гражданско дело № 20221110123909 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от “**************** ЕАД
против Х. К. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца следните суми: сумата от 663,90 лв. – главница за доставена от
дружеството топлинна енергия до имот с адрес: гр. София, ж.к.
„........................................................ ИД номер:165934, през периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г. , ведно със законната лихва считано от 05.05.2022 г. до погасяване на
вземането, сумата от 108,95 лв. – лихва за забава за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022
г., сумата от 31,12 лв. – такса за дялово разпределение за периода м. 04.2019 г. – м.
04.2021 г. и сумата от 5,61 лв. – лихва за забава за периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г.
Претендира разноски.
В исковата молба и уточнителна молба от 10.06.2022 г. ищецът сочи, че
ответникът като наследник на И. К. Д., починал на 13.03.2022 г., е собственик на
топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. „........................................................ ИД
номер:165934, до който през исковия период е доставяна ТЕ за битови нужди.
Ответникът Х. К. Д. е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба /
отговорът е подаден по и-мейл на 30.09.2022 г., подписан с ел. подпис – стр. 63 на
гърба/. На първо място, оспорва да дължи суми за доставена до имота ТЕ поради това,
че брат му И. К. Д., починал на 13.03.2022 г., е завещал процесния имот на трето за
спора лице със саморъчно завещание от 19.11.2015 г., обявено с протокол от 20.07.2022
г. Оспорва да е бил потребител на ТЕ поради липса на сключен договор. Оспорва иска
по размер – твърди плащане, като ищецът е отнесъл сумите неправомерно за други
вземания. Оспорва иска по размер. Позовава се на давност.
1
С молба от 13.03.2023 г. ищецът излага, че със саморъчното завещание
наследодателят е направил завет в полза на третото за спора лице и задълженията за
процесния период са наследени от ответника като наследник по закон.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че между него
и И. К. Д., починал на 13.03.2022 г., в процесния период е съществувало облигационно
отношение за доставка на топлинна енергия до имот с адрес: гр. София, ж.к.
„........................................................ ИД номер:165934; че И. К. Д. е имал качеството на
потребител на ТЕ – собственик или позвател на имота; че ищецът е доставял в исковия
период топлинна енергия с уговореното качество, количество и цена; настъпил падеж
на задълженията; че задълженията са наследени от ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. и тези относно
саморъчно завещание от 19.11.2015 г., обявено с протокол от 20.07.2022 г., съставено
от И. К. Д.; за плащане.
Като безспорно е отделено, че И. К. Д., починал на 13.03.2022 г., е бил
собственик на топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.
„........................................................ ИД номер:165934, до който през исковия период е
доставяна ТЕ за битови нужди; че наследник по закон на И. К. Д. е ответникът – негов
брат.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на
параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент
- клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
собствени битови нужди.
И. К. Д., починал на 13.03.2022 г. и след исковия период, в процесния период е
бил собственик на имота. Видно от нот. акт № 84, том LLLLX, дело № 41233 от
05.12.1997 г. И. К. Д. е придобил имота по договор за покупко-продажба. Съгласно
удостоверение от ГИС София имотът, посочен в акта с адрес на ул. „Боянски водопад“,
е идентичен с процесния имот – сега ж.к. „Гоце Делчев“. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия обвързват клиента и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява наследодателят на
ответника или ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между ищеца и ответника за процесния период е действал
2
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
ОУ. Служебно известно е на съда, че ОУ са надлежно публикувани.
В процесния период И. К. Д., починал на 13.03.2022 г., е бил собственик на
имота. Починал е след края на процесния период. Негов наследник по закон видно от
удостоверение за наследници е ответникът Х. Д., негов брат. Със саморъчно завещание
от 19.11.2015 г. наследодателят е завещал процесния недвижим имот на трето за спора
лице. Видно от завещанието то обективира завет. С него наследодателят завещава на
третото за спора лице процесното жилище, като е употребен изразът „завещавам на …
собственото си жилище… това е моята последна воля“ и следват дата и подпис.
Представеното саморъчно завещание не е универсално, т.к. с него не се завещава
цялото или дробна част от имуществото на завещателя. Не са употребени термини като
„цялото ми имущество“, „имуществото ми“, „всичко, което притежавам“, „наследство“
или др.; това не се извлича и от цялостното съдържание на завещанието. Посочено е,
че предмет на завещателното разпореждане е една определена вещ – процесният
недвижим имот. Следователно соченото от ответника трето лице е не наследник, а
заветник – кредитор на наследството. Задълженията на наследодателя за процесния
период са преминали в патримониума на наследника по закон – ответника.
Ищецът претендира суми за топлинна енергия, лихва за забава върху главницата
за доставена топлинна енергия, сума за дялово разпределение и мораторната лихва
върху тях.
От заключението на изслушаната СТЕ се установява начисляваната от ищеца за
имота топлинна енергия да е за отопление на имот от щранг лира и енергия, отдадена
от сграданата инсталация. В имота няма радиатори; показанията за топла вода са нула
през целия период. През м. 06.2020 г. наследодателят на ответника не е осигурил
достъп до имота за снемане показанията на уредите, което е надлежно документирано
с протоколи. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е
извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16-
334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на
нормативно установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са
отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия
са начислявани при спазване поднормативната уредба. Отдадената от сградната
инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба №
16-334.
Според заключението на СТЕ общо дължимата сума за доставена ТЕ за
процесния период за целия имот по партидата е 663,90 лв.
Ответникът се е позовал на давност. Считано до 27.06.2016 г. между страните са
действали старите ОУ на ищеца, одобрени с решение № ОУ/03.02.2014 г. на КЕВР,
приложени по делото. Новите ОУ са одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г.
Исковата молба е входирана на 05.05.2022 г. и са погасени по давност всички
задължения, станали изискуеми преди 05.05.2019 г. Към тази дата са действали новите
3
ОУ на ищеца от 27.06.2016 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. Според задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
„**************** ЕАД за доставка на топлинна енергия съставляват периодични
плащания по см. на чл. 111, б. „В” ЗЗД и се погасяват с изтичането на период от три
години. Според чл. 32, ал. 1 ОУ за месечната дължима сума при избран метод на
плащане по чл. 31, ал. 1, т. 2 ОУ се издава ежемесечно фактура. Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми /т.е. същите са изискуеми/ в 45-дневен срок след
изтичане за периода, за който се отнасят. Следователно изискуемостта на сумите за
потребената през даден месец ТЕ настъпва 45 дни след края на този месец. В случая
исковата молба е подадена на 05.05.2022 г. и са погасени по давност сумите, станали
изискуеми преди 05.05.2019 г. Падежът на задълженията за м. 02.2019 г. е настъпил на
14.04.2019 г. и това е последното погасено по давност задължение. Задълженията за м.
03.2019 г. са падежирали на 15.05.2019 г. и не са погасени по давност.
Погасени по давност са задълженията за 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г. , а
задълженията за периода 01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. са дължими. За този период
видно СТЕ за целия имот са дължими 488,75 лв., за която сума искът е основателен.
Ответникът не доказа да е заплатил процесните задължения. Не представя
платежни нареждания, задал е въпроси към ССчЕ, от които се е отказал в първо с.з.
Видно от заключението на ССчЕ процесните задължения не са заплатени.
Ищецът претендира за периода м. 04.2019 г. – м. 04.2021 г. такса за дялово
разпределение за имота в размер на 31,12 лв. Сумата се установява по размер от ССчЕ.
Съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение. Как продавачът и ФДР уреждат отношенията си не е предмет на
изследвание по настоящото дело. Според посочената разпоредба от ОУ цената за тази
услуга се заплаща на ищцовото дружество. От тази сума погасени по давност са
сумите за първия месец от процесния период – м. 04.2019 г. За периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. дължимата сума за главница е 29,93 лв., за която искът е основателен.
Претендира се и законната лихва върху главницата за ТЕ. Ответникът оспорва
това вземане. Съгласно ОУ в сила от 27.06.2016 г. потребителите дължат законна лихва
и не е необходимо публикуване на фактурите в интернет страницата на продавача.
Ответникът дължи сумата от 80,01 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. –
18.04.2022 г. върху главницата от 488,75 лв., който размер съдът определи на осн. чл.
162 ГПК с он лайн калкулатор.
Претендира се и лихва върху таксата за дялово разпределение. В ОУ на ищеца
не е предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради
което длъжникът изпада в забава след покана съгл. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана. Искът следва да бъде отхвърлен за
сумата от 5,61 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.
По разноските. На ищеца се дължат разноски. Ищецът е сторил разноски в
размер на 100 лв. дт, 500 лв. депозити за експертиза, дължат се и 150 лв. юрк
възнаграждение според чл. 78 ГПК. С оглед уважената част от исковете на ищеца се
4
дължат 554,63 лв. разноски в исковото производство.
Ответникът е сторил разноски за 360 лв. заплатено в брой адв. възнаграждение с
ДДС, както и 50 лв. депозит за експертиза. Дължат му се 106,80 лв. разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. К. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ. ********************,
да заплати на „**************** ЕАД ЕИК ********************, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „..........................., по предявените искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: сума в размер на
488,75 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
01.03.2019 г. - 30.04.2021 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.
„........................................................ ИД номер:165934, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /05.05.2022
г./ до окончателното й погасяване, сумата от 80,01 лв. - лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2019 г. – 18.04.2022 г. и сумата от 29,93 лв. – главница за
главница за дялово разпределение за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. , ведно със
законна лихва за периода от 05.05.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с пр. осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ЗЕ за главница за доставена топлинна енергия за горницата над 488,75 лв. до пълния
предявен размер и за периода 01.10.2018 г. до 28.02.2019 г., иска за главница за дялово
разпределение за горницата над 29,93 лв. до пълния предявен размер и за периода
01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. , иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия за горницата над 80,01 лв. до пълния
предявен размер, а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 5,61 лв. – лихва за забава за
периода 31.05.2019 г. – 18.04.2022 г. - изцяло.
ОСЪЖДА Х. К. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ. ********************,
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „**************** ЕАД ЕИК
********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„..........................., сумата от 554,63 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „**************** ЕАД ЕИК ********************, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „..........................., да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Х. К. Д. ЕГН **********, с адрес: гр. София, УЛ.
********************, сумата от 106,80 лв. – разноски.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6