Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 16.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на   четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

при секретаря Лилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №5517/2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правна квалификация чл. 242 вр. чл. 244 т.2 КТ, чл.224, чл.221 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е по искова молба от  Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв.М.С. ***, против „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***.  Твърди се в исковата молба, че ищецът работил по трудово правоотношение с ответника, като  *** с код по НКПД 31133006 с място на работа : Администрация. Посочва се още, че със заповед № 58/03.06.2019г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.327, ал.1 т.2 КТ, считано от 03.06.2019г.  Твърди се в исковата молба, че ответникът не заплатил на ищеца следните суми:сумата от 180 лв. – обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни;  сумата от 660,38 лв. –обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ за неспазено предизвестие и сумата от 660,38 лв.- неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2019г.  Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да заплати на Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: *** следните суми: 1/ сумата от 180 лв. – обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни, сумата от 95 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.06.2019г. до 22.10.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (22.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането; 2/  сумата от 660,38 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за месец март 2019г., сумата от 95 лв. – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.04.2019г. до 22.10.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (22.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането;3/ сумата от 660,38 лв. - обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ за неспазено предизвестие, сумата от 90 лв.- мораторна лихва върху тази сума за периода от 04.06.2019г. до 22.10.2020г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (22.10.2020г.) до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените деловодни разноски.

В законоустановения месечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил  отговор с вх.№267340/19.1012019г., в който ответника взема становище за допустимост и основателност на част от исковете до определен размер. В отговора се признава обстоятелството, че ответникът дължи сумата от 245,08 лв.- остатък от трудово възнаграждение за м.03.2019г., както и сумата от 231,13 лв.- обезщетение  по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за седем дни и сумата от 660,38 лв. – обезщетение  по чл.221, ал.1 КТ. Оспорват се предявените искове за разликата до 660,38 лв.- представляваща неизплатено трудово възнаграждение. Твърди се  че на ищеца е заплатена сумата от 200 лв. по банков път.

На основание чл.214, ал.1 ГПК с определение от 14.12.2020г. е допуснато изменение на размерът на исковете съобразно заключението на вещото лице по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован,  не се явява. Представлява се от адв.М.С. ***. Процесуалният представител  на ищеца моли съда  да уважи изцяло исковата молба като основателна и доказана.

Ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:

 Безспорно по делото е и не се спори между страните, че до 03.06.2019г. ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността *** с код по НКПД 1413 с място на работа в администрацията на дружеството, както и че със Заповед № 58/03.06.2019г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.327, ал.1 т. 2 КТ. В тази насока е и представеното от ищеца и неоспорено от ответника заверено копие на Заповед № 58/03.06.2019г. на директора на „Манева-Томик“ ООД – гр.Плевен.

  Признава се от ответника факта, че не е изплатил сумата от 245,08 лв.- остатък от трудово възнаграждение за м.03.2019г.,  сумата от 231,13 лв.- обезщетение  по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за седем дни и сумата от 660,38 лв. – обезщетение  по чл.221, ал.1 КТ.

 Спори се между страните дължи ли ответника на ищеца заплащане на трудово възнаграждение, за кой месец от 2019г.,  в какъв размер, както и  в какъв размер е дължимото обезщетение за 7 дни неизползван платен годишен отпуск, какъв е размерът на лихвата за периода на забавата върху всяка от главниците.

За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и изготвена  съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на в.л., изслушано  в съдебно заседание на 14.12.2020г., размерът на неизплатеното трудово възнаграждение за м.март 2019г. възлиза на 245.08 лв., на обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за 7 работни дни възлиза на 231,13 лв., а на обезщетението по чл.221, ал.1 КТ – 660,38 лв.  От заключението се установява още, че размерът на лихвата върху неизплатеното трудово възнаграждение възлиза на 38,88 лв.,  върху обезщетението по чл.224, ал.1 КТ -32,74 лв., а върху обезщетението по чл.221, ал.1 КТ  - 93,55 лв. Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответстващо на писмените доказателства по делото вкл. на признатите факти от страна на ответника.

При установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема за безспорно установено, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е бил изправна страна и е престирал труд, както и че същият не се е подписал в представените разплащателни ведомости за заплати за  м.март 2019г.  Видно от заключението на вещото лице на ищеца е бил изплатен на 08.03.2019г. аванс в размер на 200 лв., но разликата от 245,08 лв.  не  е заплатена и в тази насока не се представиха доказателства от ответника. Задължението за плащане на трудово възнаграждение е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от него работна сила на работника или служителя. Съгласно чл. 128, т. 1 и т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от КТ установява императивно начина на изплащане на трудовото възнаграждение: то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя-на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка.В тежест на работодателя е да докаже, че е заплатил в полза на ищцата в пълен размер така дължимото му  трудово възнаграждение. В конкретния случай  ответното дружество не представи доказателства за извършено плащане в тази насока. Предвид изложеното съдът счита, че исковата претенция по чл.242, във вр. с чл.128 от КТ е изцяло основателна и доказана   и следва да бъде уважена като такава, като ответника бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 245,08  лв., представляваща  неизплатено трудово възнаграждение за м.03.2019г.

 По иска с правно основание чл.224 КТ, съдът приема иска за основателен и доказан. Според чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, пропорционално на времето което се признава за трудов стаж. Видно от цитираната правна норма, фактическия състав на това обезщетение включва два елемента: първо - прекратяване на трудовото правоотношение и второ - наличие на неизползван платен годишен отпуск. По делото безспорно се доказа наличието и на двата елемента на фактическия състав, обуславящ правото да се получи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази насока е и Заповед №58/03.06.2019г., в който работодателя изрично посочва, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ за 7 дни неизползван платен годишен отпуск.  Видно от заключението на вещото лице, към датата на съдебното заседание в счетоводството на ответника не е отразено плащане на сумата от 231,13 лв., дължима на това основание.

По аналогичен начин съдът установи от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза и писмените доказателства по делото, че ответника не е заплатил на ищеца  и обезщетението по чл.221, ал.1 КТ, отново изрично предвидено за заплащане в заповедта за прекратяване на трудовия договор. По делото е налице признание от ответника на фактите, че се дължат следните суми: 231,13 лв.- обезщетение  по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за седем дни и сумата от 660,38 лв. – обезщетение  по чл.221, ал.1 КТ.С оглед на липсата на доказателства за плащане и предвид направеното признание от ответната страна, съдът приема за доказани и исковете с правно основание чл.221 и чл.224 КТ по основание, така и по размер. Предвид обстоятелството, че се доказа дължимост на вземания с правно основание чл. 214, ал.1, чл. 224 и чл.221 КТ , то поради настъпилата забава в плащането на сумите от страна ответника, съдът приема за основателни и предявените искове с правно основание чл.86 ЗЗД върху всяка от главниците от датата на настъпване на изискуемостта до датата на предявяване на исковата молба, чийто размер  е определен в заключението на вещото лице, прието  по делото.

С оглед изхода на процеса и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-Червен бряг  държавна такса върху уважените искове в размер на 150 лв., както и направените деловодни разноски за вещо лице по назначената съдебно счетоводна експертиза в размер на 250 лв. или общо сумата от 400  лв.

 На основание чл.242, ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

  Воден от горното, Съдът

Р Е Ш И :

 ОСЪЖДА на основание чл. 242 КТ  и чл.86 ЗЗД „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да ЗАПЛАТИ на Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата  от 245,08 лв., представляваща  неизплатено трудово възнаграждение за периода м.03.2019г., сумата от 38,88 лв. – лихва за забава за периода  от 01.04.2019г. до датата на предявяване на иска (22.10.2020г.), както и законната лихва  върху главницата от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 224 КТ  и чл.86 ЗЗД „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да ЗАПЛАТИ на Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 231,13 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за седем работни дни, сумата от 32,74 лв.- лихва за забава от 04.04.2019г. до датата на предявяване на иска (22.10.2020г.), както и законната лихва  върху главницата от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 221, ал.1 КТ „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да ЗАПЛАТИ на Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 660,38 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, сумата от 93,55 лв.- лихва за забава от 04.04.2019г. до датата на предявяване на иска (22.10.2020г.), както и законната лихва  върху главницата от 22.10.2020г. до окончателното й изплащане.

 ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да ЗАПЛАТИ на Г.А.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 100 лв., направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 от ГПК „МАНЕВА – ТОМИК“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно или поотделно от управителите ***, да ЗАПЛАТИ на  по сметка на РС Плевен такси върху уважените искове общо в размер на 150 лв., както и сумата от 250 лв. за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза или общо сумата от 400 лв.

 ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъденото трудово възнаграждение.

На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на страните по делото.

 Решението подлежи на обжалване пред  Окръжен съд Плевен в двуседмичен срок от връчването му на страните.        

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :