РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. Благоевград, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102768 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗД “БУЛ ИНС”
АД, ЕИК *********, гр. София, бул. ’’Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от Ст.П. и К.К.,
чрез адвокат М. Г. против Ф. Р. В., ЕГН **********, с адрес гр. .
С исковата молба е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер 586,55 лв., представляваща
изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в
размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на
исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски включително и адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че на 31.10.2020г. в гр. , е реализирано ПТП с участието на МПС “”, с рег. №
, управлявано от Ф. Р. В. и МПС “”, с рег. № , управлявано от Г.н Ш.в Ка. Сочи се, че според
представения Протокол за ПТП 1575296/31.10.2020г., съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължало на виновно и противоправно поведение на Ф. Р.
В., който като управлява МПС “К”, с рег. № , и като не се движи на достатъчно разстояние
от намиращото се пред него МПС “ с рег. № , което намаля скоростта си и спира. Твърди се,
че МПС “”, с рег. № е било застраховано по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД
”БУЛ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/02/120002266817, като в дружеството е
била заведена щета № **********, като са били описани увреждания по автомобила както
следва: облицовка задна броня, лайсна задна броня лява, стоп ляв, колона задна лява, кора
багажник лява, врата на багажник. Твърди се още, че след преглед на щетата ЗД ”БУЛ ИНС”
АД е одобрил и изплатил сумата в размер на 586,55 лева по сметка на упълномощено от
собственика на увреденото МПС “” с рег. № лице - М. Нет Х Сочи се, че от Протокола за
1
ПТП Ф. Р. В. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма – 0,78 %о. Излага се, че на основание чл. 500 от КЗ, ЗД “БУЛ ИНС” АД има
право да получи от него платеното застрахователно обезщетение, като с писмо уведомили
ответника да заплати претендирА.та сума, но до момента същата не била изплатена.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в указания срок от връчване на
съобщението на 15.02.2024 година, ответникът не е депозирал писмен отговор.
С Определение № 671/08.04.2024г. съдът е насрочил открито съдебно заседание по
делото като се е произнесъл по доказателствените искания на страните съобщил им е проект
на доклада по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно разрешаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща законен или
процесуален представител. В депозирА. молба изразява становище, че поддържа исковата
молба, пледира за уважаване на предявения иск и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева и държавна такса.
Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушано и приобщено е заключението
по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза и съдебно - автотехническа и
оценителна експертиза.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа стрА. следното:
От представената и приета като доказателство по делото Застрахователна полица №
BG/22/120002266817 от 13.08.2020 г. се установява, че между ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК
********* и Р БВ. е сключен договор за автомобилна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите” за лек автомобил „К.“, модел „.“, с рег. № , със срок на действие от
00:00 часа на 18.08.2020 година до 23:59 часа на 17.08.2021 г.
По делото е представена и изискА. служебно цялата преписка във връзка с настъпило
ПТП на 31.10.2020 година, изискА. от ОДМВР - Кърджали.
От представения и приет по делото Протокол за ПТП № 1575296 от 31.10.2020г.,
издаден от мл. автоконтрольор при Сектор ПП при ОД на МВР гр. Кърджали се установява,
че същият е изготвен във връзка с настъпило на 31.10.2020г. ПТП. В същия е отразено, че е
съставен в 10:30 ч. на 31.10.2020 г. за ПТП настъпило на същата дата в 09:45 ч. в гр. , в
посока към магазин Технополис при следните обстоятелства : Ф. Р. В. управлявайки лек
автомобил марка „.“ с рег. № не се движи на достатъчно разстояние от намиращото се пред
него МПС, а именно МПС с рег. № , управлявано от Г. Ш.в К., при което намалява скоростта
или спира, като е реализирал ПТП с материални щети. Съставена е и схема, като протокола
съдържа подписи на участник 1 – Ф. В., участник 2 - Г.Ш. К., както и на съставителя. Видно
в графа „посетено на място“, зачертано с Х „не“, като е остА.ло „Да“, като в самата бланка
на Протокола в долния десен ъгъл е посочено при отговор с „да“/“Не“ - ненужното се
зачертава с Х.
2
Видно от приложените към преписката писмени документи, е, че водачът Ф. Р. В. е
тестван за употреба на алкохол в кръвта, като му е издаден талон за медицинско изследване,
върху който е отразено, че същият е управлявал МПС, след употреба на алкохол от 0,78
промила.
На Ф. В. е наложена и ЗПАМ от дата 31.10.2020 година, като му е отнето СУМПС. За
констатираните нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП – управление на МПС, след
употреба на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – като водач на МПС
не се движи на достатъчно разстояние от движещото се пред него МПС, че да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта, в резултат на което е допуснал ПТП, на В. е
съставен АУАН серия GA № 314204/31.10.2020 година, от автоконтрольор Р. Д., в
присъствието на свидетеля Касим Ариф. АУАН е връчен на Ф. В.. Във основа на така
съставения АУАН на Ф. В. е съставено Наказателно постановление № 20-1300-001952 от
дата 11.11.2020 година, като за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗдВП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 лева и за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 10,00 лв. НП е
връчено на В..
Към доказателствения материал е приобщено Уведомление за щета по застраховка
„Гражданска отговорност" на МПС заведена в ищцовото дружество като щета №
**********/30.11.2020 година. Приобщен е и доклад № 201003525701/08.12.2020 година по
щета № **********/30.11.2020 година, както и опис по щета № 1 от дата 30.11.2020 година.
В същите са отразени щетите по МПС с рег. № 34ZN5884, а именно облицовка задна броня,
лайсна задна броня, стоп ляв, колона, кора багажник лява, врата на багажник. Видно от
доклада е, че щетата възлиза в размер на 586,55 лева, като е приложена и калкулация на
щетата.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане е, че на дата 16.02.2021 година
на М. Н. Х. е преведена сумата от 586,55 лева. Видно от приложеното пълномощно е, че Г.
Ш. К. е упълномощил М. Н. Х.да го представлява, поради което и сумата е преведена на
него.
Видно от приложената по делото регресна покА., изпратена на 08.03.2021 година до Ф.
Р. В. е, че същият, заради причиненото ПТП е поканен в срок от 5 дни от получаване на
писмото да погаси на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 611,55 лева, заедно с ликвидационните
разноски. Пратката е върната като непотърсена.
От изготвеното заключение по назначената съдебно автотехническа - оценителна
експертиза, се установява, че описания механизъм на ПТП в експертизата и описаните в
заключението материални щети са лек автомобил Фиат са в причинно следствена връзка,
като щетите отговарят да са получени при процесното ПТП. Според вещото лице пазарната
3
стойност по възстановяване на насените щети при ползване на нови части е в размер на
822,79 лева. Като механизъм на ПТП вещото лице е посочило следното : на 31.10.2020 г.
около 09:45 ч. в гр. , лек автомобил марка и модел Ф. П., с рег. № се е движил в посока към
гр. Момчилград. Автомобилът бил управляван Г. К. Водачът К. намалил скоростта, и спрял,
за да пропусне пешеходци. След лекия автомобил Ф. се е движил в същата посока лек
автомобил марка и модел К. С.о, с рег. № , управляван от Ф. В.. Водачът В. е с установено
количество алкохол 0,78 %о. Поради неспазване на достатъчна дистанция с движещото се
пред л.а. К. С. друго МПС - л.а. Ф.или поради несвоевременно реагиране на водача В., е
настъпил попътен удар между двете МПС, като л.а. Ф. бил ударен в задната част, а л.а. К. - в
предната част. Вследствие на ПТП двете МПС са с материални щети. От описаните щети по
л.а. К. в протокола за ПТП и за л.а. Ф.Т в калкулация за щета, може да се направи извод, че
л.а. К. непосредствено преди удара се е бил отклонил наляво.
В съдебно заседание вещото лице С. поддържа депозираното заключение и дава
съответните уточнения. Съдът кредитира заключението на вещото лице Р. С. по така
изготвеното експертно заключение като пълно, компетентно, обективно и обосновано.
По делото е приобщено заключението по назначената съдебно - счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице С. Т.. Според заключението на вещото лице, в счетоводството на
ЗК „Бул Инс” АД е осчетоводено плащане на застраховка „Гражданска отговорност” на
сумата от 272,60 лева, платени от Р. Бов В. по застрахователна полица №
BG/02/120002266817, със срок на валидност от 18.08.2020г до 17.08.2021г. за застраховка на
лек автомобил „К” рег. № Плащането на сумата от 272,60 лева е извършено на две дати,
както следва: на 13.08.2020г. - 142,81 лева и на 17.02.2021г. - 129,79 лева. Счетоводството на
застрахователя ЗК „Бул Инс” АД е водено редовно във връзка с процесната застрахователна
полица № BG/02/120002266817. Вещото лице посочва, че ищцовото дружество - ЗК „Бул
Инс” АД е наредило заплащане на сумата от 586,55 лева с посочено основание за превода
„по щета № 0001-5060-16-301845; полица № BG/02/120002266817” от своя банкова сметка №
IBAN - в лева в ОББ АД, клон Ловеч на дата 16.02.2021г. Посочва, че датата, на която е
заверена банковата сметка на получателя на сумата - М. Н. Х. със сумата от 586,55 лева е №
при ОББ АД, клон Ловеч е също 16.02.2021г. Съдът кредитира заключението на вещото лице
по така изготвеното експертно заключение като пълно, компетентно, обективно и
обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна стрА. следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането.
Искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяване на иска. Разгледан по
същество, искът се явява и основателен.
В настоящия случай е предявен регресен осъдителен иск от платилия обезщетение
застраховател срещу причинителя на вредата, която претенция намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 500 от КЗ.
За да бъде уважен този иск, следва да бъдат доказани следните материално правни
4
предпоставки в съотношение на кумулативност: настъпването на твърдените имуществени
вреди за посоченото в исковата молба трето лице във връзка с управлението на процесния
автомобил; - имуществените вреди са причинени от ответника, който е управлявал
моторното превозно средство, под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма; - наличието на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника (като застрахован) и дружеството ищец (като
застраховател), в чийто период на покритие е реализирано пътното произшествие, като
покритието обхваща и процесните имуществени вреди - изплащането на обезщетение от
ищцовото ЗД „БУЛ ИНС“ АД на третото увредено лице М. Н. Х. в размер на исковата сума.
Съгласно нормата на чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските, когато същият, при
настъпването на ПТП, е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал моторното
превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества. Наличието на предпоставките, упоменати във
въпросната законова разпоредба, трябва да бъде установено от застрахователя при условията
на пълно, главно и пряко доказване, каквото е успешно проведено в настоящия казус.
Не се спори между страните, че между страните съществува застрахователно
правоотношение, възникнало въз основа на договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", с предмет гражданската отговорност на
водача на за лек автомобил „К.“, модел „S.“, с рег. № със срок на действие от 00:00 часа на
18.08.2020 година до 23:59 часа на 17.08.2021 г.
Механизмът на ПТП се установява посредством събраните писмени доказателства
протокол за ПТП, уведомление до застрахователя, заключение на САТЕ, заключение по ССЕ.
Изяснено е по несъмнен, категоричен и безпротиворечив начин, че на 31.10.2020 г. около
09:45 часа, в гр. ., ответникът е управлявал лек автомобил К. С. с рег. № като не се движи на
достатъчно разстояние от намиращото се пред него МПС, като намаля скоростта или спира
Ф.т, с рег. № , собственост на Г. Ш. К., в резултат на което реализира ПТП с материални
щети. Установено е по безспорен и категоричен начин, от представения по делото талон за
медицинско изследване № 0056894, че при извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство същото е отчело наличие на алкохол от 0,78 промила. Всички тези
релевантни факти и обстоятелства са надлежно отразени в съставените от контролните
органи протокол за ПТП и талон за изследване. Установи се, че още на същия ден на
ответника е съставен Акт за установяване на административно нарушение, серия GA №
314204/31.10.2020 година, от автоконтрольор Р. Д., в присъствието на свидетеля К- Ар за
причиненото ПТП след употреба на алкохол, отчетен с дрегер в размер на 0,78 на хиляда.
Актът е връчен на ответника същия ден, за което същият се е подписал и не е направил
възражения. Изложеното обуславя извода, че водачът на К. С., с рег. № .не е спазил
правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите на МПС да се
5
движат на такова разстояние от движещото се пред него друго ППС, че да може да избегне
удряне в него, когато то намалява скоростта или спре рязко - чл. 23, ал. 1 ЗДвП и е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда установено
по надлежния ред предвиден в ЗДвП, а именно 0,78 промила, като по този начин е нарушил
правилото за движение по пътищата визирано в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ и се ползват с материална доказателствена сила
за вписаните в тях данни. Изготвеният протокол за ПТП, на основание чл. 179 от ГПК,
обвързва съда да приеме, че съдържащото се в него описание на създалата се на пътното
платно неприятна ситуация е вярно. Протоколът е съставен от компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия и след посещение на място на пътното произшествие, поради което
същият в частта, в която длъжностното лице, посетило инцидента, е удостоверило пряко
възприетите от него факти и обстоятелства при огледа - местоположение на МПС, участници
в ПТП, характер и вид на нанесените щети, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с
материална доказателствена сила /в този смисъл е и константната практика на ВКС,
обективирА. в Решение № 66 от 05.08.2022г. на ВКС по гр. д. № 1972/2021 г., IV г. о., ГК,
Решение № 71 от 16.08.2017г. ВКС по гр. д. № 60343/2016 г., II г. о., ГК, Решение № 211 от
14.12.2015г. на ВКС по т. д. № 2782/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 15 от 25.07.2014г. на ВКС
по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, и мн. др./. Данните от протокола напълно се подкрепят и от
изготвената по делото авто -техническа експертиза, като от същата се установява и
механизъма на ПТП и причинно - следствената връзка, което не е изрично оспорено от
ответната стрА.. Констатациите и изводите, направени от вещото лице С., следва да бъдат
кредитирани, защото не са оборени от остА.лия доказателствен материал.
Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират с другите
писмени доказателства - уведомление за щета, с тези на САТЕ, както и изготвената ССЕ
установяваща размера на причинените щети. Съгласно заключението на САТЕ, налице е
пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
Следва да се установи дали водачът е управлявал МПС под въздействието на алкохол,
съответни какво е количеството на концентрация на алкохол в кръвта, при което в закона е
предвидена забрА. за управлението на МПС и при което възниква регресното право за
платилия застраховател в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от КЗ. Застраховалият
гражданската отговорност придобива регресно право срещу застрахования при него, когато
се освобождава от отговорност по застрахователния договор на основания, регламентирани
изрично от закона- умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е
задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на увреденото
трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по застраховката "Гражданска
отговорност" възниква законовото задължение на застрахователя да плати, както и правото
му на регрес срещу застрахования, в случай че плати на увредения. В случая ищецът е
6
поискал връщане от лицето, което е било под застрахователната му закрила, на платено от
него застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" (ЗГО), като е
основал иска си на обстоятелството, че при настъпване на ПТП застрахованият е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола над допустимата по закон
норма - чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от КЗ. В тази хипотеза се касае за освобождаване на
застрахователя от задължението му към застрахования, тъй като първият никога не отговаря
за умишлено причиняване на риска от застрахования или при такова негово поведение, което
увеличава риска в степен, в която той не носи отговорност. Т. е., на основанията, изрично
предвидени в закона (посочени по-горе), застрахователят се освобождава от отговорност по
застрахователния договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да
престира на увреденото лице. Следователно възникването на регресното право на
застрахователя срещу отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени
правопораждащи факти, а именно: 1). наличието на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" между страните по делото, от една стрА. и от друга -
прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от необходимостта да извърши
застрахователно плащане, поради причинен от застрахования деликт по време на
управление на МПС - когато законът определя неговото поведение като особено укоримо и
той трябва да понесе реално гражданската си отговорност /в частност поведение, което се е
изразило в управление на моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма/; 2). настъпване на
застрахователното събитие, причинено от застрахования въз основа на правилата на
деликтната отговорност в срока на покритие на застраховката; 3). застрахованият при
настъпването на пътнотранспортното произшествие виновно да е управлявал моторното
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 4).
изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя по силата на
сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност" на увреденото лице.
Конкретното поведение на застрахования, увеличаващо риска в степен, в която
застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и главно доказване от последния
ищец в производството по предявения регресен иск (чл. 154, ал. 1 от ГПК).
В чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" има право да получи от застрахования платеното
обезщетение, когато последният при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола над допустимата по закон норма. Поради обстоятелството, че чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
пряко се отнася за водачи на МПС и предвид изричното посочване в същата, че поведението
на водача на превозно средство следва да представлява нарушение по ЗДвП, следва да се
приеме, че ограничението съответства на забрА.та, въведена с чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Концентрацията на алкохол в кръвта, при която е допустимо управлението на МПС, се
определя от правилата в Закона за движението пътищата (ЗДвП). В чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
7
в редакцията на тази норма към момента на настъпване на събитието- 31.10.2020 г., именно
ДВ бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.), е предвидено, че на водача на пътно превозно
средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, с
концентрация на алкохол над 0,5 промила. Следователно, за да бъде забранено от закона
поведение, следва водачът на МПС да го управлява под въздействието на алкохол, с
концентрация над 0,5 промила. В светлината на изложеното, според действащата към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент редакция на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
на водача е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила и/или след употреба на наркотични вещества или техни А.лози.
Законодателят е въздигнал в общественоопасно и противоправно деяние управлението на
МПС при наличие на концентрация само над 0,5 промила, за санкционирането на което е
въвел съответни административни и наказателни санкции. Обратно, шофирането при
наличие на алкохол в кръвта под 0,5 промила не е основание за понасяне на каквито и да
било санкционни последици за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не
повлиява адекватността на водача, т. е. не е налице въздействие на алкохол върху нея.
Следователно правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от заплащане на
обезщетение е предвидения праг на концентрация, т. е. 0,5 промила.
В конкретния случай се установява, че по време на настъпване на застрахователното
събитие ответникът е управлявал МПС, след употреба на алкохол с концентрация 0,78
промила. Това се установява от талона за изследване в който е посочено, че бил извършен
алкотест, с дрегер, и е установен етилов алкохол в количество от 0,78 промила. Това
изследване е извършено по реда, който е регламентиран в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. В нея е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта на
водача се установява чрез медицинско освидетелстване в специализирани лечебни заведения
и химическо изследване на кръвта или съгласно показанията на техническото средство,
когато водачът е отказал да даде кръвна проба.
Както бе посочено по-горе, правнорелевантен за освобождаване на застрахователя от
плащане на обезщетение е предвиденият праг на концентрация на алкохол, т. е. 0,5 промила.
Следователно, в конкретния случай е налице фактическият състав от хипотезиса на нормата
на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, което обуславя извод за основателност на предявения иск и
неговото уважаване. В случая от доказателствата по делото се установи, че ответникът
виновно е причинил процесното ПТП, при което са били нанесени имуществени щети на лек
автомобил марка Фиат, с рег. № управляван от водача Г. Ш. К. Видно от кредитирА.та от
съда САТЕ, стойността на ремонта на процесния лек автомобил, марка Ф. с рег. № 3, по
пазарни цени възлиза в размер на 822,79 лева. От техническа гледна точка, характера на
удара и така описаните деформации по процесния автомобил марка Ф.т, с рег. № , при
всички положения според вещото лице може да се направи изводът, че са настъпили в
следствие на процесното ПТП. Установи се също така, че към датата на настъпване на
произшествието гражданската отговорност на водача на управлявания от ответника лек
8
автомобил е била застраховА. при ищеца, поради което същият е изплатил на увреденото
лице застрахователно обезщетение в размер на 586,55 лв. съгласно приложеното платежно
нареждане от 16.02.2021 г. В тази насока е и заключението по изготвената по делото ССЕ,
което посочва, че на посочената дата е заверенена от ищеца банковата сметка на Мехмед
Наджет Хасан, който с изрично пълномощно е упълномощен от Г. Ш.в К.
От приложената административна преписка /Протокол за ПТП и АУАН/ е видно, че
към датата на настъпване на процесното ПТП ответникът е управлявал МПС под
въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма, поради което съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 пр.
1 от КЗ и ответникът дължи на ищеца възстановяване на платеното от него застрахователно
обезщетение от 611,55 лева /586,55 лв. + 25 лв. ликвидационни разноски/, поради което
искът му по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ следва да бъде уважен в пълния предявен размер, като
бъде присъдена и законната лихва върху сумата от 611,55 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба пред Софийски районен съд /16.05.2023 г/ до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. Ищецът
претендира разноски в хода на исковото производство в размер на 50,00 лева – заплатена
държавна такса, 500,00 лева – възнаграждение на вещо лице по изготвена САТЕ, 300,00 лева
– възнаграждение на вещо лице по изготвена ССЕ, за които ищцовото дружество е
ангажирало доказателства, че са извършени. Ищецът претендира и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, като при определянето му съдът взе предвид фактическата и правна
сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални действия.
С оглед изхода от делото, а именно уважаване на предявените претенции, следва да
бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер общо на 950,00
лв. - разноски за исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Р. В., ЕГН **********, с адрес гр. , да заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, гр. София, бул. „Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от С. Пр. и К. К.,
сумата в размер общо на 611,55 лева /шестстотин и единадесет лева и петдесет и пет
стотинки, от които: сумата от 586,55 лв., представляваща изплатеното от ЗД “БУЛ ИНС”АД
застрахователно обезщетение, както и сумата от 25,00 лева - заплатени ликвидационни
разноски, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 611,55 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба пред Софийски районен съд /16.05.2023 година/ до пълното
9
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф. Р. В., ЕГН **********, с адрес гр. , да
заплати на ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. ’’Джеймс Ваучер” № 87,
представлявано от Ст. П. и К. К., сумата в общ размер на 950,00 лева /деветстотин и
петдесет лева/, представляваща сторени в исковото производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с въззивна жалба, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10