Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…....10.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми октомври през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 11213 по описа
за
2019 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №131905/04.06.2019г.,
постановено по гр.д. №65555/2018г. по описа на СРС, 128 състав, е признато за
установено по отношение на В.А.П., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сума в размер на
281,74 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2017г. за абонатен №360514, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 01.06.2018г., до окончателното плащане на
дължимото, както и 42,72 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 16.09.2015г. до 11.05.2018г., като са отхвърлени исковете за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер на иска за главница от
491,37 лева и за периода от 01.10.2014г. до 31.03.2015г., както и за разликата
до пълния предявен размер на иска за обезщетение за забава от 99,56 лева.
Отхвърлени са исковете на „Т.С.“ ЕАД за признаване за установено по отношение
на В.А.П., че последната дължи на ищеца следните суми за дялово разпределение
на имот с абонатен №360514: главница от 39,59 лева за периода от м.05.2015г. до
м.04.2017г. и 8,65 лева – обезщетение за забава за периода от 16.09.2015г. до
11.05.2018г. Осъдена е В.А.П. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 406,10 лева,
представляваща направени от ищеца разноски по делото и по ч.гр.д. №35741/2018г.
на СРС, съобразно изхода на делата. Осъдена е „Т.С.“ ЕАД да заплати на В.А.П.
сумата от 147,71 лева, представляваща направени от ответника разноски по
делото, съобразно изхода му. Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
Постъпила е въззивна жалба от ответника
в производството В.А.П., чрез адв. Р.Н., срещу първоинстанционното решение в
частта, с която предявените искове са уважени. В жалбата са направени
оплаквания, че решението е постановено при нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и е необосновано. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответницата е клиент на топлинна
енергия с оглед направеното оспорване, че същата е собственик на процесния
имот, като се поддържа, че не е налице идентичност между имотите по
представения нотариален акт и описаният в исковата молба. Навежда твърдения, че
не е настъпила изискуемостта на претендираните вземания, тъй като не са
представени доказателства за публикуване на търсените суми на интернет
страницата на дружеството. Поддържа, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви
досежно изискуемостта на вземанията. Посочва, че по делото не са представени
протоколи за монтаж и демонтаж на общия топломер в абонатната станция, поради
което счита, че следва да се приеме за недоказано, че общият топломер е бил
годно средство за измерване. С оглед изложеното моли обжалваното решение да
бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ищец в
производството, и от третото лице – помагач. С депозирано становище по делото
въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А.П. положителни
установителни искове с правно основание чл.415,
ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35741/2018г.
на СРС, 128 състав.
Установява се от
събраните по делото доказателства, че през процесния период ответницата е била
битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на
§1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб. № 360514, като собственик на процесния топлоснабден
имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „********, видно от НА за покупко-продажба
на недвижим имот №46, том ІІІ, рег. №1372, дело №440/1998г. по описа на
нотариус В.Ч.с район на действие СРС. Възраженията на ответницата, че не е
установено по делото същата да е собственик на процесния топлоснабден имот
съдът намира за неоснователни, тъй като, както в заявлението по чл.410 от ГПК,
така и в издадената заповед за изпълнение, в неоспорения от страните доклад на
съда по чл.140 от ГПК и в първоинстанционното решение е индивидуализиран
процесният топлоснабден имот с аб. №360514, а именно: ап.34, намиращ се в гр.
София, ж.к. „********, който видно от представения нотариален акт е собственост
на ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в
срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на
възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на
административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването
към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г.
на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от
06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода е възложено на третото лице – помагач „Т.с.“ ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва
да се приеме за установено, че за ответницата е възникнало задължение по силата
на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
За установяване доставката на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото индивидуални справки за използваната топлинна енергия от третото лице
– помагач, извлечения от сметки от топлопреносното предприятие, както и са
изслушани и приети в първоинстанционното производство заключения на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
От заключението на вещото лице по съдебно
- техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че дължимите
суми за доставена в имота на ответника топлинна енергия са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т. е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Установява
се още, че от отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция. В заключението е посочено, че в отчетните
карти и изравнителните сметки не са отразени свързани към СИ отоплителни тела и
връзка към сградната водоснабдителна инсталация. Установява се и
обстоятелството, че през процесния период третото лице - помагач е извършвало
дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с действащата
нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни сметки за дялово
разпределение за абонатен № 360514. От заключението на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза се установява и стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период, която възлиза общо на 530,96 лева. Същата стойност се
установява и от приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза. Ответницата,
чиято е доказателствената тежест в процеса да установи, че е платила на
ищцовото дружество дължимите суми за доставената топлинна енергия за процесния
период, не е ангажирала по делото доказателства за извършени плащания. Възражението
на ответницата, че не е настъпила изискуемостта на процесните задължения, тъй
като не са представени доказателства за публикуването им на интернет страницата
на ищцовото дружество, съдът намира за неоснователно, тъй като дори да се
приеме, че ответницата не е била поставена в забава съобразно действалите през
част от периода общи условия, връчването на препис от издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК представлява покана за плащане на задълженията,
което следва да бъде съобразено от съда като факт, настъпил в хода на процеса
на основание чл.235, ал.3 от ГПК. С първоинстанционното решение е разгледано
направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност и правилно
е определен размерът на дължимите непогасени по давност вземания за периода от
м.04.2015г. до м.04.2017г., а именно 281,74 лева. Поради изложеното, решението
на първоинстанционния съд в частта, с която е уважен предявеният иск за
стойността на доставената топлинна енергия в посочения размер, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно действалите през част от процесния
период Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г., месечната дължима сума
за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения
за него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1
от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача. Изравнителният резултат води до
възникване на ново вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато
начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия. В този случай според чл.
33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в
30-дневен срок от датата на публикуването на задълженията /съгласно чл. 32, ал.
1 от ОУ от 2014 г. /, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на
задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване на
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху задълженията по
месечните фактури, а само за задълженията по общите фактури. По делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в
забава по отношение на задължението за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия по общата фактура, издадена през м. юли 2015г., по уредения в
общите условия начин, поради което и при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест следва да
се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху стойността на тази фактура се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне. По отношение на общите фактури, издадени през м. юли 2016г. и м.
юли 2017г., са действали ОУ/2016 г., в които е предвидено, че сумите за
топлинна енергия са били дължими от купувачите в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за които се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността
на топлинната енергия е възникнало като срочно. Следователно изпадането в
забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му, т.е. ответницата е изпаднала в
забава след изтичане на 45-дневния срок, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Поради изложеното
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено вземане на ищеца за обезщетение за забава в размер на
19,17 лева за забавено плащане на задълженията по обща фактура, издадена през
м. юли 2015г., и да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск за
мораторна лихва по тази фактура следва да бъде отхвърлен. В останалата част по
иска за мораторна лихва първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на
спора следва да бъдат преизчислени и разноските за първоинстанционното
производство, като решението следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени
разноски в полза на „Т.С.“ ЕАД за разликата над сумата от 384 лева до
присъдения размер от 406,10 лева, както и в полза на ответницата В.П. следва да
бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на още
8,26 лева. Въззивникът е ангажирал доказателства за направени разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, поради което и
с оглед изхода на спора по въззивната жалба, следва да му бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 18 лева. Въззиваемата страна не
е подала отговор на въззивната жалба и не е била представлявана от процесуален
представител в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд, поради
което съдът намира, че разноски за юрисконсултско възнаграждение не следва да й
се присъждат.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №131905/04.06.2019г., постановено по гр.д. №65555/2018г. по описа на
СРС, 128 състав, в частта, с която е
признато за установено по отношение на В.А.П., че дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
над 23,55 лева до пълния размер от 42,72 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 16.09.2015г. до 11.05.2018г., както и в частта, с която В.А.П.
е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски за разликата над сумата от 384 лева
до присъдения размер от 406,10 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу В.А.П. положителен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че В.А.П.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 19,17 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата по фактура №**********/31.07.2015г.
за периода от 16.09.2015г. до 11.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №131905/04.06.2019г., постановено по гр.д. №65555/2018г. по описа на
СРС, 128 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД да заплати на В.А.П. сумата от 8,26 лева разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 18 лева разноски за въззивното производство.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице – помагач „Т. с.“ ЕАД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.