Определение по дело №447/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 102/04.10.2011 г. по гр.д. № 40/ 2011 г. Районен съд – К е признал за недоказано оспорването на истинността на писмо с изх.№ 94-00-701-/1/04.05.2011 г. на Община – К. Със същото решение е отхвърлен предявеният от З. С. Ф. от С., К-а обл. , със съдебен адрес адв. Д.Г.-АК-К-ли, против С. Ю. М. от с.с. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено, че е собственик на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С.,К-а обл., с площ от 540 кв.м , при граници: югоизток- улица, североизток – поземлен имот с пл.сн. № 20 на Ф.А.Ф. запад – поземлен имот на Ф. М. Ф. и югозапад – поземлен имот на Ю.Х., ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от две стаи и коридор, пристройка към нея – лятна кухня със застроена площ от 34.40 кв.м, състояща се от две стаи и баня и с‗опанска постройка със застроена площ от 23 кв.м за осъждане на С. Ю. М. да отстъпи на ищеца собствеността и предаде владението на имота. В тежест на ищеца са останали направените от ответника разноски по делото в размер на общо 1630.00 лв.

Недоволен от така постановено решение е останал З. С. Ф. от С., К-а обл. и чрез процесуалния си представител го обжалва като незаконосъобразно. Съображенията му са, че въз основа на гласните доказателства съдът е направил необосновани изводи относно придобиването на имота по давност от страна на ответницата. Позовава се на свидетелските показания на св. Ки Ю., които са в родствена връзка с ответницата, относно момента на демонстриране волята й пред ищеца да закупи имота през 2003 г. ,съответно 2005 г., и категоричното становище изразено от ответницата в съдебно заседание, че тя лично е провела разговор с ищеца по телефона и е заявила желанието си пред него да закупи имота. Тези обстоятелства, с които районния съд не се съобразил, били от съществено значение за делото, и от тях следвало да се направи извод, че ответницата е била държател на имота от 1989 г. до 2005 г. и счита, че гласните доказателства оборват презумпцията на чл.69 от ЗС. В случая не бил налице втория признак на владението – ответницата да държи имота като свой собствен. Самото съставяне на нотариалния акт не било достатъчно основание ответницата да придобие собствеността върху имота, а следвало да докаже непрекъснато, необезпокоявано владение в продължение на 10 години, с намерение да свои имота и противопоставянето му на собственика. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество, като уважи предявеният иск. Претендира разноски за двете инстанции.В съдебно заседание и писмената защита поддържа жалбата със същите оплаквания.

Писмен отговор на въззивната жалба не е постъпил. В писмената защита и в съдебно заседание процесуалния представител на ответницата твърди, че още с нанасянето й в къщата да живее, започнала да поддържа имота, за да не погине.За това счита, че от 1989 г. до 1999 г. ответницата владее имота спокойно и необезпокоявано, а през 2005 г. при съставянето на нотариалния акт нотариуса само е констатирал тези обстоятелства. Твърди, че била недобросъвестен владелец и е придобила собствеността върху имота с изтичането на десетгодишния давностен срок. Моли съдът да потвърди решението на районния съд, а ако решението на районния съд бъде отменено – да бъде уважено възражението за подобрения и правото на задържане на имота до заплащането им. Претендира разноски.

Окръжния съд,след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо права на жалба, разгледана по същество е основателна.

По делото не се спори,а и от представените по делото удостоверения за идентичност на имена се установява, че С.С.Ф. , З.С.И. и ищеца З. С. Ф. са имена на едно и също лице.

От НА за собственост на недвижим имот по давност № 57, том VІІІ, рег.№ 11475,дело № 1457/14.12.2005 г. на Нотариус К.Д., се установява, че С. Ю. М. е призната за собственик на недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот , находящ се в урбанизираната територия на с. Г., К-а обл., целият с площ от 540 кв.м , ведно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда , състояща се от две стаи и коридор на етажа, пристройка към нея – лятна кухня със застроена площ от 34.40 кв.м , състояща се от две стаи и баня и стопанска постройка със застроена площ от 23.00 кв.м , при граници на имота: югоизток- улица, североизток- поземлен имот с пл.сн.№20 на Ф.А.Ф., запад – поземлен имот на Ф. М. Ф. и югозапад- поземлен имот на Ю.Х.. Преписката по издаване на нотариалния акт е унищожена, видно от писмо нотариуса, и доказателствата, послужили за издаване на акта липсват. С декларация от 31.06.2006 г. С. Ю. М. е декларирала описания имот пред Община – К, а през 1989 г. заживяла в къщата заедно с детето си.

В разписния лист на с. Г., К-а обл. на името на ищеца е записан имот № 21 , представляващ двор. С декларация от 22.05.1980 г. ищеца е декларирал имот представляващ дворно място и полумасивна жилищна сграда на един етаж и на 1.06.1998 г. отново декларирал имота на основание чл.26 от ЗМДТ, като посочил година на построяване на къщата 1972 г.

По делото са представени 5 бр. дубликат от документи за платени данъци за 2000 г.,2001 г., 2003-2005 г. , от които се установява, че ищеца е заплащал данъци за земя и сграда в С.,К-а обл.

От показанията на разпитаните по делото свидетели на ответната страна- св.Х. Ю., Х. и Ксе установява, че собственик на имота е ищеца. Бившия кмет на с. Г., К-а обл. , сега покойник, през 1989 г. настанил ответницата с детето да живее в къщата на ищеца. Този факт бил известен на ищеца и считал, че по този начин имота ще се поддържа. През 2003 г. св. К майка на ответницата, посетила РТурция и се срещнала с ищеца, за да го уведоми, че дъщеря й С. М. желае да направи ремонт на къщата и да я закупи. Независимо от годината на посещението на св. К в РТурция , през 2005 г. ответницата уведомила ищеца по телефона, че желае да закупи имота и да се снабди с нотариален акт за покупко-продажба, тъй като направила ремонт на къщата. Свидетелите на ищеца св.И., М. и Х.установяват същите факти, както и факта, че през 1972 г. ищеца построил къща , живял сам в нея от построяването й, а през 1976 г. и като семейство, до замиването му през 1989 г. за РТурция.

От копие от неодобрен кадастрален план от 1992 г. на Община-К се установява, че процесния имот с пл.№ 21 изцяло попада в урбанизираната територия на С., К-а обл.

При тези данни , съдът намира предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС за основателен и доказан. От доказателствата по делото се установява, че ищеца е собственик на имота. През 1972 г. построил къща в собствено дворно место, живял сам в къщата от построяването й , а като семейство- през 1976 г. до заминаването му за РТурция през 1989 г., където се установил да живее със семейството си. По делото не се спори, че през 1989 г. кмета на С., сега покойник, настанил ответницата с детето си/родено на 1.09.1989 г./ в къщата на ищеца с негово знание, за да я поддържа и осъществява надзор на имота. Установява се, че до снабдяването си с нотариален акт за собственост по давностно владение на 14.12.2005 г., ответницата владее имота без правно основание. От изявленията на самата ответница се установява, че през 2005 г. по телефона съобщила на ищеца желанието си да закупи имота, тъй като е направила ремонт на къщата и да бъде издаден нотариален акт за собственост на нейно име. Следователно до 2005 г. ответницата не е била със съзнанието да установи фактическа власт върху имота с намерение за своене, тъй като е била допусната в имота от ищеца, с посредничеството на бившия кмет на С., да живее и да поддържа както къщата, така и дворното место и тези обстоятелства се установяват от показанията на нейните родственици св. Ки св.Ю.. Снабдяването с нотариален акт на 14.12.2005 г. от страна на ответницата е факт, който води до извода, че от този момент установява фактическа власт върху имота с намерение за своене и е отблъснала владението на ищеца, при което придобивана давност по смисъла на чл.79 от ЗС не е налице нито към 1999 г., както приема районния съд, нито към 2005 г., и същата не е придобила правото на собственост върху процесния имот. Нотариалния акт за собственост върху имота се ползва с формална доказателствена сила до доказване на противното. От доказателствата по делото се установява, че ответницата не е придобила по давност собствеността върху имота, тъй като до 2005 г. не е доказала субективно отношение към имота от което следва извода, че е държала имота за другиго. Придобивната давност като фактически състав включва необезпокоявано владение на имота повече от 10 години, през който период владеещия следва да демонстрира открито намерение да счита процесния имот за свой. В тази връзка доводите на ответницата,че още с настаняването й в имота започнала да засажда селскостопански култури и да ремонтира сградата и по този начин демонстрирала своето намерение за своене на имота, като отблъсквала владението на ищеца, са несъстоятелни. Имайки предвид изложеното следва решението на районния съд да бъде отменено , вместо което ответницата да бъде осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот на ищеца. Като последица от уважаването на иска съдът следва да отмени нотариалния акт за собственост на недвижимия имот по давностно владение.

От процесуалния представител на ищеца е поискано и съдът е допуснал оспорване истинността на писмо изх.№ 94-00-701-/1/ от 04.05.2011 г. на Община –К, от което се установява, че ищеца не е декларирал процесния имот.За опровергаването на истинността на документа по делото е представена данъчна декларация в оригинал, подадена от ищеца на 01.06.1998 г., на основание чл.26 от ЗМДТ, с която е декларирал имота, при което следва да бъде признато за установено, че писмо изх.№ 94-00-701-/1/ от 04.05.2011 г. на Община –К е неистинско и изключено от доказателствения материал.

По отношение на възражението за подобрения и правото на задържане на имота съдът намира същото за преклудирано по следните съображения:

От съобщение на л. 29 от гр.д. № 40/2011 г. по описа на КРС, получено лично от ответницата на 24.01.2011 г., се установява, че едномесечния срок за представяне на писмен отговор на исковата молба изтича на 24.02.2011 г./присъствен ден/. Писмен отговор на исковата молба е представен по делото на 07.02.2011 г. с вх. № 1302 на КРС. От съдържанието на писмения отговор не се установяват данни за предявяване на възражение за подобрения и право на задържане на имота от страна на ответницата или че се представя такова ведно с писмения отговор на исковата молба. Незнайно обаче, след изтичане на срока по чл.131,ал.1 от ГПК, върху възражение , подадено от ответницата, докладчика е постановил разпореждане от 07.03.2011 г. за представяне на доказателства. Върху възражението не е отразен входящ номер и дата на постъпване в съда , а и на самото възражение е поставена дата 07.01.2011 г. /исковата молба е постъпила в съда на 06.01.2011 г./от процесуалния представител на ответницата. Тези обстоятелства водят до извода на съда, че възражението на ответницата е постъпило в съда след едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК и следва да се остави без разглеждане.

При този изход на делото в тежест на ответницата следва да останат направените по делото разноски за двете инстанции от страна на ищеца в размер общо на 1075.00 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 102/ 04.01.2011 г. , постановено по гр.д. № 40/ 2011 г. по описа на Районен съд – К, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА за установено, че писмо изх.№ 94-00-701-/1/04.05.2011г. на Община – К е неистинско и го изключва от доказателствения материал.

bС. Ю. М. от С., К-а обл. с ЕГН * да отстъпи собствеността и предаде владението на З. С. Ф. от С., К-а обл. с ЕГН * , със съдебен адрес гр.К, ул. „Б” № 23, вх.А, .1,ап.1, адв. Д.Г.-АК-К, на следния недвижим имот: неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на С., К-а обл., с площ от 540 кв.м, ведно с построените в имота масивна едноетажна сграда , със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от две стаи и коридор на етажа, пристройка към нея – лятна кухня със застроена площ от 34.40 кв.м, състояща се от две стаи и баня и стопанска постройка със застроена площ от 23 кв.м, при граници на имота: югоизток- улица, североизток –поземлен имот с пл.сн. № 20 на Ф.А.Ф. , запад – поземлен имот на Ф. М. Ф. и югозапад – поземлен имот на Ю.Х..

ОТМЕНЯ НА № 57,том VІІІ,рег. № 11475, дело № 1457 от 14.12.2005 г. на Нотариус К.Д. , с който С. Ю. М. от С., К-а обл. с ЕГН *, е призната за собственик по давност на неурегулиран поземлен имот , находящ се в урбанизираната територия на С., К-а обл., с площ от 540 кв.м, ведно с построените в имота масивна едноетажна сграда , със застроена площ от 56 кв.м, състояща се от две стаи и коридор на етажа, пристройка към нея – лятна кухня със застроена площ от 34.40 кв.м, състояща се от две стаи и баня и стопанска постройка със застроена площ от 23 кв.м при граници на имота: югоизток- улица, североизток –поземлен имот с пл.сн. № 20 на Ф.А.Ф. , запад – поземлен имот на Ф. М. Ф. и югозапад – поземлен имот на Ю.Х..

ОСТАВЯ без разглеждане възражение за подобрения и право на задържане подадено от С. Ю. М..

Осъжда С. Ю. М. от С., К-а обл. с ЕГН * да заплати на З. С. Ф. с ЕГН * от С., К-а обл. разноски по делото в размер на 1075.00 лв. за двете инстанции.

Решението подлежи на касационен контрол пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.