О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260416 31.03.2021г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година
в
закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
…………………………….
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Уруков
въззивно
частно гражданско дело №1134 по описа за 2021г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413,ал.2
от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на “А.*Б.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление:гр.С., ул.“****, представлявано от законни
представители: А.Д.и М.М.- изпълнителни директори,чрез юрисконсулт П.П.против
Разпореждане №260295 от 13.01.2021г. по ч.гр.д. №142/2021г. по описа на
Старозагорския районен съд,с което е отхвърлено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на
вземането за сумата от 380.52 лв.-неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщителни услуги и предоставено за ползване устройство
на изплащане.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното Разпореждане
е неправилно. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението си. Моли да
бъде отменено и да бъде постановен съдебен акт,с който се разпореди издаването
на заповед за изпълнение за процесното вземане. Претендира за направените
разноски в настоящото производство в размер на 12.50 лв. –държавна такса.
Препис
от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди
оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано пред Старозагорския районен съд по заявление на “ А.*Б.” ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника
Р.М.Г. *** за парично вземане в размер на 1397.37 лв.
С
обжалваното Разпореждане,заповедният съд след като разгледал заявлението,приел,че
не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в частта, с която
се претендират неустойки в размер на 380.52 лв. за предсрочно прекратяване на
договор №********* за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане
със системен партиден номер М5601585 срещу длъжника. Като мотивите за този
правен извод са следните: Първоинстанционният съд е приел, че съгласно нормата
на чл.411,ал.2,т.2 ГПК, заповед за изпълнение не се издава когато искането е в
противоречие със закона, какъвто е случая. При него искането за издаване на
заповед по чл.410 ГПК за сумата от 380.52 лв.-неустойки за предсрочно
прекратяване на договора,не може да бъде уважено,защото тези неустоечни клаузи
са в противоречие с нормата на чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД, според която,при разваляне
на договора, кредиторът има право на обезщетение (уговорено в неустойка или по
общия ред-б.р) само за вредите от неизпълнението,а не и от развалянето му(
чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД). Поради това и нормата на чл.92,ал.1 ЗЗД определя, че
неустойката служи като обезщетение само за вредите от неизпълнението,а не и от
развалянето на договора( чл.92,ал.1 ЗЗД). А именно за вредите от предсрочното
разваляне на процесния договор,поради виновното му неизпълнение от длъжника,са
уговорени процесните неустойки, което по същество признава и самият заявител в
заявлението си (л.2). Поради това те категорично имат само компенсаторен
характер,защото компенсират именно вредите от това му разваляне,а не от неизпълнението
му,защото за последното заявителят в случая претендира обезщетение по чл.86 ЗЗД
,а не тези неустойки. Поради това било без правно значение,че те са уговорени в
размер само на три, а не на всички оставащи до края на срока на този развален
договор месечни абонаментни такси,плюс възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и пазарните устройства,съответстващи на
оставащия му срок,защото последното било относимо само към прекомерността, а не
и към нищожността им,поради противоречието им със закона (чл.26,ал.1 и 4, във
вр. с чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД).
С
оглед на това е приел,че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за тези неустойки
,не може да бъде уважено,а заявлението в тази му част, по отношение на тях, следва
да бъде отхвърлено на това основание (чл.411,ал.2,т.2 ГПК).
При така установените обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е
подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за
да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на
изискванията на чл.127,ал.1 и 3 и чл.128,т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на
закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор,сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република
България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията
Република България-чл.411,ал.2 от ГПК.
Както е прието в съдебната практика
неустойката е проявление на принципа за автономия на волята в частното право, а
с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението,което ще заплати
неизправната страна, в случая че не изпълни своите задължения, без да е
необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,а не
към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази
преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-съществено или за
незначителна негова част.
Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение,защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл.26,ал.1 ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им
съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът за
справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да
се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора, а не към последващ момент.
Единият от възможните критерии за
извършването на тази преценка
представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна
негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна,
ако единствената цел, за която е уговорена,излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В случая уговорената с ОУ към договора за
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане е компенсаторна по своя
характер и за нейното възникване,вида на неизпълнение на задължението от страна
на потребителя е без значение. Предвид ,че договорът за мобилни услуги е
договор за периодично изпълнение,то развалянето му има действие само занапред,
а по силата на чл.88,ал.1,изр. II-ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите
от неизпълнението, тоест неустойката може да обезщетява само такива вреди.
В процесния случая обаче клаузата за
неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на
договора , а като обезщетение за вредите от развалянето му. Уговорена по този
начин тя противоречи на принципа на справедливостта, т.к съгласно посочените в
заявлението обстоятелства според т. 54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на
договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане
договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната,а по
своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор
съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради
неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния
оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по
договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки
това да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на
прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен.
По този начин необосновано би се достигнало
до неоснователно обогатяване на мобилния оператор,т.к от една страна по свое
усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за останалия
срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на
изплащане,а от друга-ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и
обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.
Това обуславя извода,че единствената цел,за
която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради
което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави.
С
оглед на гореизложените съображения въззивният съд намира оплакванията в
жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното
Разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни.
Предвид горното,въззивният съд намира,че
обжалваното Разпореждане е правилно и законосъобразно,поради което следва да
бъде потвърдено като такова.
В настоящото производство разноски на
заявителя не се присъждат,т.к производството е едностранно и не са налице
предпоставките за възлагане на отговорността за тези разноски на длъжника в
заповедното производство.
По изложените мотиви и на основание чл.278,
ал.4 от ГПК във вр.с чл.271, ал.1 пр. I-во от ГПК , Старозагорският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260295 от 13.01.2021г. по ч.гр.д. №142/2021г.
по описа на Старозагорския районен съд,с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
отношение на вземането за сумата от 380.52 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор №********* за електронни съобщителни услуги и
предоставено устройство за ползване на изплащане със системен партиден номер М5601585.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: