М О Т И В И
към Решение по АНД № 4919/2014 година по описа на ПРС
– ІІ н.с.
Производството е по реда на чл.378 от НПК.
Районна прокуратура гр.Пловдив е внесла в съда за
разглеждане постановление, с което прави предложение обвиняемият К.П.С. ***,
ЕГН ********** да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК, за това, че на 13.12.2013 година в гр.П.,
действайки по хулигански подбуди, умишлено е причинил на О.А.А. от гр.Пловдив
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето му, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131,ал.1,т.12,вр.чл.130,
ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа предложението, като счита, че обвиняемият
С. следва да бъдат признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние,
като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, както
и да му се присъдят направените разноски по делото.
Обвиняемият К.С. редовно призован се явява лично. Не
пожела адвокатска защита. Признава се за виновен и изрази съжаление от
извършеното. В последната си дума
предостави на съда преценката относно размера на наказанието което да му
бъде наложено.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обвиняемият К.П.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със
средно образование, безработен, ЕГН **********
От приетатата
по делото справка съдимост на обвиняемия С. съдът намира че същия не е осъждан,
както и че не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Обвиняемият К.С.
и свидетел О.А.А., ЕГН **********, не се
познавали. На 13.12.2014г. малко преди
20 часа свидетел О.А., заедно със своята приятелка – свидетелката С.Й.А., се
разхождали по ул.”С.” в ж.р.”Т.” пред ТЦ „Форум”. В същия район бил спрян лек автомобил „Ауди
А-4”, сив на цвят, с рег. № ****, с който пътували К.П.С. и неговата приятелка –
свидетелката Д.П.Д., която била останала в леката кола, а С. слязъл, за да си
закупи цигари от магазинче за алкохол и цигари, намиращо се наблизо. Когато
свидетелите О.А. и С.А. минавали покрай спрения автомобил, свидетелката Д. се
загледала продължително в А., което му направило впечатление и той реагирал с
думите ”Какво гледаш ма, овца ?” и се подсмихнал . Свидетелката Д. не се
засегнала и не реагирала на думите на А.. Обвиняемият С. обаче забелязал, че
приятелката му гледа свидетел А. и че последният нещо казал. Воден от чувството
за ревност, при връщането си до колата, той попитал Д. познава ли младежа, минаващ
покрай колата. Тя му казала, че без да иска го загледала и предала думите на А.,
без да споменава какво впечатление са оставили те в нея. Тогава обвиняемият решил
да се саморазправи със свидетел О.А. и го настигнал в гръб, като го бутнал на
земята грубо, при което паднала на земята и държащата го за ръка свидетелка С.А..
Обвиняемият решил да даде „урок” на потърпевшия А., воден от избуялото чувство
за ревност и за да покаже превъзходството си във физическо отношение над него. Обвиняемият с предмет, с неустановен по делото
вид в ръката ударил няколко пъти по главата и крайниците свидетел А.. Окопитвайки
се от неочакваното и бързо нападение свидетел А. попитал обвиняемия защо го
бие, на което последният му отвърнал ще го пребие. Намесила се и свидетелката Д.,
която задърпала обвиняемия, за да престане с побоя над А. и успяла да го накара
да се качи в колата и да потеглят. Обвиняемият С. оставил приятелката си пред
блока в ж.к. „Т.”, в който живеела, а след това отишъл на работа с автомобила
си „Ауди А-4”, макар и последният да е бил спрян от движение и самият той да е
нямал право в настоящия момент да управлява МПС ,тъй като неговото СУМПС е било
отнето поради липса на контролни точки.
Пострадалият А. с окървавена глава
потърсил помощта на органите на Пето РУП - Пловдив в самото управление, където
била повикана кола на Спешна медицинска помощ и откаран за оказване на помощ в
медицинско заведение.
Побоят над свидетел О.А. предизвикал
възмущението на свидетелките С.Й.А. и Д.П.Д..
На 17.12.2013г. свидетелят О.А.
посетил Катедра по съдебна медицина на Медицински университет – Пловдив, където
му бил извършен преглед и издадено СМУ № 1424/2013г., със заключение, че при
прегледа и от представената медицинска документация се установяват множество рани в областта на главата, кръвонасядания
по крайниците, контузия на главата и лицето. В СМУ е посочено, че описаните
травматични увреждания са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е
възможно по начин и време да са получени както се съобщава от пострадалия,
както и че е причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК /по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/.
В хода на
досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно - медицинска
експертиза на пострадалия А., от чието заключение става ясно, че при инцидента
на 13.12.2013г. на О.А. е било причинено:
четири разкъсно – контузни рани и
охлузване в областта на главата, контузия на главата и лицето, травматични
отоци и кръвонасядания по крайниците. Описаните травматични увреждания са
причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да са получени при нанесен на пострадалия побой. Съгласно заключението на
вещото лице четирите разкъсно – контузни рани, всяка сама за себе си е довела
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на
проведеното досъдебно производство е било извършено разпознаване на лице, при
което действие пострадалият А. е индивидуализирал по безспорен и несъмнен начин
обвиняемия С. като лицето причинило му телесните увреждания предмет на делото.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – от обясненията на обвиняемия С., от показанията
на свидетелите О.А.А., Д.П. Д., Д.И. Д., Й.А.Ч., С.Й.А., Д.И.С. дадени на
досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл.378, ал.2 от НПК.
Показанията на
свидетеля О.А., дадени на досъдебното производство, не се ценят единствено в
частта, в която сочи, че обвиняемият е ползвал бокс при нанасянето на ударите
спрямо свидетеля. Така изнесените от него твърдения са изолирани от останалата
събрана по делото доказателствена съвкупност. От приетите по делото
доказателства съдът намира, че не е установен по несъмнен начин предмета с
който си е послужил обвиняемият за
нанасяне на телесните увреждания на свидетел А., поради което и твърдението на
свидетел А., че това е бокс, остава недоказано.
Обясненията на обвиняемия С. съдът кредитира с
достоверност, тъй като същите не се оборват от другите приети по делото
доказателства.
При постановяване на решението си съдът взема предвид
и заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно –
медицинска експертиза, която според преценката на съда е извършена компетентно
и безпристрастно с нужните професионални знания и опит и съответства на
останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства.
Изложената фактическа обстановка се установява и от
събраните по делото писмени доказателства, надлежно инкорпорирани в съвкупния
доказателствен материал на основание чл.283 от НПК – СМЕ №
192/2014г. / лист 45 – 49 от досъдебното
/, копия на СМУ № 1424/2013г. и придружаващи медицински документи / лист 19 –
26 от досъдебното /, справка съдимост / лист 30 – 31 от досъдебното /, протокол за разпознаване на лица и предмети и
фотоалбум към нето / лист 52 – 54 от досъдебното /, характеристична справка /
лист 56 от досъдебното /.
На база на
събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът
намира, че обвиняемият К.П.С. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК тъй като, на 13.12.2013 година в гр.Пловдив,
действайки по хулигански подбуди, умишлено е причинил на О.А.А. от гр.Пловдив
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето му, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
От обективна страна на 13.12.2013 година, обвиняемият с действията си,
насочени към телесния интегритет на свидетеля О.А., удряйки го с юмруци и
предмет с неустановен вид е причинил на А. четири разкъсно –
контузни рани и охлузване в областта на главата, контузия на главата и лицето, травматични
отоци и кръвонасядания по крайниците. Тези травматични
увреждания са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Разстройството на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Налице е по – тежко наказуем квалифициращ деянието
признак с оглед на начина на извършването на престъплението, а именно –
телесната повреда е причинена по хулигански подбуди по смисъла на чл.131, ал.1,
т.12 от НК. Предприемането на действия, насочени към здравето на лице, което е
непознато на извършителя, на обществено място, пред погледа на други хора съдът
преценява като проявено поведение на незачитане на личната неприкосновеност, на
демонстрация на несъблюдаване добрите нрави и установените норми на дължимо
поведение в обществото. Това агресивно поведение съдът прие, че се дължи на
проявени хулигански подбуди от страна на обвиняемия К.С., заради което е и
налице този по – тежко наказуем състав на престъплението.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият С. е съзнавал неговия
общественоопасен характер, т.е., че това, което върши е противоправно и
наказуемо, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Умисълът на обвиняемия С. за осъществяване на престъпното деяние се
обективира действия му, като същите напълно съзнателно са били насочени от
обвиняемия пряко телесния интегритет на свидетеля А., съзнавайки техния ефект,
значение и отражението, което ще дадат.
Причини за извършване на престъплението съдът намира в
ниското правосъзнание на обвиняемия С., незачитане на установения в страната
ред, неуважение към обществото, липсата на елементарен самоконтрол у тях.
За извършеното престъпление законодателят е предвидил
наказание до три години лишаване от свобода. Обвиняемият К.С. е пълнолетен,
към момента на инкриминираното
деяние не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо
него не са прилагани разпоредбите на чл.78а от НК. От вмененото му във вина
престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и с оглед
императивността на тази разпоредба съдът е на становище, че следва обвиняемият К.С.
да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализиране размера на така посоченото наказание,
съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно
минало и младата му възраст, неговата ангажираност по подпомагане на неговата
баба, както и факта че същия е
безработен към настоящия момент. Съдът
не констатира наличието на отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение
на обвиняемия С.. С оглед на така изложеното и като съобрази имущественото
състояние на обвиняемия С., не установено по делото, както и че същия не е
трудово ангажиран, както и за да въздейства предупредително и възпитателно,
съдът счита, че най-справедливо е да му се определи и наложи административно
наказание Глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът намира, че така определения размер съответства
както на обществената опасност на деянието, така и на личността на виновния,
като би постигнал своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо
обвиняемия С., а също така би се отразил и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
Предвид признаване на обвиняемия С.
за виновен, следва на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати сумата от 60 /шестдесет/ лева по сметка на ОД на МВР Пловдив направените
по делото разноски за съдебно – медицинска експертиза.
По делото няма приложени
веществени доказателства.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
В.И.