Р Е Ш
Е Н И Е №1778
гр. Пловдив,09 05 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно
заседание на 09 05 2019година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на секретаря ДИАНА НАЙЧЕВА , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №15899/2019г.
по описа
на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 144 от СК.
СЪДЪТ е сезиран
с молба от В.Д.Д. ЕГН ********** против Д.Л.Д.
ЕГН ********** . Твърди се, че ответникът
е баща на ищцата, като с Решение № 914/15.03.2016 година, по гражданско
дело № 15612/2015 на ПРС , 1 брачен състав, ответникът е осъден да заплаща на
дъщеря си месечна издръжка в размер на 160 лв.,
до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване. На ** година ищцата е навършила пълнолетие, факт който представлява
законоустановена причина за прекратяване на издръжката. Към онзи момент
ищцата е била ученичка в **клас на ******, гр. С.. През **одина ищцата завършила средното си образование и продължила образованието си във ВУЗ - ******, редовна форма на обучение,
специалност ******. Твърди се, че ищцата
има о. у., участва в н. к. за у.е. Същата
продължава обучението си редовна форма
на обучение и не е в състояние да работи и да
реализира доходи, не притежава имущество
от което да се издържа.Твърди
се, че с.
от х.з.п.-
н.в м.о., придружено от н.с.и
о.б.н., което същото и пречи да р. на
п. р. д.. От съда се
иска да постанови
решение, с което
да осъди бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв. на пълнолетната си дъщеря ,която продължва
своето обучение, считано
от ** год.,както и занапред
от подаване на исковата молба.
Претендират се разноски по делото. Прилагат се писмени доказателства.
В
срока по 131 от ГПК е постъпил отговор на ответника.
Твърди се, че искът
е неоснователен и ответникът
няма възможност да заплаща претендираната издръжка. Същият получавал брутно месечно възнаграждение от ** лв., ползва ж.п.
н.. Същевременно ищцата не поддържа
контакт с бащата, последният често ползва заеми,за да покрие месечните
си разноски. Твърди се, че
л. на ищцата
се поема от з. к. детето е о. с р. на
***да получава п., а за домакинството им получават с.п.
и п.т.. Твърди се, че ответникът няма възможност да заплаща
претендираната издръжка.
Квалификацията на иск е по чл.144 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че ищцата е дъщеря на ответника. Видно от представеното
по делото уверение ***,същата е студентка ,редовно обучение в ****,,гр П. .Видно от приложеното копие от е. р. на ***/ л 10-11/
майката на ищцата – П.В.В.е с ***** н. ра .От приложените епикризи /л.12-15/
се установява ,че самата ищца има констатиран з. п. – о.б.н. , н. на м. о. ,н.
с..
От
приетите по делото справки от НАП-ТД П. и копие от трудов договор се установява ,че ответникът има регистриран
трудов договор ,като реализира минимална заплата за страната.,няма декларирано
имущество и МПС .Ищцата няма регистриран трудов договор ,няма декларирано
имущество и МПС.
От
приетата по делото справка от АСП се установява ,че ищцата не е подпомагана от
ДСП-М. за периода ** до датата на справката ** .От приложената справка от НОИ
се установява ,че ищцата не е получавала парични обезщетения ,нито и е
отпускана п. .
От събраните по делото гласни доказателства-
с. А. /с р. по с. / се
установява, че родителите на ищцата се
разделили преди н. р . До *год. и възраст бащата е поддържал контакт с детето ,
а след това едностранно прекъснал контактите
им . Ищцата е на ** години ,студентка редовно обучение . До завършване на средното и образование бащата е
заплащал определената му издръжка .В момента ищцата е студентка в ** курс в ***
гр П.Не може да работи ,тъй като учи при редовна форма
на обучение,не притежава имущество , от което да се издържа .Преди около *
години имала сериозен з. п. и ** била на б. л. ,в момента е възстановена .
Ищцата живее в о. в гр
П. . За последно е виждала баща си когато е била на * години.Майката на ищцата
е п. по б. и не е в състояние сама да заплаща разходите на дъщеря си . Таксата
за о. на ищцата и разходите и се заплащат от майката с помощта на близките
и.
При така установените факти от
значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен
искът за осъждане на ответника
да заплаща месечна издръжка на дъщеря си
в определен размер следва да се
установи, че същата е продължава образованието си във висше учебно
заведение, не е навършила *- годишна
възраст, не може да се
издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът може да
дава издръжката без особени затруднения.
С оглед на
изложеното, от събраните по делото доказателства се установи, че ищцата
действително е студентка ,редовно обучение.
Ищцата не притежава имоти ,няма доходи към момента
.От друга страна,
установи се, че ответникът е в т. ф.
с . Работи , като доход има в размер на минималната заплата за страната , не притежава недвижими имоти и МПС .
Задължението за издръжка е семейноправно
задължение ,в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно
родство, то е законно- самият закон определя условията ,предпоставките ,при
които се поражда ,променя или погасява , и е строго лично –неразривно свързано
с личността на задължения и оправомощения .Задължението на родителите да издържат децата
си е в основата си морално задължение ,но докато задължението за издръжка по чл.143СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на
положението на детето ,то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност
на задължението не е налице.Необходимо е детето да не
може да се издържа от доходите/имуществото
си и даването на издръжка да не създава
особено затруднение за родителя . В настоящия случай съдът приема ,че
пълнолетната дъщеря на ответника не може да се издържа от имуществото
си ,но даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника .От приложените по
делото писмени доказателства се установява ,че същият реализира един минимален доход ,не притежава имущество ,затруднен е със собствената си
издръжка .
При изложените факти и обстоятелства ,безспорно задължаването на ответника с
издръжката на пълнолетната му дъщеря ,би създало за него особени затруднения . Горното води до неоснователност
на предявения иск Искът за присъждане на издръжка в случая
се явява неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА НА В.Д.Д. ЕГН ********** против Д.Л.Д. ЕГН ********** ,за осъждане на ответника да заплаща
на ищцата- негова пълнолетната дъщеря,
месечна издръжка в размер на 160лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Н. Вълчева
Вярно с оригинала.
М.К.