№ 3770
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110149446 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Я. П. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо ответника е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
12960/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1321,11лв. - цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от
05.03.2024г. до изплащане на вземането; 158,77лв. - мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-22.02.2024г.; 34,31лв. - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната
лихва от 05.03.2024г. до изплащане на вземането; и 6,59лв. - мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.07.2021г.-22.02.2024г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *****************************************, аб. № *********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича да се
намира в облигационно правоотношение с ищеца и да е собственик на имота. Посочва,
че не са ангажирани доказателства общият топломер да е преминал нужната
метрологочина проверка. Оспорва и акцесорните искове за лихва, като счита, че
клаузите на чл. 33 от ОУ са нищожни като неравноправни, тъй като обвързват
настъпването на падежа с притежанието на специфично техническо средство
1
/компютър, таблет и др./. Прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представено заявление – декларация вх. № Г-24843/09.10.2019г. от
ответника Я. М., отправено до ищцовото дружество, с което е поискал откриване на
партида за процесния имот на негово име, като е приложил документи,
удостоверяващи правото на собственост. Този документ не е оспорен и съгласно чл.
180 ГПК представлява доказателство, че съдържащото се в него изявление изхожда
именно от това лице. Видно от издадените изравнителни сметки и съобщения към тях,
искането на ответника е удовлетворено и партидата за имота е открита на негово име.
На 09.10.2019г. е подадено заявление от ответника и брат му А. М., с което правят
възражение за изтекла погасителна давност за част от задълженията за топлинна
енергия за процесния имот, като заявяват, че непогасените по давност задължения ще
изплатят чрез споразумение. Тези извънсъдебни изявления представляват признание
на неизгодния за ответника факт, че се намира в облигационно правоотношение с
ищцовото дружество по договор за доставка на топлинна енергия и в качеството си на
потребител на такава, дължи заплащане на нейната стойност.
Според заключението по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза,
което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, през процесния период в имота е имало 4 броя отоплителни тела и един
водомер за топла вода, като на отоплителните тела са били поставени измервателни
средства с радиоотчет. Поради това, топлинната енергия за отопление е изчислявана на
база реално извършен отчет на измервателните уреди посредством радиоотчитане.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е изчислявана по формулата на
т.6.1.1 от приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Поради неосигурен достъп за отчет
2
на водомера, топлата вода е начислявана на база 1 брой потребител по 140
л/денонощие съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Съдът намира, че правилно
топлата вода е изчислена по този начин, предвид че по делото са представени
протоколи, отговарящи на нужните изисквания, в които е удостоверено, че за
процесния период не е бил осигурен достъп за отчет на водомера /л. 104-105/, който
няма данни да е с радиотчет. С оглед на това, по делото е доказана доставката на
топлинна енергия на стойност 2651,05лв., от която ответникът дължи ½ част или
1325,52лв., но ищецът претендира по-ниска, като съобразно действащият принцип на
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е обвързан от предявения размер.
Възражението на ответника за неизправност на общия топломер е
неоснователно, тъй като от експертното заключение се установява, че през процесния
период на същия е била извършвана метрологична проверка със заключение, че
съответства на одобрения тип.
Ответникът своевременно е направил възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията. Задълженията за заплащане цената на топлина енергия
представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР №
3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е
подадено на 05.03.2024г. Следователно, биха били погасени вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 05.03.2021г. Най-ранното вземане в настоящото
производство е от 01.05.2021г., поради което и това възражение се явява
неоснователно.
По изложените съображения, съдът намира предявеният иск за главното вземане
за доставена топлинна енергия за изцяло основателен.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според чл. 33, ал. 2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според ал. 5 на същия член, при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. От
изложеното следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и от
следващия ден потребителите изпадат в забава и дължат мораторна лихва в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тази връзка, неоснователно е възражението на
ответника за неравноправност на ОУ, предвиждащи като изискване достъп до
компютър и интернет, доколкото същият цитира ОУ от 2014г., който в случая не са
приложими. Действащи и приложими към процесния период са ОУ от 2016г., в които
такъв текст не съществува. Ответникът, чиято е процесуалната тежест, не твърди и
ангажира доказателства да е платил дължимата главница на падежа, поради което е
3
изпаднал в забава и дължи законна лихва за забава, чийто размер, изчислен на
основание чл. 162 ГПК, възлиза на претендираната сума от 158,77лв. Ето защо, и този
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото е представен договор за извършване на услугата дялово
разпределение от страна на третото лице - помагач, сключен с етажните собственици.
Видно от представените отчети, съобщения и от експертното заключение по СТЕ, това
дружество е продължило да извършва услугата и към процесния период. Ето защо,
ответникът дължи на продавача - ищцовото дружество (съгласно изричната клауза от
общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени доказателства се
установява, че нейният размер за процесния период възлиза на претендираната сума от
34,31лв. Тези вземания не са обхванати от погасителна давност по изложените по-горе
съображения относно давността, предвид че първото от тях е за м.05.2021г. Ето защо,
и този иск следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 30,41лв.,
от които следва да му се присъдят 30,34лв.
За исковото производство е ищецът е доказал разноски в размер на 73,81лв. за
държавна такса, 450лв. депозит за особен представител, 300лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер на разноските – 923,81лв., следва да му се присъдят
921,80лв.
Ответникът е представляван от особен представител и не е доказал
извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу Я. П. М., ЕГН: **********, с
адрес: *****************************************, че ответникът дължи на ищеца
следните суми, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 12960/2024г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 1321,11лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. за имот, , находящ се в
4
*****************************************, аб. № *********, ведно със законната
лихва от 05.03.2024г. до изплащане на вземането; 158,77лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2022г.-22.02.2024г.; и 34,31лв. - цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно
със законната лихва от 05.03.2024г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата от 6,59лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2021г.-
22.02.2024г. върху главницата за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г. в размер от 34,31лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я. П. М., ЕГН: **********, с адрес:
*****************************************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 30,34лв. – разноски в заповедното производство и
сумата от 921,80лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5