РЕШЕНИЕ
№ 377
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. И.А
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209264 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - чл. 63д от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) /относимата редакция към датата на образуване на
производството/.
Образувано е по жалба на „С. М.“ АД, ЕИК: ... със седалище и адрес на управление общ. С.,
гр. С., район „И.“, кв. „Г. И.“, ул. „Д. П.“ № .. срещу Наказателно постановление (НП)
№84/08.06.2022г., издадено от инж. И. М. П.- директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите- София, с което на основание чл. 166, т. 3 във вр с чл. 165, ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда на дружеството- жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди лева/ за
извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната
среда.
В подадената чрез адв. Х. М. жалба е посочено, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, доколкото дружеството не е
извършило твърдяното нарушение. Също така се посочва, че актът за установяване на
административно нарушение е издаден от лице, което не разполага с нужната
компетентност, а също така, че наказателното постановление не разполага с изискуемото,
съгласно чл. 57 от ЗАНН съдържание, а именно неправилно са посочени дата и мястото на
извършване на нарушението, не са спазени сроковете за издаване на АУАН и НП.
1
На следващо място, се посочва, че задължението за изпращане на информация по Регламент
VII е на лицата, уреждащи превозите, а не на дружеството жалбоподател. Твърди се
нарушение на разпоредбата на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Също
така се излагат съображения за липса на вина у дружеството жалбоподател, доколкото
инкриминираната информация по Регламент VII е пристигнала в дружеството-
жалбоподател на деня, в който е пристигнал товара. Твърди се нищожност на даденото на
дружеството предписание №146/11.11.2021г. поради посочения в него „постоянен“ срок.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага в подадената жалба още и доводи в
смисъл, че неправилно е определена правната квалификация на нарушението, доколкото
разпоредбата на чл. 166, т. 3 от ЗООС изисква да е налице постоянно, системно бездействие.
Посочва се, че дружеството е изпълнило задължението си на дата 15.12.2021г., а също така,
че АНО не е посочил доводи относно наличието или липсата на предпоставките по чл. 28 от
ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от адв. М., който
моли за отмяна на наказателното постановление, като го намира за незаконосъобразно
поради допуснати нарушения на процесуалните правила. Моли се за произнасяне по
законосъобразността на даденото предписание, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна- директора на РИОСВ София редовно призован, представлява се от
юрисконсулт Б., който оспорва жалбата като неоснователна, тъй като счита, че
наказателното постановление е издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон. Счита, че твърдяното нарушение е ясно описано. Моли се за потвърждение на
наказателното постановление.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Във връзка с извършена проверка на дружество „С. М.“ АД, ЕИК: .... с предмет на дейност
превоз на отпадъци, на същото било дадено задължително за изпълнение предписание
№146/11.11.2021г. в смисъл, че при извършване на трансграничен превоз на отпадъци не по-
късно от деня на натоварването им следва дружеството да изпраща на електронен адрес:
******@**********.*** попълнен формуляр по приложение VII на Регламент (ЕО)
№1013/2006, подписан в поле 12. Даденото на дружеството предписание било получено от
представител на същото на 23.12.2021г. срещу подпис.
На 11.01.2022г. в РИОСВ София бил получен имейл от Дирекция „Национален
координационен център“ към МОСВ отнасяща се до осъществявани от дружеството-
жалбоподател трансгранични превози на отпадъци. Приложено била изпратена и справка за
изпълнение на изискванията за уведомяване по чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №1 от
04.06.2014г. Видно от същата дружеството жалбоподател е осъществило превоз на отпадъци
на дата 01.12.2021г. на отпадък с код 12 01 03, за което към момента на изготвяне на
справката в РИОСВ София не са били налични документи.
2
За извършената проверка бил съставен констативен протокол №ККФОС-СМ-1 от
13.01.2022г. Същият бил получен от представител на дружеството жалбоподател на дата
21.01.2022г.
Междувременно на 15.12.2021г. изискуемата информация била получена от РИОСВ- София.
Предвид констатираното на дружеството жалбоподател била изпратена покана да се яви в
сградата на РИОСВ- София на 08.02.2022г. за съставяне на АУАН.
На посочената дата представител на дружеството не се явил и поради тази причина
свидетелката С. М. на длъжност „старши експерт“ в Дирекция „КПД“, отдел „ККФОС“ при
РИОСВ- София съставила АУАН №17/08.02.2022г. в отсъствието на представител на
дружеството- жалбоподател, но в присъствието на двама свидетели. Актът бил изпратен на
Столична община, район Искър за връчване на дружеството- жалбоподател, но същият бил
върнат в РИОСВ с писмо с вх. №5780/18.03.2022г. като невръчен такъв. Актът бил изпратен
на 08 РУ- СДВР за връчване на представител на дружеството жалбоподател, като същият
бил връчен на 19.04.2022г.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не били
подадени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно постановление (НП)
№84/08.06.2022г., издадено от инж. И. М. П.- директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите- София, с което на основание чл. 166, т. 3 във вр с чл. 165, ал. 2 от
Закона за опазване на околната среда на дружеството- жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди лева/ за
извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната
среда.
Същото било връчено на представител на дружеството- жалбоподател на 21.06.2022г. срещу
подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства- показанията на свидетелката С. М.,
Заповед №РД-16/07.02.2022г. на директора на МОСВ- София, предписание
№146/11.11.2021г. на директора на РИОСВ- София, известие за доставяне на издаденото
предписание, месечна справка- изпълнение на изискванията за уведомяване по чл. 22, ал. 4 и
ал. 5 от Наредба №1 от 04.06.2014г., извадка от изпратен имейл адрес с вх.
№4371/11.01.2022г., Констативен протокол №ККФОС-СМ-1 от 13.01.2022г., известие за
доставяне на констативния протокол, покана за явяване за съставяне на АУАН, пълномощно
на представител на дружеството- жалбоподател, писмо от Столична община, р-н Искър за
връчване на АУАН с изх. №1452 от 14.02.2022г., писмо от Столична община, р-н Искър с
вх. №5780/18.03.2022г. за невръчване на АУАН, писмо с изх. №3054/30.03.2022г. до 08 РУ-
СДВР с молба за връчване на АУАН, писмо от 08 РУ- СДВР отнасящо се до връчен АУАН,
обратна разписка за връчено наказателно постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че следва да кредитира изцяло с доверие
3
показанията на свидетелката С. М.. Същата в своя разпит пред настоящия съдебен състав
добросъвестно е изложила своите преки и непосредствени възприятия относно извършената
проверка, констатираното в хода на същата, съставянето на акт за установеното нарушение
и връчването на същия. Съдът счита, че показанията ѝ се подкрепят изцяло от приложените
по делото писмени доказателства и в тази връзка се явяват източник на пряка
доказателствена информация за конкретния случай.
Съдът даде вяра и на приложената по делото месечна справка- изпълнение на изискванията
за уведомяване по чл. 22, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №1 от 04.06.2014г видно от която
действително дружеството- жалбоподател не е подало изискуемата съгласно даденото му
предписание информация. Настоящата съдебна инстанция намира, че от приложеното по
делото предписание се доказва и обстоятелството, че действително дружеството е имало
задължение да предоставя инкриминираната информация.
За правилното изясняване на фактическите обстоятелства по делото служат и събраните
писмени доказателства, надлежно приобщени по съответния процесуален ред, и затова
съставът на съда основа своите фактически изводи и въз основа на посочените по-горе
писмени доказателства
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
НП е издадено от материално компетентен орган, съгласно чл.168 от Закона за опазване на
околната среда. АУАН също е издаден от лице притежаващо необходимата компетентност
съгласно приложената по делото Заповед № РД-16 от 07.02.2022г. на директора на РИОСВ и
съгласно чл. 167 от ЗООС. В тази връзка, съдът намира направеното възражение от
представителя на дружеството- жалбоподател в подадената жалба в смисъл на
некомпетентност на актосъствителя за неоснователно такова.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН,
визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и
подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП. В този смисъл съдът счита, че
възражението на жалбоподателя, че не са спазени сроковете за съставяне на АУАН и
издаване на наказателно постановление е неоснователно такова.
Както в акта, така и в наказателното постановление, изрично са посочени разпоредбите,
4
които са били нарушени от жалбоподателя, като по този начин е изпълнено изискването на
чл. 42, т.4 и т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и
конкретно, така че да не възниква съмнение относно съдържанието му. Всички елементи от
състава им са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано. Посочени са по ясен и категоричен начин и мястото и
времето на извършване на нарушението, като в тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на жалбоподателя. Относно въпроса дали датата и мястото на нарушението са
посочени правилно съдът намира, че това се явява въпрос по същество. От
процесуалноправна гледна точка следва в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление да бъдат посочени дата и място на извършване на
нарушението, като при разглеждане на спора по същество се определя дали същите са
правилни или не.
Ето защо, следва да се приеме, че не е било допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, опорочаващо напълно административно-наказателното
производство и обуславящо отмяна на наказателното постановление като процесуално
незаконосъобразно.
По съществото на спора съдът намира следното:
Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за извършено от него нарушение
на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 във вр с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната
среда. Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗООС предвижда право на директорите на РИОСВ,
директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции да съставят
предупредителни и констативни протоколи, да издават предписания, заповеди за прилагане
на принудителни административни мерки и наказателни постановления. В изпълнение на
това свое правомощия директорът на РИОСВ София е издал задължително за изпълнение
предписание по отношение на дружеството жалбоподател, а именно №146/11.11.2021г.,
което е в смисъл, че дружеството – жалбоподател следва при извършване на трансграничен
превоз на отпадъци не по- късно от деня на натоварването им да изпраща на електронен
адрес: ******@**********.*** попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕОС)
№1013/200, подписан в поле 12. Отделно от това, нормата на чл. 166, т. 3 от ЗООС
предвижда отговорност за субект, който не изпълнява даденото му задължително
предписание.
За да е налице административно нарушение по цитирания текст на чл. 166, т. 3 от Закона за
опазване на околната среда е необходимо да бъдат безспорно установени от фактическа
страна кумулативно два елемента: 1. да е налице дадено предписание - в индивидуален
административен акт или в констативен протокол по чл. 155 или чл. 157б от Закона за
опазване на околната среда; 2. Това предписание да не е изпълнено от адресата. Като акт,
създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с
осъществяваната от контролните органи административна принуда, даденото предписание
№146/11.11.2021г. е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно
правно основание на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл възражението в
5
жалбата, че дружеството не може да бъде адресат на дадените предписания съдът намира за
неотносимо към дадения спор. В процесния случай е безспорно, че именно на
жалбоподателя са дадени предписания с протокол № 146/11.11.2021 г., на основание чл. 14,
ал. 3 от ЗООС, както и че същото предписание е било получено на 23.12.2021г. от
представител на дружеството жалбоподател срещу подпис. В указания срок и след
извършване на проверка в деловодната система на РИОСВ-София е установено, че
предписанието не е било изпълнено.
Настоящата съдебна инстанция намира, че действително в момента, в който е било издадено
задължителното за изпълнение предписание нормата на чл. 22, ал. 4 от Наредба №1 за реда и
образците по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за
водене на публични регистри (Наредбата) е била с различно съдържание от посоченото в
издаденото по отношение на дружеството предписание, като срокът за предоставяне на
информация е бил не както е посочено „не по- късно от деня на натоварването“, а „не по-
късно от един ден от деня на натоварването“. Отделно от това, действително, като
задължено да подава попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент (ЕО)
№1013/2006, подписан в поле 12 лице съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Наредбата е
не както е посочено в даденото предписание „получателите на отпадъци“, а „от лицата,
уреждащи превози“. Нормата е била променена на дата 01.10.2021г. и съдът счита, че
органът даващ предписанието, а именно директорът на РИОСВ - София е следвало да
съобрази изменението на посочената разпоредба.
Въпреки това обаче, както беше посочено по- горе, даденото предписание е индивидуален
административен акт и като такъв подлежи на самостоятелен контрол. Същият е могъл да
бъде обжалван както по реда на Глава шеста, АПК по административен ред пред по-
горестоящия компетентен орган, така и по съдебен ред по реда на Глава девета, АПК.
Предвид обстоятелството, че по делото няма доказателства същият да е бил обжалван, то
следва да бъде прието, че е влязъл в сила и като такъв подлежи на изпълнение. Настоящата
съдебна инстанция не би могла да се произнесе както по законосъобразността, така и по
правилността на даденото задължително предписание, доколкото посоченото обстоятелство
не се намира в компетентността ѝ. Предвид изложеното, съдът счита направеното от
представител на дружеството жалбоподател възражение за нищожност на даденото
предписание за неоснователно такова, доколкото извършеното от дружеството нарушение се
изчерпва единствено и само с даване на предписание и неговото неизпълнение. Във връзка с
това, съдът намира, че от всички събрани по делото доказателства се доказва извършване на
нарушението от обективна страна.
Предвид, че се касае за отговорност на юридическо лице, то субективната страна на
нарушението не следва да бъде обсъждана, доколкото отговорността е обективна и
безвиновна такава и в тази връзка и това направено от дружеството- жалбоподател
възражение следва да бъде прието за неоснователно такова.
Във връзка с направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение, че
от даденото предписание не става ясно началния и крайния срок за неговото изпълнение, то
6
съдът намира, че същият въпрос отново се явява такъв по който настоящия съдебен състав
няма компетентност да се произнесе. Всички възражения, които дружеството е имало към
даденото му предписание е следвало да бъдат отправени по посочения по- горе ред.
Относно твърдението за неправилно определена дата на извършване на нарушението, съдът
намира, че видно от всички събрани по делото доказателства натоварването на отпадъците е
било извършено на дата 10.12.2021г., а съгласно даденото задължително за изпълнение
предписание дружеството е следвало да уведоми РИОСВ на дата на натоварването на
отпадъците. В този смисъл, съдът счита, че посочената като дата на извършване на
нарушението- 11.12.2021г. е правилно определена такава.
Настоящата съдебна инстанция намира, че правилно е определена и санкционната норма на
извършеното нарушение, а именно тази по чл. 166, т. 3 във вр с чл. 165, ал. 2 от ЗООС, която
предвижда налагане на административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 2
000 до 20 000 лв. Съдът обаче намира, че наложената над минимално предвидения в закона
размер санкция се явява прекомерна такова и не отговаряща на целите на наказанието
заложени в чл. 12 от ЗАНН. Видно от всички събрани по делото доказателства настоящия
случай не се отличава с по- висока степен на обществена опасност от нарушения от същия
вид и в този смисъл съдът не се съгласява с изложените от АНО мотиви в този смисъл.
Обстоятелство обосноваващо налагането на наказание в законоустановения минимум е и
обстоятелството, че дружеството все пак е изпълнило даденото му задължително
предписание макар и със значително закъснение. Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като на дружеството бъде
наложена имуществена санкция в законоустановения минимум от 2 000 / две хиляди/ лева.
Относно приложението на чл. 28 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира, че
настоящият случай не би могъл да се определи като маловажен такъв. Същият не се
отличава с по- ниска степен на обществена опасност от нарушения от същия вид.
Действително, по делото са налице данни, че дружеството жалбоподател е изпълнило
даденото му предписание, но същото обстоятелство е констатирано със закъснение от 5 дни.
Отделно от това, липсват доказателства, от които да може да се направи извод за причината
поради която не е било изпълнено даденото на дружеството предписание, като твърденията,
че посочената информация е пристигнала по- късно в самото дружество се явяват
голословни такива и неподкрепени от нито едно друго доказателство. Предвид посоченото в
същото, то извършеното от дружеството нарушение не е първо такова и по ред и в този
смисъл не би могло да се определи като маловажно такова единствено и само поради
липсата на вредни последици. Извършеното нарушение е от категорията на формалните
такива, т.нар. нарушения на просто извършване при които не е необходимо да са налице
настъпили вредоносни последици. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изхода на делото, съдът намира, че направеното от представителя на дружеството-
жалбоподател искане за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде
оставено без уважение. Доколкото представителят на въззиваемата страна не претендира
7
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то съдът не дължи произнасяне по този
въпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление (НП) №84/08.06.2022г., издадено от инж. И. М. П.-
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите- София, с което на основание
чл. 166, т. 3 във вр с чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда на дружеството-
жалбоподател е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди лева/ за
извършено нарушение на чл. 14, ал. 4 във вр с чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната
среда, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание на 2 000
/ две хиляди/ лева и ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от представителя на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8