Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. София, 09.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 610 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20240896 от 02.11.2020
г. по гр.д.№ 58233/2019 г. по описа на СРС, 169-ти състав е признато за
установено по предявен по реда на чл.422 ГПК иск от „Т.Б.“ЕАД, ЕИК:********срещу
С.Т.С. с ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца сумата от 106.21 лв. –
главница, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с
предпочетен номер +******** от дата 30.06.2016 г. за отчетен период 01.10.2016
г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателно
плащане като е отхвърлен като неоснователен иска в останалата му част за сумата
84.43 лв.-представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г. във връзка с допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от дата
30.06.2016 г., за които суми в производството по ч.гр.д.№ 5629/2019г. на СРС, 169
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.Б.“ЕАД срещу постановеното решение в
частта, с която са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи, че
решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
За постановяване на решение в посочения смисъл съдът не е взел предвид
становището на ищеца, че абонаментните такси се дължат отделно от използваните
услуги надхвърлящи пакета на абонаментния план. Задължението на потребителя да
заплати абонаментните такси произтича от сключеното допълнително споразумение
за мобилни услуги, в което е посочен избрания абонаментен план и размера на
месечната абонаментна такса. Посочени са и услугите, които потребителят
получава ежемесечно в пакета на абонаментния план. Съобразно т.23, б“б“ от ОУ
на Т.Б. ЕАД, които са приети от потребителя, месечният абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно месечните абонаментни такси се
дължат ежемесечно независимо от потреблението на мобилни услуги извън
стандартните месечни пакети. Използваните мобилни услуги извън посочените в
пакета на абонаментния план са начислени във фактура от 01.11.2016 г. на
стойност 18.39 лв. без ДДС и фактура от 01.12.2016 г. на стойност 4.08 лв. без
ДДС или общо 22.47 лв. Съдът неправилно не е съобразил представените в
производството доказателства обосноваващи исковете по основание и размер, а
поведението на ищеца да не поиска допускане на ССчЕ в производството се
обосновава с натоварване на производството с необоснован висок допълнителен
разход. След като съдът е кредитирал представените в производството
доказателства досежно договора за лизинг и задълженията по него е следвало да
кредитира и представените писмени документи за обосноваване на претенцията за
заплащане на абонаментни такси и използвани услуги извън пакета на абонаментния
план.
Отправя искане за отмяна
на решението на СРС в посочената част и уважаване в цялост на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна С.Т.С. подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение в частта на отхвърляне на исковете е допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано. Поддържа, че в производството не е доказано действително доставяне на услугите от
мобилния оператор и абонаментния план, поради което правилно и законосъобразно
част от претенциите са били отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника С.Т.С. с изложени доводи за
неправилност на постановеното решение в частта на уважаване на претенциите за
незаплатени лизингови вноски. Поддържа, че чрез представеното допълнително
споразумение от 30.06.2016 г. не се доказва наличие на облигационно отношение,
по което ищецът е изпълнил задълженията си и ответникът му дължи заплащане на
исковите суми. В производството не е представен договор, а представените
фактури не доказват, че сумата за лизингови вноски се дължи, както и за кое
мобилно устройство са начислени. Излага, че постановеното от СРС в посочената
част е необосновано. Отправя искане за отмяна на решението на СРС в посочената
част и отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Т.Б. ЕАД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение в частта на уважаване на исковете е допустимо, правилно,
законосъобразно и обосновано. Претендира разноски.
Жалбите на насрещните
страни са подадени в срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части. Във връзка с доводите във въззивните жалби за
неправилност, съдът намира следното:
Предявени са положителни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.345 ТЗ за признаване съществуване на парични
вземания за сумите:
106.21 лв. – главница,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен
номер +******** от дата 30.06.2016 г. за отчетен период 01.10.2016 г. до
31.01.2017 г., ведно със законната лихва от 29.01.2019 г. до окончателно
плащане
84.43 лв.-главница,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от
01.10.2016 г. до 30.11.2016 г. във връзка с допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** от дата 30.06.2016 г.,
за които суми в
производството по ч.гр.д.№ 5629/2019г. на СРС, 169 състав, е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът Т.Б. ЕАД твърди,
че между страните е налице облигационна връзка във връзка с предоставени на
ответника по делото телекомуникационни услуги. Поддържа, че на 30.06.2016
г. било сключено Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца по пан Нонстоп 40,99/30,99 promo със
стандартен месечен абонамент в размер на 40.99 лв. и промоционален такъв в размер на 30.99 лв. за 24 месеца. Твърди,
че ответникът не бил изпълнил задълженията си по споразумението в размер на 84.43 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за период от 01.10.2016 г. до
30.11.2016 г.
Ищецът твърди още, че на
същата дата 30.06.2016 г. по повод
сключеното споразумение между двете
страни бил сключен и Договор за лизинг, с който на ответника било предоставено
за временно и възмездно ползване
устройство марка Alcatel Pop 4 Blue с обща лизингова
цена 128.57 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка в размер на 5.59 лв.
По този договор ищецът претендира неизпълнение от страна на ответника на сума в размер на 106.21 лв., формирана от
лизингови вноски за отчетен период 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г. Твърди, че за
потребените от абоната услуги били издадени съответно фактури, подробно описани
в исковата молба. Моли да бъде признато за установено дължимостта на посочените
суми, като правния си интерес от завеждане на настоящите установителни искове
обосновава с връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира законната лихва от датата на заявлението
до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът е подал
отговор на исковата молба чрез особен представител, с който отговор оспорва
предявените искове по основание и размер.
Чрез представеното в
производството допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 30.06.2016
г. се установява, че страните се намират
в облигационни отношения във връзка с доставка на мобилни услуги с предпочетен
номер +******** за срок от 24 месеца по абонаментен
план Нонстоп 40,99/30,99 promo със стандартен месечен абонамент в размер на
40.99 лв. и промоционален такъв в размер
на 30.99 лв. за 24 месеца. Доводите на ответника в обратен смисъл съдът намира
за неоснователни и недоказани. Последният е положил подпис в договора и изрично
е заявил, че получава и е запознат с общите условия на ищеца за уреждане на
взаимоотношенията между страните. С оглед това, съдът намира за установено, че
между страните е сключен договор за телекомуникационни услуги, по силата на
който на ответника е предоставена СИМ карта с посочен номер за посочения срок и
абонаментен план. С полагане на подпис на представената пред първата инстанция
декларация-съгласие от 30.06.2016 г. /л.13 по делото/ потребителят – ответник е
заявил изрично че получава екземпляр от ОУ подписани от оператора за уреждане
на взаимоотношенията им във връзка със сключения договор.
С т.23, б“б“ от ОУ на Т.Б. ЕАД за взаимоотношенията с потребителите
на мобилни телефонни услуги се установява, че дължими от потребителя са сумите
за месечен абонамент- осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план. В случая чрез представения индивидуален договор -
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 30.06.2016 г. се установява, че потребителя е избрал
абонаментен план Нонстоп 40,99/30,99 promo със стандартен месечен абонамент в
размер на 40.99 лв. и промоционален такъв
в размер на 30.99 лв. за 24 месеца.
При липса на ангажирани
от страна на ищеца обаче доказателства за изпълнение на договора за мобилни
услуги, правилно и законосъобразно СРС е отхвърлил исковете за заплащане на
суми за абонаментна такса и потребление по договора. Както правилно е посочил
първоинстанционният съд представените фактури като частни документи издадени от
оператора, в които същия е отразил изгодни за себе си факти не обвързват съда
да приеме, че е реализирано потребление по договора за мобилни услуги възлизащо
на исковата стойност. С доклада по делото съдът изрично е посочил, че
изпълнението по договора от страна на потребителя следва да бъде доказано,
каквато в случая не е сторено. При спазване указанията на чл.154 ГПК правилно и
законосъобразно исковете за сумата 84.43 лв., представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за период от 01.10.2016 г. до 30.11.2016
г. са били отхвърлени като неоснователни.
Различен извод се следва
да претенциите за незаплатени лизингови вноски, доколкото потребителя е
заплатил част от дължимите по договора суми. В производството се установява
сключване на договор за лизинг от 30.06.2016 г. за мобилно устройство марка
Alcatel Pop 4 Blue с обща лизингова
цена 128.57 лв., като е предвидено от страна на потребителя задължение за внасяне
на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 5.59 лв. При установяване, че
потребителя –лизингополучател е получил устройството и е заплатил част от
дължимите лизингови вноски, правилно СРС е уважил претенциите на мобилния
оператор за сумата 106.21 лв., формирана от незаплатените лизингови вноски за
отчетен период 01.10.2016 г. до 31.01.2017 г.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По изложените
съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20240896
от 02.11.2020 г. по гр.д.№ 58233/2019 г. по описа на СРС, 169-ти състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.