№ 16319
гр. С., 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110117333 по описа за 2022 година
Произовдството е образувано е по искова молба от "Т." ЕАД против С.
К. Т., ЕГН **********, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
следните суми: 1 009, 75 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
31.03.2022г. до окончателното плащане; 223, 09 лева – мораторна лихва за
забава за периода от 14.09.2019 г. до 14.02.2022 г.; 16, 83 лева, представляваща
цена за услугата "дялово разпределение" за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 31.03.2022 г. до окончателното плащане; 3, 61 лева – мораторна
лихва за периода от 31.08.2019 г. до 14.02.2022 г.
Твърди се, че вземанията са възникнали по повод консумирана и
незаплатена от ответника топлинна енергия и услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот с адрес: гр. С., р-н „В.“, ж.к. „С.“, бл. ..., абонатен номер:
..., за посочения по-горе период. Сочи се, че ответницата като собственик на
процесния имот е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна
редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г. / съгласно който всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия. Твърди се, че за сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответницата, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с "Н.“ АД,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от Закона за енергетиката. Съгласно
1
чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани от "Т." ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение в сградата на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства. Правят се доказателствени искания за
допускане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза по делото,
прави се искане по чл. 219 ГПК за привличане на. "Н." АД. като трето лице
подпомагаща ищеца страна.
Ответницата е подала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и по размер.
Поддържа, че понастоящем е единствен собственик на процесния апартамент,
който е необитаем. Твърди, че редовно заплаща дължимите консумативи за
имота си и едва с получаването на исковата молба по настоящото дело е
научила, че ищецът има претенции за заплащане на сметки за топлинна
енергия към нея. Поддържа, че от получените от "Н." АД. изравнителни
сметки, които представя по делото, е видно, че за отоплителните сезони
2018/2019 г. и 2019/2020 г. е заплатила повече от дължимото, поради което
ищецът й дължи разликата. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните
по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването
на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
2
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
С доклада по делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: 1) че ответницата е собственик на
процесния недвижим имот. 2) че процесният имот е топлоснабден, че е
извършвано дялово разпределение и до него е доставяна топлинна енергия
3
през процесния период в количеството, посочено в исковата молба.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на "Н." АД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 09.09.2002г.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза
поради направено възражение в отговора на исковата молба за заплащане на
сумите. Според него при извършената проверка в отдел съдебни вземания към
Правна дирекция на ищцовото дружество, не се установяват данни за
постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.
Сумите от изравнителните сметки за процесния период са въведени в
информационната система на “Т. С.” ЕАД през м. 07.2019г.; 07.2020г. Или
общият размер на неплатените от ответника суми за процесния период
01.05.2018г.- 30.04.2020г. възлиза на 1026,58лв. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде
изцяло кредитирано, тъй като е изготвено след подробно запознване с
документите, приложени в кориците на делото и посети счетоводството на “Т.
С.” АД.
Ответницата е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД, като
е направила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба – 31.03.2022г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от
4
2016г., като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е подадена на
31.03.2022г., то следва да се приеме, че вземането на ищеца от м.05.2018г. до
м.01.2019г. е погасено по давност, поради което съдът приема, че ищецът се
легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата част от
исковия период – от 01.02.2019г. до 30.04.2020г. Следователно за непогасения
по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия при съобразяване с изравнителните сметки е за сумата от 474,92 лв.
(съобразно посочените стойности на общите фактури в т. 4 от СсЧЕ).
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 37
от делото/, че услугата е извършвана в процесния период. От приетата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2020г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение
на топлинна енергия е в размер на 16,83 лв.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
5
чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2017г. и
2018г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като
отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г.
45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да
се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно изхода от делото разноски се дължат и на двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски в общ размер на 530,13 лв., следва
да бъдат присъдени 208 лв.
Ответникът претендира 250 лв. за адвокатско възнаграждение, следва да
бъда присъдени 151,90 лв.
*Решението е изготвено в срок от една година и три месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. К. Т., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "Т. С." ЕАД,
ЕИК ...., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 474,92
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.02.2019г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от
31.03.2022 г. - датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането, сумата 16,83 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 31.03.2020 г. - датата на депозиране на исковата
молба до изплащане на вземането, които касаят апартамент № 42, находящ се
в гр. С., р-н „В.“, ж.к. „С.“, бл. ..., абонатен номер: ..., като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за доставена ТЕ над сумата 474,92 лева до пълния претендиран
размер от 1009,75 лв. и за периода от м.05.2019г. до м.11.2019г., иска за сумата
86,60 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
от 01.05.2018г. до 31.01.2019г., както и иска за сумата от 3,61 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.08.2019 г. до 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. К. Т., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на "Т. С." ЕАД, ЕИК ...., сумата от 208 лева, представляваща
разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Т. С." ЕАД, ЕИК ...., ДА
6
ЗАПЛАТИ на С. К. Т., ЕГН **********, сумата от 151,90 лева,
представляваща разноски в производството.
Решението е постановено при участието на "Н. ..." ЕООД като помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7