***09
гр. Казанлък, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100308 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ЗАД *******" АД,
вписано в Търговския регистър към *****та по вписванията, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********” № 2,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М.П.И., чрез
процесуалния представител юрисконсулт М.Ж. срещу ********** /***/ с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*****‘’ ***, с
правно основание: чл.415. ал.1 ГПК, във вр. чл. 422, ал.1 ТПК, във вр. с ч. гр.
д. №*****/22г. по описа на СРС и цена на иска: 4 036.19 лева, от които:
главница: 3093.47 лева и мораторна лихва: 942.72 лева.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че на
********. дружеството депозирало Заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ********** /***/, ЕИК *******, за сума в
размер на 3093,47 лв. главница, за изплатено от ЗАД „*******“ обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ на МПС и злополуки“ за увреден от
ПТП лек автомобил марка „***“; модел „***“ с peг. №******, както и сума в
размер на 942.72 лв. - мораторна лихва за забава, като претендира и законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането,
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в
заповедно и исково производство, като по издадената заповед ответникът е
депозирал възражение. Сочи, че с комбинирана застрахователна полица №
********** от *****., ЗАД “*******” сключил договор за застраховки
„Каско“ и злополуки“ на автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. №******
със срок на действие от *********. до ******** г. На ******* г„ около 14:00
ч. на път - ***** на ******** -„*********“, на около 40 км. преди гр. В.Т.,
при изкачване в посока от гр. Г. към гр. В.Т., настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг.
№******, който попаднал в не обезопасено, необозначено и несигнализирано
1
препятствие на пътното платно-дупка. Същата се намирала в дясната пътна
лента за движение, с неопределена форма, заострени ръбове и с размери 1,55
х 1.20 х 0.07 см. Попадайки в неравността, се изкривили два броя леви
джанти на лекия автомобил. Сочи, че в резултат на описаното ПТП, на
*******г. било депозирано Уведомление - декларация по щета пред ЗАД
“*******“ по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с
искане за обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег.№******. В дружеството била заведена
преписка по щета под № **********. Причинените имуществени вреди на
собственика на лек автомобил били описани от експерти на ЗАД „*******” в
хода на извършване на ликвидационната дейност по преписката. С оглед на
издадена от автосервиз „М Кар П.“ ООД, вложените части и материали, както
и калкулирания труд,възлизали в размер на 3083.47 лв. С платежно нареждане
№ *********/*******. ЗАД „*******“ изплатило а в полза на автосервиза,
отстранил повредите по автомобила, сума в размер на 3083.47 лв. както и
сума в размер на 10.00 лв. за извършени ликвидационни разходи, общо сума в
размер на 3093.47 лв. Твърди, че с плащането на дължимите суми ЗАД
„*******“ изпълнило задължението си в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско и „Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на
пострадалото МПС. На основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1
от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД, имало право да получи обезщетение до размера на
изплатената сума. Сочи, че по силата на императивната разпоредба, уредена в
чл. 8, ал. 2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна
държавна собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка с чл. 19, ал. 1, г. 1 от
ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват лицето, което управлява процесният пътен участък, т.е. *****
“*********” била длъжна да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността на пътното платно, да запълни процесната дупка и положи
асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните дейности - да
постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други.
Тъй като съответното лице, на което ***** “*********” възложила
изпълнение на задължението за поддържане изправността на пътното платно
на процесната улица, виновно не изпълнило тези свои задължения, със своето
противоправно поведение причинил имуществени вреди на лекия автомобил
марка „***“, модел „***“ с рег. №******. ЗАД „*******”, в качеството си на
застраховател, встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
изплатило застрахователно обезщетение за причинените от деликта вреди и за
него възникнало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез
своето бездействие причинили имуществени вреди на собственика на
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№******. Сочи, че с изпратено
писмо с техен изх. № ********. получено на 10.07.2017г. и придружено с
цялата ликвидационна преписка по щета, техен №**********, поканили ***-
ОПУ С.З., в седмодневен срок, доброволно да заплати сумата от 3093.47 лева,
от които 3083.47 лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил и 10,00 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията,
с което длъжникът изпаднал в забава на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Размерът
на обезщетението, начислен върху на главницата бил изчислен с помощта на
електронния калкулатор на НАП. Моли съда да признае за установено, че
***** „*********“ дължи на ЗАД „*******“ сумата от 3093.47 лева /три
хиляди и деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/- главница за
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и
2
мораторна лихва, в размер на 942.72 лв. от *********. до ********. - датата
на депозирането на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, ведно
със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до датата
окончателното изплащане на вземането, както и направените от нас съдебно -
деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално
представителство. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка с
титуляр ЗАД „*******“: Банка - „**********” АД - клон С. BIC: *******;
IBAN: **********;
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител. Сочи, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло по основание и по
размер. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които
се твърди, че са причина за уврежданията, а именно, че на *******г. около
14:00 часа, на път-***** на ********, на около 40 км. преди гр. В.Т., при
изкачване в посока от гр. Г. към гр. В.Т. е настъпило ПТП с лек автомобил
марка ***, модел *** с peг. № *********, който попаднал в необезопасено,
необозначено и сигнализирано препятствие на пътното платно-дупка.
Оспорва настъпването на застрахователно събитие. Оспорва твърдението, че
на посоченото място и време е съществувало посоченото в исковата молба
препятствие на пътя. Оспорва настъпването на застрахователно събитие,
причинено от трето лице, което отговаря пред застрахователя въз основа на
правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-
следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието
на неравност на пътя, който следва да се стопанисва от държавата в лицето на
***** „*********“. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
твърдяното ПТП и декларираните от водача имуществени вреди по
автомобила. Оспорва механизма на ПТП и причините за настъпването му.
Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера
на претендираните имуществени вреди, както и това, че всички те са в
причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Счита, че щетите са
резултат от друго произшествие. Счита, че между страните по
застрахователния договор не са били налице достатъчно и обосновани данни,
които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на
причинените щети. Ищецът неправилно заплатил на водача
застрахователното обезщетение. Счита, че не било налице валидно
застрахователно правоотношение; не било налице действащо и в сила към
момента на произшествието застрахователно покритие; че ищецът не е спазил
разпоредби от собствените си условия, обективирани в застрахователната
полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на
МПС и не са били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение.
Освен това не наложил представянето на документи от застрахования
съобразно изискванията, които определил в Общите условия по
застраховката. Застрахователят следвало да провери дали вредите се дължат
на умишлени действия от страна на застрахованото лице, както и дали са
резултат от друга повреда и се изключвало застрахователното покритие.
Същият не извършил проверка за установяване на обстоятелствата около
възникване на застрахователното събитие, водачът не бил тестван за употреба
на алкохол или други упойващи вещества при настъпване на произшествието.
Вина за ПТП имал изцяло водачът на пострадалия автомобил, който следвало
да се съобрази с конкретните условия на видимост и скоростта на движение
на съответния пътен участък и да спре пред всяко предвидимо препятствие-
3
чл. 20 и чл. 2 от ЗДП. Неспазването на посочените норми и правила за
движение довело до настъпването на ПТП. В тази връзка оспорва
съдържанието на представените по делото: 1. Уведомление - декларация за
щета по застраховка „Каско на МПС“ и 2.Декларация на водач на
застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното
покритие, както и от наличие на предмети, животни, вещества и други
подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно. В условията
на евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за
съпричиняване, породено от действията на водача, който: 1. Не контролирал
непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в
конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на
възникване на опасност. 2. След настъпването на ПТП могъл да предотврати
настъпването на щетите в претендирания по исковата молба размер и с
поведението си допринесъл за техния вид и размер. Счита, че не било налице
и надлежно отправена регресна покана, от съдържанието на същата не
можело да се установи мястото на ПТП, за да се обоснове основание за
наличие на отговорност на адресата по нея, т.е не можело да се направи
заключение за основанието, от което произтича вземането. Липсвало
противоправно поведение на ***-ОПУ-С.З., изразяващо се в бездействие и
неизпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП за поддържане на
пътното платно на територията на републикански път и отстраняване на
повреди по него, което да е в причинна връзка с претендираните повреди по
автомобила. *** била изправна страна и по договор за обществена поръчка,
полагала системни грижи и следи за възникнали нередности. По силата на
този договор *****та възложила на „***********“ всички дейности по
поддържане на републиканските пътища на територията на югоизточен район,
за обособена позиция №3- ОПУ С.З.. Претендира за разноски по делото. По
искане на ответното дружество с Определение № ******** г. съдът е
конституирал като трето лице помагач „Пътно строителна компания *******,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********“
***, представлявано от Д.Л.М., Л.Н.М. и Б.С.К. по предявения иск. Но същото
са изпратени препис от исковата молба и отговора на исковата молба заедно с
приложенията към тях, като отговор по чл. 131 ГПК не е депозиран.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Видно от приложеното към делото ч. гр. д. №*****/22г. по описа на
СРС срещу длъжника ********** е издадена Заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК със заявител ЗАД "*******" АД за сумата от 3093.47 лева
/три хиляди и деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, от
които 3083.47 лева заплатено обезщетение за възстановяване на увредения
автомобил и 10,00 лева извършени ликвидационни разноски по претенцията
главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция,
както и мораторна лихва, в размер на 942.72 лв. от *********. до ********.,
ведно със законната лихва от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК -
******** г. до датата окончателното изплащане на вземането, както и
направените от нас съдебно - деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство. От приложеното по делото
съобщение се установява, че след като заповедта за изпълнение е съобщена на
длъжника е постъпило възражение срещу същата. Възражението на длъжника
4
е подадено в срока по чл. 414 от ГПК от връчване на заповедта за изпълнение.
Съдът на основание чл. 415 от ГПК с Разпореждане от ******* г. е указал на
заявителя - ищец в настоящото производство, че може да предяви иск
относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе на основание чл. 1 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
дължимата държавна такса и представи доказателства за предявяването на
иска, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена изцяло.
Ищецът в указаният му срок е предявил иск по чл. 422 от ГПК срещу
длъжника **********.
От комбинирана застрахователна полица № ********** от *****. е
видно, че същата ЗАД “*******” е сключил договор за застраховки „Каско“ и
,,Злополука“ на автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. №****** със срок
на действие от *********. до ******** г. Представени са и Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства "КАСКО".
Представено е уведомление – декларация за щета по застраховка
"КАСКО на МПС" депозирана от Л. Г. Г. пред ЗАД "*******" АД на *******
г., с което се установява, че на ******* г., около 14:00 ч. в ***** ,,*********“,
на около 40 км. преди гр. В.Т., попаднал в дупка, в последствие в автосервиз
в П. се установило изкривяване на предна и задна леви джанти.
Съставен е опис на претенция по щета № ********** от *******г., с
който са установени щети по автомобила по предна лява и задна лява джанта,
като видно от калкулацията, съдържаща се в опис – заключението, в доклада
по щета, както и в експертиза по претенция / стр. 26 от ч.г.д. / сумата,
необходима за отстраняване на щетите, е 3083.47 лева, която е изплатена на
собственика на увредения автомобил с преводно нареждане от ******** г. по
издадена фактура №********- г.
С регресна покана от 07.07.2017 г. ищецът е поканил ответника, чрез
Областно пътно управление – С.З., да възстанови горепосочената сума.
Поканата е получена от ответника на 10.07.2017 г., видно от приетото
известие за доставяне.
По делото са приети като писмени доказателства и свидетелство за
управление на МПС и контролен талон на Л. Г. Г., както и удостоверение за
годишен технически преглед.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Л. Г. Г., от чиито показания се установява, че през 2017 г.
управлявал л.а. „***“ с рег. № ЕН***ВХ. Спомня си за инцидента през м.май
2017г. - при навлизане в *****, в южната част. Пред него имало автомобил,
заходил за изпреварване. Мястото позволявало изпреварване, било
еднопосочно. При захода попаднал в доста дълбока дупка, кратер, при което
воланът започнал да излъчва вибрации. Видимо по автомобила нямало нищо,
но при прибирането му в П. и при посещение в сервиз се установило, че
предна и задна джанта - две от тях, били изкривени. Относно пътната
обстановка - имало видимост, по време на изпреварване станало това.
Автомобилът пред него не му позволил да види дупката. Това се случило през
светлата част на деня, било следобед. Времето било сухо. Дупката не била
обезопасена, нямало табели. В неговото платно била, в платното за
изпреварване. Била широка и дълбока, точно колко не знае. И двете джанти
непоправимо били деформирани. Сочи, че това се случило в началото на
*****, на изкачване, по-близо до Г., нямало обекти. Пътувал за П., след
5
попадане в дупката, с вибриращ волан се прибрал, движел се в аварийна
ситуация. Джантите били 20 цолови, лети, с ниско профилни гуми. На
мястото на ПТП звъннал само на застрахователя. Имало само една голяма
дупка. В неговата посока имало две ленти.
По делото е назначена и изслушана съдебно - автотехническа
експертиза, вещото лице по която, след запознаване с всички доказателства по
делото, вкл. приложения снимков материал, е дало заключение, че
механизмът на ПТП - на ******* г. около 14:00 часа, по път-*** проход на
******** „*********“ в посока от гр. Г. към гр. В.Т. се движил лек
автомобил марка „***“ модел „*** *******“ с рег.№ *********, управляван
от Л. Г. Г.. На около 20км от гр. Г. преди „********“ на десен завой
процесният лек автомобил преминал през необезопасено увредено
асфалтово покритие в резултат на което били увредени предна и задна леви
джанти на процесния лек автомобил.
Описаните увреждания по джантите можело да бъдат получени при
страничен и централен удар на гумата и джантата с вертикалната повърхност
на твърд предмет, какъвто характер имал краят на нарушено асфалтово
покритие с дълбочина не по-малка от 2-3 см. Нарушено асфалтово покритие
било с дълбочина 7см.
От техническа гледна точка следвало да се приеме, че най-вероятният
механизъм на настъпване на конкретното събитие бил пропадане на гумата и
джантата в дупка по пътното покритие с най-малка дълбочина 2-3 см, при
което се получавало усукване и деформации на метала на джантите. От
данните и характера на щетата следвало да се приеме, че било налице
причинно-следствена връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди
по МПС. За възстановяването на автомобила било необходимо да бъдат
вложени нови части и труд на стойност, общо: 3237.50 лв.
Стойността на щетите, нанесени на лек автомобил марка „***“ модел
„*** *******“ с рег.№ *********, определена към датата на
застрахователното събитие по средни пазарни цени, предвид годината му на
производство възлизала на 3237.50 лв.
Вещото лице сочи, че в становище от Т.К. - експерт мобилни групи
„Ликвидация и регреси“ бела отразено, че на дата 11.05. 2017г. около 12:00ч.
посетил мястото на настъпилото ПТП - път-***** км.34+***, където
извършил оглед и описал неравност на пътното платно/дупка/, намираща се
в дясна пътна лента на десен завой, която била с неопределена форма и
размери дължина-1,55м, ширина-1,20м и дълбочина-0,07м. със заострени
ръбове в предна и лява страни, /стр. 22 *****/22г./
Сочи, че в практиката при преминаване със скорост, по-голяма от
20км/ч през дупка с височина 7см и ниско профилна гума, монтирана на
джанта, започвали да се наблюдават деформации по алуминиевите джанти и
гуми, които се усещали от водача като трептения и вибрации по волана. При
преминаване с над 60км/ч се наблюдавали разкъсвания по гумата, като
нейното налягане на въздуха спадало непосредствено след удара и
автомобилът не можел да продължи движението си. При положение, че
гумата която била монтирана на джантата не била с разкъсвания и запазила
налягането на въздуха, водачът на автомобила можел да продължи да го
шофира с ниска скорост на движение, при която да може да го контролира и
6
да спре ако се наложи.
Сочи, че при така описаните щети и механизъм на тяхното възникване
счита, че са в пряка причинно-следствена връзка от твърдяното ПТП, и не
било възможно някои от тях да са настъпили преди него или да са в
причинно-следствена връзка с друго пътно транспортно произшествие
Сочи, че така наречените "алуминиеви" джанти на леките автомобили
днес били съставени от сплав от алуминий и никел. Пропорциите на
алуминий спрямо никел в сплавта имали огромен ефект върху свойствата на
сплавта. По-малко никел обикновено произвеждал по-леко колело, но същото
се огъвало много по-лесно поради мекотата на сплавта. В повечето случаи
алуминиеви джанти не можели да бъдат възстановени. Основното, което
трябвало да се знае е, че алуминиевите джанти са произведени от изтичането
на гореща сплав в специална форма, а след това трябвало да преминат през
процеса на закаляване и изкуствено стареене. Всяко загряване, заваряване,
запояване или механично въздействие на деформирана джанта водило до
разрушаване на структурата й и същата ставало негодна за безопасна
експлоатация.
Алуминиевите джанти не можели да бъдат реализирани, като части
втора употреба поради факта, че същите не са били годни и надеждни за
употреба. Същите можели да бъдат предадени като вторична суровина в
пунктове за изкупуване на цветни метали и техните сплави. Теглото на 1 бр.
джанта по технически характеристики е 20,2кг. 1 кг. от алуминиева сплав се
изкупувала около 1лев към датата на възникналото ПТП. От тук можело да
се направи извода, че при предаване като вторична суровина в пунктове за
изкупуване на цветни метали и техните сплави стойността им възлизала на
около 40лв
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.
Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при
съпоставка и във връзка с неоспорените писмени доказателства и ги
кредитира изцяло, като безпротиворечиви и съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира и заключението
по приетата съдебно - автотехническа експертиза, като компетентно
изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да
се съмнява.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна и при
наличието на правен интерес, поради което са процесуално допустими.
Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу ответника в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение. Исковете за установяване на
вземането са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото
ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
7
факти: че е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лице, за което отговаря ответникът, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, както и твърдения механизъм на ПТП, в причинна връзка с
който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на
обезщетението.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек
автомобил, марка и модел „***“; модел „***“ с peг. №******, за застраховка
"Каско" и "Злополука" на МПС, обективирана в полица от *****. г. Същата е
била валидна към момента на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие –******* г.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля се установява, че на процесната дата на път - ***** на ********
-„*********“, на около 40 км. преди гр. В.Т., при изкачване в посока от гр. Г.
към гр. В.Т., настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с peг. №******, който попаднал в
необезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие на пътното
платно-дупка. Същата се намирала в дясната пътна лента за движение, с
неопределена форма, заострени ръбове и с размери 1,55 х 1.20 х 0.07 см.
Попадайки в неравността, се изкривили два броя леви джанти на лекия
автомобил. е попаднал в дупка на пътното платно, като вследствие на
инцидента били увредени предната лява гума и джантата. Свидетелят е пряк
очевидец на реализиралото се ПТП, изложените от него обстоятелства са
конкретни и последователни, като се подкрепят от останалите събрани
доказателства, в това число и от уведомлението – декларация за щета от. г.
От приетата по делото САТЕ се установява наличието на пряка
причинно следствена връзка между механизма на ПТП и нанесените щети.
Наред с това се установява, че на. ******* г., в изпълнение на
задълженията си по КЗ, собственикът на лекия автомобил е съобщил на
ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът
е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като
е определил сума от 3083.47 лева, изплатена на ******** г.
След извършване на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на
увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди
виновни действия – в този смисъл ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по
чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано
правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Безспорно се установява по делото, че пътят, на който се е осъществило
ПТП-то е част от републиканската пътна мрежа, както и че същият се
стопанисва и поддържа от ответната *****. Освен това, разпоредбата на чл. 8,
ал. 2 от Закона за пътищата регламентира собствеността върху
8
републиканските пътища, като за титуляр на правото на собственост върху
същите е определена Държавата. На основание чл. 30 и сл. от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от ***** "*********". Следователно *****
"*********", като собственик на републиканските пътища и задължено във
връзка с поддръжката им лице, се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка.
Същото се обосновава и от факта, че служители на ответната ***** не са
положили дължимата грижа да обезопасят дупката в пътното платно, като по
този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни последици от нея.
Установената дупка на пътното платно представлява "препятствие на пътя" по
смисъла на § 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се
установи, че тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да
указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си (аргумент
от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП), а и да е имало каквато и да е друга указателна
табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 30
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответната *****,
натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
При така установената правна уредба се налага изводът, че за
поддържането и ремонта на пътя е отговорна ответната ***** "*********".
Безспорно причините, провокирали нарушаването целостта на пътната
настилка, биха могли да бъдат от различен характер: да се коренят както в
измененията, които тя е претърпяла с течение на времето и под въздействие
на други обективни фактори, като например атмосферни условия и тежестта
на преминаващите пътни превозни средства, така и от човешко въздействие
върху нея. За настоящия правен спор тези причини са без значение, тъй като
във всички случаи е налице виновно поведение (бездействие) на служители от
*****та по поддържането и ремонта на пътя. Следователно, налице е
основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. Без
значение за отговорността на ответната ***** пред застрахователя е и
обстоятелството дали ремонтът и поддръжката е възложено на договорно
основание на трето за спора лице, към което ответникът евентуално би могъл
да упражни регресните си права.
Съдът намира за неоснователно и направеното от ответника в условията
на евентуалност възражение за съпричиняване, поради нарушение на
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата,
които гласят: "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват" (ал. 1) и "Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението" (ал. 2). По делото не се установи поведение на водача на
процесното МПС, което да нарушава цитираните разпоредби и това да е
довело до попадането му в процесната дупка. Това са все обстоятелства,
9
които са в доказателствена тежест на ответника, т. е. последният трябва да ги
установи при условията на пълно и главно доказване. Не се установява
съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание
за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.
Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за
водача да избира скоростта така, че да може да спре. Ето защо и съдът
приема, че единствена причина за настъпилото ПТП с материални
увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Според заключението по назначената съдебно - автотехническа
експертиза общата пазарна стойност на щетите, съответно необходимите
разходи за пълното възстановяване на автомобила от описаните и изплатени
увреди към датата на ПТП, възлиза на 3083.47 лева. Доколкото, обемът на
регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, то в
полза на ищеца е възникнало вземане в размер на така посочената сума.
Следва да се присъди и претендираната сума от 10 лева - обичайни
ликвидационни разноски (чл. 410, ал. 1, пр. 2 КЗ). Съдът намира, че те
съставляват обичаен разход за приключване на застрахователната щета,
предвид свързаната с дейността работа на застрахователя, при което
подлежат на присъждане. Следователно, искът следва да бъде уважен за
сумата от 3093.47 лева.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на
забавата, не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86
ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на забавата,
а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава от момента на поканата - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Регресната покана до
ответната община е била получена на 10.07.2017 г. Ищецът претендира
обезщетение за забава, считано от 21.04.2019 г., т. е. след получаване на
регресната покана от ответника, като изчислено от съда по реда на чл. 162
ГПК, обезщетението за забава за периода от 21.04.2019 г. до ******** г. е в
размер на 942,72 лева. Ето защо, искът по чл. 86 ЗЗД, представляващ
обезщетение за забавено плащане, следва да се уважи за претендирания
период и за сумата от 942,72 лева.
Върху главницата следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК – ******** г. до окончателното щ изплащане.
По разноските:
Съгласно т. 12 на на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда специалните
установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на
заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните суми. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. №*****/22г. по
10
описа на СРС. От представените по него писмени доказателства се
установява, че те са действително направени и възлизат на 75 лева, от които
25 лв. - за платена държавна такса и 50 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 382,74 лева, от
които: 148,74 лв. държавна такса, 100,00 лв. – депозит за призоваване на
свидетел и 134,00 лева – депозит за съдебна експертиза.
На осн. чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът е посочил банкова сметка, по която да
бъде изплатено задължението: IBAN: *************, BIC: *******,
„**********“ АД, клон С., ЗАД „*******“
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че
********** /***/ с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „*****‘’ *** ДЪЛЖИ на ЗАД ,,*******" АД, вписано в Търговския
регистър към *****та по вписванията, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „********” № 2, представлявано съвместно от
изпълнителния директор М.П.И. сумата от 3093.47 лева /три хиляди и
деветдесет и три лева и четиридесет и седем стотинки/, от които 3083.47 лева
заплатено обезщетение за възстановяване на увредения автомобил и 10,00
лева извършени ликвидационни разноски по претенцията главница за
дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, както и
мораторна лихва, в размер на 942.72 лв. от *********. до ********.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от ******** г. до окончателното
изплащане, които суми произтичат от изплатено обезщетение по
застрахователна полица № ********** от *****., за които е издадена Заповед
№ *****/******* г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. №*****/22г. по описа на С. районен съд.
ОСЪЖДА ********** /***/ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „*****‘’ ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на ЗАД ‚,*******" АД, вписано в Търговския регистър към *****та
по вписванията, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „********” № 2, представлявано съвместно от изпълнителния директор
М.П.И., сумата от 382,74 лева, направени разноски по настоящото дело и
75,00 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. №*****/22г. по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника - „Пътно строителна компания *******, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „********“ ***,
представлявано от Д.Л.М., Л.Н.М. и Б.С.К..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски
11
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. №*****/22г. по описа на СРС.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
12