Решение по дело №941/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по жалба на И. П. В., чрез адв.Е.П. против отказ да му се върне СУМПС, обективиран в писмо с рег. № 769000-12727 от 20.05.2024г. на началник на Сектор ПП при ОДМВР Бургас. Жалбоподателят твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като към момента на подаване на молбата за връщане е изтекъл срок по голям от срока за който е лишен от право да управлява МПС с издаденото НП, а съдът не може да наложи по голям срок от определения в НП. Моли съдът да отмени отказа обективиран в писмо с рег. № 769000-12727 от 20.05.2024г. на началник на Сектор ПП при ОДМВР Бургас. В съдено заседание поддържа жалбата. Моли за присъждане на разноските.

Ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Бургас не взема становище по жалбата, не се явява и не се представлява в производството. Представя преписката.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от лице имащо интерес да обжалва отказа обективиран в писмото.

Разгледана по съществото жалбата против отказ обективиран в писмо с рег. № 769СОС-12727 от 20.05.2024г. на началник на Сектор ПП при ОДМВР с което се отказва връщане на отнето СУМПС с издадена Заповед ППАМ № 23-1275-000260/07.05.2023г. е неоснователна.

Административното производство е започнало по подадена Молба с вх. № 76900С-14127/ 04.06.2024г. до ОДМВ – Бургас, сектор „Пътна полиция“ от И. П. В. с искане да му бъде предоставено отнетото свидетелство за управление на МПС. Твърди, че същото е отнето с наложена ПАМ от 07.07.2023г., а с издаденото НП № 23-1275-000856 от 16.06.2023г. му е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, което НП е обжалвал. Сочи,че независимо,НП не е влязло в сила срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от 12 месеца е изтекло и това налага да бъде върнато отнетото СУМПС. Ответникът е разгледал заявлението и с обжалваното писмо е отхвърлил искането. Мотивирал се, че не са налице основанията за връщане, тъй като няма влязло в сила НП и не е изтекъл 18 месечния срок. Към писмото е приложил разпореждане [номер]/20.03.2024г. постановено по адм.дело № 4865/2024г. по описа на административен съд – Бургас по аналогичен казус.

Предмет на оспорване е отказ да се върне на жалбоподателя, отнето СУМПС обективиран в писмо с рег. № 769000-12727 от 20.05.2024г. на началник на сектор от ПП при ОДМВР Бургас по подадено искане от И. В. за връщане на СУМПС, отнето в хода на административнонаказателно производство. АО е приел, че искането за връщане на СУМПС е неоснователно, тъй като в чл. 171 т.1 б. „б“ от ЗДвП отнемането на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18месеца и няма влязло в сила решение, а 18месечния срок не е изтекъл.

Не е спорно по делото, че за нарушение на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП – управлява МПС след употреба на алкохол със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1275-000260 от 07.05.2023г. на основание чл. 171, т.1 б. „б" от ЗДвП е наложена ПАМ по чл. 171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“. Видно от съдържащото се в преписката Решение № 231 от 09.01.2024г. постановено по адм.дело № 898/2023г. жалбоподателят е обжалвал ЗППАМ и жалбата му е била отхвърлена.

Установява се от представеното НП № 23-1275-000856 от 16.06.2023г., че на основание чл. 174, ал.1 т.2 от ЗДвП на И. П. В. е наложено административно наказание глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Не се спори, че НП не е влязло в сила.

Настоящия състав намира, отказа да се върне на жалбоподателя, отнето СУМПС обективиран в писмо с рег. № 769000-12727 от 20.05.2024г. на началник на сектор от ПП при ОДМВР Бургас за законосъобразен.

Спорът е за това дали към 04.06.2024г. когато жалбоподателят е направил искане да му бъде върнато СУМПС са били налице основанията СУМПС да му бъде върнато.

Разпоредбата на чл. 171, ал.1 т.1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че временно се отнема СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, но за не повече от 18 месеца. Посочените предпоставки са дадени алтернативно и наличието на една от тях би довела до наличие на основание за връщане на СУМПС.Не е предвидена възможност обаче след изтичане на срока на наложеното с НП административно наказание лишаването от право да управлява МПС, СУМПС да бъде върнато преди НП да е влязло в сила те.е да е решин въпроса за отговорността.

Жалбоподателят е поискал връщане на отнетото му СУМПС на 04.06.2024г.и към момента на искането за връщане на СУМПС нито едно от двете предвидени в чл. 171, т.1. б.“б“ от ЗДвП основания не е налице – въпроса за отговорността да е решен или да са изтекли 18 месеца от отнемането на СУМПС. Дори НП да не е влязло в сила, ако са изтекли 18 месеца от отнемането, СУМПС подлежи на връщане. В случая обаче, НП не е влязло в сила, а 18 месеца от отнемането не са изтекли. Отказа на кантролния орган да върне СУМПС на И. П. В. се основата на действието на издаден административен акт – изпълнение на Заповед по прилагане на ПАМ до решаване въпроса за отговорността. Въпроса за отговорността не е решен окончателно поради обжалване на НП. Законовата норма на 171, т.1. б.“б“ от ЗДвП изрично урежда продължителността на временното отнемане на СУМПС със ЗППАМ и единствено тя намира приложение, поради което изложените от жалбоподателя доводи са правно ирелевантни. След като отказа на АО е съобразен с нормата на 171, т.1. б.“б“ от ЗДвП то същия се явява законосъобразен и подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П. В., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], ет.2 чрез пълномощник адв. Е. П. против отказ за а връщане на СУМПС, обективиран в писмо с рег. № 769000-12727 от 20.05.2024г. на началник на Сектор ПП при ОДМВР Бургас

Решението подлежи на обжалване в 14дневен срок от получаване на съобщението пред Върховния административен съд.