Р Е Ш Е Н И Е
№ 261373/23.11.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 22.10.2020
г., в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Т. като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14765 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и чл. 30 ал.3 от ЗС.
Производството по делото е образувано по повод предявени
от
ищеца В.П.С., с имена в международния
паспорт: В.С., роден на ***г., продължително пребиваващ в Република България с
ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес: град Варна, улица Драган
Данаилов № 151 ет.2 aп.1 срещу ответницата Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ **********,
с адрес: гр.Варна, к.к."Св. Константин и
Елена", ул. „45" №21, вх.А, ет.2, ап.51 кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл.30 ал.3 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца следните суми , а именно:
-
сумата в размер на 3804,00 лв. , съгласно допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 24.09.2020г.,
представляваща обезщетение за ползването,
от което е лишен В.С. на съсобственото жилище, находящо се на адрес: град Варна, к.к.
«Св.Св.К и Е», ул. «**-та» № **, придобито с
нотариален акт за покупко-продажба от 24.02.2015г., вписан в Службата по
вписванията - Варна с дв.вх.рег.№ 3957, вх.рег.№ 4067
от 25.02.2015г. под акт № 20 в том X дело № 1903, което жилище по действащ
кадастрален план, съобразно схема № 15-1015890 от 08.11.2019г., издадена от
СГКК-Варна представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор:
10135.2569.181.2.61 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
без издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.Варна, район
Приморски, п.к.9000. к.к.»Св.Св.Константин
и Елена» вх.*ет.* ап.**, който се намира на етаж 2 (втори) в сграда с
идентификатор: ********брой надземни етажи: 6. брой подземни етажи: 2, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1. с посочена в документа площ: 120,34 кв.м., прилежащи части:
склад 54 /3,52 кв.м./ и 19,023 кв.м. ид.ч. от общите
части на сградата, при граници - съседни самостоятелни обекти в сградата : на
същия етаж - № **********, под обекта - № **********, над обекта - № **********, за периода от 10.12.2018г., когато
е подаден писмения отговор по гр.д. № 12398/2018г. по описа на ВРС (делба на
описания самостоятелен обект) до 18.08.2019г. включително (период от 8
месеца и 8 дни), при месечен размер на обезщетението за ползване на
обзаведеното жилище: 450 лева (четиристотин и петдесет лева), ведно със
законната лихва върху главницата ,
считано от 19.08.2019г. (когато от В.С. е подаден насрещния иск по
гр.д.№ 7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението;
-
сумата в размер на 618,50 лв., представляваща припадащата се на
ответницата, съобразно дела й в собствеността: 49,5 %, част от платената от ищеца
сума в размер на 1249,49 лева по договор за поддръжка и управление на
жилищен комплекс от затворен тип „Е» и за предоставяне ползването на общата
инфраструктура на к.к. Свети Свети
Константин и Елена, който е вписан по партидата на жилището с вх.рег. № 4068 от
25.02.2015г. под акт № 52 том II дело № 525, за периода от 12 юли 2018г. -
от влизане в сила на Съдебното решение за развод, до 31.12.2018г. (деня,
предхождащ внасянето на насрещния иск по гр.д. № 7037/2019г. по описа на ВРС-11
състав), с която Ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на Ищеца,
която е част от платената от В.С. сума за цялата 2018г. в размер на 2671,32
лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.08.2019г. (когато от В.С. е подаден насрещния иск
по гр.д.№ 7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното погасяване на
задължението.
-
сумата в размер на 259,58 лв., за потребената в
имота вода, припадаща се за периода от 16.12.2017г. до 20.07.2018г., с
която Ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на Ищеца, тъй като е
за период, попадащ в периода на фактическата им раздяла, в който само
Ответницата е ползвала имота, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2019г. (когато от В.С. е подаден насрещния иск по гр.д.№
7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението. Посочената
сума е пълният размер на плащането, направено от В.С., относимо
за периода от 16.12.2017г. до 20.07.2018г., което съставлява част от общата
сума в размер на 515,57 лева, платена за периода от 16.05.2017г. до
20.07.2018г.
-
сумата в размер на 410,29 лв. за потребената
в имота ел.енергия по фактури от 02.03.2018г. и 30.04.2018г., относима
за периода от 16.12.2017г. до 20.03.2018г., с която Ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на Ищеца, тъй като е за период, попадащ в
периода на фактическата им раздяла, в който само Ответницата е ползвала имота,заедно
със законната лихва върху същата сума, считано от 19.08.2019г. (когато от В.С.
е подаден насрещния иск по гр.д.№ 7037/2019г. по описа на ВРС), до пълното
погасяване на задължението. Посочената сума е пълният размер на плащането,
направено от В.С., относимо за периода от
16.12.2017г. до 20.03.2018г.;
-
сумата в размер на 65,80 лв. за кабелна телевизия, осигурена в имота за
месеци януари и февруари 2018г., заплатена съгласно фискални бонове от
02.01.2018г. и от 31.01.2018г., с която Ответницата се е обогатила
неоснователно за сметка на Ищеца, тъй като е за период, попадащ в периода на
фактическата им раздяла -месеци януари и февруари 2018г., за които плащането е
извършено авансово по договора с оператора, и в който период само Ответницата е
ползвала имота, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2019г.
(когато от В.С. с подаден насрещния иск по гр.д.№ 7037/2019г. по описа на
ВРС), до пълното погасяване на задължението. Посочената сума е пълният
размер на плащането, направено от В.С., което е за месеци януари и февруари 2018г.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди се, че процесният
апартамент ,
представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор: 10135.2569.181.2.61 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на имота: гр.Варна, район Приморски, п.к.9000. к.к.»Св.Св.Константин и Елена» вх.Г ет.2 ап.51, който се намира на
етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор: **********е придобит от ищеца и Н.М.Г.на
24.02.2015г. с покупко-продажба с нотариален акт от 24.02.2015г., вписан в
Службата по вписванията - Варна с дв.вх.рег.№ 3957,
вх.рег.№ 4067 от 25.02.2015г. под акт № 20 в том X дело № 1903. Излага се, че
имотът е придобит по време на брака на страните по настоящото дело: В. ПАВЛОВИЯ
С. и Е.В.С. в режим на съпружеска имуществена общност. С прекратяване на брака
им с развод със съдебно решение, издадено на 06.06.2018г.
от Сариаркинския районен съд в гр.Астана, влязло в
законна сила на 12.07.2018г., от влизане в сила на бракоразводното решение на
12.07.2018г. всеки от бившите съпрузи става собственик на 1/2(една втора)
идеална част от придобития от ищеца дял в имота, съставляващ 99 % от
собствеността върху обекта, което съставлява по 49,5 % ид.части
от необзаведения обект, както и на по 1/2(една втора) идеална част от
обзавеждането и оборудването в него (тъй като обзавеждането и оборудването е
закупувано от ищеца по време на брака на страните по настоящото дело).
Излага се, че съсобственици на процесния
недвижим имот, съобразно одобрена от Съда с Определение от 01.03.2019г.
спогодба в първа фаза на делбата по гр.д. № 12398 от 2018г. по описа на
Варненски районен съд, 42 състав, са следните лица:
1/Н.М.Г.- с дял 1 % (едно на сто) идеални части от
имота;
2/ Е.С. - с дял 49,5 % (четиридесет и девет цяло и пет
десети на сто) идеални части от имота ;
3/ В.С. - с дял 49,5 % (четиридесет и девет цяло и пет
десети на сто) идеални части от имота.
Посочва се, че към настоящия момент няма промяна в
притежаваните идеални части на съсобствениците и ищецът е съсобственик в процесния апартамент.
Твърди, че се процесният
апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
10135.2569.181.2.61, е бившето семейно
жилище на страните по настоящото дело и се намира в жилищен комплекс, в к.к. «Свети Свети Константин и
Елена», Община Варна, който за процесния период е
комплекс от затворен тип. За поддръжка и управление на общите части на
комплекса, в който се намира самостоятелния обект, между «Свети Свети Константин и Елена Холдинг»АД с ЕИК: ********* като
Мениджър, от една страна, и от друга: ищецът по настоящото дело: В.С., лично и
като пълномощник на Наиля Мухтаровна
Горбунова, като собственик, е сключен договор за
поддръжка и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е» и за предоставяне
ползването на общата инфраструктура на к.к. Свети Свети Константин и Елена, който е вписан по партидата на
жилището с вх.рег. № 4068 от 25.02.2015г. под акт № 52 том II дело № 525
(договора, заедно фактура № 57678 от 02.02.2018г.,
изд. «Свети Свети Константин и Елена Холдинг»АД и
касов бон от 25.10.2018г., изд. от «Свети Свети
Константин и Елена Холдинг»АД за сумата по фактурата: 2671,32 лева беше
приложен към насрещния иск). Договорът има силата и за всеки друг собственик,
съгласно чл.2 ал.2 от ЗУЕС, следователно на 12.07.2018г. с влизане в сила на
съдебното решение за развода на страните съпружеската имуществена общност е
прекратена и всеки от съпрузите получава 49,5 %, идеална част от същия обект, в
който съпрузите са имали в режим на СИО 99 % идеални части, съответно бившата
съпруга, сега ответник Е.С. по силата на закона става задължено лице по
вписания договор. В периода от сключването на договора до подаване на иска по
настоящото дело на 19.08.2019г. във вид на насрещен иск по гр.д. № 7037/2019г.
по описа на ВРС, 11 състав единствено В.С. е извършвал плащане на дължимата от
всички собственици суми, свързани с поддръжката и управлението на общите части
в комплекса. След прекратяване на брака, ответницата се е възползвала от
плащанията, които ищецът извършва, живяла е и продължава да живее в
апартамента, ползва удобствата на комплекса и предоставената по силата на
договора инфраструктура на к.к.Св.Св.Константин
и Елена, но си е спестила за сметка на ищеца В.С. разноските за поддръжката и
осигурените удобства. Припадащата се на Ответницата част, съобразно дела й в
собствеността е за 49,5 % от годишния размер на сумите, платени от В.С..
Предвид изложеното и с оглед лишаване на ищеца от
възможността за ползва съсобствения апартамент,
същият претендира обезщетение за
посочения в исковата молба период. Ищецът претендира и осъждане на
ответницата да заплати сумите , които е изплатил ищецът за поддръжката и
управлението на апартамента и разходи за вода, ел.енергия и кабелна телевизия,
т.к. същият не е използвал процесното жилище в претендирания период.
С оглед на
горното , ищецът сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция и
моли за присъждане на разноските по делото.
Ответницата Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ **********,
с адрес: гр.Варна, к.к.“Св. Константин и Елена“, ул.
„**“ №**, вх.*, ет.*, ап.**, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се
излагат твърдения за недопустимост и
неоснователност на предявената исковата претенция.
Излага се, че предмет
на настоящото производство са претенции, по които с протоколно определение по
гражданско дело№ 12398/2018г., по описа на Районен съд-Варна, 42 състав,
решаващият състав е одобрил на основание чл.234, ал.1 от ГПК съдебна спогодба
(„Спогодба" или „Договор") влязла в сила на 09.03.2019г., съгласно
която тримата съделителите - ищецът, ответника и Н.М.Г.са
съсобственици на описания недвижим имот при следните квоти а именно:
Самостоятелен обект в жилищна сграда «Есенция 2», представляваща сграда № 2,
която е изградена в гр.Варна, община Варна, к.к.
"Свети Свети Константин и Елена", област
Варна, с адрес: ул. **-та» №**, в жилищен комплекс от «затворен тип» по смисъла
на чл.2 от ЗУЕС, в поземлен имот с идентификатор № 10135.2569.181, при граници
на поземления имот - поземлени имоти с идентификатори: № ******, № *******, №
********, И№ **** И № ....представляващ Самостоятелен обект с идентификатор №
10135.2569.181.2.61, представляващ АПАРТАМЕНТ № 51, находящ
се на втори жилищен етаж във вход Г, с площ от 120,34 кв.м., състоящ се от
входно преддверие, санитарен възел, дневна с кухненски бокс и трапезария,
балкон към дневната, две спални, баня и тоалет и две тераси, при граници: от
три страни двор; стълбищна клетка и апартамент № 52,
а по кадастрална схема при съседи: на същия етаж - № **********, под обекта - №
**********, над обекта - № **********, ведно със СКЛАД № 54 с площ от 3,52
кв.м., състоящ се от едно помещение, както и 2,87 % от общите части на
сградата, равняващи се на 19,03 кв.м. и от отстъпеното право на строеж върху
описания поземлен имот («Имот»),
-за Н.М.Г.-1% идеални
части от имота;
-за Е.С. -49,5%
идеални части от имота;
-за В.С. -49,5%
идеални части от имота.
Сочи се, че е обявено
, че с подписване на Спогодбата Владимир П.С. и Е.В.С. не предявяват един
спрямо друг претенции за движими вещи, закупени по време на брака им, находящи се в Имота. Обявено е, че страните са постигнали
съгласие да бъде прекратено гр.д.№ 12398/2018г. по описа на 42 състав на
Районен съд-Варна, с одобряване на спогодбата в първа фаза и да бъде прекратено
делбеното производство само в първа фаза. Обявено е,
че всички разноски във връзка с извънсъдебната продажба на имота, в това число
възнаграждения за посредника за намиране на купувач, за юридически услуги във
връзка с подготовката на договори и участие в преговори с потенциални купувачи,
нотариални, държавни и други такси, които следва да бъдат заплатени от
собствениците-продавачи, възнаграждение за преводач и за представителство на
сделката, ще се извършат за сметка на всички съсобственици, пропорционално на
процента им в собствеността в недвижимия имот и трябва да бъдат заплатени от
тях в тази пропорция. Обявено е, че с изпълнението на поетите със Спогодбата
задължения, всички техни отношения във връзка с Имота, в това число, обзавеждане
и оборудване в него, ще бъдат напълно уредени и никоя от страните няма
претенции към някоя от другите страни.
Излага се, че с
подписване на Спогодбата е прекратено производството по гр.д.№12398/2018г. по
описа на Районен съд-Варна, 42 състав, в първа и втора фаза на делбата, поради
постигнат между страните и одобрен Договор на основание чл.234, ал.1 от ГПК.
На основание
гореизложеното и по аргумент на чл.298, ал.4 от ГПК и чл.299, ал.1 от ГПК се
счита , че предявените искове са недопустими , поради което следва да бъдат
оставени без разглеждане и настоящото производство да бъде прекратено.
По основателността:
Оспорва се към 10.12.2018г. Е.С. е съсобственик в имота по
смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС
Съгласно представения
от ищеца нотариален акт № 20, том X, дело№1903, вх.рег.№4067 от 25.02.2015п, дв.вх.р.3957, за покупко-продажба В.С. е придобил
собствеността върху 99% от имота, а Наиля Горбунова само 1 % от имота.
Сочи се, че липсва покана до Е.С. по смисъла на чл.31, ал.2 от
ЗС.
Излага се, че Е.С. с Наиля Горбунова многократно са
предлагали на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността.
Оспорва се и
размерът на обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС.
Оспорват се
твърденията на ищеца за заплатени от него разходи, свързани с ползването и
поддръжката на процесния апартамент. Излага се, че
от факта, че в процесния
период е имал достъп до семейното счетоводство и е събирал касовите бележки и
фактури не може да се направи еднозначен извод, че ищецът е заплащал с лични
средства претендираните от него суми.
Оспорва се изцяло дължимостта
на всички претенции за плащания на ищеца. Наред с горното се излага, че
същите по твърдения на ищеца са извършени
преди 09.03.2019г., т.е. след уреждане на сметките между съсобствениците с
тристранен договор, по силата на който е извършена делба на имота и същия е
изнесен за продан.
Вследствие на
изложеното, се моли да се оставят без разглеждане предявените искове и да се
прекрати производството по делото , а в условията на евентуалност да се
отхвърлят изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, както и да
се присъдят сторените разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните не е спорно обстоятелството, което се
установява и от приобщените по делото удостоверение за сключен граждански брак
и съдебно решение, че страните са бивши
съпрузи, бракът между които е бил сключен на 04.08.2001г., регистриран от Съветски отдел на управление на
служба „Записи на актовете за гражданско състояние" на Администрацията на Омска област, с акт за брак № 1287 и прекратен с развод по
силата на решение №71113-18-00-2/8817 от 06.06.2018г.
на Сариаркински районен съд на гр.Астана, Казахстан,
влязло в законна сила на 12.07.2018г.
Представен по делото е Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 7 том ІІ рег.№ 1489 дело 169/24.02.2015г.
на нотариус Красимира Кангалова , с район на действие
района на РС-Варна, от който се установява, че В.С. придобива собствеността
на 99 % от процесния
апартамент, а Н.М.Г.става собственик на 1 % от недвижимия имот.
С протоколно определение от проведено на 01.03.2019г.
открито съдебно заседание по гр.д.№ 12398/2018г. по описа на ВРС-42 състав с
предмет допускане и извършване на делба, е одобрена на основание чл. 234 от ГПК, постигнатата
между страните спогодба, по силата на която съдът приема за установено , че съделителите Наиля Мухтаровна Горбунова, гражданин
на Руска Федерация, родена на *** ***, Е.С.,
гражданин на Република Казахстан, родена на *** *** В.С., гражданин на
Република Казахстан, роден на *** г. в гр. Астана, ID690531301166, са
съсобственици на описания недвижим имот , представляващ самостоятелен обект в
жилищна сграда „Есенция 2”, с идентификатор № 10135.2569.181.2.61,
представляващ АПАРТАМЕНТ № 51, при квоти:
за Н.М.Г.- 1 % (едно на сто) идеални части от имота; за Е.С.
- 49,5 % (четиридесет и девет цяло и пет десети на сто) идеални части от имота
и за В.С. - 49,5 % (четиридесет и девет цяло и пет десети на сто) идеални части
от имота. Обявено е , че с подписване на спогодбата ответниците
Е.С. и В.С. не предявяват един спрямо друг претенции за движими вещи, закупени
по време на брака им, находящи се в процесния апартамент. Обявено е , че страните заявяват, че
с изпълнението на поетите със спогодбата задължения, всички техни отношения във
връзка с описания недвижим имот, в това число, обзавеждане и оборудване в него,
ще бъдат напълно уредени и никоя от страните няма претенции към някоя от
другите страни. Производствотото по гражданско дело № 12398/2018 г., по описа на Районен съд - Варна, 42
състав е прекратено в първа фаза на делбата, поради постигнатата между страните
и одобрена спогодба, на основание чл. 234, ал. 1 от ГПК.
Приобщен към доказателствения
материал е Договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс от затворен
тип „Еснция", сключен на 24.02.2015г. между „Св.Св.Константин и Елена холдинг" АД като Мениджър, от
една страна и от друга: В.С. и Наиля Мухтаровна Горбунова, заедно като
Собственик, вписан в имотния регистър с вх.рег. № 4068 от 25.02.2015г. под акт
№ 52 том II дело № 525 на Агенция по вписванията, служба гр. Варна , както и
документи за плащания по договора - за 2018г.: фактура № 57678 от 02.02.2018г. с касов бон от 25.10.2018г. за 2671,32 лв.,
Документи за потребените за в имота електричество,
вода и телекомуникационни услуги за периода, след 16.12.2017г.:
- за
ел.енергия - фактури: № 04000705490877/02.03.2018г. за сумата от 278,79 лв., №
04000730896465/30.04.2018г. за сумата от 239,50 лв., издадени от „Изипейи АД;
- за вода:
фактура № 04000775556098/13.08.2018г. за 515,57 лв., издадени от „Изипей" АД;
- за
телекомуникационни услуги: Споразумение за услуги от 08.06.2015г., Договори №
402244 от 15.06.2015г. и № 402244 от 14.09.2016г., сключени между «М CAT
КЕЙБЪЛ»ЕАД с ЕИК: ********* като Оператор и В.С. като Потребител за достъп до
обществена кабелна далекосъобщителна мрежа за разпространение на радио и ТВ
програми и фискален бон за извършено плащане за услугите: от 02.01.2018г. за
32,90 лв. и от 31.01.2018г. за 32,90 лв.;
Видно от представените удостоверения за раждане, А. В.С. и Е. В. С. са деца на страните по
делото.
Представен е Договор за наем от 15.12.2017г., сключен между Лилян Димитров
, в качеството му на наемодател и Владимир С., в качеството му на наемател, по
силата на който наемодателят отдава на наемателя за възмездно ползване недвижим
имот, представляващ апартамент , находящ се в
гр.Варна ул.Драган Данаилов № *** за месечна наемна цена в размер на 200,00 лв.
От заключението на вещото лице П.П. по допуснатата
съдебно-оценителна експертиза , което съдът кредитира като обективно и
безпристрастно дадено , се установява , че пазарният наем на процесния недвижим имот за периода 10.Декември 2018г. -18
Август 2019г. възлиза на 7 685,00 /седем хиляди шестстотин осемдесет и
пет/лева, а пазарния наем на
49,50% ид.ч. от за
периода 10.Декември 2018г. - 18 Август 2019г. за възлиза на 3 804,00/три хиляди
осемстотин и четири/лева.
По делото са събрани
гласни доказателства, посредством разпит на водените от страните свидетели.
Видно от показанията на
водената от ищцовата страна свидетел Александр Владимирович Малахов, родена 1962г.,
без родство и дела със страните по делото, свидетелят излага, че живее
на горния етаж над процесния апартамент в к.к. «Св.Св.Константин и Елена».
Твърди , че в края на 2017г. ищецът Владимир С. напуснал жилището им с дъщеря
им , като си наел квартира , а в
жилището останала да живее ответницата Е.С. и техния син. Оттогава в жилището
живеят единствено ответницата и малкия им син , като свидетелят твърди, че е
виждал ищеца да идва редовно да взема детето и да го води на училище.
Видно от показанията на водената от ответната
страна свидетелка С.Ц., родена 1970г.,
без дела и родствени връзки със страните, същата е била съседка на
страните в к.к. «Св.Св.Константин
и Елена» от 2013г. до 2017г. и тогава се е запознала с ответницата Е.С., защото малките им деца са на една и
съща възраст. Свидетелката твърди, че предвид развода на страните, преди около 2-3 години ищецът В.С. се е
изнесъл от общото им жилище, заедно с тяхната дъщеря. Твърди, че дъщерята на
страните А. като тийнейджър е искала да бъде по-свободна и да се връща по-късно
вкъщи,употребявала е алкофол , а ответницата като
нейна майка е държала на по-стриктен режим ,
на по-ранно връщане и не й е разрешавала да употребява алкохол.
Свидетелката твърди, че ответницата през
годините е предлагала нееднократно на А. да се върнат двамата - В. и А. в
апартамента или ако баща й не иска да се връща, да се върне самичка и че стаята
и е готова за нея постоянно.
Видно от показанията на А.
С. , дъщеря на страните , през 2017г. тя
и родителите живеели в комплекс „Св. св.Константин и Елена“, в гр. Варна. Всичко
било наред до края на 2017 г., тогава започналиа скандали
в семейството , породени от отношението на майка й към нея. Свидетелката твърди, че от м.12.2018г. до края на лятото на 2019г., с
баща й се преместили във Варна, на „Траката“ там да живеят. В жилището в „Св.св.Константин и Елена“ останали майка й и брат й.
Свидетелката твърди, че се преместили с баща й , защото било много тежко да
живеят в апартамента. Излага , че баща й сам напуснал с нея , защото тя го
принудила да се преместят. До 2019 г. продължили да живеят на „Траката“.
Твърди , че не би искала да се върне в „Св.св.Константин
и Елена“ да живее там, защото тя с баща
й , с когото живее, имат спокойствие . В
момента свидетелката и баща й живеят на „Я“а майка и брат й продължават да
живеят на „Св.св.Константин и Елена“. Свидетелката
твърди, че сметките за апартамента в „Константин и Елена“ баща й ги е платил
тогава и сега той дори помага и плаща особено за брат й.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ възприе
следните изводи от правна страна:
По отношение на исковата
претенция с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС:
Разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС предвижда, че когато общата вещ се ползва лично само от някой
от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са
лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставка за възникване на
задължението за обезщетяване е съсобственото
имущество да се ползва лично от ответника и писмена покана за заплащане на
обезщетение за ползата, от която е лишен другия съсобственик. По своя характер
тази покана е едностранно волеизявление, отправено до съсобственика, което той
трябва да получи, и от което да се вижда, че за в бъдеще лишеният от ползване
желае да му се ползва обезщетение. Само по себе си последното е равнозначно на
покана по чл.
81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственика изпада в забава. Ако
ползващия съсобствената вещ отговори, че предоставя
съответната част от имота съобразно правата на съсобственика, който не го
ползва и последният откаже, обезщетение не се дължи.
Срещу възможността
разпоредбата на чл.
31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно
обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата
вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с ТР
№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС се прие, че правото на обезщетение се дължи само за
времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата
вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме
предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му
е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай
няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.
Обезщетение по чл.
31, ал. 2 ЗС се дължи за съсобствен имот,
включително и в отношенията между бивши съпрузи за имот , придобит в СИО,
прекратена поради развод и съпругът, на когото е предоставено ползването на
семейното жилище, дължи обезщетение за ползването на другия съпруг, като в този
смисъл е и трайно установената практика на ВКС /решение № 1ЗЗ от 04.07.2013 г.
по гр. д. № 535 от 2012 г., четвърто г. о.; решение № 528 от 21.03.2011 г. по
гр. д. № 158 от 2010 г. на второ г. о.; решение № 392 от 01.02.2012 г. по гр.
д. № 1641 от 2011 г. на трето г. о. и други, постановени при действието на чл. 107 СК от 1985 г. (отм.);. Следва да се посочи, че елементите на фактическия
състав на претендираното обезщетение са същите, като
в него не се включва отправянето на покана. Приема се, че такава не е
необходима, тъй като правоотношението по ползването на семейното жилище въз
основа на съдебното решение е възникнало като възмездно и ползващият съпруг е
уведомен за задължението си да заплаща наемна цена.
За успешното провеждане
на предявения иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС в тежест на ищцовата страна е да установи, в условията на пълно и
главно доказване, следните правнорелевантни факти, от
които се ползва: наличието на
съсобственост между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното
основание; факта, че в рамките на исковия период от време ответницата е
ползвала лично имота; че е поискал да ползва имота, посредством отправено
писмено поискване до съсобственика; размера на претендираното
обезщетение за ползване;
От своя страна тежест на ответницата
по делото е да докаже положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. че в рамките на исковия период
от време ищецът е ползвал общия имот, респ. е имала достъп до същия.
Съдебният състав намира,
че между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщените по
делото писмени доказателства същите са съсобственици на процесния
недвижим имот , като всеки е собственик на по 49,5 % ид.ч.
от недвижимия имот. Предвид изложеното ,
съдът намира за доказана първата предпоставка за уважаване на исковата
претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС , а именно: наличието на
съсобственост между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното
основание.
Съдебният състав намира
за доказано по делото и обстоятелството, че в рамките на исковия период от
време ответницата е ползвала имота , заедно с малкия син на страните Едуард,
видно от събраните по делото гласни показания.
От съвкупния доказателствен материал не може да се формира извод,
обаче, че ищецът е поискал да ползва
имота, посредством отправено писмено поискване до съсобственика и че е бил
лишен от ползването му. От събраните по делото гласни показания на разпитаните
по делото свидетели се установява, че отношенията между страните са били
влошени , поради развода им , вследствие
на което бащата и дъщерята на страните А. С. са се изнесли от семейното жилище,
поради силно обтегнатите отношения в семейството, а в процесното
жилище е останала ответницата , заедно с по-малкия син на страните. От гласните
показания , включително и от показанията на дъщерята на страните, се
установява, че ответницата не е препятствала достъпа на ищеца до семейното
жилище, като причината същият да не се върне там са били силно обтегнатите
отношения между страните и невъзможността да съжителстват заедно в едно общо
жилище. Самата дъщеря на страните твърди, че след като са напуснали общото
жилище, тя и баща й са се почувствали по-спокойни.
Предвид изложеното ,
съдебният състав намира, че не може да се формира обоснован извод , че е налице
лишаване от ползване от страна на ответницата на общата вещ , а в конкретния
случай е налице нежелание от страна на ищеца да полза общата вещ , заедно с
ответницата, поради силно влошените им след развода отношения.
Отсъствието на една от
предпоставките за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС, води до
формиране на извод, че предявената
претенция правно основание чл.31 ал.2 от ЗС се явява неоснователна и като
такава подлежаща на отхвърляне.
По
отношение на исковете с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС:
Съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на частта
си.
За успешното провеждане
на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответницата са
съсобственици на посочения в исковата молба недвижим имот, в която
съсобственост ищеца притежават твърдяния обем права,
че ищецът е заплатил такси за поддръжка на процесния
апартамент , както и за битови разходи за ток, вода , ел.енергия и кабелна телевизия за процесния период, като следва да установи размера на
вземанията.
В случай на установяване
на горните предпоставки, в тежест на ответницата е да докаже изпълнение на
задължението си за заплащане на другия съсобственик на припадащите му се част
от заплатените сметки.
Както бе посочено
по-горе, между страните не е спорно обстоятелството, а и видно от приобщените
по делото писмени доказателства същите са съсобственици на процесния
недвижим имот , като всеки е собственик на по 49,5 % ид.ч.
от недвижимия имот. Предвид изложеното ,
съдът намира за доказана първата предпоставка за уважаване на исковата
претенция с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС , а именно: наличието на съсобственост
между страните по отношение на имота, възникнала на твърдяното основание.
От приобщените по делото
писмени доказателства е видно, че ищецът е заплатил сметките за ток, вода,
кабелна телевизия и таксите за поддръжка на процесния
апартамент. Предвид изложеното, ответницата следва да заплати на ищеца претендираните суми, като по отношение на таксите за за поддръжка на процесния
апартамент същите следва да бъдат заплатени , съобразно притежавания от
ответницата дял от съсобствената вещ , а по отношение
на другите сметки – същите следва да бъдат изцяло заплатени, т.к. ищецът не е
живял в процесния апартамент в исковия период от
време.
Вследствие на изложеното,
предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС следва да бъдат
изцяло уважени.
При този изход на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него
съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи в общ размер от 1416,96 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете, т.е. за сумата от 371,99 лв. От своя
страна ответницата , на основание чл.78 ал.3 от ГПК има право на заплатените от
нея съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по
делото и доказателствата за реализирани разходи в общ размер от 1218,20 лв.,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, т.е. за сумата от 898,39 лв. Съдебният състав намира за неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответницата, т.к. намира, че производството по
делото се характеризира с голяма фактическа и правна сложност.
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца В.П.С., с имена в международния
паспорт: В.С., роден на ***г., продължително пребиваващ в Република България с
ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес: град Варна, улица Драган
Данаилов № 151 ет.2 aп.1 срещу ответницата Е.В.С.,
родена на ***г***, ЛНЧ **********, с адрес: гр.Варна, к.к."Св.
Константин и Елена", ул. „**" №**, вх.*, ет.*, ап.** иск с правно основание чл.31 ал.2 от
ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер от 3804,00 лв. , представляваща
обезщетение за ползването, от което е
лишен В.С. на съсобственото жилище, находящо се на адрес: град Варна, к.к.
«Св.Св.К и Е», ул. «**-та» № **, представляващо
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 10135.2569.181.2.61 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, без издадена заповед за изменение в КККР, с
адрес на имота: гр.Варна, район Приморски, п.к.9000. к.к.»Св.Св.Константин и Елена» вх.* ет.* ап**, който се намира на
етаж 2 (втори) в сграда с идентификатор: ********брой надземни етажи: 6. брой
подземни етажи: 2, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна,
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: 1. с посочена в документа площ:
120,34 кв.м., прилежащи части: склад 54 /3,52 кв.м./ и 19,023 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, при граници - съседни
самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - № **********, под обекта - №
**********, над обекта - № **********, за периода от 10.12.2018г. до 18.08.2019г.
включително , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 19.08.2019г. (датата на
подаване на насрещния иск от В.С. по гр.д.№ 7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.В.С., родена
на ***г***, ЛНЧ **********, с адрес: гр.Варна, к.к."Св.
Константин и Елена", ул. „**" №**, вх.*, ет.*, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ на В.П.С., с имена в международния паспорт: В.С.,
роден на ***г., продължително пребиваващ в Република България с ЛНЧ: **********,
живущ в Република България на адрес: град Варна, улица Драган Данаилов № ***
ет.* aп.1 следните
суми, а именно:
-
сумата в размер на 618,50 лв., представляваща припадащата се на ответницата, съобразно дела й в собствеността: 49,5 %,
част от платената от ищеца сума в размер на 1249,49 лева по договор за
поддръжка и управление на жилищен комплекс от затворен тип „Е» и за
предоставяне ползването на общата инфраструктура на к.к.
Свети Свети Константин и Елена, който е вписан по
партидата на жилището с вх.рег. № 4068 от 25.02.2015г. под акт № 52 том II дело
№ 525, за периода от 12 юли 2018г. до
31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.08.2019г. (датата на подаване на насрещния иск от В.С. по гр.д.№ 7037/2019г.
по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението;
-
сумата в размер на 259,58 лв. за потребената в имота вода, за периода от 16.12.2017г. до
20.07.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.08.2019г. (датата на подаване на насрещния иск от В.С. по гр.д.№ 7037/2019г.
по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението;
-
сумата в размер на 410,29 лв. за потребената
в имота ел.енергия за периода от 16.12.2017г. до 20.03.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2019г. (датата на подаване на
насрещния иск от В.С. по гр.д.№ 7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното
погасяване на задължението;
-
сумата в размер на 65,80 лв. за кабелна
телевизия, осигурена в имота за
месеци януари и февруари 2018г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 19.08.2019г. (датата на подаване на насрещния иск от В.С. по гр.д.№
7037/2019г. по описа на ВРС) до пълното погасяване на задължението, на основание чл.30 ал.3 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.В.С., родена
на ***г***, ЛНЧ **********, с адрес: гр.Варна, к.к."Св.
Константин и Елена", ул. „**" №**, вх.*, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТИ на
В.П.С., с имена в международния паспорт: В.С., роден на ***г.,
продължително пребиваващ в Република България с ЛНЧ: **********, живущ в
Република България на адрес: град Варна, улица Драган Данаилов № *** ет.* aп.* сумата в размер на 371,99 лв. , представляваща направените по делото
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.С., с
имена в международния паспорт: В.С., роден на ***г., продължително пребиваващ в
Република България с ЛНЧ: **********, живущ в Република България на адрес: град
Варна, улица Драган Данаилов № ***ет.* aп.* ДА
ЗАПЛАТИ на Е.В.С., родена на ***г***, ЛНЧ **********,
с адрес: гр.Варна, к.к."Св. Константин и
Елена", ул. „**" №**, вх.*, ет.*, ап.** сумата в размер на 898,39 лв. , представляваща направените по делото
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по делото, ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: