Р Е
Ш Е Н И Е
№ ................
гр. Карлово, 04.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на
тридесети ноември две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при
секретаря Красимира Божакова, като разгледа докладваното от съдията наказателно
административен характер дело №277 по
описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш на ОД на МВР –
Пловдив, серия К №..за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, с който на Г.Л.Д. с ЕГН **********,***, е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание
чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени издадения електронен фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като в жалбата не излага конкретни доводи. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и представлява.
Не претендира разноски.
Процесуален представител на
административно-наказващия орган, издал електронния фиш, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание, но взема писмено
отношение по жалбата, като моли ЕФ да се потвърди. Претендира
разноски и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.03.2020г.,
като същият е обжалван на **г.., т.е. жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН от надлежна страна и отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр.
с чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
РС Карлово, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На **г. в 22.16 часа, МПС - лек
автомобил марка “Субаро Легаци”, с рег.
№ ***, собственост на Г.Л.Д. с ЕГН **********,*** се движел в гр. Б., общ. К.,
обл. П., по път ІІ-64 км. 10+800м. където при максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със
скорост от 65 км/ч. Поради движението си с превишена скорост, автомобилът бил
заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна техническа система
тип „ТFR1
– М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с номер **.
В последствие, от ОД на МВР – Пловдив,
бил издаден електронен фиш серия **, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, с който на жалбоподателя, като
собственик на МПС-то е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП
жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.
Отговорността за нарушението правилно е
ангажирана в лицето на Г.Л.Д. с ЕГН ********** ***, като собственик на
автомобила, съгласно справката на КАТ във връзка с правилата по чл.189, ал.5 и
чл.188, ал.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, допустимата скорост на движение в населени места е 50 км/ч., а съгласно
ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен
знак.
Безспорно установено по делото е, че на
посочената дата - **г. в 22.16 часа, лек автомобил марка “Субаро Легаци”, с рег. № ***, собственост на Г.Л.Д.
с ЕГН **********,*** се движел в гр. Б., общ. К., обл. П., по път ІІ-64 км.
10+800м. където при максимално разрешената скорост за движение в населено място
от 50 км/ч., процесният автомобил се движел със скорост от 65 км/ч., т.е.
превишената скорост е 15 км.ч. Поради движението си с превишена скорост,
автомобилът е бил заснет с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна
техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана на полицейски автомобил с
номер **.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2,
т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се установяват с техническо
средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.
Не е дължимо обозначаване на мястото за
контрол с пътен знак, поради отпадането на изискването в чл.165,
ал.2, т.8 от ЗДвП.
В случая по делото е установено, че
техническото средство е мобилно АТСС, което работи на определено място за
контрол, а не е такова, което се движи в пътнотранспортния поток.
От материалите по делото се установява,
че в настоящия случай нарушението е било заснето с автоматизирано техническо
средство – мобилна радарна техническа система тип „ТFR1 – М”, № 612, монтирана
на полицейски автомобил с номер **. Системата е заснела и записала скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя, която е била 65 км/ч., и е такава след
приспадане на допустимото отклонение /толеранс/ и същата е отразена в ел. фиш. По
делото, като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка,
изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която става ясно, че посочената
скорост е била засечена на **г. в 22.16 часа, както и, че регистрационният
номер на моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е ***.
Доколкото посочената снимка е изготвена
със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява
веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
От представените като писмени
доказателства документи по делото - Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и Протокол №** от 26.10.2017г. се установява, че системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена.
От приложеното като писмено
доказателство по делото - справка от КАТ П.. се установява, че към датата на
заснемане на нарушението именно жалбоподателят е собственик на автомобила.
Съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Приема,
че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази, че при издаването на
електронните фишове не намират приложение съответните разпоредби от ЗАНН,
уреждащи сроковете за издаване на АУАН. Фишът е издаден в рамките на визираните
в НК давностни срокове, поради което не е преклудирана възможността да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя. С оглед на горното и отчитайки приобщените
писмени доказателства сочещи, че към процесния период именно жалбоподателят е собственик
на автомобила и не се е възползвал от правото си да посочи извършител на
нарушението по предвидения в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден
изцяло, а жалбата - да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и изрично
стореното в тази насока искане от процесуалния представител на въззиваемата страна,
защитавана от юрисконсулт, чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от АПК
и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №..за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, с който на Г.Л.Д. с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във
вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
2.ОСЪЖДА Г.Л.Д. с ЕГН **********,*** да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр.Пловдив
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
3.Решението подлежи на касационно
обжалване пред Пловдивският административен съд в 14-дневен срок от съобщаване
на страните, че е изготвено.
Районен
съдия:………………
К.Б.