МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 20/04.06.2019 ГОД.
ПО НОХД № 99/2019 ГОД. ПО ОПИСА
НА РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ
Наказателното
производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат
обвинителен акт и срещу подсъдимия А.А.Й. *** за
това, че на 07.05.2017 г. в гр. Завет, обл. Разград, като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, действайки в
условията на продължавано престъпление – на два пъти и в съучастие с И.Л.Я. от
гр. Сандански, като извършител е отнел чужди движими вещи – 120 кг листна маса,
глог, на обща стойност – 54.00 лева – маловажен случай, от владението на И.Х.Ю.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
откраднатите вещи не са под постоянен надзор – престъпление по чл. 195, ал. 4,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр.с
чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 6 от НК.
Със същия
обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу подсъдимия И.Л.Я. *** за това, че на 07.05.2017 г. в гр.
Завет, обл. Разград, като непълнолетен, но като е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си, действайки в условията на продължавано престъпление – на два пъти,
действайки в съучастие с непълнолетния А.А.Й. ***,
като извършител е отнел чужди движими вещи – 120 кг листна маса, глог, всичко
на обща стойност – 54.00 лева – маловажен случай, от владението на И.Х.Ю. ***,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите
вещи не са под постоянен надзор – престъпление по чл. 195, ал. 4, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК.
В съдебно заседание
представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така както е било
възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното производство
и на съдебното следствие доказателства, установяват по безспорен начин
авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираните деяния. Пледира на
подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода при приложението на
чл. 58а, ал. 4 от НК, като предвиденото наказание до три години лишаване от свобода
се замени с обществено порицание.
Подсъдимите А.А.Й.
и И.Л.Я., както на досъдебното производство, така и в съдебно заседание се
признават виновни в извършване на престъплението, за което са привлечени под
наказателна отговорност. В съдебно заседание признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и правят искане да не се събират
доказателства за тези факти, поради което съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.
Назначеният им служебно от съда защитник пледира за постановяване на осъдителна
присъда с оглед събраните по делото доказателства установяващи вината на подзащитните му, като споделя становището на представителя
на държавното обвинение да се наложи наказание „обществено порицание” вместо
предвиденото „лишаване от свобода”.
Съдът, след преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното: „
Подс.А.А.Й.
е 16-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, с начално образование, ученик във ВУИ „Н.Вапцаров“ гр. Завет.
Подс.И.Л.Я. е 16-годишен, с българско гражданство, неженен, неосъждан, без образование – втори клас, ученик във
ВУИ „Н.Вапцаров“ гр. Завет.
Св.И.Х.Ю. се занимавал с изкупуване, сушене и продаване на билки. Във връзка със съхранението
и сушенето на билките, той ползвал две места - част
от недостроеното училище в гр.Завет, което се намирало
на поляна до детската градина
и градския стадион и в близост
до изхода на гр.Завет в посока
с. Острово, както и площадката на
бившето стрелбище в гр.Завет.
Непълнолетните подсъдими А.А.Й. и И.Л.Я. към 07.05.2017 г. били ученици във ВУИ „Н. Й.
Вапцаров“ гр.Завет, обл.Разград.
На 07.05.2017 г. след обяд св.
И.Ю. бил на площадката на бившето стрелбище в гр.Завет, за да събира билките,
за да не се намокрят.
На същата дата подс.Й. и подс.Я. след разрешение от възпитателите били пуснати да
излязат от училище. Докато се разхождали стигнали до пункта на св.И.Ю., от
където решили да извършат кражба на чували с билка - листна маса глог. Възползвайки
се от обстоятелството, че билките били оставени без надзор, напълнили четири
чувала с листна маса глог, които пренесли да училището, в което учели. След
това се върнали до пункта на св.Ю. и отново извършили кражба на листна маса
глог. Откраднатите чували с билки подсъдимите пренесли отново до училището, в
което учели.
Около 17:00 часа подс.Й. и подс.Я. отишли на площадката на бившето стрелбище в
гр.Завет, където бил св.Ю.. Те му предали четири от откраднатите чували с
листна маса глог, които били претеглени - 60 кг, и за които свидетелят платил
на подсъдимите сумата от 30.00 лева.
Малко след това двамата подсъдими заедно със свидетелите М. Г., К. Т. и
К.Д., също ученици във ВУИ-Завет, отново се върнали при св.Ю., като носели със
себе си останалите три чувала с открадната листна маса глог. Подсъдимите
накарали св.Т. и св.Д. да предат чувалите с билка, които Ю. претеглил - 45 кг,
за които платил сумата от 22.00 лева.
След сделката момчетата си тръгнали, а св.Ю. продължил
с работата си. Прибирал билките от площадката, натоварил ги в микробус и
тръгнал към сградата на недостроеното училище, за да ги остави. Влизайки вътре забелязал,
че част от съхранявания там глог липсва. Усъмнил се, че няма как за толкова
кратко време учениците от ВУИ да му занесат такова количество глог и
предположил, че преди да му го продадат най-вероятно са го откраднали от базата му, в която го съхранявал. За
установеното И.Ю. съобщил в РУ-Кубрат.
Според оценката на вещото лице стойността на отнетите
вещи възлиза на общо 54.00 лв.
По делото са изготвени комплексни психиатрични и
психологически експертизи, които дават заключение, че подсъдимите А.А.Й. и И.Л.Я. макар и непълнолетни са могли да разбират
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си по
разумни подбуди.
По
доказателствата:
С оглед
направените от подсъдимите А.А.Й. и И.Л.Я.
самопризнания относно фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и одобреното от съда съгласие да не се събират доказателства за тези факти,
съдът приема за безспорно установена изложената фактическа обстановка. Това е
така, защото самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от доказателствата
събрани на досъдебното производство, а именно – обяснения на подсъдимите,
показания на свидетелите Ю., Г., Т. и Д.,
съдебно-психиатричнш експертиза, протокол за оглед на
местопроизшествие, характеристични справки от ИДПС, справки за съдимост. Тези
доказателства са събрани по реда предвиден в НПК, поради което представляват
годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването на
инкриминираното деяние от подсъдимите.
От
правна страна:
При
така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че с действията си подсъдимите А.А.Й. и И.Л.Я. са осъществили състава на престъпление по чл. 195, ал. 4, във
вр. с ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 26, ал.
1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от НК.
Изпълнителното деяние на кражбата е отнемане на вещта обхващащо два
акта: прекъсване на чуждото владение и възможност деецът безпрепятствено да се
разпорежда с нея, което подсъдимите осъществили, установявайки владение върху
вещите.
От обективна страна предмет на
посегателство са чужди движими вещи – билки, на стойност 54.00 лева, които били собственост на
свидетеля И.Ю.. Описаните вещи са годен предмет на престъплението с оглед
факта, че същите имат определена стойност, изчислена в лева съгласно
депозираната на досъдебното производство съдебнооценителна
експертиза. Налице е и втората особеност на деянието – установяване на владение
върху отнетите вещи. До момента на осъществяване на изпълнителното деяние те са
се намирали във фактическата власт на свидетеля, като след извършването, е осъществен и престъпния
резултат, като вещите са преминали във владение на извършителите и те са се
разпоредил с тях като със свои.
Откраднатите вещи са били оставени без постоянен надзор,
поради което деянието е съставомерно по чл. 195, ал.
1, т. 2 от НК. С оглед начина на извършване, ниската стойност на откраднатите
вещи, незначителността на вредните последици, деянието разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
този вид, т.е. налице е маловажен случай. Двете деяния са извършени при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26
от НК,
тъй като осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление, извършени
са през неподължителни периоди от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината,като второто от тях се явява
продължение на предшестващото както от обективна, така и от субективна страна.
При
извършване на деянието подсъдимите А.А.Й. и И.Л.Я. са действали при пряк умисъл:
съзнавали общественоопасния характер на извършеното и
неговите общественоопасни последици и целели
настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано
в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат
разрешение от собственика да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си намерение ги отнели
с цел да се обогатят. Подсъдимите са
извършили деянието като непълнолетни, но като са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, видно от
изготвените съдебнопсихиатрични експертизи, което ги прави годни субекти на
наказателна отговорност.
По
наказанието:
Предвид изложеното съдът призна подс.А.А.Й. за виновен в
извършване на престъплението по чл. 195, ал. 4, във
вр. с ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 26, ал.
1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност; млада
възраст; съдействие за разкриване на
обективната истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид
изложеното и с оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно
следствие съдът намери, че наказанието следва да се определи при условията на
чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б”
от НК като предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от
свобода се замени с наказание „обществено порицание”, което да се изпълни
чрез поставяне на присъдата
на информационното табло в Община – Бургас.
Предвид изложеното съдът призна подс.И.Л.Я. за виновен в извършване на престъплението
по чл. 195, ал.
4, във вр.
с ал.
1, т. 2, във вр.
с чл. 194,
ал.1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с чл. 26, ал.
1, във вр.
с чл. 63, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
НК, като при
индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността
обстоятелства: чисто съдебно минало; признанието за виновност; млада възраст; съдействие за разкриване на обективната
истина; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното и с
оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие съдът
намери, че наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а, ал. 4
във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК като
предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода се
замени с наказание „обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане
на присъдата пред колектива на ВУИ „Н. Й. Вапцаров” гр. Завет.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид разпоредбата на
чл.60 от НК, според която наказанието на непълнолетните се налага преди всичко
с цел те да бъдат превъзпитани и подготвени за общественополезен труд.
При този изход на делото –
осъдителна присъда, на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от родителите на
непълнолетните подсъдими А.А.Й. и И.Л.Я. следва
да заплати в полза
на ОДМВР гр. Разград по 240.70 лева – разноски на досъдебното
производство.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
Председател: /П/
Ал. Великова