РЕШЕНИЕ
№ 1226
гр. Варна, 19.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно
дело № 20253110202964 по описа за 2025 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „МЕЛИ ТРАНС“ЕООД чрез адв. Й. Л.
от АК - Хасково против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за
пътищата № **********, издаден от Агенция“Пътна инфраструктура“, с който на
основание чл. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лева за нарушение
на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен поради
нарушение на императивните материалноправни разпоредби, наличие на съществени
административнопроизводствени нарушения, както и поради противоречие с целта на
закона. Излага се становище, че правилата, касаещи издаването на електронен фиш, не
се прилагат при нарушения на Закона за пътищата и по чл.179, ал.3б от Закона за
движение по пътищата, съотв. за констатираното нарушение е следвало да се приложи
общата процедура по ЗАНН, доколкото законодателят е предвидил възможност да се
издава електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП само за нарушение на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП.
Релевира се довод, че след издаване на ЕФ е влязла в сила разпоредба,
предвиждаща по-благоприятно правило за поведение, а именно нормата на чл. 10б ал.
3 в редакцията на същата от 01.01.2024 г. От посочената редакция на нормата
въззивникът формира извод, че административно нарушение по смисъла на чл. 6 от
1
ЗАНН ще е налице само, когато след уведомяването за наличие на неплатена тол такса
и нейният размер (чл. 106, ал. 7 и ал. 8 от ЗП) и след изтичането на 14-дневният срок
за извършване на плащането, собственикът не предприеме тези действия за погасяване
на своите задължения.
Според въззивника липсва отбелязване на административнонаказващия орган,
издал правораздавателния акт и мястото на извършване на нарушението. Формира се
извод, че словесно описание на извършеното нарушение на практика липсва, а от
друга страна отразеното в съдържанието на ЕФ не отговаря на нарушението, за което
се ангажира административнонаказателната отговорност. Релевира се довод, че не
може да се направи преценка за надлежната компетентност предвид липсата на данни
за издателя на обжалвания акт. Твърди се, че не е уточнено изпълнителното деяние. С
оглед систематичното тълкуване на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП и чл. 179 ал. 3б от ЗДвП се
сочи, че е налице неяснота относно факта в какво деяние се изразява неправомерното
поведение на наказаното лице, а именно - че е допуснал движение на ППС без платена
такса или че не е заплатил дължимата държавна такса.
Оспорва се съставомерността досежно обвинението с оглед твърдението, че
бордовите устройства , монтирани в превозните средства предават тол данни към
националните доставчици на услугата, които от своя страна обработват тези тол данни,
превръщат ги в тол декларации и предават същите на Агенция“Пътна
инфраструктура“. Сочи се, че щом не са получени тол декларации от АПИ,
дружеството не следва да носи отговорност за тома, тъй като не му е вменена
отговорност за тази дейност.
Излага се становище, че не са спазени предвидените от закона давностни
срокове за издаване на електронен фиш, доколкото според въззивника срокът по чл.
34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му
фаза, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. Сочи се, че в
настоящия случай, не са налични данни кога е издаден електронният фиш. Релевира
се довод, че ЕФ, както и снимковия материал, изготвен с техническото устройство, не
се ползват с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения,
с оглед на което съдът не е обвързан от фактическите констатации в електронния
фиш. В случая според въззивника нарушението е недоказано, доколкото процесното
обвинение се основава единствено на доклада от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковия материал, които удостоверят
единствено факта, че съответното пътно превозно средство е преминало през
определено място, но не съдържат информация относно това дали е заплатена тол
такса. Излага се аргумент, че техническото устройство, заснело нарушението, не е
предвидено да бъде сертифицирано и да преминава през техническа проверка,
съгласно Закона за измерванията, което се явява съществен порок та ЕФ.
Твърди се, че АПИ е била длъжна да посочи за кой пътен участък, респ. за кой
„тол семент“ от пътя се дължи такса и доколкото подобни данни не са установяват,
това влече след себе си незаконосъобразно начисляване на максимална такса, тъй като
не е посочен тол сегмента, за който се събира таксата, както и с каква дължина е
същия.
Според въззивника, в случая не е спазен принципът на пропорционалност, тъй
като наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на
целите на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора за
Европейския съюз. Обективира се становище за приложимост на нормата на чл. 28 от
ЗАНН към процесния случай. Адресира се до съда искане обжалваният ЕФ да бъде
2
отменен и в полза на въззивника да бъдат присъдени сторените по делото разноски на
основание чл. 63д от ЗАНН.
Въззиваемата страна, в придружителното писмо към АНП, чрез юк К., оспорва
доводите изложени в жалбата. Излага твърдение, че нарушението е установено с
устройство № 10082, представляващо елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2 км. 418+126 съотв.,
съгласно разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП е създаден доклад, с приложени към
него статични изображения във вид на снимков материал, приложени към настоящото
писмо, които в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част от
системата. Сочи се, че характерът на отразените в Електронната система за събиране
на пътни такси данни е изрично прокламиран и в разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от
ЗДвП а именно – отразените в системата данни се считат за доказателства във връзка
с мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса ши наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси. С
оглед посочените данни се излага становище, че констатацията на
административнонаказващия орган за извършено административно нарушение чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП е правилна и напълно обоснована. Форира се извод, че електронният
фиш е издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания и
в съответствие с целта на закона, поради което доводите на жалбоподателя за отмяна
на същия са неоснователни. Адресира се до съда искане да остави въззивната жалба
без уважение, като неоснователна и недоказана и да потвърди обжалвания Електронен
фиш № **********, като правилен и законосъобразен.
В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява. Постъпило е писмено становище по делото от адв. Л. с което поддържа
жалбата с наведените в нея основания. Излага становище, че не са налице
предпоставките на чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН за изменение на обжалвания акт , тъй като
липсва друга обща санкционна разпоредба и нормата, а тази на чл. 185 ЗДвП не може
да бъде приложена, тъй като същата предвижда единствено налагането на глоба и по
аргумент от разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, която изисква случаите, в които на
ЮЛ и ЕТ се налагат санкции да са изрично уредени в закон, не може да се отнесе към
нарушения, извършени от юридически лица и еднолични търговци. Претендира
присъждане в полза на въззивника на направените по делото разноски на основание
чл. 63д от ЗАНН в пълен размер. Моли, ако съдът приеме възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, да намалите същия
съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
се съобрази постановеното Решение от 25.01.2024 година на Съда на Европейския
съюз (СЕС) по дело С-438/2022, което не задължава разглеждащия производството съд
да не прилага Наредбата, като ориентир, и да присъжда възнаграждение под
определените там размери.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител.
Постъпило е писмено становище по делото от юк Стоянов, който оспорва жалбата с
наведените в нея основания. Навежда се аргумент, че разпоредбата на чл. 179, ал. 3
от ЗДвП урежда санкционирането на водач, т.е. на физическо лице, което изключва
3
възможността на физическо лице да бъде наложено административното наказание
имуществена санкция, съотв. ако законодателят е целял да ограничи приложното поле
на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, не би следвало въобще да урежда
възможност за налагане на имуществена санкция. Отбелязано е, че в новата ал. 8 на
чл. 189ж от ЗДвП е визирано връчването не само на НП, но и на ЕФ за нарушения по
чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Сочи се, че доколкото текстът на чл. 179, ал. 36 от ЗДвП е ясен
и съдържа самостоятелен състав на административно нарушение, който не е част от
този по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, то не може да се приеме, че тази законодателна техника
е повлияла върху правото на нарушителя да разбере за какво нарушение е бил
обвинен. Релевира се довод, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
на издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш (в който смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г.
на ВАС по т. д. № 1/2013 г. и константната съдебна практика). Твърди се, че към
датата на съобщаване на ЕФ, и към периода на провеждане на производството във
връзка с обжалване на тоци фиш, не са изтекли нито регламентирания в чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК срок (три години), нито срока по чл. 81, ал. 3 от НК (4 години и 6 месеца).
Навежда се аргумент, че в Директива 1999/62/ЕО не са предвидени критерии за
несъразмерност на наказанието, съотв. твърдяната несъразмерност не е мотивирана, а
направената връзка с Директива 1999/62/ЕО и Решение на СЕС по дело С-61/2023 е
явно несъответна, както на целите на директивата, така и на установеното от
фактическа и правна страна в решението на СЕС. Излага се становище, че процесното
нарушението е безспорно доказано включително и от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства, а при издаването на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна. Прави се
искане да бъде огхвърлена жалбата, като неоснователна и недоказана и да се потвърди
обжалвания ЕФ като правилен, законосъобразен и издаден в съответствие с целта на
закона, съотв. да се присъдите в полза на Агенция „Пътна инфраструктура"
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В хода на съдебното производство са приобщени материалите по АНП, както и
Заповед № РД-11-4/23.01-2020 г. и протокол за установяване годността за приемане на
изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, извлечение
от системата по чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП с местонахождението на СКТ – 10082.; писмо с
изх. № 70447/12.08.2025 г. от Изпълнителния директор на Интелигентни трафик
системи АД , приложение към тристранния договор с DKV EURO SERVICE GMBH &
CO.KG., технически лог, тол история и справка с предадените GNSS позиции за
процесната дата; списък с разноски и договор за правна помощ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следната фактическа обстановка:
След извършена проверка от служители на АПИ е установено, че пътно
превозно средство – т.а. ИВЕКО АС 440 С 45, с регистрационен номер В0088КТ. с
технически допустима максимална маса 19000, брой оси - 2, екологична категория
ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима
максимална маса на сьстава 44000, на 14.07.2022 г. е 15:48 часа е било засечено в
община Аксаково да се движи по път А-2 км 418+126, с посока Намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е
заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като
за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е
4
по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство No 10082, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за
пътищата, намиращо се на път А-2 км 418+126.
При така установените факти е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от
Закона за пътищата № ********** срещу дружеството-жалбоподател, като собственик
на процесния автомобил, с който е ангажирана административнонаказателната му
отговорност за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП като на основание чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 2500 /две хиляди
и петстотин/ лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените
доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи
на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две
точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява
въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък. "
В § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗП е изяснено понятието "тол
сегмент", което се сочи като е обособена част от път или пътен участък от платената
пътна мрежа, индивидуализиран с идентификационен номер и посока на движение, за
навлизането в който се дължи тол такса съобразно дължината на тол сегмента и
определената в тарифата по чл. 10, ал. 6 ставка за съответния път или пътен участък.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се
въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: т. 1- такса за ползване
на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7;
заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва
за определен срок платената пътна мрежа и т. 2- такса за изминато разстояние- тол
такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
5
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и
от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
Разпоредбата на чл. 10б, ал. 4 от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за
плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7 или чрез закупуването на
еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине
предварително заявено от него разстояние по определен маршрут.
С Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса,
обн. в ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г. и в сила от 24.02.2020 г., въз основа на чл. 10, ал. 3 от
Закона за пътищата, се констатира, че е включен и заснетият път в обжалваният
електронен фиш.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се
изпълнява от него.
Според нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от
Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на
вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер
2500 лв.
В процесния електронния фиш са описани датата и часа на извършеното
нарушение, мястото на осъществяването му регистрационния номер на автомобила и
данни за неговата маса, брой оси, екологична категория, които дават възможност за
идентификация на автомобила и определяне на неговата категория, с оглед на което
съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за непълнота при описанието
на нарушението.
В случая процесната дължима такса е определена по силата на закона, доколкото
според чл. 10б, ал. ал. 5 от ЗП когато не е възможно да се установи действително
изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на техническа
неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна
система за събиране на тол такси, се приема, че съответното пътно превозно средство
е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от
платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на
6
платената пътна мрежа, в който случай собственикът или ползвателят заплаща
максимална такса, определена в тарифата по чл. 10, ал. 6.
Съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179,
ал. 3- 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/ или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с
приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/ или
динамични изображения - видеозаписи, представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен
в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство
част от системата.
Видно от генерираният на основание чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП доклад за
извършеното нарушение същото е установено от устройство /тол секция/ номер 10082,
намиращо се на път А-2 км 418+126, където е заснето движението на процесното ППС
и е генериран снимков материал.
В случая процесното нарушение е установено с генериран запис /доклад/ от
електронната система на АПИ съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, във връзка със
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, който запис, заедно с приложените към
него изображения /снимков материал/, представляват годно доказателствено средство
за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,
регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото
средство, заснело нарушението в съответен сегмент на платената пътна мрежа под
контрола на АПИ. Предвид последното и след като по делото не се събраха
доказателства, които да навеждат на различни обстоятелства от отразените такива в
документите, генерирани в електронната система на АПИ, регистрирала нарушението,
съдът приема, че не е оборена презумптивната доказателствена сила на тези документи
и издаденият въз основа на тях електронен фиш, а възражението на защитата в обратна
насока е неоснователно.
От приобщените по делото заверено копие на свидетелство за регистрация на
МПС с рег. № В 0088 КТ, установява, че собственик на процесния автомобил е именно
въззивника.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед неспазване на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с
ТР 1/2014 г. на ВАС, електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се
изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на
показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронният фиш бива
издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на
датата на извършването му. Сроковете по чл. 34 от ЗАНН в случая са неотносими,
доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление, и не са приложими за електронни фишове. В тази насока е и
7
константната съдебна практика на административните съдилища в страната. В случая
не се установява и да е изтекла предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 вр. чл. 81, ал. 3 от НК
давност за реализиране на наказателно преследване за процесното нарушение.
Съдът обаче счита, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено процесуално нарушение с оглед провеждането на
производството по реда на особената процедура, по която санкционирането се
извършва чрез съставяне ЕФ в отклонение от общата такава, при отсъствие на
законови предпоставки в този смисъл.
Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен
орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи
могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се
издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен
фиш за нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.
В разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП /в редакцията към датата
на нарушението – 14.07.2022 г. / е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.
Налице е изрична регламентация по отношение на нарушението, за което се
прилага процедурата, приключваща с издаването на електронен фиш. В цитираната
разпоредба не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното
нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази
възможност, поради което в случая административнонаказателното производство е
следвало да се развие по общите правила със съставянето на АУАН респ. издаване на
НП въз основа на акта.
Посоченият извод следва и от анализа на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 7 от
ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал.
3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по
тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е
недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност на едно
лице.
Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е
изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната
система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на
актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на
административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са
подписани с квалифициран електронен подпис.
Възможността за процесното нарушение да се издаде ЕФ не следва и от
разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик,
съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по
ал. 1 и 2, във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от
7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или
8
електронния фиш, представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е
извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, разглежда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179,
ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се
конкретизира електронният фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо,
посочената разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за
нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
От изложеното следва изводът, че към момента на извършване на процесното
нарушение, не се установява законова разпоредба, която предвижда възможността да
се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 139, ал. 7, вр. с чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
и е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал.
1 от ЗДвП, да се приеме, такава приложимост на особената процедура. Такава
възможност е уредена едва с редакцията на разпоредбата на чл. чл. 189ж, ал. 1, изр.
първо от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., с която изрично е предвидено, че при
нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3а, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
В гореизложения смисъл е константната съдебна практика в т. ч. Решение №
2995 от 18.03.2025 г. по кадм. н. д. № 1894/2024 г. на XXIII състав на АС - Варна
(Приложение № 3) и Решение № 1267 от 10.04.2025 г. по КАНД № 942/2025 г. XII-ти
к. с-в по описа на АС - София град (Приложение № 4), които прилагам за сведение.
Налице е основание за отмяна на оспорения ЕФ и предвид обективираното в
Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 тълкуване на член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година.
В случая видът на наложеното наказание и неговият размер са установени в чл. 179,
ал. 3а ЗДвП, като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е
предоставена възможност за преценка на съответния орган за индивидуализаране на
конкретния размер на санкцията, предвид фактите по конкретния казус, в т. ч. дали е
налице изцяло или частично неплащане на дължимата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата такса, каква е формата на вината, какви са причините за дерогиране на
конкретната норма, какъв е размерът на изминатото разстояние и на дължимата пътна
такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта
на наказанието, съотв. при преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на наказанието, водещ е задължителният за държавите
членки, както и за съда, принцип за пропорционалност /Решение на Съда от 22 март
2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15/.
Съгласно Решение на Съда от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23, член 9а от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. следва да се тълкува в смисъл, че
посоченото изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
9
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им, вкл. когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса " с
фиксиран размер.
С оглед на изложеното, предвиденият в чл. 179, ал. 3а ЗДвП фиксиран размер на
административно наказание "глоба" противоречи на член 9а от Директива 1999/62/ЕО,
поради неспазване на принципа за пропорционалност между конкретното нарушение и
предвиденото за същото наказание. Посоченото противоречие, на самостоятелно
правно основание, обуславя незаконосъобразността на процесния електронен фиш и
предопределя неговата отмяна.
В т. 49 от Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. е посочено, че ЗДвП не
дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и
по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта
на извършеното нарушение. Според СЕС, единственото предвидено в тази система
адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада
съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но
това адаптиране не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение.
В т. 50 от Решението, Съдът на Европейския съюз е посочил, че при налагането
на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от
превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като
размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за
плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без
разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително
размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори
ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие. При тези съображения следва
да се посочи, че законодателното предвиждане на една абсолютна по размер
имуществена санкция изключва възможността съда да извърши преценка относно
съразмерността на наказанието и да наложи размер различен от фиксирания такъв.
С оглед цитираното по-горе Решение на Съда на ЕС не следва да се прилага
санкционната норма на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща фиксиран размер
административно наказание за собственик на пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – имуществена санкция в
размер 2500 лв. В случая липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане
на санкция за процесното нарушение. Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно
наказание под формата на глоба, то изобщо липсва основание за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника.
В този смисъл следва да бъде посочено, че макар съдът да дължи да изследва и
изложи мотиви относно спазване на принципа на съразмерност на наказанието, с оглед
обективните признаци на конкретното нарушение, изпълнението на това задължение е
обективно невъзможно в случая, предвид диспозитива на решението на СЕС, с който е
прието, че законодателното предвиждане на абсолютна по размер имуществена
санкция изключва възможността такава преценка да бъде извършвана от съда. / В
посочения смисъл са Решение № 2595 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
10
216/2025 г., Решение № 2594 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 230/2025
г., Решение № 2557 от 6.03.2025 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1282/2023 г. и др. /
Поради изложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторените по
делото разноски, съдът установи следното:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на
административнонаказващия орган следва да бъдат възложени направените от
жалбоподателя разноски за заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото
адвокат, предвид представените доказателства, че същите са действително сторени от
страната по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, при направено възражение за
прекомерност от насрещната страна, съдът може да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената разпоредба не въвежда изискване хонорарът да
бъде намален до минимално установения размер, а вменява задължение за съда да го
съобрази с конкретната правна и фактическа сложност на делото.
Разпоредбата чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, предвижда, че ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, какъвто е процесният случай, възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Относимата към случая хипотеза на цитираната Наредба, е
предвидената такава в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от посочения подзаконов
нормативен акт, според която при интерес от 1000 до 10 000 лв минималното
адвокатско възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. Предвид
размера на наложената с процесния ЕФ санкция, минималното адвокатско
възнаграждение в случая възлиза на сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева.
Претендираното, договорено и изплатено такова от въззивника, видно от
приложения по делото договор за правна защита, е в минимален размер от 550
/петстотин и петдесет/ лева, в какъвто размер следва да се присъди в тежест на
въззиваемата страна.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на такси по чл. 10 ал.1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция“Пътна инфраструктура“, с който на „МЕЛИ
ТРАНС“ЕООД на основание чл. чл. 179 ал. 3б от ЗДвП е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/лева за
нарушение на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на възз.
„МЕЛИ ТРАНС“ЕООД сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
11
размер на 550 /петстотин и петдесет/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12