Решение по дело №187/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 178
Дата: 18 юли 2025 г. (в сила от 18 юли 2025 г.)
Съдия: Йоана Николаева Такова
Дело: 20251500500187
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Кюстендил, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно гражданско дело №
20251500500187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно
обжалване“, чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 6124/07.06.2024 г., подадена от
„А1 България“ ЕАД, чрез адв. Л. М., срещу Решение № 217 от 09.05.2024 г.,
постановено по гр.д № 89/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница в частта,
с която се отхвърлят предявените искове по реда на чл. 422 ГПК срещу Д. Л.
*** за признаване за установено между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумите, както следва:
по договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* за мобилен
номер ********** и Приложение № 1 към него от 23.11.2020 г.: 47,49 лв. –
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 11,32 лв. – мораторна
лихва за периода от 19.02.2021 г. до 27.06.2023 г.; 71,45 лв. – неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса; 17,03 лв. -мораторна лихва за периода от
19.02.2021 г. до 27.06.2023 г.; 80,03 лв. – неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на
устройството; 19.07 лв. - мораторна лихва за периода от 19.02.2021 г. до
27.06.2023 г.;
по договор за предоставяне на мобилни услуги №********* за мобилен
номер ********** и Приложение № 1 към него от 20.12.2020 г.: 52,47 лв.-
неустойка за предсрочно прекратяване на договора; 11,32 лв.-мораторна лихва
1
за периода от 11.05.2021 г. до 27.06.2023 г.; 65,45 лв.-неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на
месечна абонаментна такса; 14,13 лв. -мораторна лихва за периода от
11.05.2021 г. до 27.06.2023 г.; 48,02 лв. неустойка при предсрочно
прекратяване на договора, равняваща се на отстъпка от цената на
устройството; 10,36 лв.- мораторна лихва за периода от 11.05.2021 г. до
27.06.2023 г.;
по договор за предоставяне на мобилни услуги №*********: 81,12 лв.-
такса за събиране на дължими суми за периода от 09.03.2021 г. до 08.04.2021
г., 17,80 лв.- мораторна лихва за периода от 28.04.2021 г. до 27.06.2023 г.;2 лв.-
неустойка, представляваща обезщетение за обработка на просрочени
задължения, 0,48 лв. – мораторна лихва за периода от 06.02.2021 г. до
27.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №1324/2023 г. по описа на РС-Дупница.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. Сочи се, че
неустойка в максимален размер от три абонаментни вноски обезпечава
вредите от неизпълнение на договора и невъзможността операторът да получи
абонаментните вноски до края на договора. Изтъква се, че размерът на
уговорената неустойка не е необосновано висок и не води до обогатяване на
оператора, а клаузата е ясно дефинирана с оглед конкретния размер на
месечната вноска, като страните са определили само максималния възможен
размер. Подчертава, че с претендираната неустойка, равна на три месечни
абонаментни такси без ДДС, операторът не иска присъждане на пълната сума,
която би получил, ако договорите са били изпълнени надлежно, нито би се
обогатил за сметка на потребителя. По отношение на неустойката, равняваща
се на отстъпките, направени от цената на услугите и устройствата при
сключване на договора се поддържа, че същите са уговорени с оглед
продължителността на сключения договор и евентуалното добросъвестно
изпълнение от страна на абоната, респ. след като потребителят е неизправна
страна, то не би следвало и да се ползва от такива облекчения. Посочва се, че
размерът на отстъпката от цена на услуга, както и отстъпката от цената на
устройството са били известни на абоната при сключването на договора и за
изчисляването на разликата не са били необходими специални знания или
допълнителна информация извън представената при сключването му.
Отбелязва се, че на абоната е предоставено ново устройство срещу отстъпка
от цената с оглед дългосрочните отношения между страните, при които
операторът би могъл да генерира печалба от цена на предоставената услуга за
договорения срок на изпълнение, респ. при липса на изпълнение за оператора
възниква вреда от направената отстъпка от цена на устройството, доколкото
не получава цената на услугата за две години напред, а абонатът се обогатява
като придобива по-скъпо устройство при по-ниска цена въпреки
неправомерното си поведение. Прави се искане към въззивният съд
2
първоинстанционното решение в обжалвана му част да бъде отменено, а
исковите претенции изцяло уважени. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции, както и тези, направени в заповедното производство в
пълен размер. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от
насрещната страна размер на адвокатско възнаграждение.
Ответницата Д. Л. М. не се е възползвала от правото да подаде отговор
на въззивната жалба.
Кюстендилският окръжен съд, след като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
следното:
Производството пред ДнРС е образувано по искова молба на „А1
България“ ЕАД срещу Д. Л. М., с искане за признаване за установено по
отношение на ответницата съществуването на вземане на ищеца спрямо нея за
сумата от 1151,62 лева, представляваща сбор от неизпълнени парични
задължения на длъжника, възникнали въз основа на Рамков договор с
уникален номер *********, сключените към него приложения и договори,
както и общите условия на мобилния оператор, от която: 225.62 лева -
неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 559.09 лева
- неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане; 366.91
лева - неустойка съгласно чл. 54.12 от ОУ на ищеца, както и сумата от 262.42
лева - мораторна лихва върху цялата сума от датата, представляваща първи
ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както и законната лихва върху цялата сума от датата на
депозиране на заявлението в съда - 03.08.2023 г., до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответницата.
В хода на производството пред първостепенния съд е приобщено ч.гр.д.
№ 1324/2023 г. по описа на ДнРС, от материалите по което се установява, че
въз основа на искане на ищцовото дружество е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 764 от 03.08.2023 г. за
процесните суми, като съдът е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в съответния претендиран размер.
Ответницата Д. Л. М. е подала възражение по чл. 414 ГПК на 30.10.2023 г., с
което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. На 14.12.2023
г. „А1 България“ ЕАД е уведомен за възможността да предяви иск за
установяване на вземането си. Исковата молба, предявена по реда на чл. 415
вр. чл. 422 от ГПК, е депозирана на 16.01.2024 г., като доказателства в т.см. са
били приобщени и по заповедното производство.
На основание рамков договор № ********* (М6183922), сключен между
„Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) и Д. Л. М.,
3
е подписано Приложение № 1 от 23.11.2020 г., по силата на което е избран
тарифен план „А1 Оne 14“ за телефонен номер **********, при
промоционална месечна абонаментна такса в размер на 14,99 лева с ДДС, за
срок от 24 месеца, с начална дата 23.11.2020 г. и крайна дата 23.11.2022 г. В т. 7
от него страните са договорили, че при прекратяване на договора преди
изтичането на срока му, по инициатива или вина на въззиваемата, последната
дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер,
без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на
месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В допълнение на неустойката по предходното
изречение въззиваемата дължи и възстановяване на част от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства (закупени или предоставени на лизинг/на изплащане),
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
С Допълнение към Приложение № 1 от 23.11.2020 г. към Договор №
********* въззивнаемата е декларирала, че е получила екземпляр от Общите
условия на оператора, както и че й е предоставена информацията по чл. 4, ал.
1 от Закона за защита на потребителите.
По силата на Договор № ********* за продажба на изплащане от
23.11.2020 г., „А1 България“ ЕАД, в качеството си на продавач, е прехвърлил
на Д. Л. М., в качеството й на купувач, правото на собственост върху Апарат
SAM A21S DS BLA+PB TTEC, при уговорена първоначална вноска платима
при подписване на договора 14.98 лева и 23 следващи месечни вноски в общ
размер на 344.54 лева, с включена лихва в размер на 5.6% годишно, съобразно
погасителен план, съдържащ се в договора за продажба на изплащане. С
приемо-предавателен протокол устройството е предадено на купувача на
23.11.2020 г.
Видно от подписано второ Приложение № 1 към рамковия договор №
********* от 20.12.2020 г. е избран тарифен план за телефонен номер
**********, при промоционална месечна абонаментна такса в размер на 16.99
лева с ДДС за срок от 24 месеца, с начална дата 20.12.2020 г. и крайна дата
20.12.2022 г. Същото (в т.7.1) съдържа идентични на описаните по-горе
договорки по отношение на дължимите неустойки при прекратяване на
договора предсрочно по вина на въззиваемата.
Представен е Договор № ********* за продажба на изплащане от
20.12.2020 г., съгласно който „А1 България“ ЕАД, в качеството на продавач
прехвърля на Д. Л. М., в качеството й на купувач, правото на собственост
върху Апарат Xiaomi Redmi9C, при уговорена първоначална вноска платима
при подписването на договора и 23 следващи месечни вноски, в общ размер от
229.54 лева, с включена лихва в размер на 4,95% годишно, съобразно
4
погасителен план, съдържащ се в договора за продажба на изплащане. С
приемо-предавателен протокол устройството е предадено на купувача на
20.12.2020 г.
По делото са представени: фактура № **********/13.01.2021 г.; фактура
№ **********/12.02.2021 г.; фактура № **********/09.02.2021 г.; фрактура
№**********/12.04.2021 г.,; фактура № **********; фактура № **********,
за дължимите суми за мобилни услуги за периода от 09.12.2020 г. до
08.06.2021 г.
Представени са и 7 бр. сметки № **********/05.02.2021 г. за
обезщетение за обработка на просрочени задължения от 2.00 лева, сметка №
**********/18.02.2021 г. за месечни такси на стойност 47,49 лева, сметка №
********** от 18.02.2021 г. за отстъпка от цена на услуги на стойност 71.45
лева, сметка № **********/18.02.2021 г. за отстъпки от цена на устройство на
стойност 80.03 лева, сметка № **********/10.05.2021 г. за месечни такси на
стойност 52.47 лева, сметка № **********/10.05.2021 г. за отстъпки от цена на
услуги на стойност 65.45 лева, сметка № **********/10.05.2021 г. за отстъпки
от цена на устройство на стойност от 48.02 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваните му части,
като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно, а в обжалваната отхвърлителна част и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл. 236 ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените
с исковата молба претенции по реда на чл. 422 ГПК за същите вземания, за
които е подадено заявление по чл. 410 ГПК и издадена заповед за изпълнение
за осъждане на ответника да заплати сумите, посочени в заявлението и в
исковата молба. Налице е съответствие между заповедното и исковото
производство по вида и размера на вземането, като заповедта за изпълнение
отговаря на заявеното със заявлението по чл. 410 ГПК.
При произнасянето по правилността на решението в обжалваната част,
съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба оплаквания, както обаче
следва и да провери правилното прилагане на релевантни към казуса
императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Липсва спор между страните, че са обвързани от описаните в исковата
5
молба облигационни правоотношения за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти, което се установява и от ангажираните по
делото доказателства, обсъдени по - горе. Задължението на ответницата за
заплащане на стойността на използваните услуги съгласно ангажираните по
делото фактури е установено с влязлата в сила част от съдебното решение,
която не е обжалвана от страните.
Спорен в настоящето производство е въпросът относно
действителността на клаузите, предвиждащи пораждане на задължение за
въззиваемата по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, а от там - дължимостта на вземането за
неустойки при прекратяване на договорите.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по
тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката в този
смисъл е конкретна и се прави за всеки отделен случай към момента на
сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида
на неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
Правилен и обоснован е изводът на районния съд, че неустойката,
която страните са уговорили при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги, формирана като сбор от оставащите до края на договора
месечни абонаментни такси, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по
техния стандартен размер, без отстъпка, като в този случай абонатът дължи и
възстановяване на част от отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок от
договора, е нищожна. Това е така, тъй като и при отказ на потребителя от
срочния договор за мобилни услуги, търговецът получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако
договорната връзка не е прекратена, но без да се предоставят мобилни услуги,
макар да е предвиден лимит в размера /трикратен/ на престацията, дължима в
полза на доставчика. Наред с това, на практика трите месечни абонаментни
такси, изчислени съобразно техния стандартен размер, ведно със стойността
на двата вида отстъпки (от абонаментните планове и от пазарните цени на
крайните устройства), съответстваща на оставащия срок на договора без за тях
да е предвиден краен предел, обезпечават едно и също договорно
неизпълнение, което е неоправдано. Това положение пряко въздейства в
правната сфера на потребителя, стремейки се да го задържи в облигационна
връзка против волята му, като същевременно го лиши от възможността за
собствена преценка досежно действителната нужда от услугата, и по-
специално получаването на последната именно от този мобилен доставчик, а
наред с това и в крайна сметка да прецени дали да прекрати обвързаността си
и оттам настъпването на финансови тежести. Ерго, може да се заключи, че
6
единствената цел, за която е уговорена неустоечната клауза, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Наред с горното, противно на доводите изложени във въззивната
жалба, настоящият съдебен състав намира за правилен извода на ДнРС, че по
отношение на вземанията за неустойки, формирани на база стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, липсва яснота относно начина на определяне на „частта“ от
стойността на отстъпките, която абонатът би дължал, което препятства и
възможността да се предвиди конкретния размер на задължението, което би
възникнало за последния при предсрочно прекратяване на договора.
Констатира се, че независимо от данните в посока за размера на направените
отстъпки при закупуването на устройствата и цената на абонаментните
планове, в клаузите за неустойки няма изрично разписан алгоритъм, по който
да се определя размера на неустойката при частично изпълнение на договора,
който да създава предвидимост за потребителя какви биха били границите на
отговорността му. Потребителят е заставен да тълкува волята на по-силната
страна в правоотношенията, за да определи какъв би бил размерът на
неустойките, които евентуално би дължал при прекратяване на договорите,
респективно - не би могъл при сключването да прецени и да вземе
аргументирано решение дали този размер не би се явил необосновано завишен
с оглед евентуалните вреди за мобилния оператор. Според разпоредбата на чл.
147, ал. 1 от ЗЗП, клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, което в случая не е
сторено.
По отношение на претендираната такса за събиране на дължими суми,
същата не се дължи, тъй като както е посочил и районният съд има неустоечен
характер и на практика с нея се начислява допълнително задължение за
потребителя в случай на забава, за която по правило потребителят дължи
обезщетение в размер на лихвата за забава, поради което тази претенция
представлява задължение, основано на неравноправна клауза по смисъла на
чл. 143, ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Поради недължимостта на вземанията за неустойки, не се дължат и
обезщетения за забава - мораторна лихва, върху тях.
По изложените доводи въззивната жалба на „А1 България“ ЕАД е
неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора не се налага ревизиране на атакуваното
решение в частта за разноските.
По разноските пред въззивната инстанция:
На въззиваемата страна се следват разноски по общото правило на чл.
78, ал. 3 от ГПК, но искане, а и доказателства за сторени такива, не са
ангажирани, поради което не се следва произнасяне в този смисъл.
7
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол -
съгласно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, според която
от обхвата на касационното обжалване са изключени решенията по въззивни
дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за
търговски дела.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 217/09.05.2024 г., постановено по гр. д.
№ 89/2024 г. по описа на Районен съд-Дупница, в обжалваната му част.
Решение № 217/09.05.2024 г., постановено по гр. д. № 89/2024 г. по
описа на Районен съд-Дупница, е влязло в сила в необжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8