№ 182
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720104926 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. М. С., с ЕГН: **********, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Н. Ц. срещу „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника следните суми: сумата от
798.18 лева – главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2009 г. до 30.04.2013 г., сумата от 250 лева – обезщетение за забава на
месечните плащания за периода от 03.01.2010 г. до 20.10.2014 г., сумата от 25
лева държавна такса и сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 06.03.2015 г. и заповед №
5482/27.11.2014 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
6787/2014 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на
изпълнително дело № 492/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване
на сумите по давност. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по молба от дата 24.03.2015 г. от
ответника като взискател срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
492/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. Твърди се, също че изпълнителното
производството е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
06.03.2015 г. по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на РС Перник, за процесните
суми – след влизане в сила на заповед № 5482/27.11.2014 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на Пернишкия РС.
Посочва се, че по изпълнителното дело е извършено проучване на
имущественото състояние на длъжника, като до същия е изпратена покана за
доброволно изпълнение. Изпратени са и запорни съобщения – на 03.04.2015 г.
и на 11.07.2016 г. Последвала е нова молба от взискателя за налагане на запор
1
– на 07.07.2016 г. Предвид получаване на ПДИ длъжник е депозирал молба от
09.09.2016 г. за разсрочване на дълга като в тази връзка бил направил три
вноски по 50 лева – с дата на последната вноска 28.11.2016 г.
В тази връзка се твърди, че в продължение на две години /от 28.11.2016
г. до 28.11.2018 г./ изпълнителни действия не били искани, нито извършвани.
По тези съображения и ищецът счита, че изпълнителното дело било
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поддържа се, че
всякакви други действия или молби след настъпване на перемпцията били без
правно значение.
На следващо място се излагат подробни доводи, че процесните суми са
погасени по давност, доколкото след перемиране на изпълнителното дело не
били предприети други валидни действия по принудително изпълнение.
Обръща се внимание, че периодът на погасителната давност за процесните
вземания бил три години, доколкото се касаело за периодични плащания по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат се доводи и с оглед приложението на ППВС №
3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. В тази
връзка се иска предявените искове да бъдат уважени.
С исковата молба е представен изпълнителен лист.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал
по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив
– образувал е изпълнително дело въз основа на представения по делото
изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 492/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. В
хода на посоченото изпълнително дело били предприемани регулярно
множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за
процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите
не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед
приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. Цитирана е и съдебна практика –
Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от
изп.д. № 492/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..
В съдебно заседание, проведено на 25.01.2023 г., ищецът чрез
процесуалния си представител изразява становище за уважаване на исковете.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на претенциите.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. №
2
492/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. от ответното дружество е депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК срещу ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото
производство – за вземането за главница, както и за обусловените от същото
вземания за обезщетение за забава, лихви и разноски. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 5482 от 27.11.2014 г.
по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на РС Перник. Доколкото липсват данни за
подадено възражение заповедта е влязла в сила, като по делото е издаден
изпълнителен лист от 06.03.2015 г. Въз основа на последния по молба на
ответното дружество от 24.03.2015 г. е образувано изпълнителното дело при
ЧСИ СТ.Б., като на последния е възложено да извърши действия по
принудително изпълнение в това число като наложи запор върху вземания на
длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело № 492/2015 г.
се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ от 03.04.2015 г. – относно, която за налице данни за
връчване на длъжника чрез лице от домашните – съпруга на 09.09.2016 г.
На следващо място от материалите по изпълнителното дело се
установява, че на 03.04.2015 г. е наложен запор на пенсията на длъжника.
Доколкото обаче е установено, че лицето не е пенсионер – е наложен запор и
на трудово възнаграждение – на 11.07.2016 г. Последният запор е наложен по
молба на взискателя от 07.07.2016 г.
Предвид връчване на ПДИ от страна на длъжника е постъпила молба за
разсрочване на дълга – с дата 09.09.2016 г. като с молбата е внесена сумата от
50 лева. Други суми съдът не установява да са внесени /противно на
твърдението на ищеца за внесени още два пъти по 50 лева/.
От ответното дружество по изпълнителното дело е подадена и още една
молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника – от 14.
12.2016 г. Запор обаче така и не е наложен.
Извън горепосочените действия по изпълнителното дело не са
извършвани никакви други действия, нито са постъпили каквито и да било
суми.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
вземанията за главница, обезщетение за забава и разноски по изпълнителен
лист от 06.03.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на РС
Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от
твърденията в исковата молба /а и от представените по делото доказателства/
се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция не е
налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания.
По допустимостта:
3
Настоящият съдебен състав намира за допустима исковата претенция в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Без правно
значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин,
за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на
давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за
недължимост на вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след
влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като
погасен по давност). Даже да не ги води счетоводно като задължения на
ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност за ново
изпълнително дело докато изпълнителният лист не бъде обезсилен или не се
установи по исков ред недължимост на сумите по него, което от своя страна
обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът има интерес от иск за несъществуване на
вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална
или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на
иска. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен
иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на
правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при
признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този смисъл Определение №
549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК,
Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о.,
Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г.
о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
За пълнота следва да се отбележи, че по изпълнителното дело е събрана
сумата от едва 50 лева, поради което и съгласно правилото на чл. 76 от ГПК
същата следва да се отнесе за покриване на разноските по същото. Поради
това и съдът приема, че посочената сума не оказва влияние върху
допустимостта на исковите претенции.
4
По основателността:
По иска, предмет на настоящото производство, е налице противоречива
съдебна практика относно приложимия период на давностния срок – дали
същият е тригодишен поради периодичния характер на вземанията или
петгодишен предвид обстоятелството, че съдебното изпълнително основание
е издадено в хода на заповедно производство, а не на исково такова /по тези
въпроси е постановено Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
на 3-то г.о. на ВКС, съгласно което давността е пет години дори при наличие
единствено на заповедно производство/. Налице е и противоречива практика
от кога тече срокът по чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното
изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие
/по този въпрос е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото
дело, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия
случай съгласно чл. 404, т. 1, предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е
заповед № 5482 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
27.11.2014 г. по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на Пернишкия РС. В тази
връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния случай посочената заповед за изпълнение е издадена на
27.11.2014 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения относно датата на
връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила на
05.03.2015 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед
гореизложеното, считано от 05.03.2015 г. за процесните вземания е започнала
да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 06.03.2015 г. като въз
основа на посочените документи по молба на ответното дружество на
24.03.2015 г. при ЧСИ СТ.Б. е образувано изп.д. № 492/2015 г. В тази насока,
между датата на влизане в сила на заповедта – 05.03.2015 г. и датата на
образуване на изп.д. № 492/2015 г. – 24.03.2015 г. е изминал период от едва
няколко седмици.
На 03.04.2015 г. до длъжника е изпратена ПДИ, връчена чрез съпругата
му на 09.09.2016 г. Отново на 09.09.2016 г. от длъжника е постъпила молба за
разсрочване на дълга като с молбата длъжникът е внесъл сумата от 50 лева.
Междувременно от съдебният изпълнител е наложен запор на пенсия на
длъжника – на 03.04.2015 г. От своя страна взискателят също е поискал
налагане на запор – с молба от 07.07.2016 г. като такъв реално е наложен на
11.07.20216 г. – върху трудово възнаграждение. Последното действие
относимо към давността е молба за налагане на запор от взискателя с дата
14.12.2016 г.
В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. №
492/2015 г. действително следва да се приеме за прекратено по право на
5
14.12.2018 г. /две години след поискания запор на вземане по арг. от Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. В периода на
висящност на изп.д. № 492/2015 г. от 24.03.2015 г. до 26.06.2015 г. /с
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/ за процесните вземания не е текла
давност, доколкото същата е била спряна – съгласно Постановление № 3 от
18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Последното предвижда, че по арг. от чл. 116,
б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно образуването на
изпълнително производство представлява действие, което прекъсва давността
относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес. В тази връзка и давността за
вземанията е започнала да тече отново от 26.06.2015 г.
Същата е прекъсната с налагането на следващия запор в рамките на
висящност на делото от 11.07.2016 г. От тази дата отново е започнала да тече
нова давност, прекъсната на 14.12.2016 г. с последната молба за налагане на
запор – доколкото запорът не е наложен, но не по причина, за която
взискателят отговаря. След 14.12.2016 г. до датата на образуване на
настоящото дело /05.09.2022 г./ е изтекъл период от повече от пет години,
поради което исковата претенция следва да се приеме за основателна.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото такива се дължат само на ищеца.
Ищецът претендира разноски за държавна такса 51.20 лева / с включена
такса превод 120 лева/ и 360 лева адвокатски хонорар. Посочените разноски
са действително извършени видно от платежни нареждания и договор за
правна защита и съдействие. Адвокатският хонорар не е прекомерен с оглед
фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка и на ищеца следва
да се присъди сумата от 411.20 лева.
Претенцията за разноски на ответното дружество е неоснователна.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. М. С., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. ****, НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“ следните суми: сумата от 798.18 лева – главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2009 г. до 30.04.2013 г.,
сумата от 250 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за
периода от 03.01.2010 г. до 20.10.2014 г., сумата от 25 лева държавна такса и
сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 06.03.2015 г. и заповед № 5482/27.11.2014 г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 6787/2014 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 492/2015 г.
6
по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на Г. М. С., с ЕГН: **********
и адрес: гр. **** сумата от общо 411.20 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 4926/2022 г. на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7