№ 327
гр. Варна, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100503079 по описа за 2021 година
частно дело N 3079 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. Д. ИВ., чрез процесуалния представител адв. К.К. срещу
определение №5806 на Варненския районен съд, постановено на 30.09.2021г. по гр.д. №
4812/2021г. и с което е прекратено производството по същото дело в частта му по исковете с
правно основание чл.26, ал.1, езр.1, пр.2 ЗЗД, предявени от Д.И. срещу Д. П. СЛ. и Г. ИВ. В. за
прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.08.2019г.,
обективиран в НА № 83, том 4, вх. Рег.№6731 по отношение на ½ ид.част от първи етаж на
жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в гр.Аксаково, ул.“Георги Кондов“№6,
цялото с площ от 556 кв.м., съответната ид.ч. от подпокривното пространство и общите части на
сградата и ½ ид.ч. от гараж с площ от 15 кв.м. поради липса на съгласие и по иска с правно
основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД по т.2.2 от исковата молба срещу Д. П. СЛ. и Г. ИВ. В. за
прогласяване нищожност на договора за поскупко-продажба на недвижим имот от 09.08.2019г.,
обективиран в НА № 83, т.4, вх.рег.№ 6731, като привидни поради абсолютна симулация, поради
недопустимост на предявените искове.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че
изводът на съда за недопустимост на исковата претенция с правно основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД
за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие у страните да настъпят
последиците на договора се припокриват с твърденията, че липсва съгласие за сключване на
договора е неправилен. Определението е неправилно и в частта, с което е прекратено
производството по иска с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД. Жалбоподателката излага,
че този иск е предявен за разглеждане като евентуален в случай на отхвърляне на иска за
прогласяване нищожност на сделката поради липса на съгласие / чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД.
Предмет на предявеният иск е да се признае за установено, че сключеният между Г.В. и Л.С.
1
договор от 30.09.2019г. няма вещно-прехвърлително действие, тъй като праводателят Г.В. е
приобретател по предхождаща сделка, евентуално обявена за нищожна, както и, поради липса на
предпоставки по чл.17, ал.2 ЗЗД по отношение на Л.С., поради което да се признае за установено
между Л.С. и ищцата, че последната е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, като Л.С. бъде
осъдена да предаде владението на ползвания без основание имот на основание чл.108 ЗС. Искът е
по т.2.2. от исковата молба е предявен срещу трима ответници заедно, като евентуален, под
условие спрямо иска по чл.227, ал.1, б.“В“ ЗЗД срещу Д.С. и като евентуален, под отрицателно
условие спрямо исковете по т.2.1 и т.2.1.1. Предмет на иска е установяване и прогласяване за
нищожни заедно поредицата от сключени между тримата ответници сделки, на основание чл.26,
ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД, като привидни и по общо съглашение абсолютно симулирани, поради
несъответствие между външно обективираната воля на страните и вътрешната общо желание и
действителната воля за постигане на общ привиден резултат от сделките. Съдът неправилно е
приел, че е налице идентичност между заявените искове по т.2.1.1 и т.2.2 от исковата молба. Иска
се от настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване
на съдопроизводствените действия по предявените искове.
В срока по чл.276 ГПК насрещните страни с писмен отговор са оспорили жалбата като
неоснователна.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
В исковата си молба и направените уточнения по предявените в условие на евентуалност искове
с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД и чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД срещу Д.С. и Г.В. за
прогласяване на нищожност на договор от 09.08.2019г. и с правно основание чл.108 ЗС срещу
Л.С., чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 ЗЗД или чл.26, ал.2, пр.5 срещу Д.С., Г.И. и Л.С. за прогласяване
нищожност на договор от 09.08.2019г. жалбоподателката е изложила идентични твърдения, че
липсва съгласие между Д.С. и Г.В. да сключат договор за покупко-продажба на процесния имот,
поради това, че Д.С. е целял да се разпореди с имота привидно, така че да изглежда, че той не е в
неговия патримониум. Не са наведени твърдения за липса на изразена правно валидна воля от
някоя от страните по сделката или изразяване на воля от едната страна, различна от волята на
насрещната страна по сделката, поради което не е налице съгласие, в смисъла на съвпадане на
двете насрещни волеизявления. Наведените от ищцата твърдения са че страните по сделките са
изразили привидно съгласие, поради което същите сочат на хипотезата на разпоредбата на чл.26,
ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД, а именно сключено между страните по сделката съглашение, с което те са
целяли да създадат привидни правни последици, настъпването на които те не желаят или желаят да
породят настъпването на други, различни правни последици. Предвид идентичността на
изложените фактически твърдения, при изпълнение на задължението си за определяне на правната
квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
приел, че е сезиран с искане с правно основание чл.26, ал.2, изр.1,пр.5 ЗЗД. С оглед отправеното с
петитума на исковата молба изрично искане за произнасяне по иск с правно основание чл.26, ал.2,
изр.1, пр.2 ЗЗД при липса на изложени фактически твърдения в тази насока, производството в тази
част е недопустимо и следва да се прекрати.
Налице е и пълна идентичност между изложените твърдения за наличие на абсолютна
2
симулация по предявените в евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД
по т.2.1.1 и т.2.2 от исковата молба срещу Д.С. и Г.В.. Ищцата твърди, че е налице поредица от
сделки, като се посочва сделката сключена между Л.С. и Г.В.. Искът за прогласяване нищожност
на сделка, следва да бъде насочен срещу страните по сделката, в случая надлежни страни по иска
са Д.С. и Г.В. за сделката от 09.08.2019г., обективирана в НА № 83/2019г. и Г.В. и Л.С. за сделката
от 30.09.2019г., обективирана в НА № 71/2019г. Поради което и производството по предявеният по
т.2.2 от исковата молба иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.1, пр.5 ЗЗД срещу Д.С. и Г.В., като
напълни идентичен с иска, предявен със същото правно основание и същите лица по т.2.1 от
исковата молба е недопустимо и следва да се прекрати.
По изложените съображения предявения отрицателен
установителен иск е недопустим.
Като е направил изводи, идентични на изводите на настоящата инстанция ВРС е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5806 на Варненския районен съд, постановено на
30.09.2021г. по гр.д. № 4812/2021г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд при
условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3