Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
Делото е образувано по подадена от Х. К. Я. въззивна жалба против решение от 22.11.2012 год. по гр.д. №.../2012 г. на СвРС, с което е уважена молбата на Г. К. М. по Закона за защита от домашно насилие и е издадена заповед, с която му е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Твърди, че обжалваното от него решение е неправилно.Твърди се, че неправилно съдът е приел, че е осъществил спрямо Г. К. М. домашно насилие тъй като насилието, включително и домашното такова, е преднамерено агресивно действие /поведение/, чиято цел е причиняването на вреда, болка – физическа или психическа на друго лице. Твърди, че по делото не е доказано да е извършил такова умишлено деяние спрямо Г. К. на 21.10.2012 година. Посочва, че съдът не е следвало да кредитира показанията на свидетелите К. А. А. и И. А. А., които са потвърдили изложеното в молбата на Г. К. твърдение, че е замахнал с бастуна си и е казал, че ще й счупи главата, тъй като посочените свидетели са синове на Г. К. и се явяват заинтересовани.Твърди се, че това нейно твърдение не е декларирано и в подписаната от нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, при което декларацията е обща, бланкетна, а не е конкретна за извършен акт на домашно насилие. Моли обжалваното от него решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата на Г. К. М. да бъде отхвърлена. Против жалбата е постъпило възражение от Г. К. М., в което тя звзема становище по направените от жалбоподателя твърдения. Счита, че жалбата е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. В. окръжен съд след като са запозна с оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по молбата на Г. К. М. против Х. К. Я. с искане за защита срещу домашно насилие по чл. 4 ал.1 вр.чл.2 от ЗЗДН. Твърди се ,че на 13.10.2012 г. в гр.С. в двора на недвижимия имот, находящ се в гр.С. и подробно описан в молбата, ответникът предизвикал скандал като е заявил в присъствието на сина й К. А. А., че той е бил чорбаджията на къщата и щял да я изгони от имота. Твърди се , че на 15.10.2012 г. тя констатирала, патронника на вратата е сменен и ответника агресимвно й заявил, че й забранява да влиза в дома,като не позволил да си изнесе багажа Твърди се, че цяла седмица след това до 20.10.2012 г. тя със своя съпруг и двамата си синове се молели и се опитвали да убеждават ответника да позволи молителката да си изнесе багажа от къщата,която е собственост на синовете й. Твърди се ,че на 20.10.2012 г. ответникът разрешил това,но по време на ицзнасянето на багажа отново станал агресивен и започнал да се кара с тях, замахвал с бастун като се заканвал да й счупи главата и че нямат право да влизат в къщата. Твърди се ,че по време на изнасяне на багажа ответникът пак станал агресивен и отправил същите закани, като се стигнало до скандал, който станал достояние на съседите. Твърди се, че с тези действия ответника е извършил акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителката,като е направил и опит за физическо насилие като принудително е ограничил личния й живот, личната свобода и личните й права. Поискано е ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие под каквато и да е форма. Уточнено е от молителката впоследствие, че се иска защита чрез мярката по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗЗДН. Ответникът е оспорил молбата. Съдията в мотивите на решението си подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, направил е анализирал на законовата норма на чл. 2 ал.1 от ЗЗДН, като правилно е приел кои действия,посочени от молителката представляват такива, които могат да бъдат обект на търсената защита. Правилно съдията е приел ,че твърденията в молбата на Г. К. се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства, като изрично е отбелязано в мотивите ,че се взема предвид и обстоятелството ,че двамата сина на молителката е възможно да са заинтересувани. Правилна е преценката на съдията да бъдат кредитирани и тези показания, която преценка въззивният съд споделя. Освен това има изложени подробни мотиви и за съдържанието на приложената декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН, като правилно е направени и извода за основателността на търсената с молбата за защита. ВТОС споделя становището на районния съдия и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тази връзка настоящия състав намира оплакванията в жалбата са неоснователни. ВТОС счита, че установената пред районния съд фактическа обстановка е съобразена с представените по делото доказателства, че последната не е променена и в производството пред настоящата инстанция. При проверка на решението не се установи районният съдия да е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон, напротив решението е мотивирано, правилно и законосъобразно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.11.2012 год. по гр.д. № ..../2012 г. на СвРС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |