Р Е Ш Е Н И Е
№ 4346 14.11.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
В открито заседание на
шестнадесети октомври 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 16413 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Съдът е сезиран
с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против Г.С.Г.,
ЕГН **********,***.
В исковата
молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла
на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. П.
Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. **********************************,
е имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач, доставило на ответника,
а търговецът, извършващ дялово разпределение на топлинна енергия „Техем
сървисис“ ЕООД разпределил за имота на ответника, топлинна енергия на стойност 167,80 лв., представляваща
стойността на топлинната енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2017 г.,
която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от
29,84 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
02.12.2015 г. – 05.06.2018 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси
горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр.
дело № 9423/2018 г. по описа на ПРС,
ХVІІ граждански състав, била издадена заповед
по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноските в размер на 75 лева /25 лева за ДТ и 50 лева
за юрисконсултско възнаграждение/. Длъжникът бил призован по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите
искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Претендира се законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението – 06.06.2018 г. до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
Своевременно е постъпил отговор на исковата
молба от назначения особен представител на ответника, като същият оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелството ответникът да
е потребител на услугата, стойността на която се претендира в настоящото
производство. Оспорва факта ответникът да е сключил договор с ищцовото
дружество. В случая е налице доставка на непоискана услуга, при която се
изисква съгласие от потребителя. Непоръчаната от потребителя доставка на
централно отопление не поражда за него задължение за плащане – чл.62, ал.2 от ЗЗД. Оспорва задълженията във фактурите, като твърди, че ответникът не живее в
този апартамент, не ползва енергия там и е прекъснал уредите, които снабдяват
апартамента. Оспорва разходите за дялово разпределение, тъй като ответникът не
е потребител и не ползва услугите на ищцовото дружество. Оспорва сумите за
енергия, отдадена от сградната инсталация и твърдяното от ищеца валидно
договорно правоотношение. Според ЗЕ доставката на централно отопление се
извършва винаги въз основа на договор. Твърди, че не е налице решение на общото
събрание за включване на сградата към топлофикационната мрежа. Съгласно §1,
т.41б от ДР на ЗЕ, дефиниращ понятието „потребител“, твърди, че ответникът не
притежава качеството клиент и не е пасивно легитимиран по така предявения иск.
Оспорва твърдението за доставка на топлоенергия в процесния апартамент. Оспорва
представения препис – извлечение от сметка, както и справка за доставка на
топлинна енергия по количество и стойност. Твърди, че в апартамента на
ответника не е налице годно съоръжение, на което да може да бъде поставен
индивидуален топломер. Твърди, че ответникът не е получил фактурите, описано в
представената справка, поради което не е изпаднал в забава и не дължи лихви за
такава. Оспорва да е извършена първоначална или последваща проверка на
измервателните уреди. Твърди, че не са спазени срокове за съответствие на
измервателните уреди, не притежават необходимите сертификати, протоколи за
проверки, маркировки. Неса спазени изискванията на Наредбата за топлоснабдяване
№ 16-334/ 06.07.2007 г., а именно чл.52 и чл.53 и сл. Моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот, поради което и
притежава качеството „потребител на топлинна енергия“. Ответникът оспорва това
обстоятелство. Съдът не възприема така наведеното от ответника възражение, тъй
като от представената декларация от ТД на НАП – Пловдив се установява, че в
процесния период ответникът е бил собственик на процесния имот, като е подал
декларация за придобиването му на ***** г.
Не се спори между страните, че за процесния период по партидата на
ответника са били начислени суми от: 167,80 лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2017 г., сумата от 29,84 лева -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. –
05.06.2018 г. По силата на заповед № **** от 22.06.2018 г. за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 9423 /2018г. по описа
на ПРС, ХVІІ гр. състав, било разпоредено длъжникът – ответник в настоящото производство, да
заплати на заявителя “ЕВН България Топлофикация”ЕАД – гр.Пловдив, посочените
суми, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г.,
както и 75лв. – разноски в заповедното производство. Длъжникът бил
призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на заявителя били дадени
указания от съда за предявяване на настоящите установителни искове.
От приетото като неоспорено от страните и обективно
изготвено заключение на в.л.В.Ш., изготвило съдебно – техническата експертиза,
се установява, че през процесния период абонатната станция, обслужваща
жилищната сграда, е работила, като е подавала топлинна енергия за отопление и
БГВ. Подадена е общо 442,752868 МВтч ТЕ за разпределение, от които са отчислени
технологични разходи в размер на 34,505668 МВтч за сметка на ищеца. В процесния
период в имота всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната
мрежа. Отопляемият обем на имота е 133 куб.м. През имота на ответника не
преминава щранг- лира. В имота отоплителните тела са отсъединени и на същите не
е начислявана ТЕ за отопление. През процесния период в имота няма монтирани
ИРУ. Няма монтиран водомер за топла вода, тази услуга несе ползва в процесния
имот и сума за нея несе начислява. За имота не са прилагани изискванията на
т.6.7 вр. с т.6.5 от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна
собственост, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за
процесния период, е общо 1,92265 МВтч, в т.ч. 1,92265 МВтч за отдадена от
сградна инсталация, 0 МВтч за отопление и 0 за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищеца,
което се установява чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от
„Техем сървисиз“ЕООД и ищцовото дружество за абоната. Начинът на разпределение
и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, прието по делото и
възприето от съда като обективно изготвено и неоспорено от страните, се
установява, че стойността на потребената от ищеца топлинна енергия за процесния
период, възлиза общо на 167,80лв., като за процесния период няма издавани кредитни
известия, а обезщетението за забава, изчислена върху всяка месечна сума за
периода 02.12.2015г. – 05.06.2018г.
възлиза на 29,84лв.
Съгласно разпоредбата на §1, т.41б от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката /ЗЕ/, "потребител на енергийни услуги" е краен
клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик. От представените
доказателства се установява, че в процесния период ответникът е титуляр на право на
собственост върху процесния недвижим
имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия /ТЕ/.
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Ето защо
, ответникът като
титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на
потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е
предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на топлоенергия не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и
доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата
на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на
облигационна връзка между страните. Ищецът е представил и Списък
на потребителите и разпределение на общата топлинна енергия за процесния вход,
от което се установява, че между страните е налице сключен договор № **********.
Към исковата молба ищецът е приложил Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация Пловдив“ ЕАД на потребители в град
Пловдив.
Начинът на разпределение и
начисляване на потребената от ответника топлинна енергия според в. л. по СТЕ е
бил извършван в съответствие с нормативните изисквания. В. л. е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител относно дяловото разпределение. Заключението
не е оспорено, няма основание да не се кредитира, доколкото експертът е
отговорил обективно и компетентно на поставените му задачи. Конкретният размер
на задълженията на абоната се установява от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, поради което съдът намира, че предявените искове са
основателни в претендираните размери и следва да бъдат уважени.
Определянето на размера
на месечното задължение за плащане на цената на потребената топлинна енергия,
независимо дали същата е за отопление, БГВ или сградна инсталация на всеки
потребител на топлинна енергия от сградата - етажна собственост, начинът на
разпределяне на топлинната енергия, респективно формирането на месечното
задължение, е регламентиран в Закона за
енергетиката и Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването - Методика за
дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 – дневен срок, след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от Общите условия, при
неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, потребителите на топлинна
енергия дължат на ищцовото дружество обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата.
В отговора на исковата молба е посочено, че
доставената топлинна енергия се явява непоискана, реално неползвана услуга, в
който смисъл ответницата се позовава на Закона за защита на потребителите и
Директива 2011/83/ЕС. Според Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по
тълк.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, за отношенията, възникващи при доставяне на
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата
на чл. 62 във връзка с параграф 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. Според разясненията по Тълкувателното решение при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки етажен собственик /той не би могъл да
получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация
или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно
отопление в сградата. Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради,
които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и на ЗЗП.
Реципрочно на уредбата, която допуска топлоснабдяване на сградите само по
искане на всички (първоначално, а понастоящем на 2/3 от етажните собственици и
титуляри на вещно право на ползване), така и преустановяването на доставката на
топлинна енергия, се решава от всички (първоначално, а понастоящем от 2/3 от
етажните собственици и титуляри на вещно право на ползване). Макар не в
преходно правило, действащото законодателство урежда заварените преди ЗЕЕЕ
(отм.) отношения в топлоенергетиката по същия начин, както прави това за ново
топлоснабдените сгради. Поради естеството на етажната собственост отказът от
топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр
на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли
сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се
взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на
вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо
дали е съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не
съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР
ЗЗП.
Съдът споделя възражението на ответника в насока, че измервателните уреди
в абонатната станция не са преминали метрологична проверка. При лежаща върху
ищеца доказателствена тежест да установи сочените факти, той не е ангажирал
доказателства монтираният топломер в абонатната станция да е преминал периодична последваща метрологична
проверка. Съгласно т.6 от Списък
за определяне на периодичността на последващи проверки на средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приет със Заповед № ****
на **** на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011
г., обн., ДВ, бр. бр. 85 от 1.11.2011 г., в сила от 1.11.2011 г., топломерите,
използвани в абонатни станции, подлежат на последваща проверка на две години.
При така
установените факти, съдът намира, че ищецът не е установил точно измерване на
количеството топлинна енергия от топломера в абонатната станция, тъй като не се
установява измерването на това количество да е извършено с метрологично годно
измервателно средство. Следователно, не се установява и че разпределеното на
ответника количество топлинна енергия съответства на реално потребеното такова.
Разпределението
на топлинната енергия в сграда - етажна собственост /каквато е тази, в която се
намира процесният апартамент/, се извършва по система за дялово разпределение,
съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ.
Общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ
и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата.
Предвид неустановяване обаче на
точното потребено количество топлинна енергия в процесния период и
разпределеното такова в процесния имот, то и исковата претенция се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Ищецът
претендира разноски, но предвид изхода на делото, такива не следва да му
бъдат присъдени.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
“ЕВН България Топлофикация”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. ”Христо Данов” №
37, против Г.С.Г., ЕГН **********,*** обективно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Г.С.Г., ЕГН **********, дължи на “ЕВН
България Топлофикация”ЕАД, ЕИК *********, сумата от 167,80лв., представляваща стойността на
топлинната енергия за периода 01.10.2015 г. – 30.09.2017 г., за обект на потребление, находящ се в гр. **********************************, сумата от
29,84 лева -
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2015 г. –
05.06.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.06.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, за които е издадена Заповед № **** от
22.06.2018 г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д.
№ 9423 /2018г. по описа на ПРС, ХVІІ гр. състав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване
на препис от него на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с
оригинала!
КЯ