РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. гр.Мадан, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20245430200105 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от а. Д. М. срещу Наказателно постановление № *
година на ВрИД Началник на РДНСК - Смолян при Дирекция национален
строителен контрол, с което на жалбоподателя на основание чл. 232. ал. 1, т. 2,
предл. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закон за
устройство на територията /ЗУТ/, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на член 9, ал. 2 от ЗУТ във връзка с
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ. В жалбата са изложени съображения против обжалвания
акт. Твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила, необосновано и недоказано.Сочи, че правните норми,
послужили като основание за образуване на административно-наказателното
производство - чл. 9, ал. 2 вр. ал.1 от ЗУТ са неприложими към конкретния
имот. Твърди, че нарушението е формулирано абстрактно, без да е указано
каква промяна на територията и на поземления имот трябва да се извърши и
защо разрешената за строителство многофункционална сграда не се вписва в
понятието „имота е застроен със сгради за жилищно строителство“. Твърди, че
не са съобразени разпоредбите на чл. 140, ал. 3 ЗУТ и чл. 58 ЗУТ, приложими
за имота и издаденото строително разрешение. В съдебно заседание
жалбоподателката, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли за отмяна
на обжалваното НП.
Въззиваемата страна ВрИД Началник на РДНСК – Смолян, чрез
пълномощника си намира, че жалбата е неоснователна и моли съда същата да
бъде оставена без уважение и НП да бъде потвърдено по изложените в хода на
1
съдебните прения съображения, както и в депозирани писмени бележки. Сочи,
че процесният недвижим имот е включен в границите на населеното място,
което автоматично изключва прилагането на чл. 58 от ЗУТ. Сочи, че след като
конкретния имот е включен в ЗРП на с. Средногорци и не е посочено
конкретно застроявание и предназначението на имота, е валидно условието на
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ – предназначението на имота съотвества на фактическото
ползване – за жилищни сгради. За процесния имот било задължително
издаването и одобряването на ПУП, с което съответният имот да придобие
както конкретно застрояване, така и предназначение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.12.2023 г. жалбоподателката Е. Д. М. в качеството си на гл.
архитект при О.М. е издала Разрешение за строеж № * на Б. да изгради
"Многофункционална сграда“ в ПИ *, село С., с въведено етапно изпълнение
на строежа, както следва: Първи етап - „Автосалон“ на кота +/- 0.00 м., Втори
етап - „Заведение за хранене“ на кота - 0.40 м.
Във връзка с извършване на служебна проверка на осн. чл. 156, ал. 1 от
ЗУТ по отношение на издадения от жалбоподателката административен акт –
Разрешение за строеж № * на Б. на 18.12.2023 г. е съставен констативен
протокол от св. и. П. – гл. инспектор в РДНСК Смолян, съгласно който в хода
на проверката се установило, че разрешението за строеж е издадено в
нарушение на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. – не е съгласуван проекта с ЕР ЮГ АД във връзка с чл. 144, ал. 1,
т. 3 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ. Впоследствие ВрИД Началника на РДНСК Смолян
е издал Заповед № ДК-11-СМ-03/28.12.2023г. с която е приел, че процесното
разрешение за строеж № * е издадено в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. В
заповедта е посочено че, съгласно издадената виза за проектиране се
предвижда изграждане на многофункционална сграда с височина до 10 м. в
имот 614 с показатели за предимно производствена зона, но видно от
извадката от плана имота е застроен със сгради за жилищно строителство.
Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имота е за
жилищно строителство,т .е. щяло да се осъществи строителство в поземлен
имот с предназначение различно от това, което се предвижда с визата. Приема
се, че за да се разреши строителството на обект: „Многофункционална сграда“
е следвало да се осъществи промяна предназначението на ПИ * по плана на с.
С., съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗУТ – въз основа на влязъл в сила ПУП. Приема се,
че съгласно Заповед № РД-66/07.02.2011 г. и приложената скица към нея се
утвърждава частичен кадастър в кадастрален и регулационен план на с. С. за
имот с пл. № *, с който се попълва кадастралния и регулационния план, но не
се одобрява ПУП с цел застрояване на имота. Констатирано е и нарушение на
чл. 13, ал. 1 от Наредба 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическата енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи във връзка с чл. 144, ал. 1, т. 3 и чл.
148, ал. 4 от ЗУТ при одобряване и съгласуване на проекта. Със Заповед №
ДК-11-СМ-03/28.12.2023 г. на ВрИД Началник на РДНСК Смолян е отменено
издаденото от жалбоподателката Разрешение за строеж № *.
2
С покана с изх. № РС-МД-664-00-045/28.02.2024 г. на РДНСК Смолян,
връчена на 05.03.2024 г., а. М. била поканена да се яви на 11.03.2024 г. за
съставяне на АУАН.
На * г. е съставен АУАН №* от и. Т. П. – гл. инспектор в РДНСК Смолян
срещу жалбоподателката, в присъствието на свидетеля Р. К. С., за това, че на *
в гр. М., като главен архитект на О.М. е разрешила с разрешение за строеж *
застрояване в Пи * на строеж: „Многофункционална сграда“ в ПИ *, село С.,
при етапно изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - Автосалон на
кота 0+00м.; Втори етап - „Заведение за хранене“ на кота -0.40м. “ без
подробен устройствен план за промяна предназначението на горепосочения
имот в нарушение на чл. 9, ал. 2, от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Нарушението е квалифицирано по чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗУТ. АУАН е
съставен в отсъствието на жалбоподателката, което удостоверено с подписа на
В. П. Б., служител в РДНСК Смолян. Препис от АУАН е връчен на
жалбоподателката на 04.04.2024г., която е депозирала възражение срещу
АУАН на 12.04.2024 г., с което посочва по отношение на процесното
разрешение за строеж са неприложими изискванията на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ.
Въз основа на съставения АУАН е издадено НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № * от инж. Х. С. Х. на длъжност ВрИД Началник на
РДНСК Смолян, с което на жалбоподателката е наложена глоба в размер на
1000 лева за нарушение по чл.232, ал.1, т.2 пр. 3 от ЗУТ за издаване на
строителни книжа в нарушение на ЗУТ. В НП е посочено, че а. Д. М. в
качеството си на длъжностно лице - главен архитект на о.М. е издала
Разрешение за строеж №* за застрояване в Пи * на строеж:
„Многофункционална сграда“ в ПИ 614, село С.. Въвеждам етапно
изпълнение на строежа, както следва: Първи етап - Автосалон на кота 0+00м.;
Втори етап - „Заведение за хранене“ на кота -0.40м.“ без подробен
устройствен план за промяна предназначението на горепосочения имот в
нарушение на чл. 9, ал. 2 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).
Строежът, съгласно одобрените проекти към разрешение за строеж №*,
представлявал многофункционална сграда с височина до 10м. в имот 614 с
показатели за предимно производствена зона (според издадената виза), което
било в несъответствие на фактическото използване на имота видно от скица
към заповед №РД-66/07.02.2011година на Кмета на о.М. показваща, че имота е
застроен със сгради за жилищно строителство, което ако се приложи
правилото на чл.9, ал.1 от ЗУТ, може да се заключи, че предназначението на
имота е за жилищно строителство, Със заповед №РД-66/07.02.2011година и
приложена скица към нея се утвърждава частичен кадастър в кадастрален и
регулационен план на с. С. за имот с пл.№*, с който се попълва кадастралния и
регулационния план, но не се одобрява ПУП е цел застрояване и даване
конкретно предназначение на имота. За да се разреши строителството на
обект: „Многофункционална сграда“ е следвало да се осъществи промяна
предназначението на ПИ *по плана на с. С., о.М. със ПУП, съгласно
изискването на чл.9, ал.2 от ЗУТ, който гласи, че „промяната на
предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се
извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при
3
условията и по реда на този закон“. Нарушението било констатирано на
18.12.2023 година в Общинска администрация М. при извършена проверка по
реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ на издадено разрешение за строеж № * издадено
от Главен архитект на о.М.. Проверката е извършена от и. П. - главен
инспектор в РДНСК Смолян, като резултатите били отразени в констативен
протокол № *. Нарушението било извършено на * в Общинска администрация
М. с издаването на разрешение за строеж №* за строеж: „Многофункционална
сграда“ в ПИ * село С.. Въвеждам етапно изпълнение на строежа, както
следва: Първи етап - Автосалон на кота 0+00м.; Втори етап - „Заведение за
хранене“ на кота -0.40м.“. Наказващият орган е счел за неоснователни
възраженията на жалбоподателката против съставения АУАН № *, като е
приел нарушението за безспорно установено, поради което на осн. чл.232,
ал.1, т.2 пр.З от ЗУТ във връзка с чл. 239, ал.1, т.2, чл. 222, ал. 1, т.15 от ЗУТ и
предоставените му правомощия със заповед №РД-13- 298/27.09.2023годинана
и заповед №РД-15-504/01.12.2023година на Началника на ДНСК гр. София е
наложил на жалбоподателката административно наказание глоба в размер на
1000 лева за констатираното нарушение. НП е връчено на жалбоподателката
на 14.05.2024 г., като жалбата е депозирана пред РДНСК Смолян на 29.05.2024
г.( изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо 28.05.2024 г.) – в
законоустановения 14-днвенен срок от чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни
и безпротиворечиви и предвид липсата на спор между страните относно
релевантните за спора фактическите обстоятелства не се налага подробното
им обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа
страна, като наказващият орган е посочил подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които са извършени), като от съдържанието му става ясно,
че жалбоподателката е била санкционирана, за това, че издала строителни
книжа – Разрешение за строеж №* за строеж: „Многофункционална сграда“ в
ПИ *, село С. в нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ. Констатираното нарушение е
4
доведено до знанието до жалбоподателката, която депозирала възражение
против съставения АУАН, в което е изложила доводи, че разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от ЗУТ не намира приложение по отношение на процесното разрешение
за строеж. Възпроизвеждането от страна на жалбоподателката на основните
елементи на нарушението в постъпилото възражение против АУАН води до
несъмнен извод, че същата е била наясно за какво точно нарушение е
ангажирана административно-наказателната й отговорност. Не се споделят и
доводите за допуснато нарушение, с оглед твърденията, че към момента на
издаване на НП е било прекратено трудовото правоотношение на
жалбоподателката с о.М. и същата не е имала качеството на гл. архитект в
о.М.. В случая релевантен е моментът на извършване на нарушението -
11.12.2023 г., към който жалбоподателката е заемала посочената длъжност. По
тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.
Основният спорен между страните въпрос е по приложението на
материалния закон - чл. 9, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която разпоредба промяната
на предназначението на територии и на поземлени имоти с цел застрояване се
извършва въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план при
условията и по реда на този закон.
Съгласно чл. 7 ал. 1 от ЗУТ териториите в страната са седем категории:
урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване,
заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 от ЗУТ
законодателят е регламентирал конкретното предназначение, което
поземлените имоти в отделните категории територии могат да имат.
Следователно всеки един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл.
7 ал. 2 от ЗУТ, в една от установените седем категории територии и има поне
едно от предвидените в чл. 8 от ЗУТ конкретни предназначения.
Конкретното предназначение по чл.8, т.1 от ЗУТ се установява с
подробен устройствен план по чл.103, ал.1, т.2, вр. ал.3, чл.108, ал.1 и чл.112,
ал.1 от ЗУТ.
Общият устройствен план определя само характера на територията, на
която се намира процесния имот - урбанизирана, но той не установява, а и не
би могъл с оглед разпоредбата на чл. 106 от ЗУТ, да установи конкретно
предназначение на тези имоти. За процесния недвижим имот липсва приет
подробен устройствен план (ПУП), поради което имотът не е урегулиран по
арг. от пар. 5, т. 11 ДР на ЗУТ, като не е определено и конкретно
предназначение на имота.
Съгласно чл. 9 ал.1 от ЗУТ, в територии без устройствени планове
предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се
определя от фактическото им ползване, освен ако използването противоречи
на закон. Според следващата ал.2 на с.р., промяната на предназначението на
територии и на поземлени имоти с цел застрояване се извършва въз основа на
влязъл в сила подробен устройствен план и по реда на този закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗУТ обаче в неурегулирани малки
населени места и в части от тях застрояване се допуска въз основа на скица-
5
копие от кадастрална карта (кадастрален план) или ситуационна скица,
съставена от проектанта, които трябва да съдържат и данни за наличните
сгради и съоръжения в съседните имоти, както и необходимите коти. Според
пар. 5, т. 7 от ДР на ЗУТ "Малки населени места" по чл. 58 са селата, както и
градовете с население до 30 000 жители. Съгласно пар. 5, т. 3 от ДР на ЗУТ
"Неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са
урегулирани с подробен устройствен план. Процесният имот попада в
границите на с. С., което е малко населено място по смисъла на ЗУТ и за което
не е приет ПУП, поради което по арг. от пар. 5, т. 3 от ДР на ЗУТ представлява
неурегулирано населено място. Ето защо в процесния казус според
настоящия съдебен състав намира приложение именно посочената специална
разпоредба на чл. 58 от ЗУТ, според която е допустимо строителство и в
неурегулирани имоти без одобрен ПУП, при спазване на предвидените в
закона предпоставки, които са спазени и в конкретния случай. По делото е
представено заверено копие от графична част към Заповед № РД 66/07.02.2011
г. (л. 21 АНД 42/2024 г . по описа на РС Мадан), с която е одобрен проект за
частичен кадастър, както и скица-виза за проектиране от 27.03.2020 г. (л. 50
АНД 42/2024 г . по описа на РС Мадан) за процесния недвижим имот в
изпълнение на изискванията на чл. 58 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. В случая не е
налице промяна на основното предназначение на имота по чл. 7, ал. 1 от ЗУТ,
а по отношение на конкретното предназначение на имота, то дори да се
приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТ липсват категорични
доказателства по какъв начин фактически се е ползвал имота към датата на
издаване на строителното разрешение през 2023 г., който в случая е и
релевантния момент за приложението на чл. 9, ал. 1 от ЗУТ и дали с
издаденото разрешение за строеж това конкретно предназначение по чл. 8, т. 1
от ЗУТ е променено от един вид в друг. Доколкото в процесния случай не се
установява изготвянето и приемането на ПУП да е необходимо за
законосъобразността на издаденото от жалбоподателката строително
разрешение, не е налице соченото нарушение по на чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. 3-то
от ЗУТ, което обуславя и материалната незаконосъобразност на обжалваното
НП. Ето защо жалбата е основателна и обжалваното НП следва да се отмени.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото,
вкл. и при първото му разглеждане. По настоящото дело жалбоподателят е
направил разноски в размер на 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, видно от представения на л. 19 от делото ДПЗС. Направените
разноски при първото разглеждане на делото пред РС Мадан възлизат на 500
лева – адвокатско възнаграждение /л. 6 по АНД 42/2024 г. на РС Мадан/, а
пред Административен съд Смолян на 600 лева за адвокатско възнаграждение
/л. 19 КАНД № 352/2024 на Административен съд Смолян/, които суми
следва да бъде възложени в тежест на РДНСК - Смолян. Ето защо съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № * на ВрИД Началник на
Регионална дирекция за национален строителен контрол гр. Смолян инж. Х.
С. Х., с което на а. Д. М., ЕГН ********** на основание чл. 232. ал. 1, т. 2,
предл. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от Закон за
устройство на територията /ЗУТ/, е наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол гр.
Смолян да заплати на Е. Д. М., ЕГН ********** сумата от 500 лева
(петстотин лева) адвокатско възнаграждение по АНД № 105/2024 г. по описа
на РС Мадан, сумата от 500 лева (петстотин лева) –адвокатско
възнаграждение по АНД № 42/2024 г. на РС Мадан и сумата от 600 лева
(шестстотин лева) - адвокатско възнаграждение по КАНД № 352/2024 по
описа на Административен съд Смолян.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Смолян в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
7