№ 1226
гр. София, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000601414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на СГС – НО, 5 състав от 30.11.2022 г., постановено по ЧНД №
4788/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения Л. М. П., с
установена по делото самоличност и с ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода /наложено
му по НОХД № 284/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград/.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат Х. Г. К.в от САК,
упълномощен защитник на осъдения Л. М. П., в която се релевират оплаквания за
необоснованост и неправилност на атакувания съдебен акт.
В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд неправилно е анализирал представените
доказателства за поправянето на осъдения. Твърди се, че по делото са били представени
множество доказателства, че у осъдения П. е настъпил траен и необратим процес на
превъзпитание и поправяне, че той стриктно спазва режимните изисквания и установените
правила и че не е наказван.
Сочи се, че към днешна дата осъденият е изтърпял повече от една втора от наложеното му
наказание. Прави се оплакване, че при изчислението на изтърпяното наказание не е взето
предвид постановление на Софийска апелативна прокуратура, която отменя постановление
на Окръжна прокуратура – Благоевград и указва да се приспадне времето на задържане от
25.10.2011 г. до 23.12.2011 г. , т.е. още близо два месеца. Твърди се, че не е взет предвид и 3
месечния срок, в който Л. П. е осъществявал допълнителна трудова дейност в Софийски
централен затвор по указания на началника на затвора.
Излагат се и доводи, че по време на изтърпяването на наложеното наказание са преодолени
в значителна степен негативните черти в нагласите на личността на Л. П.. В тази връзка се
1
изтъква, че лишеният от свобода е успял да изгради и затвърди устойчиви положителни
нагласи в поведението си; че приема отговорността за собственото си криминално
поведение; осъзнава факторите, допринесли за извършване на правонарушението; признава
и съжалява за вредата, която е причинил на обществото; както и че е ясно заявена
мотивацията за промяна в поведението му. Развиват се и аргументи, че поведението на
лишения от свобода П. на територията на затвора *** е съобразно изискванията; че той
полага необходимите усилия и мотивация за постигане на положителни резултати; че в
отношението си към извършеното правонарушение признава вината за извършеното деяние
и осъзнава факторите, допринесли за него; че осъзнава и вредите, които е нанесъл; че
изразява съжаление; както и че проявява готовност да бъде отново част от обществото.
Като нелогично се определя изложеното от началника на затвора, че се налага работа с
осъдения в актуална проблемна зона, но че не е посочена конкретика. Заявява се, че в
приложената по делото експертна оценка категорично е отбелязано, че е налична мотивация
за изграждане на законосъобразен начин на живот и старание към безпроблемни
взаимоотношения.
Твърди се, че градският съд неправилно не е отчел обективно цялостното изложение в
експертната оценка, включително положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, както и доброто поведение. Възразява се, че не се били взети
предвид препоръките в полза на осъдения и всичките други източници на информация за
поведението му по време на изтърпяване на наказанието.
Предвид така изложените съображения подалият жалбата защитник счита, че са налице
законовите изисквания да се постанови условно предсрочно освобождаване на осъдения П..
Счита, че са изпълнени целите на наказанието по чл. 36 от НК. В тази връзка заявява
становище, че лишеният от свобода е напълно ресоциализаран и изразява категорична
готовност да живее по законовите правила и морални норми на обществото. Моли да бъде
отменено атакуваното определение на СГС и да бъде постановено определение за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода по отношение на осъдения Л. П., като му бъде определен изпитателен срок в размер
на неизтърпяната част от наложеното му наказание.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По отношение на осъдения Л. М. П. е приведено в изпълнение и в момента той
изтърпява наложеното му с присъда по НОХД № 284/2018 г. по описа на Окръжен съд –
Благоевград наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца за извършено
престъпление по чл. 354а ал.1 пр.5 от НК.
За изтърпяването на това наказание осъденият Л. М. П. първоначално е постъпил в затвора –
*** на 21.12.2021 г., като фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му
наказание е считано от датата 20.12.2021 г.
На основание заповед № Л-159/17.01.2022 г. на зам. главния директор на ГД „ИН“ считано
2
от 24.01.2022 г. л.св. П. е бил настанен в затвора *** - ЗООТ „***“ за доизтърпяване на
горното наказание по адресна регистрация. Впоследствие във връзка с реализиране на
трудова дейност в ГУ на ДПФЗД е преместен на територията на затвора ***.
Съгласно представената справка от администрацията на затвора *** към датата 30.11.2022 г.
л.св. Л. М. П. е изтърпял фактически 1 година, 04 месеца и 28 дни, от работа 03 месеца и 12
дни или общо е изтърпял 1 година, 8 месеца и 10 дни. Съгласно така представената справка
неизтърпяната част от наказанието е в размер на 09 месеца и 20 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното
наказание. Към момента осъденият П. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието
лишаване от свобода, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив,
поради което формалната предпоставка на практика е изпълнена. С оглед на това в случая
ирелевантни и без значение за наличието на тази формална предпоставка се явяват
оплакванията в жалбата, че при изчислението на изтърпяното наказание не е взето предвид
постановлението на САП, с което е отменено постановление на ОП – Благоевград и е
указано да се приспадне времето на задържане на осъдения от 25.10.2011 г. до 23.12.2011 г.,
както и че не е взет предвид 3 месечния срок, в който Л. П. е осъществявал допълнителна
трудова дейност в Софийски централен затвор по указания на началника на затвора.
Същевременно първият съд е счел обаче, че не е изпълнена другата законоустановена
предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за
поправянето си. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства и на
установените от тях обстоятелства градският съд е приел, че положителните тенденции,
постигнати в контролирана среда, не са достатъчни за формиране на решаващ извод за
наличие на трайна положителна промяна в осъдения; че не е реализирано в пълен обем
съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения П.; че все още не са
постигнати изцяло целите на наказанието и че поради това при него не е завършил процеса
на поправяне и превъзпитание. Чрез тези формулировки относно преценката си за
наличието на доказателства за поправянето на осъдения първостепенният съд на практика е
приел, че към момента Л. П. все още не е дал достатъчно доказателства в тази насока /за
поправянето си/.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на
законоустановената предпоставка осъденият да „е дал доказателства за своето поправяне“
/чл. 70 ал.1 от НК/. Този извод е подробно аргументиран от градския съд и по съществото си
е правилен, тъй като се основава на съвкупната преценка на всички приложени по делото
доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните
по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка
3
все още не е изпълнена. Тук за процесуална издържаност следва да се отбележи, че в това
производство становището на началника на затвора не се явява доказателство, респ.
доказателствено средство, тъй като изхожда от страна по делото. С оглед на това същото не
следва да бъде преценявано като източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от
НПК и следва да бъде изключено от подлежащите на преценка документи, поради което
неправилно градският съд е обосновавал изводите си въз основа и на него.
Изследването на цялостното поведение на осъдения Л. П. по време на престоя му в
затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента
същият все още не е дал достатъчно убедителни, безспорни и категорични доказателства за
поправянето си. В този смисъл по делото не са налице данни за трайна, необратима и
устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на
живот, доколкото видно от експертната оценка на актуалното му психично състояние той
продължава да има по-скоро позитивна нагласа към криминалното поведение и
правонарушенията. В поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените
очаквания, и все още не е постигнато в необходимата степен преосмисляне на човешките
ценности и приоритети, доколкото от същата експертна оценка е видно, че той категорично
отрича вината си за извършеното правонарушение; счита, че е осъден неправомерно; не се
задълбочава върху самото деяние, а върху това, че не е имало достатъчно доказателства по
делото за уличаването му в престъпление. Корекционният процес по отношение на него
следва да продължи в насока коренна промяна на нагласите и поведението му, а именно –
към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на
поведение, доколкото от цитираната експертна оценка се установява, че предвид проявата
на колебливост в осъзнаването на собствените му грешки и категоричният му отказ за
приемане на вина за извършване на криминалното деяние все още не може да се изключи
рискът от повтаряне на правонарушението и да се говори за успешно завършен при него
корекционен процес. Всичко това предполага да бъде продължено изтърпяването на
наказанието.
Поправянето е фактически процес на трайна промяна на поведението на осъдения като
негова реакция към наказанието и изтърпяването му, при който /процес/ съществуващите
нагласи, определящи избор на престъпно поведение, постепенно отпадат и се заместват от
нагласи за правомерно и законосъобразено поведение.
А поправянето /като резултат/ е настъпилата положителна промяна в поведението /в
динамичния стереотип/ на осъдения вследствие на корекционното въздействие и на целия
корекционно-възпитателен процес и е свързано с преосмисляне на извършеното
престъпление и засяга интелектуалната и волевата сфера на лишения от свобода, в които се
формира наказателноправната вина. И тъй като корекционното въздействие и
поправителният процес протичат във времевите граници на наказателноизпълнителното
правоотношение, това означава, че преценката дали поправителният процес е успешен и
завършен и какъв е резултатът от поправителното въздействие следва да бъде направена въз
основа на изследване на цялостното поведение на осъдения по време на целия срок на
4
изтърпяване на наказанието. Това принципно положение е и нормативно заложено, като се
извежда от разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК. Тълкуването на същата недвусмислено
сочи, че във всички случаи при извършването на преценка за наличието на основания за
постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва
цялостното поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не само
отделни негови аспекти.
Съобразно това предписание на закона в настоящото производство съдът е длъжен да
анализира всички налични доказателства относно поведението, нагласите и стратегиите на
осъдения в целия период от време на изтърпяване на наказанието. Като това е необходимо с
оглед извършване на преценката за качествените измерения на корекционните резултати –
относно тяхната устойчивост и необратимост. Устойчивостта предполага задържане на
корекционните постижения, което означава, че за да бъдат резултатите устойчиви,
положителните поведенчески прояви на осъдения следва да са последователни и стабилни.
От това логично следва, че преценката за наличието на този качествен признак няма как да
бъде извършена ако се анализират единствено констатациите от последния доклад по чл. 155
от ЗИНЗС. По тази причина в съответствие с изискването на закона следва да бъдат
обсъдени и анализирани не само последния актуален доклад на ИСДВР, а и всички налични
документи, включително и тези в затворническото досие.
Така, в актуалния доклад за л.св. Л. П. е отразено, че въпреки констатираните известни
положителни обстоятелства около поведението му и положителните тенденции в развитието
му /като участието му в трудовия процес и еднократното му награждаване с удължено
свиждане/, които коректно са били отчетени от първия съд, все още липсват достатъчно
неопровержими доказателства за необратимост на поправителния процес, което би
позволило бъдеща безпроблемна ресоциализация в обществото. В тази връзка правилно е
била съобразена от градския съд оценката в текущия доклад, в който освен безспорните
положителни тенденции и нагласи в поведението му са отразени и констатации, че при него
все още е налице проблемна зона; че рискът от рецидив и вреди не е коригиран от
първоначално констатираните нива и че не е ползвал поощрения извън територията на
затвора, за да бъде проследено поведението му в обществото.
В случая лишена от основание е тезата /впрочем застъпена и в определението на СГС/, че за
нуждите на настоящото производство л.св. П. следва да се третира като ненаказан по
смисъла на закона. В тази връзка въззивният съд счита, че в настоящото производство
следва да бъдат отчитани всички наложени наказания на осъдения /а видно от
затворническото досие същият до момента е наказван два пъти – със заповед от 15.07.2022 г.
за извършено нарушение на 28.06.2022 г. и със заповед от 26.07.2022 г. за извършено
нарушение на 02.07.2022 г./ независимо от това дали са заличени по реда на ЗИНЗС, тъй
като те имат пряко отношение както към протичането и осъществяването на корекционния
процес, който е фактически процес, продължаващ по време на изтърпяване на наказанието,
така и към резултатите от него. Заличаването на дисциплинарните наказания има отношение
само към изпълнението на наказанието лишаване от свобода и не засяга оценката на
5
поправянето. В този смисъл е и застъпеното становище от доц. д-р И. П. в
„Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност….“, издателство
„Сиела Норма“ АД, София, 2021 г., стр. 612.
Предвид гореизложеното напълно правилна се явява преценката на градския съд, че по
отношение на П. е необходимо да продължат поправително-възпитателните мероприятия и
корекционни въздействия, за да може осъденият да осъзнае напълно факторите, довели до
постъпването му в затвора, и за да бъде преодолян риска от рецидив, като същият бъде
доведен до такава минимална степен, в която осъденият Л. П. да не застрашава обществото
с ново престъпно посегателство. В случая в последния доклад за осъдения се сочи, че
първоначално определеният нисък риск от рецидив /35 точки/ не е коригиран, което налага
извода, че макар и да е снижена вероятността от ново престъпление, то тя не я елиминирана
до такава степен, че да се удовлетвори стандартът за преодоляването на риска от рецидив, а
именно – вероятността осъденият да извърши престъпление на свобода да не надхвърля тази
за всеки един неосъждан гражданин.
Постигнатите до момента частични позитивни промени в личността, поведението и
нагласите на лишения от свобода П. следва да продължат да бъдат направлявани,
затвърждавани и надграждани в контролираната среда на пенитенциарното заведение. Т.е.,
работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи в насока пълното
осъзнаване на извършеното от него правонарушение; постигане на пълно преосмисляне на
човешките ценности и приоритети; и за изграждането на устойчива и трайна мотивация за
коренна промяна на начина му на живот с цел постигане и утвърждаване на социално-
приемливи модели на поведение.
Съобразно изложеното дотук се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част от
визираните предпоставки в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения Л. П.
корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на специалната превенция, свързани с промяна на
нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода.
Запазването у молителя на средни стойности на риска от вреди за обществото несъмнено
означава, че все още не е постигната съществена положителна промяна у него, изразяваща
се във формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен
начин на живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. А от своя страна
липсата на трайни и необратими положителни промени в личността и поведението на л.св.
П. категорично не може да обоснове извод за наличието на достатъчно доказателства за
поправянето му.
В случая независимо от факта, че Л. П. е имал дължимото отношение към затворническата
администрация, че е изразявал положително отношение към плана на присъдата и желание
за безпроблемно изтърпяване на наказанието, както и че е бил ангажиран с трудова дейност,
не се установява той да е преосмислил своето минало противоправно поведение, да е заявил
готовност и да е демонстрирал сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно
6
поведение в условия на свобода. Т.е., това, че е имал добро, дължимо и законосъобразно
поведение спрямо персонала и служителите, което е нормалното и задължителното
съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които следва да се
спазват в същото, априори не означава, че в личността и в поведението на л. св. П. са
настъпили положителни промени в такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и
категоричен извод за завършеност на процеса на поправяне при него, а с оглед на това да
обосноват и извод, че по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във
връзка с изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.
В обобщение апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че престоят в
пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо личността на
осъдения и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да изпълва законовите
изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то на практика сами по
себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че поправителният и коригиращ
процес по отношение на осъдения е дал необходимите корекционни резултати и е довел до
коренна промяна на визията му за водене на законосъобразен начин на живот и че с оглед на
това е достатъчен за постигането на целите на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно цялостното поведение на
осъдения в местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното
наказание въззивният съд намира за правилен и обоснован решаващият извод на
първостепенния съд, че към момента лишеният от свобода Л. П. не е доказал положителна
промяна в поведението си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето
си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме наличието и на другата предпоставка на
чл. 70 от НК за постановяване на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване
на неизтърпяната част на процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да счете, че атакуваното
определение, с което е оставена без уважение молбата на Л. М. П. за условно предсрочно
освобождаване, е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на СГС – НО, 5 състав от 30.11.2022 г.,
постановено по ЧНД № 4788/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Л. М. П. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода /наложено му по НОХД №
284/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград/.
Определението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8