РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Ботевград, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря Н. В. Ч.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело №
20251810200014 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59- 63 от ЗАНН.
Предмет на обжалване е Електронен фиш № **********, издаден от
МРРБ, Агенция "П. и.", с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на М. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Т., жк „Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, е наложена "глоба" в размер на
300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр.
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се моли съда да отмени електронния фиш като
незаконосъобразен, тъй като била изтекла давността за налагане на наказание.
Въззиваемата страна, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на
електронния фиш.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК,
приема за установено следното:
На 20.01.2021 г. в 12,02 часа с устройство № 10052, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, монтирано на път А-2, км *, с посока Намаляващ
километър, е бил заснет лек автомобил "*" с рег. № *. Електронната система
за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила,
тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по
1
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно
средство.
Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание
чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и 3 ЗДвП на М. Д. М., ЕГН: **********, с
адрес гр. Т., жк „Л.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, е наложена глоба в размер на 300
лева за това, че за лек автомобил "*" с рег. № *, е нямало заплатена пътна
такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, което представлява нарушение на
чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДвП.
От становище от отдел "Управление на информационна система и
инфраструктура", Национално тол управление, се установява, че за л. а. "*" с
рег. № *, към дата 20.01.2021 г., 12,02 часа, не е била заплатена дължимата
пътна такса по чл. 10, ал. 1 ЗП. Нарушението е било заснето от рамка № 10052,
сегмент № **********.
С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Електронният фиш е издаден от териториално и материално компетентен
орган съобразно чл. 189е, ал. 1 ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за пътищата
/ДВ, бр. 105/2018 г. / е предвиден нов начин на заплащане на такси за
преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение на
пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса до
или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10, ал. 7 от
Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни средства,
които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници;
моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са
предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена
проходимост. В ал. 9 на чл. 10а от Закона за пътищата е посочено, че когато
пътно превозно средство, за което се дължи винетна такса се движи с
прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство,
независимо от броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената
пътна мрежа от пътното превозно средство с прикаченото ремарке, когато
общата допустима техническа маса на състава надвишава 3,5 тона.
Съгласно чл. 139, ал. 5 ЗДвП движението на пътни превозни средства по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а в чл. 139,
ал. 6 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
2
средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно
общата дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
административното нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП е необходимо да бъде
установено, че съответното лице /водач, собственик, ползвател и пр. /
съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки това, съзнавайки
това обстоятелство, автомобилът се е движел по път в обхвата на платената
пътна мрежа. След като нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП е формално и не
предвижда настъпването на общественоопасни последици, то
непредпазливостта като форма на вина е изключена.
В случая, от обективна страна бе установено, че не е била заплатена
винетна такса за превозно средство с рег. № *.
Незнанието, че винетната такса не е заплатена, не изключва отговорността
и не може да бъде квалифицирана като извинителна грешка по смисъла на чл.
14, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) като изключващо вината обстоятелство,
тъй като нарушителят е могъл и е бил длъжен да знае дали управляваното от
него превозно средство има активна електронна винетка или не. На сайта на
BGTOLL. BG е осигурена възможност на потребителите, ако желаят,
абсолютно безплатно да извършват проверка дали за даден регистрационен
номер има заплатена валидна винетна такса и какъв е нейният период на
валидност. В този смисъл, ако жалбоподателят е имал желание, то той е можел
да се възползва от тази възможност, съответно да предприеме действия по
заплащане на дължимата винетна такса.
Съдът преценява че дори да се приеме, че административното нарушение
е извършено при условията на непредпазливост, съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
"непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи", което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказващият орган (АНО), когато е извършено при
условията на непредпазливост.
Съдът преценява, че в конкретния казус, не са налице материалноправните
3
предпоставки за прилагането на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН, а деянието не
може да бъде квалифицирано като "маловажно".
Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.
93, т. 9 от НК, която разпоредба, съгласно чл. 11 ЗАНН се прилага
субсидиарно в административно наказателното производство. Според чл. 93, т.
9 от ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. В настоящия случай извършеното деяние не е маловажен
случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката
и ремонта на републиканската пътна мрежа. В случая не би могло да се говори
за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото
нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е формално, на просто извършване и за
довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен
съставомерен резултат. Самото деяние не разкрива и други смекчаващи
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
По възражението на жалбоподателя за изтекла погасителна давност:
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се
развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен
период от време, тъй като с изтичането на предвидения такъв
административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона
възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите,
които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй
като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до изключващо
отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно указаното в
чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните разпоредби на НК. В
този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната за прилагане съдебна
практика, каквато представлява Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на IIра
колегия на ВАС.
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно
преследване на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК
дефинира случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него
определя продължителността на абсолютната давност, която (независимо от
спирането или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок,
който надвишава с 1/2 този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма
въвежда различни по продължителност периоди от време с оглед вида и
размера на наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по
отношение на наказуемите с "Глоба" такива се явяват в рамките на "Три
години", съгласно указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
4
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от
началния момент на давността (която е започнала да тече от извършване на
нарушението – 21.01.2021 г.) до датата за образуване на производството въз
основа на подадената от лицето жалба – 29.11.2024 г., е изтекъл период от
време, по-малък от предвидения максимален срок ("Четири години и шест
месеца") за наказателното преследване на извършеното нарушение, през който
електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е
отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е
съобразил изложеното и е санкционирал жалбоподателя, административно
наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т. ч. и по отношение на
конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно като
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП, която се явява
правилно определена.
По наказанието:
Санкцията е определена в съответствие с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, според
който водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса
по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер
300,00/триста/ лева. Следователно санкцията е предвидена във фиксиран
размер, поради което независимо от липсата на данни за други нарушения на
ЗДвП съдът не разполага с правомощия да определи различен размер на
глобата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № *, издаден от МРРБ, Агенция "П. и.", с който на
основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 3 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/ на М. Д. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Т., жк „Л.“ № *, вх.
*, ет. *, ап. *, е наложена "глоба" в размер на 300,00 (триста) лева, за
извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
като законосъобразен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
5