№ 205
гр. Смолян, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500285 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №150/29.04.2025г по гр.д. №1472/2024г
Смолянският районен съд е осъдил Регионална дирекция „Гранична полиция
„Смолян да заплати на К. Т. Павлов сумата 1 589,08 лв.,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода 01.10.2022г.-30.11.2024г., получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 230,52 лв. ,представляваща мораторна лихва за забава ,
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието през който е
положен труда до датата на предявяване на иска -06.12.2024г. ,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
06.12.2024г.до окончателното й изплащане .Със същото решение е осъдена
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“-СМОЛЯН да заплати
на К. Т. П., разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, а в полза на районен съд Смолян заплати ДТ върху
уважените искове в размер на 113,56 лв., както и разноски за вещо лице в
размер на 150,00лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4154/09.05.2025г от
Регионална дирекция „Гранична полиция“-Смолян чрез гл. юриск.Хр. ,която
моли да бъде отменено обжалваното решение като незаконосъобразно и
необосновано постановено и да бъдат отхвърлени исковете като
неоснователни и недоказани. Счита ,че статута на ищеца е уреден в пълнота в
1
ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба намира
,че не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други
нормативни актове, в т.ч. общото трудово законодателство. Счита ,че нито в
ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане, към нормите на Кодекса на
труда - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага “съответно“, а
напротив във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята
следва да се уреди идентично на тази в КТ, препращането е пряко, чрез
посочване на конкретните правни норми, като напр. съгл. чл.50а, ал.2 от ЗДСл
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма,
раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от
държавните служители става при условията, по реда и в размерите,
предвидени в чл. 162-167а КТ; чл.180, ал.1-4 от ЗМВР също препращат
относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни
служители в МВР към КТ; чл.88, ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6,00ч. се ползват със
специалната закрила по КТ и др.ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР,
като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време,
трудовото възнаграждение и др. с оглед специалния характер на акта,
размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Намира ,че
непълнотата в закона би била налице при липса на специална нормативна
уредба, каквато не е налице в настоящия случай. За положения от
служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни
актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ
е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, поради което
счита ,че не може да се прилага субсидиарно, нито по аналогия в хипотези, за
които е налице специална правна уредба. Счита ,че претенцията на ищеца за
заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на положен от
него нощен труд като работещ на 12- часови смени по правилата на чл.9 от
НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери приложение
в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло
неоснователна. Счита ,че постановено Тълкувателно решение№1/2020г. от
15.03.2023г. на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС,
постановено по тълкувателно дело №1/2020г., с което съдът е приел, че при
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на
Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на
Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата / в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от същата наредба/ и следва да
се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове.
Отделно от горното счита ,че първоинстанционният съд е допуснал
2
още едно нарушение на материалния закон. Приел е, че на ищеца се дължи
допълнително възнаграждение за нощен труд по предявени искове с правно
основание относимо, към извънреден труд.Счита ,че обжалваното решение не
съдържа обсъждане и преценка на всички правнорелевантни факти, което
счита ,че го прави неправилно поради неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.Намира ,че неправилността на решението по главния иск влече
неправилност и на решението в частта, с която съдът е уважил акцесорния
иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от
ЗЗД.Моли в този смисъл въззивния съд да се произнесе Претендира разноски
,представляващи юриск. възнаграждение и направените разноски за двете
инстанции.
Постъпил е в законния срок писмен отговор от К. Т. П., чрез
адв.М. Орм. ,която намира ,че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като законосъобразно и обосновано постановено.Не споделя
доводите на ответника за допуснати нарушения на материалния закон от
страна на PC Смолян при постановяване на обжалвания съдебен акт.Счита ,че
не е спорно по делото, че доверителят и работи по служебно правоотношение
по ЗМВР при Регионална дирекция „Гранична полиция" град Смолян към
Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР, в Граничен полицейски
участък Ивайловград на длъжност „старши полицай". Изпълнява служебните
си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа,
съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като
полага и нощен труд във времето от 22,00 часа до 06,00 часа.Установено е със
заключение на допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза,че за
процесния период К. Т. П. е положил общо 960 /деветстотин и шестдесет/ часа
нощен труд, в т.ч. 926 /деветстотин двадесет и шест/ часа в работни дни и 34
/тридесет и четири/ часа в дни на официални празници. Положените часове
нощен труд за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.^024 счита ,че не са
преизчислявани . Съгласно методологията по Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата отработените часове нощен труд следва
да се превръщат в дневни, като се преизчисляват с коефициент 1,143. При
направените изчисления, положените общо 960 /деветстотин и шестдесет/
часа нощен труд приравнени към дневни часове са общо в размер на 1 097
/хиляда и деветдесет и седем/ часа, като в т.ч. 1 058 /хиляда и петдесет и осем/
часа са положени в работни дни, а 39 /тридесет и девет/ часа в дни на
официални празници. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд,изчислена на база часова работна
заплата, увеличена с 50 % надбавка за редовни работни дни и 100 % надбавка -
в официални празници за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2024 г. е в размер на
1 589,08 /хиляда петстотин осемдесет и девет лева и 08 ст./ лв. Законната
лихва върху дължимата сума за извънреден труд, подробно описана в таблица
Приложение 1 е в общ размер на 230,52 /двеста и тридесет лева 52 ст./ лева.
Счита ,че възраженията на ответника във въззивната му жалба се свеждат до
несъгласие с правните изводи на PC Смолян за наличие на непълнота в Закона
за МВР относно преизчисляването и заплащането на нощния труд, полаган от
3
държавните служители в системата на МВР, и за приложимост на
разпоредбата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Намира ,че доводите във въззивната жалба са
неоснователни по подробни съображения ,изложени в отговора. Указанията в
решението на СЕС счита ,че са да се установи дали по-голямата
продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по друг начин с
предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото работно
време, допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от
служителите на МВР нощен труд, за каквито няма данни да са представени
доказателства по делото. С оглед на това счита ,че следва да се приеме че по
ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи
удълженото време за нощен труд.
От друга страна счита ,че нито в Закона за МВР, нито в мотивите
за изменението му са посочени причини, които да обосновават
необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен
труд и премахването на коефициента 1.143 при приравняването на нощния
към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са
свързани с допустима от закона цел. Предполага че неблагоприятните за
служителите на МВР законови промени, касаещи правната уредба на нощния
и извънредния труд в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове е направено
per argumentum a fiscum. СЕС в своето решение по коментираното по-горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква "а" от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на допълнително
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.Намира ,че
поради приоритета на европейското право над националното, въззивният съд
следва да не съобразява с тълкуването на този въпрос, дадено в Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото
събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС, Счита ,че сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на
работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува
задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява
отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за
държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР. В този случай счита ,че
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
4
свободното време намира ,че се запазват средно за периода на отчитане. Сочи
,че в чл. 18, ал. 3 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време броят на отработените дни се установява, като отработените
часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се
разделят на дневната продължителност на работното време, установена за
работното място при подневно отчитане на работното време.Съответно в чл.
96, ал. 1 /Нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, е установено, че при сумирано
изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ се определя норма за
продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в
часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на
отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното
време, определено в трудовия договор, а в чл. 9а, ал. 4 от наредбата /редакция
изм., бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г. /, че когато се полага нощен труд,
сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3
се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и
повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Превръщането на нощните часове в дневни не се извършва, когато за
работното място е установено намалено работно време, както и когато
трудовият договор е сключен за работа само през нощта.Като е достигнал до
аналогични правни изводи,счита ,че районният съд е постановил правилен
съдебен акт, който моли да бъде потвърден, ведно със законните последици.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят Регионална дирекция
„Гранична полиция -Смолян ,редовно призован , се представлява от
гл.юриск М. Хр. ,която поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение на районен съд –Смолян, като
незаконосъобразно и отхвърли предявените искове , по съображения
изложени в представено писмено становище. Претендира разноски по
представен списък.
Въззиваемият К. Т. П. ,редовно призован не се явява .Вместо
него пълномощникът му адв.Орманова поддържа становище ,че въззивната
жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното
решение на районен съд –Смолян ,като законосъобразно. Претендира
разноски по представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител ,в законния срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството е по чл.178,ал.1т.3 ЗМВР във вр. с чл.187 ЗМВР и
чл.86,ал.1 ЗЗД по депозирана от К. Т. П. чрез адв. Орманова иск срещу
Регионална дирекция „ Гранична полиция“ гр.Смолян .
Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно по делото, че К.
Т. П. работи при ответника по служебно правоотношение и заема
длъжността „ старши полицай“ в ГПУ гр.Ивайловград към РД „Гранична
5
полиция“-Смолян и служебното правоотношение не е прекратено.
В първата инстанция е допусната , назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза ,като в.л. Н. Ч. , е установила че
за периода от 01.10.2022 г. до 30.11.2024г., ищецът е положил общо 960 часа
нощен труд, който е заплатен, без същите часове да бъдат превръщани в
дневни с коефициент 1,143. , съгласно чл.9 ал.2 НСОРЗ. Размерът на
отработените часове нощен труд, след приравняването им по методологията в
НСОРЗ е 1097 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за положен нощен труд процесния период, преизчислен
съгласно НСОРЗ е в размер на 1 589,08 лева. Размерът на законната лихва
върху дължимата сума за извънреден труд подробно е описана в таблица
Приложение 1- е 230,52 лева.В съдебно заседание 09.04.2025г по гр.д.
№1472/2024г районният съд е допуснал изменение на предявените искове.
Смолянският окръжен съд намира ,че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е правилно и в съответствие със закона и следва да бъде
потвърдено като законосъобразно като препраща по реда на чл.272 ГПК към
мотивите на обжалваното решение на районен съд –Смолян Съгласно чл. 176
от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на
вътрешните работи. В действалите за процесния период от време наредби по
чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на
тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на
преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
6
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното
разбиране,каквито доводи се правят във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен
труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно въззивния съд намира ,че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
/Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
7
всеки отработен час през нощта.Ако не се приеме гореизложеното във връзка
с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде
преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на закона /извеждане на
правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна
хипотеза/, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в
тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемия е лице със статут
на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал.
2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни,че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.
С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
8
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме- правото на Съюза наистина не е пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения
от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В
същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
9
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест за полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че
с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По
този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.
Поради това разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1
на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
10
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка:„Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
11
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Смолянският окръжен съд отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се
установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез
които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден.
На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
12
от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от
ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като
тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради
особеното си положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал.
1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.
186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от
ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на
служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен
труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка
прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява
храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено
облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при
изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази
възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На
държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт
на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на
редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР.
Съдът намира ,че следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
13
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на
социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава
основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в
Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време,
заплащане,обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се
компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-
горе придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни
механизми“, като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от
Решението по дело С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени
специално към полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се
предоставят поради и съобразно продължителността на труда им през нощта,
„не са свързани пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки
очевидно са предоставени, за да направят възможно осъществяването на
залегналите в чл. 2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на
гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната
сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на
населението, като същевременно компенсират ограниченията, например тези
по чл.153 ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат
14
необходимите мерки, за да гарантират, че:а) работниците, които полагат
нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита на безопасността и здравето;б) съответните служби или
средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са
равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС Член 20 Равенство пред закона Всички хора
са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки
работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и
сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на
ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на
дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.Правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
15
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизъм“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „Установеното според настоящия
съдебен състав, не показва друго.Именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
горните компенсаторни механизми поописаните досега причини.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/29.04.2025 г. по гр. д. №
1472/2024 г по описа на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и
обосновано постановено
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция „-Смолян да
заплати в полза на К. Т. П. ,ЕГН ********** , разноски за настоящата
инстанция в размер на 500/петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16