№ 39167
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110144177 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен от *** „***“, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: ********** представлявано от изпълнителните
директори ***********, срещу ***********, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: **********, представлявано от **********, обективно кумулативно
съединени осъдителни искове за заплащане на сумата 215,99 лв., представляваща
неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вредите, причинени на товарен
автомобил „**********“ с рег. № ********* от настъпило на 14.10.2020 г. в *********,
ПТП по вина на водача на специализиран товарен автомобил ******* рег. № ********,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника, и обичайни
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 21.08.2025 г. до окончателното погасяване, и сумата 82,60 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2022 г. до 20.08.2025 г..
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба,
чрез юрисконсулт ********, с който е признал предявените искове, но с представеното
към отговора пълномощно липсва изрично упълномощаване на процесуалния
представител да признава права на насрещната страна, поради което и с оглед
разпоредбата на чл. 34, ал. ал. 3 ГПК, според която за признаване на исканията на
насрещната страна се изисква изрично упълномощаване, то на ответника следва да се
дадат указания в този смисъл.
Страните са представили допустими, относими и необходими писмени
доказателства, които следва да бъдат приети.
Останалите доказателствени искания на ищеца следва да се отхвърлят, тъй като
не са необходими предвид направеното от ответника признание на иска.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
УКАЗВА на ответникаа в срок до датата на първото по делото заседание да
представи по делото изрично писмено пълномощно в полза на юрисконсулт ********,
с правото да признава искания и права на насрещната страна, съгласно изискването на
чл. 34, ал. 3 ГПК, или законният представител да потвърди извършеното от
процесуалния представител признание на предявените искове.
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.
ОТХВРЪЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 27.10.2025 г. от 14,00 часа, за
когато да се призоват страните, вещото лице и свидетелите.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис от отговор на ответника.
УКАЗВА на ищеца, че във връзка направеното ответника признание на иска,
може да поиска произнасяне на съда с решение, съобразно направеното признание.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът ********* извежда съдебно предявените права при твърдения, че на
14.10.2020 г. около 15,00 ч. в ************ в двора на **********, е настъпило пътно-
транспортно произшествие между товарен автомобил „**********“ с рег. №
********* , по отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС”, и специализиран товарен автомобил ******* рег. № ********, за
който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на застрахования при
ищеца автомобил били причинени вреди по отношение на предната част на
автомобила, за отстраняването на които ищцовата страна заплатила сума в размер на
758,83 лева, като сторила и ликвидационни разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че
вина за настъпилото ПТП имал водачът на застрахованото при ответника МПС, който
поради нарушаване на правилата за движение по пътищата, при извършване на
неправилна маневра удря паркиралият товарен автомобил „**********“ с рег. №
*********, застрахован с имуществена застраховка при ищцовата страна. Предвид
наличието на застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за
управлявания от делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на
застрахователното обезщетение по сключената имуществена застраховка се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по гражданска
отговорност на причинителя на вредите, който следвало да заплати сумата от 773,83
лв., включваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски за определянето му. След отправена покана до ответното
дружество е погасено чрез масово плащане част от регресното вземане в размер на
557,84 лв., но останала непогасена сумата от 215,99 лв., която претендира. Счита, че от
2
изтичането на срока за изпълнение след отправена регресна покана ответникът е
изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава за периода от
20.08.2022 г. до 20.08.2025 г.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
признава изцяло предявения иск и сочи, че с преводно нареждане от дата 12.09.2025 г.
е заплатил сумата от общо 350,46 лв., покриваща претенцията, законната лихва и
платената държавна такса.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411, изр. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни и
ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по иска,
следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: На
14.10.2020 г. около 15,00 ч. в ************ в двора на **********, е настъпило пътно-
транспортно произшествие между товарен автомобил „**********“ с рег. №
********* , по отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка
„Каско на МПС”, и специализиран товарен автомобил ******* рег. № ********, за
който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника, в резултат на което по отношение товарен автомобил
**********“ с рег. № ********* са настъпили увреждания, за отстраняването на които
ищецът е заплатил сумата от 758,83 лв. и сторил ликвидационни разноски в размер на
15 лв. Вината за процесното ПТП е на водача на специализиран товарен автомобил
******* рег. № ********, както и, че ответникът след отправена регресна покана е
погасил, чрез масово плащане сумата от 557,84 лв., в резултат на което е останало
непогасено регресно вземане на ищеца в размер на 215,99 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
По иска с правно основание чл. 411, изр. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
установи следните факти: сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие
на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди и обичайните разходи.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора на
исковата молба правоизключващи възражения.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
по делото наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера
3
на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4