№ 748
гр. Пазарджик , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220100521 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Теленор България“ ЕАД чрез пълномощника адвокат Ц.
твърди, че на *** е сключил с ответника Н. П. ГР. договор за мобилни услуги
№ ***, на *** г. – допълнително споразумение № *** и договор за лизинг и
на *** г. – допълнително споразумение № *** и договор за лизинг. Твърди, че
за периода от месец октомври 2018 г. до месец ноември 2018 г. ответникът не
е изпълнил задълженията си към оператора, за което са издадени фактура №
*** г. на стойност 78.68 лв., включваща месечна абонаментна такса и
лизингови вноски по двата договора за лизинг, и фактура № **********/***
г. на обща стойност 1 510.72 лв., от които: месечна абонаментна такса в
размер на 53.87 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги в размер на 511.07 лв. и изискуем остатък от лизингови
вноски по договор за лизинг от *** г. в размер на 945.78 лв. За посочените
вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 2534/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли да бъде установено в
отношенията между страните съществуването на вземанията, за които е
издадена заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното плащане. Претендира присъждане на разноските в исковото
производство. Ангажира доказателства.
Ответникът Н. П. ГР., редовно уведомен за образуваното против него
съдебно производство, не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
1
В съдебно заседание не се явява и не се представлява, редовно
призован.
Не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие и предвид вероятната основателност на иска с
оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените по делото
писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1
и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 345, ал. 1 от
ТЗ за съществуване на вземания за незаплатена стойност на ползвани
мобилни услуги, неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг.
Основателността на исковете предполага съществуване на валидни
облигационни правоотношения между страните по договор за мобилни
услуги и договор за лизинг, изпълнение на задълженията по договорите от
страна на ищеца и настъпване на срока за плащане от ответника.
От ангажираните от ищеца писмени доказателства – договор за
мобилни услуги от ***, декларация за съгласие за абониране на непълнолетно
лице, общи условия, допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги от *** г., договор за лизинг от *** г., общи условия по договори за
лизинг, декларация-съгласие, фактура № *** г. за отчетен период от *** г. до
*** г. на стойност 108.63 лв. и фактура № **********/*** г. за отчетен
период от *** г. до *** г. на стойност 1 619.35 лв., се установява, че през
процесния период страните са били надлежно обвързани в облигационни
правоотношения по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг, а
ищецът е изпълнил задълженията си по договорите – да предостави на
ответника мобилни услуги, както и мобилно устройство за ползване.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил
стойността на потребените мобилни услуги и на дължимите лизингови
вноски.
Неизпълнението на задълженията на ответника-абонат на мобилни
услуги е породило потестативното право на ищеца да развали договора за
мобилни услуги и да ангажира имуществената отговорност на ответника за
виновното неизпълнение на задълженията му чрез заплащане на уговорената
2
неустойка.
При тези данни съдът прави извод за вероятната основателност на
исковете, поради което следва да бъде постановено решение, с което да бъде
исковете да бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените разноски в заповедното и исковото производство в пълен
размер.
По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1
от ГПК Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.
П. ГР., ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, ул. „Ш***“ № *** дължи на
„Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.
С***, ж.к. „М***“, Б*** П*** С***, сграда ***, представляван от
пълномощника адвокат З.Й. Ц., сумата от 78.68 лв., представляваща
незаплатено задължение по фактура № *** г. за начислени такси, ползвани
услуги и лизингови вноски, и сумата от 1 510.72 лв., представляваща
незаплатено задължение по фактура № **********/*** г., включваща
начислени такси и ползвани услуги в размер на 53.87 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 511.07
лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг
от *** г. в размер на 945.78 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
21.09.2020 г., до окончателното плащане, дължими на основание договор за
мобилни услуги № *** от ***, допълнително споразумение № *** от *** г. и
договор за лизинг от *** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2534/2020 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА Н. П. ГР., ЕГН ********** от с. К***, общ. С***, ул.
„Ш***“ № *** да заплати на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ж.к. „М***“, Б*** П*** С***, сграда ***,
представляван от пълномощника адвокат З.Й. Ц., разноски в исковото
производство в размер на 168.21 лв. държавна такса и 409.52 лв. адвокатско
възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на
31.79 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок от връчване на решението ответникът може да
поиска отмяна на решението пред Окръжен съд – Пазарджик на основанията,
3
посочени в чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4