№ 23399
гр. ., 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110169656 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с наследодателя на ответника В. Й. Х. като собственик на
топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на наследодателя
на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По
изложените съображения ищецът отправя искане към съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 469,97 лева, представляваща стойността на
доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до
имот с абонатен № ., представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ., ж.к.
„.“, бл. ., вх. Г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.11.2024 г., до окончателното й
изплащане, сумата от 99,59 лева, представляваща обезщетение за забава в
1
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 04.11.2024 г., сумата от 61,27 лева, представляваща главница
за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.10.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 22.11.2024 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 16,64 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.12.2021 г. до 04.11.2024 г., дължими на ищеца от ответника в
качеството му на наследник на М. Й. Х.. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Й. Х. е подал отговор на
исковата молба. Не оспорва приложеното от ищеца извлечение от сметки,
размера на начислената топлинна енергия за периода, както и нейното
счетоводно отразяване. Твърди, че не е собственик/ползвател на имота, обект
на доставка, както и че неговият наследодател не е бил собственик на имота,
нито клиент на ищеца, като по отношение на имота, в който ищецът твърди да
е доставил топлинната енергия, ответникът поддържа, че няма качеството
„потребител“ по смисъла на ЗЗП и ЗЕ. Не оспорва, че формулата за
определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, по която е начислено вземането за исковия период, е правилно
приложена, но излага доводи, че тази формула е нищожна, позовавайки се на
Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 на ВАС, 3-членен
състав, II отд., потвърдено с Решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело №
85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, II колегия, с които съдебни актове т. 6.1.1
от Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г., е отменена. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията с настъпила изискуемост преди м.12.2021 г.
Третото лице помагач на страната на ищеца „.“ ЕООД не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба
доводи и възраженията на ответника, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
2
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата „дялово
разпределение“ от лице, с което ищецът е сключил договор, и за ответника е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е
да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или
прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение
№ 46402/07.11.2025 г., като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени следните
обстоятелства: Й. Н. Х. и К. Й. Х. са починали в момент, предхождащ исковия
период; за исковия период ищецът е начислил единствено топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, преразпределена за съответния топлоснабден
имот; начислените задължения в изпратените от ищеца до ответника фактури
съответстват на посочените в представените по делото общи фактури.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
„потребител“, респ. „битов клиент“ на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, купувач (страна) по договора за доставка на
топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото
дружество. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР
№ 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.
В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване.
От представения по делото Договор за продажба на държавен недвижим
имот съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища от
3
11.08.1978 г. се установява, че Й. Н. Х., К. Й. Х. и М. Й. Х. са закупили от
държавата недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. .,
ул. „.“, бл. 9, вх. Г, ет. 2. Приет като писмено доказателство по делото е
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 195, дело № 25534/1993 г. по
описа на В. А., I нотариус при Софийския районен съд, от който се изяснява,
че на 05.10.1993 г. Й. Н. Х. и К. Й. Х. са дарили на М. Й. Х. собствените си 2/3
идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се
в гр. ., ж.к. „.“, бл. 9, вх. Г, ет. 2, като са си запазили правото да ползват и
обитават имота пожизнено и безвъзмездно. От Удостоверение с изх. № 68-00-
524/29.04.2025 на ГИС-. се установява идентичност между описания в
документите за собственост недвижим имот и този, до който ищецът твърди
да е доставил топлинната енергия през процесния период. Безспорно между
страните по делото е, че Й. Н. Х. и К. Й. Х. са починали в момент, предхождащ
началния момент на заявения с исковата молба период, за който ищецът
претендира цената на доставената до имота топлинна енергия – 01.05.2021 г.
Поради това и по арг. от чл. 59, ал. 1 ЗС съдът приема, че правото им на
ползване се е погасило с тяхната смърт, настъпила преди 01.05.2021 г., и от
този момент М. Й. Х. е станал пълноправен собственик на процесния имот.
Установява се, че М. Й. Х. е починал на 28.11.2021 г. в гр. ., като след смъртта
си е оставил единствен наследник по закон своя брат и ответник по делото В.
Й. Х.. Следователно, от представените по делото неоспорени писмени
доказателства, анализирани в тяхната съвкупност и взаимовръзка, се
установява, че за процесния период именно ответникът В. Й. Х. следва да
отговаря за стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия –
за периода от 28.11.2021 г. до 30.04.2023 г. - като титуляр на правото на
собственост върху процесния имот по силата на настъпило наследствено
правоприемство от М. Й. Х., а за периода от 01.05.2021 г. до 27.11.2021 г. - в
качеството си на наследник по закон, приел наследството на М. Й. Х., по което
обстоятелство не се спори. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с
приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на
наследството, а в чл. 60, ал. 1 ЗН е уредено, че наследниците, които са приели
наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно
дяловете, които получават. Възприето е в съдебната практика /напр. Решение
№ 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС/, че нормата на чл. 48 ЗН
регламентира законова презумпция, по силата на която законните наследници
носят отговорността, уредена в разпоредбата на чл. 60 ЗН, от момента на
откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането
на наследството по опис или извършването на отказ от него. В случая нито се
твърди, нито се доказва ответникът да е приел по опис наследството на М. Й.
Х., респ. да се е отказал от него.
Изложеното дотук обуславя извод, че ответникът В. Й. Х. се явява
4
потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и съответно
задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна
енергия за битови нужди през исковия период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150,
ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и
приложимите за исковия период Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „.“ ЕАД на клиенти в град ., одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда-етажна собственост при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. В случая по делото не се
спори, а и се установява от представените писмени доказателства /Протокол
от проведено ОС на ЕС в сградата, в която се намира процесният имот, и
Договор № 1161/22.10.2001 г./, че етажните собственици на процесната сграда
5
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице помагач по делото „.“ ЕООД.
В случая страните не спорят, че за исковия период не е начислявана сума
за отопление и за битово горещо водоснабдяване на процесния имот, а
единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, както и че
формулата за изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна
енергия е коректно приложена от топлопреносното предприятие.
Спорно по делото е налице ли е основание за прилагане на формулата за
изчисляване на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.
Действително, с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на
ВАС, 3-членен състав, II отделение, оставено в сила с Решение №
1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, II
колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, представляваща приложение към
чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването на
министъра на енергетиката, както и §2 и §3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването на министъра на енергетиката. Съгласно
специалната норма на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се
счита отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В
случая решението на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т.
е., след заявения с исковата молба период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
поради което методиката за изчисляване на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба № Е-РД-04-
1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в
настоящата хипотеза. От друга страна, дори да се приеме, че наредбата
противоречи на нормативен акт от по-висока степен и не следва да бъде
прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от подзаконов нормативен акт със
съдебно решение има обратно действие /както следва от мотивите на Решение
на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г./, то количеството и
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, следва да
бъдат определени от съда по реда на чл. 162 ГПК, като се вземе предвид
липсата на заявено от ответника оспорване относно правилното й начисляване
и редовното й отчитане, равняващо се на претендираната стойност, в подкрепа
на което са данните, удостоверени в представените по делото общи фактури.
Съдът намира за необходимо да отбележи и че отмяната на разпоредбите от
цитираната наредба за топлоснабдяването относно методиката за начина за
разпределяне на топлинната енергия в сградата не води автоматично до
отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат
стойността на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. В
подкрепа на горното, следва да се вземе предвид приетото в Решение на СЕС
6
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, че е допустима
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както
и че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия
за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. На
следващо място, в постановеното Решение на СЕС от 23.10.2025 г. по дело C-
760/23 е прието, че е допустима национална правна уредба, съгласно която
собственикът на апартамент в сграда-етажна собственост е длъжен да заплати
разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички
тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата
не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на
отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз
основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за
индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на
апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността
и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В мотивите на
решението е посочено, че в определени случаи може да е трудно и дори
невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от
тази инсталация във всеки апартамент. За т. 6.1.1 от Методиката СЕС е
посочил, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-
специално да се отчитат специфичните характеристики на сградата като
нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за
тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. В случая по
делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че
процесната сграда в режим на етажна собственост има специфични
характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното
потребление на ответника по т. 6.1.1 от Методиката респ., до начисляване на
по-високи сметки за доставена топлинна енергия.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира за установено по делото,
че количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е редовно
отчетено и коректно изчислено съобразно действащите за исковия период
норми и ограничения, както и че услугата „дялово разпределение“ е
извършена при спазване разпоредбите на чл. 145, ал. 2 и 3 вр. 142, ал. 1 ЗЕ и
на действащите за процесния период цени, поради което възражението на
ответника за неприложимост на формулата за изчисляване на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия се явява неоснователно. Като взе
7
предвид липсата на спор между страните относно размера на дължимото се
количество топлинна енергия, съдът приема за доказано, че стойността на
незаплатената от ответника топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация, за процесния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. се
установява от приетите по делото общи фактури, неоспорени от ответника, и
възлиза на сумата от 469,97 лева, поради което осъдителната искова
претенция за топлинна енергия се явява основателна. Доколкото няма
доказателства да е заплатена претендираната за исковия период главница, то
следва да се приеме, че за този период ответникът се явява задължено лице за
стойността на потребената топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация.
С оглед извода на съда за основателност на исковата претенция за
стойността на доставената топлинна енергия, следва да се разгледа наведеното
от ответника при условията на евентуалност възражение за изтекла
погасителна давност за това вземане. Съгласно задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, незав.о от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава.
Съгласно приложимите за исковия период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „.“ ЕАД на клиенти в град ., одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1), като
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3). Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай срокът е бил прекъснат с подаването на исковата
молба в съда на 22.11.2024 г. /арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД/. Следователно, погасени
по давност са вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 22.11.2021 г.
8
(три години преди 22.11.2024 г.), а това са вземанията за периода от 01.05.2021
г. до 30.09.2021 г. включително. Безспорно между страните е, че стойността на
количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, за периода
от 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г. вкл. е коректно удостоверена в представената
по делото Обща фактура № **********/31.07.2022 г. за отчетен период
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и възлиза на сумата от 27 лева. Следователно,
възражението за изтекла погасителна давност се явява частично основателно,
поради което искът за стойността на доставената топлинна енергия следва да
бъде частично уважен за сумата от 442,97 лева /след приспадане на
погасеното по давност вземане за част от главницата за топлинна енергия/ за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и отхвърлен за разликата до пълно
предявения размер от 469,97 лева. Върху главницата от 442,97 лева следва да
бъде начислена законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.11.2024 г., до окончателното плащане.
По отношение на претенцията за услуга „дялово разпределение“:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от приложимите Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.“ ЕАД на
клиенти в град ., одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от
избран от тях търговец, като стойността й се формира от 1. цена за
обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на клиента и 3. допълнителна цена по ценоразпис, определен
от продавача, за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън
обявените от търговеца дати. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36
от общите условия и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването стойността на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се
заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което, от своя страна, заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
Безспорно е по делото, че за процесния период дяловото разпределение
в процесната сграда в режим на етажна собственост е извършвано именно от
третото лице помагач „.“ ЕООД. Размерът на дължимата такса дялово
разпределение се установява от представеното извлечение от сметки за
абонатен № ., неоспорено от ответника, а именно – 62,95 лева за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. Давността за тези задължения започва да тече от
датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. В случая давността за
9
вземането за м.10.2021 г. в размер на 2,85 лева /съгласно извлечението от
сметки/ е започнала да тече на 01.11.2021 г. и е изтекла на 01.11.2024 г., т.е.,
преди подаване на исковата молба в съда на 22.11.2024 г. Следователно,
възражението за изтекла погасителна давност се явява частично основателно,
поради което искът за стойността на услугата „дялово разпределение“ следва
да бъде частично уважен за сумата от 60,10 лева /след приспадане на
погасеното по давност вземане за част от главницата за дялово разпределение/
за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г. и отхвърлен за разликата до пълно
предявения размер от 61,27 лева. Върху главницата от 60,10 лева следва да
бъде начислена законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.11.2024 г., до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания на падежа.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през исковия период, са приложими Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „.“ ЕАД на клиенти в град .,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
сграда в режим на етажна собственост, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в сграда в режим на етажна
собственост, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.
73 от Наредбата за топлоснабдяването (на база реален отчет), се формира въз
основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В чл. 32, ал. 3 от общите условия е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че
на ответника е начислявана топлинна енергия на база реален отчет,
10
приложима е разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от общите условия. Съгласно чл. 33,
ал. 1 клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „.“ ЕАД начислява
обезщетение за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като
срочно. Следователно, изпадането в забава не е обусловено от изпращането на
покана до длъжника, нито от публикуване на общите фактури на интернет
страницата на ищцовото дружество. Установи се по делото, че за отчетния
период м.05.2021 г. – м.04.2022 г. и за отчетния период м.05.2022 г. – м.04.2023
г. са издадени общи фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2022 г. и 31.07.2023
г. Поради това върху дължимата главница за доставена топлинна енергия от
442,97 лева следва да се начисли мораторна лихва в размер на 120,60 лева за
периода от 15.09.2022 г. до 04.11.2024 г., определен от съда по реда на чл. 162
ГПК с помощта на електронен лихвен калкулатор. Доколкото искът за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия е предявен в
размер, по-нисък от установения от съд, и по арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК, същият
следва да бъде уважен изцяло за сумата от 99,59 лева за периода от 15.09.2022
г. до 04.11.2024 г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда /въпреки изрично разпределената относно този факт
доказателствена тежест на ищеца с доклада по делото/, поради което
акцесорната претенция за обезщетение за забава върху главницата за услуга
„дялово разпределение“ се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат и двете страни в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски в общ размер на 305 лева,
от които 100 лева за държавна такса, 5 лева за държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение и 200 лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минималния размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съобразно уважената част от исковете в
полза на ищеца следва да се присъди сумата от 283,89 лева – разноски по
11
делото.
Ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение за безплатно
оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие /лист 74/.
Съдът определя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева съгласно чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, която служи за ориентир, или съразмерно с отхвърлената част от
исковете ищецът дължи на осъществилия процесуално представителство адв.
Р. Д. сумата от 27,68 лева
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Й. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ., бул. „.“ №
1А, ет. 3, кантора № ., да заплати на „.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес на управление гр.
., ул. .“ № ., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
сумата от 442,97 лева, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до имот с абонатен № .,
представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., вх. Г, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 22.11.2024 г., до окончателното й изплащане, сумата от 99,59
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 04.11.2024
г., сумата от 60,10 лева, представляваща главница за извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 22.11.2024 г., до окончателното й изплащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 283,89 лева, разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
за разликата от 442,97 лева до пълния предявен размер от 469,97 лева и за
разликата от 60,10 лева до пълния предявен размер от 61,27 лева, както и иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 16,64 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 04.11.2024 г.
ОСЪЖДА „.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес на управление гр. ., ул. .“ № ., да
заплати на адв. Р. Л. Д., член на САК, с личен № ., с адрес на кантората гр. .,
бул. „.“ № 1А, ет. 3, кантора № ., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от
27,68 лева – адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „.“
12
ЕООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13