Решение по дело №856/2009 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                    18.06.2009 г.                           гр. Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд                             гражданско отделение – шести състав

на 29.05.2009 г.

в публично съдебно заседание в състав:

            Районен съдия: И.П.

Секретар Ив. Т.

като разгледа докладваното от съдията

Гр. дело № 856 по описа за 2009 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.82 СК и чл.87 СК.

            Ищецът Д. Минкова А. в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца – близнаците Никола Ивелинов А. и Митко Ивелинов А., излага в исковата молба, че с ответника по делото – баща на децата – живеят във фактическа раздяла от 02.07.2008 г., от която дата последният не предоставял никакви средства за издръжката на синовете си, освен сумата 100 лв. на 20.02.2009 г. Ответникът развивал собствен бизнес и реализирал добри месечни доходи. Счита, че на децата с оглед тяхната възраст и обстоятелството, че учели в спорта паралелка и имали нужда от допълнителни средства за екипи и пособия, е необходима месечна издръжка от по 100 лв. Моли по реда на настоящото производство съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща горния размер издръжка, считано от 02.07.2008 г. до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването й.

                Ответникът И.Й.А. оспорва предявените искове. Твърди, че след като съпругата му го е изгонила от семейното жилище, той ежемесечно е предоставял средства за издръжка на децата, като ги е давал лично на ищцата, на децата, на техния класен ръководител, купувал дрехи, обувки, лакомства, учебни пособия. Ищцата забранила на класната да получава пари от него, а на децата – да разговарят с него. Признава, че осъществява дейност като ЕТ, но поради това, че има натрупани големи данъчни задължения, установени с ревизионен акт, не разполага с финансови възможности да заплаща претендирания висок размер издръжка. Заявява, че е в състояние да осигурява такава в размер на по 50 лв. месечно за всяко дете.

            Съдът, като взе предвид становището на ищеца и предвид събраните по делото доказателства, намира следното:

            Видно от представените удостоверения за раждане, издадени от Община Варна въз основа на актове за раждане № 59 и № 60 и двата от 27.01.2000 г.,  страните по делото са родители на малолетните деца Никола Ивелинов А. и Митко Ивелинов А., родени на 22.01.2000 г. Не са оспорени изложените в исковата молба обстоятелства, че двамата родители не живеят заедно, считано от началото на м.02.2008 г., като децата са останали в семейното жилище заедно с майка си, която полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Децата са ученици в СОУ „Георги Стайков Раковски” В. Търново и през учебната 2008/ 2009 г. са били 2-ри клас. Ищцата е била регистрирана като безработна за периода 14.07. – 15.09.2008 г., след която дата  тя полага труд на длъжност „специалист социални дейности – Защитено жилище Пчелище” и реализира средномесечно брутно трудово възнаграждение в размер на 370 лв. Ответникът е регистриран като ЕТ „И.А.” с основна дейност производство на хлебни изделия. Видно от представеното разпореждане от 29.07.2008 г. на НАП – ТД В. Търново, той има задължение по Изп. Дело № 505/ 30.06.2008 г. в размер на 7239.60 лв. и само част от постъпващите от дейността му суми са оставени на негово разпореждане за неотложни плащания. От актуална справка на НАП – ТД В. Търново се установява, че към 14.05.2009 г. задълженията на ответника са в размер на 5826.37 лв.За 2008 г. съгласно данъчната декларация на ЕТ е реализиран отрицателен финансов резултат. Ответникът е едноличен собственик на капитала на „ИЙА” ЕООД гр. В. Търново, на което дружество на 19.09.2008 г. е прехвърлено търговското предприятие на ЕТ „И.А.”. По делото са представени фактури на името на ЕТ, от които е видно, че ответникът е закупувал за децата якета на 20.09.2008 г. общо за 67.80 лв., якета и дънки на 04.10.2008 г. общо на стойност 170 лв., обувки на 20.09.2008 г. на стойност 60 лв., канцеларски материали на 16.09. и 20.09. – общо на стойност 70.40 лв., както и на 23.01.2009 г. – за 12 лв. За канцеларските материали независимо, че са закупени на името на фирмата, съдът приема, че са в полза на децата, както с оглед предмета на дейност на ЕТ, така и предвид това, че са закупени в основната си част в началото на учебната година. Що се касае до облеклото – очевидно е, че закупените дрехи са за децата, защото изрично се сочи, че се касае до детски дрехи и всичко е по два броя – еднакво, като за близнаци. Представени са пощенски записи за суми в размер на по 100 лв. за м.02., 04. и 05.2009 г., представляващи издръжка за децата в размер на по 50 лв. за всяко. По делото е разпитана като свидетел С. Иванова, която дава показания, че работи във фирмата на ответника от пет години и след раздялата на страните всяка сутрин децата са минавали през цеха и лично тя им е давала по две пакетчета с по две закуски на всяко за училище. Обяснява, че ответникът й оставял пари – 22 – 25 лв., за да ги даде на класната за купони на децата за обяд. Това продължило до към Коледа, когато учителката на децата, возеща ги с личния си автомобил на училище, отказала да получат закуските и парите с мотив, че майката не разрешава. Твърди, че през м.01.09 г. за рождения ден на децата ответникът им купил за подаръци маратонки, но ищцата отказала да ги получи. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка, като подробни, последователни и непротиворечиви, разкриващи нейни преки наблюдения и постъпки. Ангажираната от ищцовата страна свидетелка М. Александрова познава ищцата от 15. – 16.09.2008 г., когато са станали колежки и показанията й не внасят някаква яснота по фактическата обстановка. Ответникът страда от хипертонична болест на сърцето – умерена степен – съгласно експертно решение на ТЕЛК от 08.02.2005 г. По негови твърдения, ежемесечно дава около 40-45 лв. за лекарства за високо кръвно и периферна нервна система.

            При така изяснената и възприета от съда фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.82 СК за присъждане на първоначална издръжка и по чл.87 СК – за такава за минало време, считано от 02.07.2008 г.

            При определяне размера на издръжката съдът се ръководи съгласно разпоредбата на чл.85 ал.1 СК от два критерия – нуждите на децата и възможностите на родителя. В настоящия казус децата са малолетни  на 9-годишна възраст. Разходите за задоволяване на потребностите им съдът, съобразявайки се освен с възрастта им и с икономическата обстановка в страната и установения размер на минималната за Република България работна заплата, предвиден за задоволяване основните нужди на възрастен човек, определя на 140 лв. месечно. Необходимата месечна издръжка следва да бъде разпределена между двамата родители съобразно възможностите им. Съдът счита, че възможностите на двамата родители в конкретния казус са изравнени и издръжката следва да бъде разпределена между тях по равно. Вярно е, че ответникът развива търговска дейност, но беше установено, че във връзка с нея той има сериозни задължения към държавата, т.е. финансовите му приходи следва да се приеме, че не надвишават средните за страната. Той няма две фирми, както твърди ищцата, защото търговското предприятие на ЕТ е продадено на „ИЙА” ЕООД. Освен това той  има разходи и във връзка със здравословното си състояние, доказано по делото. Присъденият размер от по 70 лв. месечно е в рамките на установения с ПМС № 288/ 10.12.02 г. /ДВ бр.117/ 02 г./ и съдът не намира основания да присъди издръжка над този размер. По делото не се установи децата да имат необичайни трайни нужди, за задоволяването на които да е необходим един по-висок размер издръжка. Обучението им в спортна паралелка не е свързано с ежемесечни високи разходи и дори и да им е необходимо специално облекло, за което не са събрани доказателства, това е еднократен разход. Майката следва да осигурява ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата, разликата до пълния необходим размер издръжка. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от 01.06.2009 г., като следва да бъде осъден ответникът да заплати и сумата 220 лв., представляваща издръжката за м.03.2009 г. в размер на 140 лв. общо за двете деца, 40 лв. общо за двете деца издръжка за м.04. и 40 лв. общо за двете деца издръжка за м.05.2009 г., тъй като за последните два месеца той вече е заплатил по 100 лв. и дължи само остатъка до определения от съда размер.

По отношение иска с правно основание чл.86 СК, съдът намира същия за частично основателен. Ответникът е ангажирал убедителни доказателства за изпълнение на безусловното си задължение да престира издръжка за исковия период – м.07.2008 г. – 01.01.2009 г., като се установи по категоричен начин, че той е осигурявал храна за децата, облекло и учебни помагала. Събраните писмени и гласни доказателства не бяха опровергани от ищцовата страна. Установи се, че ищцата с поведението си от 01.01.2009 г. сама е препятствала изпълнението задълженията на ответника, отказвайки да приеме изпълнение в натура – закуски за децата, което разбира се не е достатъчно за пълно погасяване на задължението на ответника, но би представлявало частично изпълнение. Искът за издръжка за минало време следва да бъде уважен до размер на сумата 140 лв. за двете деца за м.01.2009 г. и до размер на сумата 40 лв. за двете деца за м.02.2009 г., предвид погасяване от ищеца на задължението му за м.02. до размер на сумата 100 лв. чрез плащане на издръжката с пощенски запис, т.е. общо за сумата 180 лв.

На основание чл. 242 ал.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението в частта за издръжката за бъдеще време.

Ищецът е претендирал присъждането на направените по делото разноски и следва да бъде осъден ответникът да му възстанови сумата 50 лв. – част от заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. При този изход на делото ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС държавна такса върху тригодишните платежи на определения размер издръжка за бъдеще време в размер на 217.60 лв.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА И.Й.А. с ЕГН ********** *** /гаражна клетка/, да заплаща за малолетните деца Никола Ивелинов А. с ЕГН ********** и Митко Ивелинов А. с ЕГН ********** чрез тяхната майка и законен представител Д.М.А. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на по 70 /седемдесет/ лв. за всяко дете, считано от 01.06.2009 г. до настъпването на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане, както и сумата 400 /четиристотин/ лв., представляваща издръжка за двете деца в размер на по 140 лв. за м.01.2009 г. и м.03.2004 г. и по 40 лв. за м.02, 04. и 05.2009 г., както и сумата 50 лв. – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Минкова А. в качеството си на майка и законен представител на малолетните деца Никола Ивелинов А. и Митко Ивелинов А. против И.Й.А. искове за издръжка за минало време за периода от 02.07.2008 г. до 01.01.2009 г., както и за присъждане на издръжка за периода от 01.01.2009 г. за в бъдеще за разликата от уважените по 70 лв. месечно за всяко дете до пълния претендиран размер – по 100 лв. месечно, като неоснователни и недоказани.

            ОСЪЖДА И.Й.А. с ЕГН ********** *** /гаражна клетка/, да заплати по сметка на ВТРС сумата 217.60 лв./двеста и седемнадесет лв. и шестдесет ст./ - държавна такса върху върху тригодишните платежи на определения размер издръжка.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от 18.05.2009 г., на която дата съдът е обявил  същото.

 

 

                                                                                              Районен съдия: