Р Е Ш Е Н И Е
№ 126 27.10.2021 г.
град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- гр.Търговище,
на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател: Албена Стефанова
Секретар-
С. И.,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 192 по описа за 2021 година на
съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по Раздел I,
Глава десета от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на Н.Ю.С.,
ЕГН-********** ***, подадена чрез адвокат М. ***, с посочен по делото съдебен
адрес:***, кантора 9 против Решение №
1040-25-29/23.06.2021г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище, с което е
потвърдено Разпореждане №251-00-474-3/11.05.2021г., издадено от Н Цв.–
ръководител на осигуряването за безработица, с което на основание чл.54ж, ал.1
от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б. „а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/
№883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за
социална сигурност от 29.04.2004г. на Н.Ю.С. е отказано парично обезщетение за
безработица.
В жалбата като основание се
навежда неправилно приложение на материалния закон, нарушение на процесуалните
правила и необоснованост. Излагат се подробни доводи, обосноваващи издаването
на оспорените актове в нарушение на специалната норма чл.12, параграф 1
Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета и на
европейската съдебна практика. Излага се становище, че в случая ТП на
НОИ-Търговище неправилно е указало на С. да представи формуляр А1, тъй като
съгласно становище с изх.№53-00-81/05.06.2018г. на НАП, когато наетото и
командировано лице извършва трудова дейност на територията на една
държава-членка, какъвто е конкретния случай, такъв формуляр не следва да се
издава. Навежда се, че оспорващата до настоящия момент не е получила съобщение
от НАП, нито за издадено удостоверение обр.А1, нито за отказ по подаденото във
връзка с това искане, съгласно писмо с вх.№9101-25-203/28.04.2021г. Моли се
оспореното Решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени като
незаконосъобразни и преписката да се върне на компетентния орган за ново
произнасяне по подаденото от С. заявление с вх.№251-00-471/18.04.2019г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващата не се явява лично.
Представлява се от адвокат М. ***, която поддържа жалбата на наведените в нея
основания. Представя писмена защита, в която излага доводи, обосноваващи
наличието по отношение на оспорващата на изискванията на чл.12, параграф 1 Регламент
/ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на Съвета, като и на материалните
предпоставки по чл.54а, ал.1 от КСО
относно правото и на парично обезщетение за безработица по подаденото от нея
заявление. Излага становище за доказаност по делото, че действителното място на пребиваване на С. е
Р.България и след прилагане на реда по чл.65, пар.2 и пар.5 от Регламент /ЕО/ №883/2004г.,
предвид т.3 от Решение № U3 от 12.06.2009г.
- Р.България следва да се определи като държавата на пребиваване на оспорващата,
при последна нейна заетост във Франция, а НОИ за компетентната институция за предоставяне на обезщетение за безработица
на оспорващата, във връзка с осъществената от нея дейност във Франция.
Ответникът по оспорването – Директорът на ТП на НОИ РУ
„СО” гр.Търговище в съдебно заседание се представлява от
гл.юрисконсулт Б. К., който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че за оспорващата липсва издадено удостоверение А1, което да
дава основание за прилагане на изключението, предвидено в чл.12, параграф 1 Регламент /ЕО/ №883/2004г. Навежда,
че по отношение на оспорващата следва да се приложи основния принцип, залегнал в посочения
Регламент, а именно че лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Моли се жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица /ПОБ/ с вх.№ 251-00-474/18.04.2019г Н.Ю.С. е поискала да и бъде отпуснато парично обезщетение за
безработица.
След извършената проверка на представените от
г-жа С. документи и на данните в
информационната система на НОИ е установено, че следва да бъде извършена
проверка относно коректността на подадените от дружество „...“ ЕООД гр. София
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. С разпореждане № 251-00-471-1 от 30.04.2019
г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО производството по отпускане на ПОБ,
образувано по заявление №251-00-474/18.04.2019 г. на Н.Ю.С. е спряно. Инициирана е проверка от контролните органи на ТП на
НОИ - София град. С писмо-отговор вх. №
1043-25-108#2/07.05.2019 г. ТП на НОИ - София град са уведомили ТП на
НОИ-Търговище, че при извършените проверки, в ч. и в информационната система на
НОИ е установено, че „...“ ЕООД гр. София наема лица с месторабота в Република
Франция, което е отразено в констативни протоколи в ПП „Регистър длъжници“. Видно
от официалния сайт на Агенция по заетостта. „...“ ЕООД е вписано в Списъка на
предприятията, които осигуряват временна работа съгласно Закон за насърчаване
на заетостта. С писмо-отговор вх. №
1029-25-116#1/13.04.2020 г. компетентната ТД на НАП София е уведомила ТП на
НОИ-Търговище, че при извършена проверка в информационната система на НАП е
установено, че съгласно подадената ГДД
по чл. 92 от ЗКПО за финансова година 2018г.основната дейност на дружеството е
„дейности по наемането и предоставяне на работна сила“ с код на икономическа
дейност 7820 „предоставяне на работна сила за временна заетост“.
С писмо изх. № 1023-25-201#1/27.04.2021 г. г-жа Н.Ю.С.
е уведомена, че във връзка с определяне правото и на ПОБ по подаденото от нея заявление
вх. № 251-00-471/17.04.2019 г., на
основание чл. 108, ал. 2 от КСО и е връчено искане изх. № Ц1029-25-803/30.10.2020г. Със същото и е било
указано да представи удостоверение А1 или решение за отказ относно приложимо
законодателство за периода 08.01.2019 г. - 08.04.2019 г. В хода на административното производство от
страна на заявителката С. не бил представен такъв документ.
С писмо-отговор вх. № 9101-25-203/28.04.2021 г.
компетентната ТД на НАП – София е уведомила ТП на НОИ-Търговище след отправено
запитване от последното, че за лицето С.
с ЕГН-**********, има данни за подадено искане за издаване на удостоверение А1
съгласно Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за
координация на системите за социална сигурност, като са налице данни за постановен отказ за издаване на
удостоверение А1 с осигурител „...“ ЕООД с ЕИК *********.
С разпореждане № 251-00-474-2/ 11.05.2021 г., на
основание чл. 55 от АПК производството
по заявлението за отпускане на ПОБ на оспорващата е възобновено. Разпореждането е връчено на 14.06.2021 г.
При така събраните в хода на административното
производство данни на 11.05.2021г. е постановено Разпореждане № 251-00-474-3/
11.05.2021 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица - Н. Ц., н-к
отдел КПК. С посоченото Разпореждане на основание
чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, пар.3, буква „а“ и чл. 65, пар.2 от Регламент (ЕО)
883/2004 e постановен отказ за отпускане на
ПОБ по чл. 54а от КСО по подаденото от Н.Ю.С. заявление. В разпореждането като
мотиви се сочи, че след като за Н.Ю.С. не
е издадено Удостоверение А1 следователно
посоченото лице не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 12 параграф
1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и за него следва да се прилага основното
правило, предвидено в чл. 11, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) №
883/2004, а именно – лицата са подчинени на законодателството на
държавата-членка на чиято територия осъществяват дейност като наети или
самостоятелно заети лица, в случая
Франция. Прието е, че за лицето не е възникнало осигуряване на основание
чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в Република България,
включително и за фонд „Безработица“ и то няма право на парично обезщетение за
безработица. Разпореждането е получено от лицето на 14.06.2021г., видно от
приложената по делото обратна разписка.
Разпореждането е обжалвано от Н.Ю.С. пред Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище с жалба с
вх.№1012-25-43/26.05.2021г. По така подадената жалба Директорът на ТП на НОИ-гр.Търговище се е
произнесъл с Решение №
1040-25-29/23.06.2021г., с което е потвърдил Разпореждане №251-00-474-3/11.05.2021г
на Ръководителя на осигуряването за безработица. В решението си като мотиви решаващият
орган е изложил, че обстоятелството, че дадено лице е наето от български
работодател въз основа на сключен трудов договор съгласно българското трудово
законодателство (Кодекса на труда) и съответно командирован по този ред за
осъществяване на трудова дейност в друга държава-членка на ЕС, не е достатъчно
условие, за да се прилага спрямо това лице българското осигурително
законодателство. Решаващият орган е приел, че след като в административното
производство е установено, че за лицето Н.Ю.С.
има данни за постановен отказ за издаване на удостоверение А1 с осигурител „...“
ЕООД с БИК *********, правилно на посоченото лице е постановен отказ за
отпускане на ПОБ. Решението е съобщено на С. на 02.07.2021г.
Жалбата на Н.Ю.С. против Решение №
1040-25-29/23.06.2021г на Директора на ТП
на НОИ-гр.Търговище е подадена до Административен съд-Търговище на 12.07.2021г.
с вх.№2103-25-6, чрез решаващия орган.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява по делото, че дружество „..." ЕООД ЕИК ********* гр.София е със
седалище и адрес на управление: гр.София , ул. „Крушева градина“ №18, като основната
дейност на дружеството е в Р-България и е „дейности по наемането и предоставяне
на работна сила“ с код на икономическа дейност 7820 „предоставяне на работна
сила за временна заетост“.
Не се спори по делото, че Н.Ю.С., ЕГН-********** *** (български гражданин) е наета на територията
на Република България от фирма "..." ЕООД ЕИК ********* гр.София по
трудов договор №510/08.01.2019г. на основание чл.68, ал.1,т.2 от КТ-до
завършване на определена работа, осъществявана на територията на друга
държава-членка на ЕС – Франция, за което лицето е командировано за срок от 3 месеца,
считано от 09.01.2019г. до 08.04.2021г.
Трудовият договор между „..." ЕООД гр.София и Н.Ю.С.
е прекратен със Заповед №451/09.04.2019г. на работодателя на основание чл.325,
ал.1,т.4 от КТ-завършване на определена работа, считано от 09.04.2019г. /стр.67
от преписката/.
Видно от приложеното по делото писмо с изх.№24-17-406#2/10.04.2020г. на ТД на НАП-София /стр.55 от
адм.преписка/ за Н.Ю.С. ***-ИНТЕРИМ" ЕООД гр.София, както за
подадени декларации образец №1 и образец №6, така и данни и за внесени
осигурителни вноски.
От приложените по делото копия от трудова книжка на С.
/стр.25 от делото/ и справка на ТД на НАП за актуалното състояние на трудовите
договори на лицето /стр.49 от преписката/ по делото се установява, че преди
сключването на 08.01.2019г. на трудовия
договор с "..." ЕООД гр.София, С. е работила по трудов договор в
дружество „БАЛКОНФ“ ЕООД гр.Варна в периода 01.01.2006г.-07.01.2019г.
От
представената по делото служебна бележка с изх.№60-07-12-42121/15.09.2021г. по
делото се установява, че в периода от 18.04.2019г. до 30.01.2020г. лицето Н.Ю.С.
е било регистрирано като безработно в ДБТ-Търговище.
От приложените по делото удостоверения с изх.№14322/15.09.2021г.
изх.№14323/15.09.2021г. на общ.Търговище по делото се установява, че Н.Ю.С. е с
постоянен и настоящ адрес ***.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, след като установи, че жалбата е подадена в
срок от надлежна страна и при наличие на правен интерес, намира същата за
допустима.
При така установеното от
фактическа страна, съдът след като извърши служебна проверка съгласно чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспореното Решение №
1040-25-29/23.06.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-гр.Търговище и потвърденото с него Разпореждане №251-00-474-3/11.05.2021г.
издадено от Н Цв.– ръководител на осигуряването за безработица са издадени от
материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите
изисквания за форма и съдържание. В хода на административното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
По отношение на съответствието на оспорения акт с
материалния закон съдът намира следното:
Правния спор касае случай, при който (български гражданин)
е наета на територията на Република България от фирма "..." ЕООД БИК
********* да извършва временно работа на територията на друга държава-членка на
ЕС – Франция. Налице е трансгранична
ситуация - пресичане на граници между държави, поради което и с оглед
обстоятелството, че оспорващата е гражданин на Република България, т. е. на
държава – членка на ЕС, приложими са Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация
на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане
на Регламент (ЕО) №е 883/2004 г. за координация на системата за социална сигурност.
Разпоредбите на посочените регламенти /пряко приложими/ определят общите
правила и принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда на държавите-членки на ЕС, при
прилагането на националните закони.
При определяне на приложимото право, основните правила
са регламентирани в разпоредбите на чл.11, като регламентираното в чл. 11, т.
3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 основно правило е, че спрямо лицата
осъществяващи дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага
законодателството на тази държава –членка.
С цел избягване на неблагоприятни последици, които
биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална
сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения.
Специалните правила се уреждат в чл.12 и чл.13 от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, § 1 от
Регламент № 883/2004 " Лице, което
осъществява дейност като наето лице в държава-членка от името на работодател,
който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този
работодател в друга държава-членка, за да осъществява там дейност от името на
същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата
държава-членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не
превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано
лице".
Същевременно, разпоредбата на чл. 14, параграф 1 от
Регламент № 987/2009 въвежда уточнението, че за целите на член 12, параграф 1
от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в
държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си
в нея и което е командировано от този работодател в друга държава-членка,
"включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава
членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо
съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в
която е установен неговият работодател. "
Разпоредбата на чл.14, параграф 2 от Регламент № 987/2009 урежда уточнението, че „..
за целите на прилагането на член 12, параграф 1
от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в
нея" се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по
обхват дейности, различни от чисто вътрешни управленски дейности, на
територията на държавата-членка, в която е установен, като се вземат под
внимание всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното
предприятие. Приложимите критерии трябва да отговарят на специфичните
характеристики на всеки работодател и на действителния характер на извършваните
дейности.
В Решение на Съда на ЕС в Люксенбург от 25.10.2018г. по преюдициално дело С-451/2017 г. за
тълкуване на член 12 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета относно законодателството, приложимо за командировани работници и
самостоятелно заети работници, временно работещи извън компетентната държава, съдът
в Люксембург заявява: „Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на
системите за социална сигурност, във връзка с член 12, параграф I от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент
и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална
сигурност, изменен с Регламент (ЕС) М 465/2012 на Европейския парламент и на
Съвета от 22 май 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че лице, наето
на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се
счита за лице, спрямо което „непосредствено преди да започне работа /../ вече
се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен
неговият работодател“, по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент №
987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице, то
не е имало качеството на осигурено лице съгласно законодателството на тази държава
членка, ако към този момент е пребивавало в нея, което запитващата юрисдикция
трябва да провери“.
Следователно, за да
е налице изключение от основното правило и да се приложи специалната
норма на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 за запазване на приложимото законодателство
на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват
работа на територията на друга държава-членка, следва едновременно да са
спазени следните изисквания: 1) законодателството в областта на социалната
сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или
служителя непосредствено преди командироването му; 2) лицето да носи белезите
на наето лице в държава-членка от работодател и да е командировано от този
работодател в друга държава-членка; 3 ) командироващият работодател обичайно да
осъществява дейността си на територията на изпращащата държава-членка; 4) "пряката
връзка" между работодателя и изпратеното лице да се запази през срока на командироването;
5) лицето да не се изпраща, за да замества друго командировано лице; 6) предвиденото
времетраене на работата на командированата лице да не превишава 24 месеца.
В конкретният случай от така събраните по делото
доказателства безспорно по делото е доказано, че Н.Ю.С. е лице наето в Р.България-държава
членка, от името на дружеството „...“ ЕООД гр.София като работодател да
осъществява дейност на територията на Франция-друга държава, членка на ЕС. Между
С. ***-ИНТЕРИМ“ЕООД е сключен ТД № 510/08.01.2019г., на основание чл.68 ал. т.2
от КТ - до завършване на определена работа. Оспорващата С. не е била
командирована да замества друго
командировано лице. Предвид това съдът приема, че са спазени второто и петото от
горепосочените изисквания.
По делото се доказа, че работодателят „...“ ЕООД
гр.София е не само със седалище и адрес на управление в РБългария, но и че основната
му дейност - „дейности по наемането и предоставяне на работна сила“ и код на
икономическа дейност 7820 „предоставяне на работна сила за временна заетост“ се
осъществява в Р.България. С това се явява спазено третото от горепосочените
изисквания.
Не се спори по делото, че оспорващата С. е била
командирована за срок от 3 месеца, считано от 09.01.2019г. до 08.04.2021г. Предвиденото времетраене на работа, не
надвишава 24 месеца, с което се явява спазено и шестото изискване.
От приложените по делото ТД №510/08.01.2019г и Заповед
за прекратяване на последния №451/09.04.2019г. по делото се установява, че работничката С. ***-ИНТЕРИМ“ ЕООД гр.София и
командирована от последното, за да осъществява във Франция дейност за същото дружество - работодател, като трудовият
и договор е прекратен след като С. се е завърнала на територията на Р.България,
на основание –завършване на определената работа. По изложените съображение
съдът приема за доказано наличието и на четвъртото изискване- запазване на „пряката
връзка" между работодателя и изпратеното лице през командирования период –
от 09.01.2019г. до 08.04.2021г. .
От приложените по делото копия от страници на
трудовата книжка на С. и справки за актуалното състояние на трудовите
договори, безспорно по делото се доказа,
че непосредствено преди да сключи трудов договор с работодателя „...“ ЕООД
гр.София лицето е работило по трудово правоотношение с „БАЛКОНФ“ ЕООД гр.Варна.
От представените по делото удостоверения по делото се установи и че С. е с
постоянен и настоящ адрес ***. Предвид изложеното, съдът счита, че непосредствено преди да сключи ТД с
„...“ ЕООД гр.София и да бъде командировано от последното Ахмедова е имала качеството не само на пребиваваща в Р.България, но и на
осигурено лице, по отношение на което законодателството в областта на социалната
сигурност на Р.България е било приложимо. На основание изложените съображения
съдът приема, че по отношение на С. е налице и първото от горепосочените изисквания-
законодателството в областта на социалната
сигурност на изпращащата държава да е било приложимо спрямо работника или
служителя непосредствено преди командироването му, съобразно смисъла на чл. 14, параграф 1 от Регламент №
987/2009 и тълкуването на последния, дадено с Решение на СЕС от 25.10.2018г. по преюдициално дело С-451/2017 г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по отношение
на С. към момента на подаване на заявлението и - 18.04.2019г. са били изпълнени всички кумулативно предвидени
материални предпоставки на член 12,
параграф 1 от Регламент № 883/2004, в това число са били изпълнени и
изискванията на член 14, параграф 1 и параграф 2 от Регламент №
987/2009г и е следвало по отношение на посоченото лице да бъдат приложени
специалните правила на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004г., а не
общото правило на чл. 11, т. 3, б. "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004г.
Едновременно с това безспорно по делото е установено,
че към деня на подаване на заявлението С. се явява „безработно лице“ с пребиваване в Р.България,
съобразно критериите по чл.11,пар. 2 от Регламент №987/2009г. и приложимото по
отношение на него законодателството се
явява това на държавата-членка по пребиваване, съгласно чл.65, пар.3, пар.5,
б.“а“ от Регламент /ЕО/ №883/2004г
Едновременно с горното от така събраните по делото
писмени доказателства по делото се установи и че към деня на подаване на
заявлението на С. -18.04.2019г. посоченото лице е имало регистрация в
ДБТ-Търговище като безработно лице, както не се спори и че за същото са внесени
дължимите осигурителни вноски във фонд „Безработица“ за последните 12 месеца
преди прекратяване на осигуряването. По
отношение на останалите изисквания чл.54а ,ал.1, т.2 и т.3 от КСО не се спори по делото, че същите са били
спазени по отношение на С..
На основание
изложеното, съдът приема, че по отношение на оспорващата С. са били налице и всички
материални предпоставки по чл. чл.54а,ал.1 от КСО.
С оглед на фактическото основание, на което е издаден
оспорения акт- постановен отказ от
страна на НАП да се издаде удостоверение А1 за Н.Ю.С., съдът намира следното.
В чл.13, ал. 1 от Регламент № 883/2004 ясно се
регламентира кога законодателят приема, че едно лице осъществява дейност в
повече от една държава членка -
„когато лицето обичайно
осъществява дейност като наето… в две или повече държави –членки….“.
В конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства безспорно по делото се установява, че оспорващата С. е наета да
осъществи и реално е осъществила дейност за работодател единствено на
територията на държавата Франция. Налице е хипотеза на осъществяване на дейност
на наето лице само в една държава- членка на ЕС. Българската институция, която издава
удостоверение А1 е НАП. В тази връзка съгласно становището на ЦУ на НАП,
Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, отдел „Осигурителна методология“ с
изх.№53-00-81/05.06.2018г. относно
прилагането на Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент
/ЕО/ № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета „..В случай че лицата ще
извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не
се издава…“. В конкретния случай издаването на удостоверение А1 за С. по
никакъв начин не се явява материална предпоставка за за приложението на член 12, параграф 1 от
Регламент № 883/2004г.
Липсата на издаден документ А1 или отказът да бъде
издаден такъв, при условие, че е налице и хипотеза, в която издаването на такъв
не се и изисква, не е годно основание за постановяването отказ за предоставяне
на обезщетение за безработица.
С оглед изложеното и предвид установеното по делото
едновременното спазване на всички материални предпоставки по член 12, параграф
1 от Регламент № 883/2004, член 14, параграф 1 и параграф 2 от Регламент №
987/2009г., в контекста на тълкуването на последния, дадено с Решение на СЕС от 25.10.2018г. по преюдициално дело С-451/2017 г., както и наличието на материалните предпоставки
по чл.54а ,ал.1 от КСО, съдът намира оспорения акт за постановен при неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно т.49 от Решение на СЕС от 25.10.2018г. по преюдициално дело С-451/2017 г. „Условията
за съществуване на правото на включване в дадена схема за социална сигурност не
могат да доведат до изключване от приложното поле на съответното
законодателство на лицата, за които това законодателство е приложимо съгласно
Регламент № 883/2004…..разпоредбите на дял II от този регламент имат за цел, по специално да се
попречи на това, лицата, попадащи в приложното поле на този регламент, да бъдат
лишени от защита в областта на
социалната сигурност, поради липса на приложимо по отношение на тях
законодателство…“.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по отношение
на С. са били налице всички изискуеми условия за приложението на специалния режим
по член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004г. и административният орган като
не го е приложил, а е поставил като
условие- липса на издадено удостоверение А1 и е издал отказът си
единствено на това фактическо основание, същият е постановил актът си при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона.
По изложените съображения, съдът приема оспореното Решение №
1040-25-29/23.06.2021г на Директора на ТП на НОИ-гр.Търговище и
потвърденото с него Разпореждане №251-00-474-3/11.05.2021г.,
за незаконосъобразни и следва като
такива същите да бъдат отменени.
Предвид на това, че естеството на въпроса не позволява
решаването му по същество, следва преписката да бъде изпратена на съответния
компетентен орган за произнасяне по заявлението на С., съобразно указанията
дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона.
При този изход
на правния спор, следва искането на оспорващата за присъждане на разноски да бъде
уважено. Следва на основание чл.143,ал.1 от АПК на оспорващата да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 610 лева, съставляващи пратена държавна
такса от 10 лева и платено възнаграждение за един адвокат от 600.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2,
чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение№ 1040-25-29/23.06.2021г. на Директора на
ТП на НОИ-гр.Търговище и Разпореждане№251-00-474-3/11.05.2021г., издадено от Н
Цв.– ръководител на осигуряването за безработица, с които на основание чл.54ж, ал.1 от КСО, във връзка с чл.11, пар.3, б.
„а“ и чл.65, пар.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004г. на Европейския парламент и на
Съвета за координация на системите за социална сигурност от 29.04.2004г. на Н.Ю.С.
е отказано парично обезщетение за безработица по подаденото от нея
заявление с вх.№ 251-00-474/18.04.2019г.
ИЗПРАЩА, като правно действие, административната
преписка по Заявление с вх.№ 251-00-474/18.04.2019г. на Н.Ю.С., ЕГН-********** *** на ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по
същество, в 14-дневен срок, от влизане
в сила на настоящото решение, съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото
решение по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ-Търговище да заплати на Н.Ю.С., ЕГН-********** *** разноски по
делото в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване съгласно чл.119 от КСО
Препис от
решението да се изпрати на страните.
Председател: