№ 7075
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Весела Т. Аврамова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507048 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 13.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 16425/ 2023 г. на Софийски
районен съд, ГО, 170 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ срещу Р. Х. С. /ЕГН
**********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
за признаване дължимостта на сумата 50.29 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. ****, аб. № 202731, за периода м. юли
2019 г.- м. март 2020 г., на сумата 24.58 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2020 г.- 04.08.2022 г.,
на сумата 56.90 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м. август 2019 г.- м. април 2021 г., и на сумата 11.49 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.10.2019 г.- 04.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 16.09.2022 г. по ч. гр. дело № 44501/ 2022 г. на
СРС, 170 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата Р. Х. С. е осъдена да
заплати на ищеца “Топлофикация София” ЕАД сумата 29.79 лв., представляваща
направени в производството по ч. гр. дело № 44501/ 2022 г. на СРС, 170 състав,
разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът “Топлофикация София” ЕАД е осъден
да заплати на ответницата Р. Х. С. сумата 450 лева- разноски за първоинстанционното
исково производство.
С определение от 15.05.2024 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, цитираното
по- горе решение е изменено в частта за разноските, като ищецът “Топлофикация
София” ЕАД е осъден да заплати на ответницата Р. Х. С. и сумата 300 лв.- разноски за
първо-инстанционното производство /за възнаграждение на вещо лице/.
1
Постъпила е въззивна жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД- гр.
София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочените суми- главници и моратарни лихви, с присъждане на разноски по
делото.
Въззиваемата страна Р. Х. С. /ответница по делото/ оспорва жалбата на ищеца и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач „Бруната“ ООД- гр. София не изразява становище по
повод подадената от ищеца въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Постановеното от СРС решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Р. С. установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
като неоснователни- чл.272 ГПК.
По делото не е налице спор относно наличието на обвързващо страните
облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот: апартамент № 3 на І етаж в сградата на ул.“**** в гр. София,
район Лозенец, както и относно обема и стойността на доставената в имота през
процесния период топлинна енергия.
Предвид представените от ответницата Р. С. доказателства за извършени преди
завеждане на делото плащания на суми, с които е погасен целият дълг- предмет на
предявения установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за стойност на
топлинна енергия, правилно е прието от първоинстанционния съд, че този главен иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Правилно е прието и че искът за
признаване дължимостта на такса за дялово разпределение също следва да бъде
отхвърлен, поради погасяване на вземането чрез плащане, извършено в хода на делото.
Наведените от ищеца доводи за липсата на погасителен ефект на извършените от
ответницата плащания за сумите- предмет на предявените по делото претенции, са
неоснователни.
Заповедното производство е образувано въз основа на подадено от
топлопреносното предприятие на 17.08.2022 г. заявление по чл.410 ГПК.
Исковият период е от м.07.2019 г. до м.03.2020 г.
Общата фактура за периода е издадена на 31.07.2020 г. и е за сумата 1 464.84
лв., която в последствие е намалена на 1 290.14 лв., вследствие извършена от
2
топлопреносното предприятие корекция в цената на топлинната енергия и извършено
прихващане /експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза/. Тази сума е заплатена от ответницата
С. на 27.10.2020 г., а сумата 583.75 лв., определена за доплащане „от корекция по
изравнителна сметка“, е заплатена от нея на 17.11.2020 г. /платежно нареждане за
сумата 631.60 лв. от 17.11.2020 г./. Претендираната от ищеца такса за дялово
разпределение- в размер на 56.90 лв., е заплатена от ответницата на 12.10.2022 г. /след
издаване на заповедта по чл.410 ГПК/. Във всички представени по делото платежни
документи е посочено кое вземане ответницата цели да погаси с така извършените
плащания.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, при прилагане правилото на
чл.76, ал.1 ЗЗД, според което при наличието на няколко еднородни задължения, ако
вземането не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое от тях
погасява, че доколкото в случая С. е посочила в платежните документи кое вземане
погасява, то претендираните по делото главни вземания- за стойност на топлинна
енергия и за дялово разпределение, са били изцяло погасени от нея, първото- преди
завеждане на делото, второто- след издаване на заповедта по чл.410 ГПК.
Обстоятелството как тези плащания са били счетоводно отнесени от страна на ищеца е
ирелевантно за приемане изводите на съда по съществото на спора.
Неоснователни са претенциите на ищеца за признаване дължимостта на лихви
за забава при плащане на горепосочените суми /главници/, тъй като такива вземания не
са валидно възникнали за него.
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между
страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за
изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е.
установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния
имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на
изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са
в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на
произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителната
сметка, като относно изискуемостта и забавата на дължимата за консумирана през
процесния период топлинна енергия сума, за която е издадена процесната обща
фактура, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от
2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016
г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока
по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура за процесния период е
настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане, цитираните
клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84,
3
ал.2 ЗЗД ответницата изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва,
да е отправена от ищеца до нея.
Искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 24.58
лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, дължимо
за периода 15.09.2020 г. до 4.08.2022 г., следователно подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По същите съображения- поради липса на отправена от ищеца до ответницата
покана, на отхвърляне като недоказан и неоснователен подлежи и искът за признаване
дължимостта на сумата 11.49 лв.- обезщетение за забава при плащане на таксата за
дялово разпределение.
При този изход на спора съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски
за въззивното производство има въззиваемата страна, на която въззивникът дължи да
заплати сумата 500 лв.- разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.03.2024 г., постановено по гр. дело № 16425/
2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на Р. Х. С. /ЕГН **********/ сумата 500 лв. /петстотин лева/- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Бруната“ ООД- гр. София- като
трето лице- помагач на ищеца „Топлофикация София” ЕАД- гр. София в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4