№ 539
гр. София, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000501245 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. М. С., чрез пълномощника й,
срещу определение №735 от 02.12.2021г., постановено от СГС, ГО, IV-Е въззивен
състав по ч.гр.д. № 12840/2021г.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност, поради нарушение
на материалния и процесуалния закон. Релевира се оплакване, че незаконосъобразно
първостепенният съд е приел жалбата срещу мълчаливия отказ на съдебния
изпълнител за недопустима. Поддържа се твърдение, че това бездействие на съдебния
изпълнител нарушава правото на защита. Прави се искане въззивният съд да отмени
обжалваното определение и да уважи подадената жалба срещу действията на СИ К..
Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, след като взе предвид
изложените доводи, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
от легитимирано да обжалва лице, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение съставът на СГС е констатирал, че от събраните по
делото доказателства не се установява изрично изразено от частния жалбоподател и
длъжник по изпълнението волеизявление за спиране или прекратяване на
изпълнително дело № 20217880400322 по описа на ЧСИ М. К., което да е обективирано
писмено. Поради това е приел, че изначално липсва сезираща съдебния изпълнител
молба, по която последният да дължи произнасяне с акт по чл. 433, ал. 1 ГПК.
1
Допълнил е, че не е от посоченото правно естество и релевираното пред съдебния
изпълнител възражение за недължимост на сумите, лихвите и разноските за минало
време до образуване на изпълнителното дело. На следващо място, е посочил, че
отправеното от жалбоподателя искане съдът да задължи съдебния изпълнител да се
произнесе изрично по възражението за недължимост на сумите, лихвите и разноските
за минало време до образуване на изпълнителното дело също е процесуално
недопустимо. В заключение е посочил, че по делото не е спорно, че до момента няма
произнасяне на съдебния изпълнител, касаещо факта на спиране или прекратяване на
принудителното изпълнение. Поради това е направил извод, че липсва акт на съдебния
изпълнител, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, което влече
недопустимост на частната жалба.
Софийски градски съд е бил сезиран с жалба, подадена от С. М. С. – длъжник по
изпълнително дело № 20217880400322 по описа на СИ М. К., в която се поддържа, че
взискателят съзнателно възпрепятствал изпълнението на паричните вземания, за
събирането на които е било образувано изпълнителното дело. Във връзка с посоченото
поведение на взискателят длъжникът направил пред СИ М. К. възражение за
недължимост на сумите, лихвите и разноските за минало време до образуване на
изпълнителното дело, по което съдебният изпълнител не се произнесъл. В жалбата се
твърди, че обжалваните действия се изразяват в мълчалив отказ на СИ М. К. да спре
или да прекрати частично принудителното изпълнение. Отправя се молба до съда да
задължи съдебният изпълнител да се произнесе изрично по възражението за
недължимост на сумите, лихвите и разноските за минало време до образуване на
изпълнителното дело.
По делото е приложено в ксерокопие изпълнително дело с № 20217880400322 по
описа на СИ М. К..
От данните по изпълнителното дело се установява, че липсва постановен отказ от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, който отказ би
подлежи на обжалване на основание чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК. Следователно липсва
акт на съдебния изпълнител, подлежащ на обжалване по реда на чл. 435 ГПК, което
влече недопустимост на частната жалба. В ГПК /чл. 435/ не е предвидена възможност
за обжалване на мълчалив отказ.
Дори и хипотетично да се приеме, че жалбоподателката има право на жалба
срещу малчълив отказ, то следва да се посочи, че нито едно от твърденията й, че
съдебният изпълнител не следва да събира суми /главница, лихви и разноски/ от
длъжника преди подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство,
поради недобросъвестност от страна на кредитора, не могат да послужат като
основание съдебният изпълнител да прекрати производството. В разпоредбата на чл.
433 ГПК изчерпателно са изброени всички предпоставки за прекратяване на
2
изпълнителното дело, като сочените от жалбоподателката обстоятелства не попадат в
нито една от хипотезите на горната разпоредба. Тъй като цитираната разпоредба
съдържа изчерпателно изброяване на основанията за прекратяване на изпълнителното
производство, а такива не се сочат от жалбоподателката, по съществото си жалбата не
е срещу отказ за прекратяване и за жалбоподателката, в качеството й на длъжник, не е
възникнало правото по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Щом като действията, които обжалва
жалбоподателката, не са сред изчерпателно изброените и лимитативно въведени, то
жалбата й се явява недопустима. С оглед изложеното, правилно първата инстанция я е
оставила без разглеждане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че съдебният изпълнител е
следвало да се произнесе по възражението за недължимост на сумите, лихвите и
разноските за минало време до образуване на изпълнителното производство. При
влязло в сила съдебно решение и образувано изпълнително производство, съдебният
изпълнител няма законово правомощие да се произнася по материално правни
възражения за недължимост на вземанията, за събирането на които е образувано
изпълнителното дело, нито да преценява добросъвестността на взискателя.
По изложените съображения САС, ГО, 8 състав счита, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно, а подадената срещу същото частна жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, САС, ГО, 8 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от С. М. С., чрез пълномощника
й, срещу определение №735 от 02.12.2021г., постановено от СГС, ГО, IV-Е въззивен
състав по ч.гр.д. №12840/2021г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3