Решение по дело №4372/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2708
Дата: 24 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Пламен Маринов Дойков
Дело: 20182120104372
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№2708

 

град Бургс , 24.10.2019год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                              49 -ти граждански състав

на двадесет и четвърти септември                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                                                             Съдия: Пламен Дойков

 

                   при секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 4372 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

                          

                    Делото е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас против Т.Н.Н., ЕГН ********** , с адрес: ***. Претендира се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 356.26лева –главница на  неплатена стойност на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 12.06.2015год. до 24.11.2017год., сумата от 15.43лева представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от деня на падежа до датата на предявяване на претенцията, както и законна лихва върху незплатените главници за периода от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.02.2018г. до окончателното плащане. С исковата молба се сочи, че ответникът е собственик на имот в гр. Бургас, **********, за който има открит абонатен № *****. Ищецът коректно бил извършвал водоподаване до обекта. За извършената услуга, в периода 25.08.2015г. до 22.12.2017г.,  е били съставени фактури с обща стойност по тях за сумата от 356.26лева. Върху така посочените суми се претендира мораторна лихва за забава в общ размер на 15.43лева за периода 26.09.2015г. до 19.02.2018г.  По така посочените фактури не било извършено плащане на исковите суми, като ищецът предявил пред РС гр. Бургас заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 1302/ 2018г. и била издадена заповед № 702/ 22.02.2018г. за процесните суми. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което пораждало правния интерес на дружеството от водене на настоящото производство. Представени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания.  Претендират се съдебни разноски по настоящото производство и направените в заповедното такова.            

                    Предявените искове са с материалноправно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр.  чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

                    В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но депозира молба с която  се поддържа иска, моли за уважаването му, както и за присъждане на разноските по делото. Ангажира доказателства.

                    Ответникът Т.Н. *** не е установен на адресите за призоваване по делото. В хода на процеса Н. се представлява от особен представител- адв. Р.М.,***, който в нарочен отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, счита предявения иск за неоснователен и недоказан.  Адвокат М. оспорва твърдението, че ответника е собственик на имота и между последния и дружеството има договор за предоставяне на услугата. Не били доказанифактите, които давали качеството „потребител” на Н.. Неправилно бил счетен ответника за титуляр на партидата. Не представя доказателства, прави доказателствено искане свързано с недопускане и неназначаване на експертиза по делото и разпит на свидетел.

                     Във връзка с опспорването на възникналото правоотношение , ищецът е представил справка от Служба по вписванията на РС гр. Бургас. Видно е , че Т.Н.Н. е сключил договор за ипотека с банка за процесния имот, като сделката е от 2008г. Представена е и справка от Община Бургас, че Н. е подал декларация по ЗМДТ като собственик на имота.

                     По делото е допусната и изготвена съдебно – техническа експертиза . Вещото лице инж. К. Д. е посочило в нея , че процесният имот е апартамент на посочения адрес. В него има монтирани два водомера, чрез които се прави отчитането на потребената вода. Записването на данните от става чрезелектронни устройства. За процесния период количеството вода преминала през водомера е била 163куб.м. , а с добавеното количество от разпределението – 171.31куб.м.

                     Разпитана е св. Р.Г.,***, отчетник при ищцовото дружество. Същата сочи реда и начина на отчитане на водомерите на ответника в дома му , както и общия в сградата.

                     В последното съдебно заседание ответникът се е явил лично. Н. заявява, че иска да заплати задълженията си към дружеството и дори е направил няколко плащания към тях. Представя писмени доказателства за това.

                     Настоящият състав , въз основа на така изложените факти, счита следното:

                     Предявеният иск е допустим , а по същество и основателен. По делото безспорно се доказа, че ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, гр. Бургас и ответникът Т.Н.Н. са се намирали в облигационни отношение по доставка, отвеждане и пречистване на вода за имот – апартамент в гр. Бургас, **********. Отчитането на потребената вода е ставало посредством два водомера поставени в имота на адреса, ежемесечно , което е било извършвано от свидетелката Р.Г. , служител на дружеството. За процесният период - от 12.06.2015год. до 24.11.2017год., ответникът е ползвал услугите на ищеца, за което са му били издадени фактури на стойност 356.26лева, които не са били заплатени от Н.. Със заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  било образувано ч.гр.д. № 1302/ 2018г. и била издадена заповед № 702/ 22.02.2018г. за процесните суми. Заповедта била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в следствие на което е образувано и настоящото производство. Ответникът е посочил, че е направил плащания към дружеството, но от представените документи става ясно, че е заплатил сумата от 80.00лева за съдебни разноски и сумата 51.59лева по фактури, които не отговарят като суми и номера на процесните. Следва от внесените суми за съдебни разноски да се приспаднат задълженията му за такива към ищеца, а останалите внесени суми да не се вземат предвид, доколкото са посочени конкретни плащания на ответника към ищеца, с които няма как да се намали исковата сума.

                     На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 75.00лева заплатени за заповедното производство, 75.00лева за заплатената държавна такса в настоящото производство, сумата от 150.00лева за назначения особен представител, сумата от 10лева за съдебни удостоверение, сумата от 120.00лева внесена за изгтвяне на съдебно – техническа експертиза, както  и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, като за сумата от 50.00лева до пълния претендиран размер на възнаграждението за процесуалния представител на ищеца , следва да се остави без уважение. Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, което предполага определяне на възнаграждение в размер на 100.00лева за юрисконсулт. Следва от общата сума да се отчете, че Н. е заплатил 80.00лева на ищеца до момента за съдебните разходи и да му се възложи остатъка от 450.0лева.

                     Следва , на осн. чл. 77 от ГПК, да се осъди ищеца за довнасяне на сумата от 80.00лева за възнграждението на вещото лице Д. за изготвената експертиза по делото. 

                    Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

                    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Н., ЕГН ********** , с адрес: ***, на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 47, ал. 5 от ГПК във вр.  чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, дължи на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, *****, представлявано от Ганчо Тенев, сумата от 356.26лева/ триста петдесет и шест лева и двадесет и шест стотинки/ – неплатена стойност на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода от 12.06.2015год. до 24.11.2017год., за което са издадени фактури от 25.08.2015г. до 22.12.2017г., сумата от 15.43лева/ петнадесет лева и четиридесет и три стотинки/ представляваща мораторна лихва за забава върху главниците за периода от 26.09.2015г. до 19.02.2018г., както и законна лихва за периода от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение  – 21.02.2018г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед № 702/ 22.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1302/ 2018г. на РС гр. Бургас. 

ОСЪЖДА Т.Н.Н., ЕГН ********** , с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, *****, представлявано от *****сумата от общо 450.00лева/ четиристотин и петдесет лева/ представляваща деловодни разноски по настоящото дело и ч.гр.д. № 1302/ 2018г. на РС гр. Бургас.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, *****, представлявано от *****да заплати по сметка на РС гр. Бургас сумата от 80.00лева/ осемдесет лева/ представляваща сумата за доплащане на определеното възнаграждение на вещо лице за изготвена експертиза.              

Решението е обжалваемо пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                      

                                                          

                                                                                              Съдия: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.