Решение по дело №405/2022 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 69
Дата: 8 март 2023 г.
Съдия: Жечка Николова Маргенова Томова
Дело: 20223200100405
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. гр. Д., 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на осми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Гражданско дело
№ 20223200100405 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба вх.
№3385/16.06.2022г., уточнена с молба вх.№3632/27.06.2022г. от А. Л. К.,
гражданин на Р. Ф., роден в гр.М. на **********г., М. О. К. гражданин на Р.
Ф., родена в гр.М. на ********** г. и М. А. К., граждани на Р. Ф., родена в
гр.М. на ********** г.,тримата с адрес гр.П., ***, чрез упълномощения
адвокат Г. К., с която от всеки ищец срещу „Олд Тауър 7“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.К., общ.Б., обл.Д., ***, са
предявени осъдителни искове за суми от по 58 041.56лева, представляваща
1/3част от продажна цена от 174 124. 69лева по извършена публична продан
по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., с която всеки е претърпял
принудително изпълнение върху притежаваните 1/3идеални части от
недвижими имоти- *** с идентификатор 39459.29.618.4.12, *** с
идентификатор 39459.29.618.4.13, *** с идентификатор 39459.29.618.4.14 и
*** с идентификатор 39459.29.618.4.15, находящи се в жилищен комплекс
„***“ с.К., общ.Б., върху които е учредена договорна ипотека с
нот.акт№***г.на нотариус с рег.№*** в НК, за дълг на „Олд Тауър 7“ ЕООД
по договор за кредит №128/1 от 16.03.2012г., сключен с Международна
инвестиционна банка, гр.М., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, до окончателното плащане, и за суми от по 17 687.97лева
1
обезщетение за забава плащането на главното задължение от 58 041. 56лева в
размер на законната лихва за периода 16.06.2019г.-16.06.2022г.
В исковата молба и уточнителната молба са изложени твърдения , че по
силата на правна сделка и реализирано право на строеж, всеки от тримата
ищци е собственик на 1/3ид.част от четири жилищни имота с идентификатори
39459.29.618.4.12, 39459.29.618.4.13, 39459.29.618.4.14 и 39459.29.618.4.15,
находящи се в жилищен комплекс „***“, с.К., общ.Б.. За обезпечаване на
дълга на ответника „Олд Тауър 7“ ЕООД с.К. към кредитора Международна
инвестиционна банка гр.М., възникнал от договор за кредит №128/1 от
16.03.2012г., ищците учредили ипотека върху съсобствените между тях в
равни части от 1/3ид.части четири жилищни имота. Кредиторът
Международна инвестиционна банка гр.М. се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№241/26.10.2015г., издадена по ч.гр.д.№426/2015г.на БРС и изпълнителен
лист от 27.10.2015г. за сумата от 415 788.87евро, ведно със законната лихва от
24.09.2015г. За събиране на вземането на Международна инвестиционна
банка гр.М. срещу „Олд Тауър 7“ ЕООД е образувано изп.д.№*** по описа на
ЧСИ Н. Ж.. Изпълнението е насочено срещу ипотекираните за обезпечаване
дълга на ответника „Олд Тауър 7“ ЕООД недвижими имоти, съсобствени
между ищците. Принудителното изпълнение срещу четирите имота е
реализирано и с Постановление за възлагане №3946/09.03.2016г., вписано с
рег.№***г., акт №40, т.IV на СлВп-Б., имотите са продадени за сумата от
общо 174 124.29лева. След извършената продажба, на основание чл.155 ал.2
от ЗЗД се суброгирали в правата на кредитора срещу длъжника до размера на
полученото от продажбата на техните имоти, поради което подали до Д.ки
окръжен съд молба вх.№261389/26.02.2021г. чрез изпращане по пощата на
25.02.2021г. за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ,
за което било образувано т.д.№30/2021г.на ДОС. Депозирали и молба с вх.
№236/18.02.2021г. до ЧСИ Н. Ж. за образуване на изпълнително дело за
удовлетворяване на вземанията им, произтичащи от суброгацията в правата
на удовлетворения кредитор, за което било образувано изп.д.№***г. и по
което били извършени множество обезпечителни и изпълнителни действия. С
решение №135/05.11.2021г. по в.гр.д.№548/2021г.на ДОС бил отменен
отказът на ЧСИ да прекрати същото дело, а с решение №7/12.01.2022г. по
в.гр.д.№819/2021г.на ДОС била оставена без уважение тяхната жалба срещу
2
постановление от 09.11.2021г. за прекратяване на изп.д.№***г.на ЧСИ Н. Ж..
Осъществени били всички предпоставки по чл.155, ал.2 от ЗЗД -тъй като в
резултат на принудителното изпълнение платили част от дълга, като
собственици-ипотекарни длъжници се суброгирали в правата на кредитора
срещу длъжника, при което имали право да претендират от него заплащане на
сумата по кредита, погасена от всеки от тях - 58 041.56лева /1/3 от общата
продажна цена на ипотекираните имоти съразмерно на правата му в
съсобствеността /, ведно с обезщетение за забава, считано от деня на
погасяването – датата 03.06.2016г., когато е вписано постановлението за
възлагане. Всеки от тримата претендирал обезщетение за забава само за
периода 16.06.2019г.-16.06.2022г., три години назад от датата на подаване
исковата молба, поради погасяване по давност на дължимото обезщетение за
забава за времето преди този период.
В отговор на исковата молба с вх. №4938/21.09.2022г. ответникът „Олд
Тауър 7“ ЕООД е изразил становище за неоснователност на исковете.
Вземането на всеки от ищците било погасено по давност. След като според
твърденията на ищците регресните им вземания са станали изискуеми от
датата на вписване на постановлението за възлагане -03.06.2016г.,
петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД изтекла на 03.06.2021г., а
исковата молба е входирана на 16.06.2022г. Погасени по давност били и
акцесорните вземания. До момента на подаване на исковата молба не били
налице валидни правни действия от страна на ищците, с които да е
прекъсната давността. С решение №135/05.11.2021г. по в.гр.д.№548/2021г.на
ДОС и решение №7/12.01.2022г. по в.гр.д.№819/2021г.на ДОС съдът приел,
че не е имало основание за образуване на изп.д.№*** поради липса на
изпълнително основание и изпълнителен лист, и изпълнителното дело било
прекратено. Образуваното т.д.№30/2022г. на ДОС приключило с
отхвърлянето като недопустима на молбата на ищците за откриване на
производство по несъстоятелност. Евентуално/ако се приеме, че вземанията
на ищците не са погасени по давност/ претенциите им за лихви в рамките на
периода от 16.09.2019г. до датата на първото предприето принудително
изпълнително действие по изп.д.№*** на ЧСИ Н. Ж. били неоснователни.
Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл.155, ал.2
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
3
Спор по фактите относно възникването на процесните вземания между
страните няма. Установява се и от събраните по делото писмени
доказателства, че ответникът „Олд Тауър 7“ ЕООД е длъжник на
„Международна инвестиционна банка“гр.М. по договор за кредит №128/І от
16.03.2012г. Няма спор, така и данните от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека №*** г. на нотариуса О. О. с район на действие БРС, че
договорът за кредит е бил обезпечен с ипотека на притежаваните от А. Л. К.,
М. О. К. и М. А. К. в режим на съсобственост/в равни части от по 1/3ид.част/
четири жилищни имота с идентификатори 39459.29.618.4.12,
39459.29.618.4.13, 39459.29.618.4.14 и 39459.29.618.4.15, находящи се в
сграда с идентификатор 39459.29.618.4, намираща се в поземлен имот с
идентификатор 39459.29.618 по КККР на с.К./жилищен комплекс „***“, с.К.,
общ.Б./.
Установява се и, че на 27.10.2015 г. кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение №241/26.10.2015 г.
по ч.гр.д.№426/2015 г. на Балчишкия районен съд, съгласно който „Олд Тауър
7“ ЕООД е осъден да заплати на „Международна инвестиционна банка“-М.
415 788.87 евро, просрочени задължения за договори лихви.
По молба на кредитора от 08.12.2015г. и въз основа на изпълнителния
лист от 27.10.2015 г., за събиране на вземането му по него, е образувано изп.д.
№*** по описа на ЧСИ Н.Ж.. Изпълнението е насочено върху ипотекираните
имоти. Проведена е публична продан на същите с времетраене 25.01.2016г.-
25.02.2016г. Принудителното изпълнение е осъществено- четирите
апартамента, функционално свързани в един нов обект, са продадени за
сумата от 174 124.69лева. С протокол от 26.02.2016г. за купувач е обявен
взискателя „Международна инвестиционна банка“ гр.М.. С постановление
изх.№3946/09.03.2016г. имотите са възлижени в собственост на купувача
„Международна инвестиционна банка“ гр.М.. Постановлението е влязло в
сила на 01.06.2016г.
От събраните по делото доказателства се доказват предпоставките по
чл.155, ал.2 от ЗЗД за суброгация на ищците в правата на банката-кредитор,
като трети задължени лица, обезпечили чужд дълг със свои имоти и
претърпяли принудително изпълнение върху същите. Налице е валиден
договор за ипотека, годен да породи своите правни последици. И тримата
4
ищци А. Л. К.,М. О. К. и М. А. К. са имали качеството на ипотекарни
длъжници по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., претърпели са принудително
изпълнение спрямо собствените им ипотекирани имоти. След частичното
погасяване на задълженията на длъжника към банката от проведеното
принудително изпълнение-публична продан на собствените им имоти, те са се
суброгирали в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника-
ответника „Олд Тауър 7“ ЕООД , всеки за сумата от 58 041. 56лева,
представляваща 1/3част от продажна цена от 174 124. 69лева.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно
вземането на всеки от ищците от 58 041. 56лева е неоснователно.
Давността за погасяването на правото на иск за паричното вземане на
ищците е общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, приложима за
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Започнала е да
тече на 01.06.2016г., съобразно чл.496, ал.2 от ГПК, когато постановлението
за възлагане е влязло в сила, а не на 03.06.2016г., когато е вписано в СлВп,
тъй като именно с влизането в сила на постановлението за възлагане
купувачът на публична продан придобива всички права, които е имал
собственикът на имота, т.е. се прехвърля правото на собственост.
Следователно, започналата да тече на 01.06.2016г. давност би изтекла на
01.06.2021г., ако не са настъпили обстоятелства, изрично установени в
закона, които да са спрели или да са прекъснали давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, давността се прекъсва с признание
на вземането от длъжника; с предявяване на иск, но не и ако не бъде уважен; с
предприемане на действия за принудително изпълнение. Ищците се позовават
на предприемане на действия за принудително изпълнение и подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност на ответника „Олд
Тауър 7“ ЕООД.
Установява се, че ищците са предприемали действия за удовлетворяване
на вземанията си както в рамките на индивидуалното, така и в рамките на
универсално принудително изпълнение.
Така по молба на ищците от 18.02.2021г. и въз основа на изпълнителния
лист от 27.10.2015г., издаден в полза на кредитора „Международна
инвестиционна банка“ гр.М., за събиране на удостовереното с който вземане е
образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., е било образувано изп.д.№***
5
по описа на ЧСИ Н. Ж., за събира на суброгаторното вземането на ищците
срещу „Олд Тауър 7“ ЕООД, т.е. за образуване на изп.д.№*** по описа на
ЧСИ Н. Ж. ищците не са се легитимирали със собствен изпълнителен титул.
Следователно, изпълнителното производство е образувано при липсата на
предпоставките на чл.429 ал.1 от ГПК за директно встъпване на ипотекарните
длъжници в правата на кредитора по издадения в полза на последния
изпълнителен лист /както е прието и в решение №135 от 05.11.2021г.по в.гр.д.
№548/2021г.на ДОС/, поради което и същото е прекратено с постановление на
ЧСИ от 21.06.2021г., потвърдено с решение №7/12.01.2022г. в.гр.д.
№819/2021г. на ДОС. По изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н. Ж. са били
извършвани изпълнителни действия – на 16.03.2021г. са вписани възбрани
върху имоти на длъжника, на 13.05.2021г. е извършен опис на същите. Дори и
извършените изпълнителни действия да са от вида на тези по чл. 116, б. "в" от
ЗЗД, след като не е съществувало право на принудително изпълнение, тъй
като липсва изпълнително основание, те не се явяват релевантни за
прекъсването на давността и не могат да бъдат отчетени при възражение за
изтекъл давностен срок. Предприемането на действия за принудително
изпълнение, прекъсващи давността, предполага наличието на изпълнително
основание, удостоверяващо изпълняемо право, с каквото ищците не са
разполагали. Принципно липсата на изпълнителен титул прави обективно
невъзможно предприемането на изпълнителни действия, но ако въпреки това
са предприети, те не могат да произведат прекъсващ давността ефект по
смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД.
Процесните суброгаторни вземания, както и вземания за обезщетения за
забава, са вземанията, на които ищците са основали подадената от тях молба
по чл. 625 от ТЗ вх.№261389/26.02.2021г. за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника „Олд Тауър 7“ ЕООД, по която е образувано
т.д.№30/2021г.на ДОС. Разпоредбата на чл. 628а ТЗ урежда последиците от
подаването на молба за откриване на производство по несъстоятелност в
смисъл, че молбата за откриване на производство по несъстоятелност
едновременно спира и прекъсва давността относно вземането, на което
молителят основава молбата си, като отхвърлянето на молбата заличава
единствено последиците от прекъсването, но не и от спирането на давността
/решение № 347 от 27.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 687/2018 г., II т. о./. В
случая с подаването на молбата с вх.№261389/26.02.2021г. давността не е
6
прекъсната, тъй като същата е отхвърлена с влязло в сила на 11.07.2022г.
решение №260046/06.04.2021г. по т. д. №30/2021г. на ДОС, потвърдено с
решение №188/14.12.2021г.по в.т.д.№325/2021г. на ВнАС, последното
недопуснато до касационно обжалване с определение №431/11.07.2022г.по
т.д.№1206/2022г.на ВКС, 2-ро т.о. Прието е, че вземането на ищците
произтича от встъпване в правата на удовлетворения кредитор, но
суброгацията не е търговска сделка, а произтича от закона, поради което
липсва една от материалните предпоставки по чл.625 от ТЗ, при отсъствие на
която искането подлежи на отхвърляне като неоснователно, както е прието с
определение №943/14.12.2016г. по т.д.№2062/2016г.на ВКС, 1-во т.о..
Отхвърлянето на молбата по чл.625 от ТЗ е заличило последиците от
прекъсването, но не и от спирането на давността. В периода на висящност на
производството по т.д.№30/2021г. на ДОС давността е била спряна /чл. 628а
ал. 3 изр. второ във вр. с ал. 1 изр. второ от ТЗ/, т.е.цялото времетраене на
производството по т.д.№30/2021г. на ДОС не се включва в срока на давността
/както за главните, така и за заявените акцесорни вземания/. С периода на
висящност на същото от 1 година 4 месеца и 15 дни /времето от подаването на
молбата на 26.02.2021г. до 11.07.2022г./ давността, започнала да тече на
01.06.2016г., се удължава. При това положение обективно невъзможно е
неизтеклата част от спрения петгодишен давностен срок да изтече до датата
на предявяване на настоящите искове на 16.06.2022г., когато давността е
прекъсната. Следователно към датата на предявяване на исковете срокът на
приложимата в случая обща петгодишна погасителна давност по чл. 110 от
ЗЗД не е изтекъл предвид спирането му за периода на висящност на т.д.
№30/2021г. на ДОС от 1 година 4 месеца и 15 дни, т.е. главните вземания,
предмет на предявените осъдителни искове по чл.155, ал.2 от ЗЗД не са
погасени по давност.
Разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД урежда последиците от неизпълнението
на всяко изискуемо парично задължение, когато страните не са уговорили
друго-при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Доколкото
правата на суброгиралия се ипотекарен длъжник са идентични с тези на
платилия чужд дълг поръчител по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, правото по чл. 86, ал.
1 ЗЗД да иска заплащане на законна мораторна лихва и за него възниква от
момента на изпълнение на чуждото задължение /арг. чл. 143, ал. 1, изр. 2 ЗЗД,
7
според който поръчителят има право и на законни лихви върху заплатените
суми от деня на плащането/, т.е. падежът на задължението на ответника е
датата 01.06.2016г. и считано от следващия ден същият изпада в забава.
Лихви са дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до
погасяването на главното задължение. Така освен главница от 58 041. 56лева
ответникът дължи на всеки един от ищците на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода на
забавата. Обезщетението за забава в размер на законната лихва се погасява с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД.
Погасени по давност са само вземанията на ищците за периода от три години
от възникване на вземането, които не са и съдебно предявени. Ищците
претендират обезщетение за забавено плащане на главното задължение само
за периода 16.06.2019г.-16.06.2022г., т.е. за тригодишния период преди
предявяване на исковете. Доколкото правно релевантен за размера на лихвата
е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ,
обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на размера
на лихвата за периода 16.06.2019г.-16.06.2022г. не са необходими специални
знания, налагащи привличане на вещо лице. При използване на софтуерния
продукт Calculator.bg съдът определя размера на дължимото обезщетение за
забава по размера на законната лихва за периода 16.06.2019г.-16.06.2022г.
върху главницата от 58 041.56лева на сумата от 17 687.97лева.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен на
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и законна лихва върху
непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на делото до
окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова последица
от предявяването на иска за вземането и за да бъде присъдена, е достатъчно
да бъде поискана от ищеца, каквото искане в случая е налице.
Исковете с правно основание чл.155, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД се
явяват основателни и следва да бъдат уважени с произтичащите от това
последици-за законна лихва върху главните вземания за периода след
завеждане на делото и разноски.
С оглед изхода от спора и съобразно разпоредбите на чл.78, ал.1 от ГПК,
право на разноски имат ищците, всеки от които удостоверил извършване на
разходи за държавна такса от 3029.33лева/платени общо 9088лева от
8
упълномощения от тях адвокат/, 16лева разноски за събиране на
доказателства/платени общо 48лева с ДДС от упълномощения от тях адвокат
в полза на ЧСИ за преписи от две изпълнителни дела/, или на всеки от тях
следва да се присъдят съдебни разноски от общо
3045.33лева/3029.33лева+16лева/.
Ищците А. Л. К., М. О. К. и М. А. К. са представлявани в производството
от адвокат Г. К., безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за
адвокатурата, което обстоятелство е изрично отразено в сключения между
всеки от тях и адвоката договор за правна защита и съдействие. При това
положение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва в полза
на адвоката да се присъди адвокатско възнаграждение, искане в който смисъл
е заявено. При предявени шест оценяеми иска /три с цена 58041.56лева и три с
цена 17 687.97лева/, уважени в цялост, съобразно ал.5 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
всеки иск се полага минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция
в размер на сумата от 5293.32лева, изчислено по чл. 7, ал. 2, т.4 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
по всеки от трите иска с цена 58041.56лева/общо за трите иска 15879.96лева/
и в размер на сумата от 1891.92лева , изчислено по чл. 7, ал. 2, т.3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по всеки от трите иска с цена 17 687.97лева /общо за трите
5675.76лева/.
Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.
К. адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 и т.4, във връзка с чл. 2, ал.5
от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата от общо
21 555.72лева /15879.96лева+ 5675.76лева/ за предоставената на тримата
ищци безплатна правна помощ.
С оглед гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Олд Тауър 7“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.К., общ.Б., обл.Д., ***, ДА ЗАПЛИТИ НА А. Л. К.,
гражданин на Р. Ф., роден в гр.М. на **********г., с адрес гр.П., ***, на
9
основание чл.155, ал.2 от ЗЗД сумата от 58 041.56лева, представляваща
1/3част от продажна цена от 174 124.69лева по извършена публична продан
по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., на собствените му 1/3идеални части от
недвижими имоти- жилища с идентификатор 39459.29.618.4.12, с
идентификатор 39459.29.618.4.13, с идентификатор 39459.29.618.4.14 и с
идентификатор 39459.29.618.4.15, находящи се в жилищен комплекс „***“
с.К., общ.Б., върху които е учредена договорна ипотека с нот.акт№***г.на
нотариус с рег.№*** в НК, за дълг на „Олд Тауър 7“ ЕООД по договор за
кредит №128/1 от 16.03.2012г., сключен с Международна инвестиционна
банка, гр.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-16.06.2022г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 17 687.97лева обезщетение за забава плащането на главното
задължение от 58 041. 56лева в размер на законната лихва за периода
16.06.2019г.-16.06.2022г.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
3045.33лева съдебно –деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Олд Тауър 7“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.К., общ.Б., обл.Д., ***, ДА ЗАПЛИТИ НА М. О. К.
гражданин на Р. Ф., родена в гр.М. на ********** г., с адрес гр.П., ***, на
основание чл.155, ал.2 от ЗЗД сумата от 58 041.56лева, представляваща
1/3част от продажна цена от 174 124.69лева по извършена публична продан
по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., на собствените и 1/3идеални части от
недвижими имоти- жилища с идентификатор 39459.29.618.4.12, с
идентификатор 39459.29.618.4.13, с идентификатор 39459.29.618.4.14 и с
идентификатор 39459.29.618.4.15, находящи се в жилищен комплекс „***“
с.К., общ.Б., върху които е учредена договорна ипотека с нот.акт№***г.на
нотариус с рег.№*** в НК, за дълг на „Олд Тауър 7“ ЕООД по договор за
кредит №128/1 от 16.03.2012г., сключен с Международна инвестиционна
банка, гр.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-16.06.2022г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 17 687.97лева обезщетение за забава плащането на главното
задължение от 58 041. 56лева в размер на законната лихва за периода
16.06.2019г.-16.06.2022г.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
3045.33лева съдебно –деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Олд Тауър 7“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.К., общ.Б., обл.Д., ***, ДА ЗАПЛИТИ НА М. А. К.,
10
гражданин на Р. Ф., родена в гр.М. на ********** г., с адрес гр.П., ***, на
основание чл.155, ал.2 от ЗЗД сумата от 58 041.56лева, представляваща
1/3част от продажна цена от 174 124.69лева по извършена публична продан
по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Ж., на собствените и 1/3идеални части от
недвижими имоти- жилища с идентификатор 39459.29.618.4.12, с
идентификатор 39459.29.618.4.13, с идентификатор 39459.29.618.4.14 и с
идентификатор 39459.29.618.4.15, находящи се в жилищен комплекс „***“
с.К., общ.Б., върху които е учредена договорна ипотека с нот.акт№***г.на
нотариус с рег.№*** в НК, за дълг на „Олд Тауър 7“ ЕООД по договор за
кредит №128/1 от 16.03.2012г., сключен с Международна инвестиционна
банка, гр.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-16.06.2022г., до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата от 17 687.97лева обезщетение за забава плащането на главното
задължение от 58 041. 56лева в размер на законната лихва за периода
16.06.2019г.-16.06.2022г.; на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
3045.33лева съдебно –деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Олд Тауър 7“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.К., общ.Б., обл.Д., ***, ДА ЗАПЛИТИ НА адвокат Г.
Р. К. , личен №**********, с адрес гр.П., ***, адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 3 и т.4, във връзка с чл. 2, ал.5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата в размер на сумата от 21 555.72лева за
предоставената на ищците А. Л. К., М. О. К. и М. А. К. безплатна правна
помощ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Д.: _______________________
11