Решение по дело №621/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфаструктура“ Решение № 19/ 18.01.2024 г., постановено по АНД № 20233120200141 по описа на Районен съд - Девня за 2023 г., с което е отменен ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК: *************, за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3б,, вр. с чл. 187, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]., и което в полза на „Мото транс 2004“ ЕООД са присъдени съдебно – деловодни разноски, в размер на 631.50 лева.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че от страна на въззивния съд не е извършен комплексен анализ на събраните доказателства, не са изложени мотиви относно формирания краен извод за отмяна на ЕФ. Поддържа се, че неправилен е извода на въззивния съд плащане на дължимата тол такса. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди издадения ЕФ.

В съдебно заседание, касатора не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – „Мото транс 2004“ ЕООД, в депозирано чрез представител по пълномощие писмено становище оспорва касационната жалба. Отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на направените по делото разноски, включително възнаграждение за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата, за правилност и законосъобразност на въззивното решение, като пледира за оставянето му в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Този извод се налага хо следните съображения:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба от „Мото транс 2004“ ЕООД срещу ЕФ № **********, издаден от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

Възприета е от въззивния съдебен състав следната фактическа обстановка:

На 13.03.2021 г. в 06:52 часа, с устройство № 10071 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ километър, в Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „Рено К“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 48 000, брой оси 4, екологична категория ЕВРО 6D, без ремарке, за което изцяло не била заплатена пътна такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, според категорията на ППС, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

При тези данни, на 03.02.2023 г. от Агенция "Пътна инфраструктура" е издаден Електронен фиш № 8504480222за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179б, ал. 3б от ЗДвП на дружеството - жалбоподател, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500, 00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

За да отмени електронния фиш, прието е от въззивния съд, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179 ал. 3б от ЗДвП. Прието е също, че обжалвания ЕФ е издаден след изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 б. „б“ ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност – нормата не позволява отчитане на конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, поради което и не следва да намери приложение.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващият състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. / регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

В нормата не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното. Липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да се издаде НП, а не да се съставя електронен фиш. Следователно, към момента на извършване на нарушението не е налице изрична нормативна регламентация, предвиждаща възможност за издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

От друга страна, настоящият касационен състав, споделя изложените от въззивния съд съображения за наличие на основание за отмяна на ЕФ поради несъразмерност на санкцията, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, препраща към тях.

По отношение на санкцията следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С – 61 на СЕС, а именно: посоченото в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г. изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“, с фиксиран размер. Ето защо, санкционната норма на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, предвиждаща абсолютен размер на санкцията за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, а именно – глоба или имуществена санкция в размер 2500 лв., следва да остане неприложена. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, следователно не е налице нормативно основание за прилагане на санкция за конкретното нарушение.

По изложените съображения, обжалваното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора, касатора следва да се осъди да заплати на ответника по жалбата, сумата от 600 лева, представляваща извършени през настоящата инстанция разноски.

Воден от горното, касационният състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 19/ 18.01.2024 г., постановено по АНД № 20233120200141 по описа на Районен съд - Девня за 2023 г.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]да заплати на „Мото транс 2004“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [улица] сумата от 600.00 (шестстотин) лева – разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.