Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 08.07.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно
заседание проведено на десети юни през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4526 описа за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. **4 ал.1 от ГПК от В.Т.М., ЕГН **********,*** и Р.Т.Б.,
ЕГН **********,*** срещу И.В.Р., ЕГН **********,***, Офис на приземен
(партерен) етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."***, БУЛСТАТ *********, с правно основание чл. **4 ал.1 от ГПК, за приемане за
установено, че че ответника И.В.Р., ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен)
етаж, лично и като представител на ЕТ „Д.Р."*** и БУЛСТАТ *********, НЕ Е
собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град
Варна, район Приморски, ж.к. „**********", с площ от 319 кв.м., при
граници: ПИ с ид.№№ ***************, ***************,
***************, стар идентификатор - няма, номер по предходен план -****.
В исковата молба се твърди, че двамата ищци са собственици на процесния имот по наследство и давност.
Сочи се, че са сънаследници на майка си Е.А.Е. (К.),
ЕГН **********, починала на 05.04.2005 г., съгласно у-е за н-ци No
АУ001678АС/07.01.2013 г. Давността върху имота е призната с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот No
6, том I, per. No 130, дело No
6 от
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът е
собственик на процесния имот по силата на договори за покупко-продажба, като с
Нотариални актове №141, том IV, дело №630/28.09.2005г. и №28, том VI, дело
№878/19.**.2005г. на нотариус Д.Б. вписани в Служба по вписванията - Варна, ЕТ
„ДОМ - И.Р." е закупил от Р.Т.Д. с ЕГН - ********** и Я.Т.Д. с ЕГН - **********
целия ПИ - **** и целия ПИ **** с обща площ 1 200кв.м. при описани граници по
нотариални актове. Сочат, че с решение №486/02.04.1998г. на Поземлена комисия -
Варна, на наследниците на И.Т.И. е възстановено правото на собственост в
съществуващи реални граници на имот - лозе от 1,200дка, находящ се в
строителните граници на град Варна в квартал „***" имот ***** от
Кадастралния план изработен 1956г., при граници - изток *****, запад път и
кариера, север пл. №*****, юг - пл. №*****. Сочи, че липсва идентичност между
записания на наследници на К.М. имот № *** (*****) с възстановения на
наследниците на И.Т.И. имот №*****, като този факт изключва претенцията на
ищците. Сочи още, че след влизане в сила на решението на Поземлена комисия
-Варна, наследницата на И.Т.И. - Я.Т.Д. е въведена във владение на Поземлени
имоти **** и **** по плана ж.к. „****" от 1973г. с протокол за въвод във владение №75/05.05.1998г. Владението върху имота
е предадено на купувача – ответник по делото на 28.09.2005г., поради което е
неоснователно твърдението, че ищците упражняват владение върху имота. Твърдят
още, че имот с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна е неправилно нанесен в КК и КР в противоречие на ЗУТ и
ЗКИР.
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете си, молят за уважаването им, а ответника
поддържа отговора си и моли за отхвърляне на исковите претенции.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
Видно от
скицата, издадена от АГКК, процесния имот с идентификатор *************** по КККР на гр. Варна, е
записан на името на ищците В.Т.М. и Р.Т.Б., легитимиращи се като собственици по
силата на констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот No 6, том I, per. No 130, дело No 6 от 18.01.2013 г., а преди
това същият е бил записан на името на тяхната наследодателка
Е.А. К. – без документ за собственост.
От изготвената по делото СТЕ се установява, че
процесният имот с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна, попада изцяло в границите и е част от ПИ **** по КП от
1973г., който попада изцяло в границите и е част от ПИ ***** по КП от 1956г.,
записан на името на наследниците на И.Т.. На наследниците на И.М.К. е записан
съседния ПИ ***** по КП от 1956г., който няма съвпадащи части с процесния имот.
Това се установява и от разписните листи на л. ** от делото. В разписния лист,
приложен на л. 13 от делото съдът намира, че е налице техническа грешка,
доколкото имот **** е част от имот ПИ (**)*** по КП от 1956г., а не на ПИ (**)***.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че ПИ **** по КП от 1973г. е възстановен с решение
№486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна, на наследниците на И.Т.И.. На
същите е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на
имот - лозе от 1,200дка, находящ се в строителните граници на град Варна в
квартал „***" имот ***** от Кадастралния план изработен 1956г., при
граници - изток *****, запад път и кариера, север пл. №*****, юг - пл. №*****. В
същото решение на ПК изрично е посочено, че по КП от 1973г. имотът обхваща Поземлени
имоти **** и ****.
С протокол за въвод във
владение №75/05.05.1998г., наследниците на И.Т.И. - Я.Т.Д., е въведена във
владение на Поземлени имоти **** и **** по плана ж.к. „****" от 1973г.
По делото са разпитани и св.
Г.Е.Ц., М.П.Р., Г.Я.Т. и Н.М.К. по отношение на фактите относими към владението
на недвижимия имот, предмет на иска.
Въз основа на установеното от фактическа
страна съдът формира следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл. **4 ал.1 от ГПК, като установителните искове за собственост са предявени под
формата на отрицателни такива.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 8/20**г.
на ВКС, ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или
има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството
по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а
ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен
интерес производството се прекратява.
В мотивите на същото е посочено, че сяка страна,
независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост
и други вещни права ищецът доказва
твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право,
засегнато от правния спор, като
докаже фактите, от които то
произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва
каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва
съществуването на отричаното от ищеца
право на собственост или друго вещно право,
докато ищецът ще се задоволи
само с възраженията си, че такова
право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на
ищеца началото на процеса бъде
поставено при условия, изискващи активност при доказването
единствено от страна на ответника
по отрицателния
установителен иск, това би означавало да
се защитава право, което изобщо
може и да не съществува. Ако ищецът не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството
се прекратява. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно
право на ищеца е свързан с преценката на съда
за правния интерес от установяването,
т.е. за допустимостта
на иска като
абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част
от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл
да предяви съдебно своето право, ако иска
да получи защита чрез установяването
му със сила
на пресъдено нещо, но тогава
би се стигнало
до предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до
обективно съединяване на искове. Наличието на правен интерес
се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването
им ищецът следва да докаже
фактите, от които те произтичат.
Съдът е длъжен да провери
допустимостта на иска още с предявяването
му и да следи
за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че
ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да
се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право.
Съдът намира,
че в конкретния казус ищците основават правния си интерес
от завеждане на отрицателните установителни искове на твърдения
за наличие на собствени права
върху спорния имот с
ид.№1968 по КК, а именно право на собственост,
придобито въз основа на осъществено
давностно владение от ищците В.Т.М. и Р.Т.Б. за периода от 05.04.2005 г. до настоящия момент чрез присъединяване
на владението на тяхната наследодателка Е.А.Е.
(К.), ЕГН **********, починала на
05.04.2005 г. за периода от
1990г
- 05.04.2005 г., който факт е
обективиран в констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот
No 6, том I, per. No 130, дело
No 6 от 18.01.2013 г. на нот. Дияна Бейлерян.
Доколкото в отговора на исковата молба
се оспорва както владението както на наследодателката
на ищците, така и на самите ищци, съдът намира, че за доказване на правния си
интерес от иска, ищците следва да докажат придобиването на правото на собственост
върху процесния имот чрез осъщественото давностно владение за посочените
периоди.
Съдът намира, че ищците не са доказали
при условията на пълно и главно доказване правния си интерес от иска, т.е.
правото си на собственост на твърдяното правно основание. Макар ищците да
притежават констативен нотариален акт за собственост, с който са признати
правата им въз основа на давност, то в настоящото производство следва да
установят отново правата си като докажат пред съда, че са владели процесния
имот в посочените периоди, както и че за посочените периоди е допустимо имотът
да бъде давностен.
От събраните по делото гласни
доказателства не се установява, че е изтекъл десет годишен период, в който
ищците и преди тях тяхната наследодателка, са
осъществявали непрекъсната фактическа власт върху имота с намерение за своене,
надлежно демонстрирано по отношение на надлежния собственик на имота.
По делото са разпитани св. Г.Е.Ц., М.П.Р.,
Г.Я.Т. и Н.М.К.. Никой от свидетелите не сочи за начална дата на владението на Е.А.Е.
(К.) или „баба Д.” 1990г. Единият свидетел
посочва, че към 1995г., баба Д. вече била в имота, а другият сочи, че същата се
появила в имота през 1998г.
Доколкото процесния поземлен
имот с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна попада изцяло в имот ПИ
– ****, възстановен по силата на реституционно
решение №486/02.04.1998г.
на Поземлена
комисия - Варна, на наследниците на И.Т.И., то до датата
на възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ, т.е. до 02.04.1998г. давност не тече.
Задължителната съдебна
практика приема, че давностният срок за придобиване
на имот от лице, което твърди, че го владее, срещу лице, с възстановени по реда
на ЗСПЗЗ права /или негов преобретател/, започва да
тече едва след като е налице възстановяване на собствеността в полза на
реституирания собственик. Правилото е, че
давност не тече против този, който не може да защити правото си. Едва след
възстановяване на собствеността върху конкретен имот може да се предяви иск за
собственост, с който да се прекъсне течението на давността /Решение № 166 от 25.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1633/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б.Д./.
Реституционното
решение за имот ПИ **** по КП от 1973г. е постановено преди измененията на
ППЗСПЗЗ, приети с ДВ бр. 18/1999г., поради което и реституцията /възстановяването
на собствеността/ е настъпила с издаване на решение №486/02.04.1998г. на
Поземлена комисия - Варна. От този момент нататък е допустимо да бъде релевирано фактическото владение на имота от трето лице по
отношение на възстановения собственик.
Неоснователно е твърдението, че имотът не
подлежи на реституция, доколкото същият е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с
решение на ПК. Неоснователно е и твърдението, че владението в полза на наследодателката на ищците е предадено от К.М. или И.М.К.,
доколкото същият е притежавал съседен имот, който няма никаква съвпадаща част с
процесния и доколкото неговият имот също е бил отчужден, тъй като от
доказателствата по делото се установява, че подлежи на реституция - записан е на
наследниците му за възстановяване.
От събраните по
делото гласни доказателства се установи, че баба Д. се е намирала в имота, като
е обитавала същия до смъртта си през 2005г. Не се установи обаче същата да е
имала намерение за своене на имота, както и да е обективирала
намерението си спрямо собственика на имота. Не се доказа на какво основание Е.
е установила владението върху имота, доколкото нито един от свидетелите на
ищцовата страна не потвърди владението да й е било предадено от И.М.К., а
свидетелят на ответната страна М.П.Р. сочи, че
баба Д. е била допусната от Й.Р. до имота заедно с дядо З., за да наглеждат
кокошките, които отглеждал в имота. От друга тсрана
се установи, че ответникът и преди придобиването на имот ПИ **** чрез покупко-продажба
през 2005г., а именно от около 1996г. е осъществявал владение върху имота, като
го е използвал /за струпване на строителни материали/ и го е оградил откъм
пътя, което действие, макар и извършено с намерение за избягване на кражби в
имота, е едно надлежно манифестирано външно обективирано намерение за
своене.
В този смисъл,
на първо място периодът на осъществената от Е. К. фактическа власт върху имота,
който евентуално би могъл да се зачита за давностно владение е от 1998г. до
2005г., т.е. за период по-малък от изискуемия период от 10 години, и на второ
място не се установява Е. К. да е манифестирала своето владение спрямо
действителния собственик на имота, съгласно решение
№486/02.04.1998г. на Поземлена комисия - Варна – наследниците на И.Т.И., а именно Р.Т.Д. и Я.Т.Д., праводатели на ответника, а в
последствие и спрямо И.Р.. От своя страна И.Р. надлежно е демонстрирал както
намерението си за владение върху имота /ПИ ****, който включва процесния имот/
чрез заграждането му /откъм пътя, където не е съществувала ограда/ и ползването
му, така и в последствие придобитите собственически права след 2005г. чрез
даване на разрешение на собствениците на имот № 1969 по КК да построят масивна
ограда по източната граница на процесния имот през 2008г.
Отделно от това не се установи
след смъртта на Е. К., нейните наследници да са осъществявали непрекъсната
фактическа власт върху имота за останалата част от периода 2005-2013г.,
доколкото от свидетелските показания и на двамата разпитани свидетели на ищците
се установява, че след смъртта на баба Д. само синът й е посещавал имота, като
не е ясно колко пъти и кога, както и какво е правил точно в имота, освен
ограждането му. В показанията на св. Тодорова 9 пъти е записано в протокола да
казва, че не може да каже колко пъти
е виждала синът й в имота, кога и какво е правел в имота, а св. Крайшников е присъствал на три ограждания на имота, от
които първото през 2010г., а последното - 2015г. Доколкото за наличието на
трайно установено и непрекъснато владение е необходимо да бъде установено, че
владението не е прекъсвано за нито един период, по-дълъг от 6 месеца, тъй като при
изгубване на владението същото е защитимо само за посочения период и всеки,
който осъществи владение за период от 6 месеца може да го брани валидно с владелчески иск, то съдът намира, че след смъртта на Е. К.
ищците не са продължили осъществяваната от нея трайна фактическа власт. Първите
сведения /събрани чрез свидетелските показания на св. на ищците/ за осъществени
от тях действия по отношение на имота датират от 2010г., когато е било първото
заграждане на имота. За пълнота следва да се посочи, че св. Цанков сочи за
първо заграждане на имота по-късен период –2013-2014г. Независимо от това
обаче, дори и да се приеме, че през 2010г. е предприето заграждане на имота, за
периода 2005-2010г. е било прекъснато владението върху имота, осъществявано
дотогава от Е.
К. и не се доказва продължаване на владението й от нейните наследници В.Т.М. и Р.Т.Б. за посочения период. Още повече, че през
2008г. И.Р. е осъществявал фактическа власт върху имота,
като е счетен за собственик на имота от собствениците на съседния парцел при
изграждане на оградата между двата имота. В този смисъл дори да е отново установено
владение от тях за периода след 2010г. /или през 2013г./, то същото не може да
бъде присъединено към владението на Е. К., поради което и до 2013г., когато е
издаден КНА, както и до момента на завеждане на исковата молба или до настоящия
момент, не би могла да изтече нова давност.
Предвид липсата на
доказателства за наличието на активна материално правна легитимация по
отрицателния установителен иск и предвид ТР 8/20**г. на ВКС,
ОСГТК, производството по делото следва да бъде прекратено.
Предвид
изхода на спора, ищците следва да заплатят на ответника разноските, сторени в
производството, а именно сумата от 1300лв., съгласно списъка на разноските и
доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по исковете на В.Т.М., ЕГН **********,*** и Р.Т.Б., ЕГН **********,***
срещу И.В.Р., ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен) етаж, лично и
като представител на ЕТ „Д.Р."***, БУЛСТАТ*********, с правно
основание чл. **4 ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че че ответника И.В.Р.,
ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен) етаж, лично и като представител
на ЕТ „Д.Р."*** и БУЛСТАТ *********, НЕ Е собственик на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***************
по КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на
АГКК, находящ се в град Варна, район Приморски, ж.к. „**********", с площ
от 319 кв.м., при граници: ПИ с ид.№№ ***************,
***************, ***************, стар идентификатор - няма, номер по предходен
план -****.
ОСЪЖДА В.Т.М., ЕГН **********,*** и Р.Т.Б.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.В.Р.,
ЕГН **********,***, Офис на приземен (партерен) етаж, сумата
от 1300 /хиляда и триста лева/, представляващи разноски
за настоящото производство, на основание чл.78, ал. 4 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: