№ 188
гр. С., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900097 по описа за 2024 година
Ищците М. А. Г., ЕГН:**********, със съгласието на своя законен представител А. Т. Г.,
ЕГН:********** и двамата с адрес: обл. С., общ. Е., с. Д., ул. „Крайречна“ 12 и Й. В. Б.,
ЕГН:**********, адрес: обл. С., общ. Е., с. Д., ул. „Пирин“ 4 чрез пълномощниците си адв.
Н. Д. от АК- Ш., със служебен адрес: гр.С., пл. „Позитано“ № 2, сграда „Перформ Бизнес
Център“, етаж 3, са предявили срещу Г.Ф., БУЛСТАТ: ., със седалище и адрес на
управление: ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, гр. С., п. к. 1000, обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ във вр. с чл. 429, ал. 3
от КЗ за плащане на следните суми:
- на М. А. Г. сумата от 100 000,-лева (сто хиляди лева), предявени като частичен
иск от 150 000,-лв., представляваща застрахователно обезщетение за търпените от М. А. Г.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинена при ПТП, възникнало
на 21.12.2023 г., причинено от застрахован при ответника л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с
рег. № СО 2127 СН, управляван от Г. Т. Н., ЕГН:**********, ведно с лихвата за забава върху
сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция -
01.02.2024 г. до окончателното й изплащане, както и
- сумата в размер на 3 260,-лв. (три хиляди двеста и шестдесет лева) - имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за операции, медицински консумативи, стабилизации,
прегледи и др., причинени в резултат на процесното ПТП от 21.12.2023г., ведно с лихвата за
забава върху сумата, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебната
претенция - 01.02.2024г. до окончателното й изплащане;
- на Й. В. Б. сумата от 30 000,-лв. (тридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания причинена при ПТП, възникнало на 21.12.2023 г., причинено от
застрахован при ответника л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН, управляван
от Г. Т. Н., ЕГН:**********, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от датата на
уведомяване на застрахователя с извънсъдебната претенция - 01.02.2024 г. до окончателното
й изплащане.
Ищците М. А. Г. и Й. В. Б. твърдят в исковата си молба, че при пътнотранспотно
произшествие, настъпило на 21.12.2023г., са им причинени телесни увреждания, вследствие
на което търпят неимуществени вреди, а първия от тях и имуществени вреди.
1
Твърдят, че на посочената дата – 21.12.2023 г., около 20:00 ч. между с. Л. и гр. Е.,
поради движение с несъобразена скорост, водачът на л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег.
№ СО 2127 СН, управляван от Г. Т. Н., ЕГН:**********, самокатастрофира - излиза извън
пътното платно в дясно по посока на движението си и се преобръща, като реализира ПТП.
В пряка причинно-следствена връзка с така описаното застрахователно събитие били
причинени:
на ищеца М. А. Г., който бил пътник на предна дясна седалка в процесния лек
автомобил, претърпял средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на тялото
на Тх12, фрактура на тялото на Л1, охлузване в областта на дясно слепоочие и открита
рана на лакътя;
на ищеца Й. В. Б., пътник на задна дясна седалка, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на ребра, разкъсно контузна рана на трети пръст на лява ръка и двете
подбедрици.
Въз основа на съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №22/2023
г. по описа на ОД на МВР - С., отдел „Пътна полиция“, с който е констатирано настъпването
на процесното пътнотранспортно произшествие, се твърди, че отговорността за последното е
на Г. Н..
По случая било образувано ДП №258/2023 г. по описа на РУ - Е., разследването по
което продължавало и към момента и по което нямало лице привлечено в качеството му на
обвиняем.
След справка извършена на интернет страница на Информационен център към Г.Ф.,
ищците установили, че за увреждащия л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН
нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което, от своя
страна, на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, обуславяло отговорността на Г.Ф..
Ищците М. А. Г. и Й. В. Б. твърдят, че в качеството им на пострадали лица по
смисъла на чл.478, ал.1 от КЗ на 01.02.2024 г. представили пред ответника застрахователна
претенция с вх. №24-01-49 за изплащане на застрахователни обезщетения и представили
всички документи, с които разполагали, но писмо изх. №24-01-49 от 16.02.2024 г. по Щета
№24210029 от 01.02.2024 г., ответникът Г.Ф. ги уведомил, че във връзка с претенцията им,
следва да представят допълнителни документи, което ищците считали за неоснователен
отказ на застрахователя да плати, тъй като липсата на изисканите документи не
възпрепятствали възможността на ответника да разгледа претенцията по нейната
основателност и да определи застрахователно обезщетение. Отделно от това, ищците
твърдят, че изисканите документи към този момент не са съществували физически, с оглед
на етапа, на който се намирало наказателното производство.
Ето защо ищците считат, че за тях е налице правният интерес от предявяване на
настоящите искове пред съда.
М. А. Г. и Й. В. Б. считат, че ответникът Г.Ф. в разрез с приложимия закон е отказал
да разгледа претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение на
увреденото лице, поради което и на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ дължи законна лихва за
претърпените неимуществени и имуществени вреди от дата на депозиране на
извънсъдебната претенция - 01.02.2024 г. до окончателното й изплащане.
Относно причинените им при процесното ПТП неимуществени и имуществени вреди
ищците М. А. Г. и Й. В. Б. излагат в исковата си молба следното:
Ищецът М. А. Г. твърди, че в резултат на процесното ПТП и получените телесни
повреди, бил откаран по спешност в УМБАЛСМ „Н.“ с оплаквания от болка в лумбалната
област и открита рана на лакътя и още на същата дата 21.12.2023г. бил приет за оперативно
лечение. След направено образно изследване рентгенография на лумбални прешлени - фас и
2
профил се установило, че има намален размер на тялото на Л1 вентрално – фрактура, а след
КТ на гръбначния стълб на две нива, лумбален отдел на гръбначния стълб, се установила
маргинална фрактура на тялото на Тх12 за сметка на горна дискална повърхност в предната
част с лекостепенно намаляване на кранио- каудалния рамер; Фрактура на тялото на Л1 с
клиновидна деформация и намаляване на кранио-каудалния размер в предната и средната
част. За това на 26.12.2023 г. на ищеца му била извършена Операция: №7004441 - Stabilisatio
metallica vert. Th12-L2 transpedicularis, под обща анестезия, при която в областта на
гръбначните прешлени му бил направен линеен, медианен кожен разрез и под рентгенов
контрол му били поставени четири титаниеви полиаксиални винта на нива Тх12 и Л2
транспедикуларно, както и два рода титаниеви пръчки. Под рентгенов контрол била
извършена и инструментална реклинация на фрактурата на Л1. Направена била щателна
хемостаза. Поставили са се два субфасциални редон дренажа, направен бил послоен шев и
стерилна превръзка.
Ищецът М. А. Г. бил изписан на 02.01.2024г. с пепоръки за продължаване на
медикаментозното лечение, като възстановяването му и до датата на завеждане на исковата
молба в съда, продължавало в домашни условия.
Ищецът М. А. Г. твърди, че във връзка с претърпяното телесно увреждане и въпреки
13-дневния престой в болничното заведение, изпитвал силен дискомфорт и болки в
травмираните места, трудности с ежедневните и обичайни дейности и имал нужда от помощ
за повечето от тях. Дълго време не е могъл да става, бил е в легнало положение, не можел да
извършва самостоятелно нито едно обикновено действие присъщо на самостоятелен млад
човек, и изцяло бил зависим от чужда помощ, която му била оказвана от неговото семейство.
В хода на лечението си приемал и множество медикаменти, необходими за цялостния
лечебно-възстановителен процес.
На следващо място ищецът М. А. Г. твърди, че търпи и ще продължава да търпи
болки и страдания за един неопределен период от време, още се нуждае от медикаменти, от
чужда помощ, за да може да се придвижва, къпе, облича и грижи за хигиената си, поради
което освен всички физически болки, мъки и страдания довело и до тежка депресия, пълна
липса на надежда и вяра, че ще оздравее и отново ще бъде здрав човек.
Твърди, че поради силните болки, не можел да спи нощем, което утежнявало
психическото му състояние. Продължавал да страда и от постравматичен стресов синдром
изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи
моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно. Притеснявал се и
тежко преживявал факта, че от получените телесни увреди при процесното ПТП и
последващите хирургични интервенции ще му останат силно загрозяващи белези по тялото.
Спрял да се храни редовно и отслабнал с 20 кг.
Ищецът М. А. Г. излага още, че поради телесните увреждания, които е претърпял,
търпи и ще продължава да търпи и продължителният период на лечение, всички грижи за
неговото физическо здраве били поети от майка му и баща му, който от дата на ПТП до
настоящия момент били неотлъчно до него и ежедневно полагали грижи, като го
обслужвали цялостно според неговите нужди.
Твърди, че след катастрофата изпитвал постоянен страх граничещ с параноя, когато
се намирал в близост до движещо се МПС или пътувал в МПС. Изпитвал също така и силен
страх и притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресича улицата. Този страх влияел
силно негативно на психиката му. Въпреки подкрепата на семейството му, което го
окуражавало и към настоящият момент чувствал риск и се страхувал за живота си.
Преди инцидента ищецът М. А. Г. обичал да спортува и да излиза с приятели. Бил
изключително здрав човек, изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив,
инициативен, изпълнен с желание да живее, здравомислещ младеж, а в момента нямало
3
следа от този човек.
Ищецът М. А. Г. твърди, че претърпените увреждания ще оставят силен негативен
отпечатък върху бъдещия му живот,тъй като поради тях е възпрепятстван да извършва
нормално задълженията си, да живее динамичния живот на здрав и млад човек, какъвто
именно е бил неговият преди настъпването на процесното ПТП.
Настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху бъдещия
живот на ищеца. Твърди, че за него е налице особен интензитет на търпените болки и
страдания, както и силно негативен отпечатък върху психиката му.
В резултат на процесното ПТП ищецът М. А. Г. претърпял и имуществени вреди в
размер разходи за лечение в общ размер 3 260,-лв., които също счита, че следва да му бъдат
възстановени. Разходите били направена за извършена операция, медицински консумативи,
стабилизации, прегледи и др., за които му били издадени от УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД: Фактура
№********** от 31.12.2023 г. на стойност 270, -лв. - за стая с подобрени битови условия и
Фактура №********** от 02.01.2024 г. на стойност 2 990, - лв за horizon legacy с 4 винта.
Ищецът Й. В. Б. твърди, че след ПТП на 21.12.2023 г. бил откаран и приет по
спешност в УМБАЛ „С.“ АД - С. за лечение, с оплаквания от палпаторна болка в лява
гръдна половина, с разкъсно контузна рана на трети пръст на лява ръка и двете подбедрици.
След направеното му образно изследване на цяло тяло се установило, че има фрактура на
пето ребро вляво по средна клавикулна линия с минимална дислокация. От КТ на глава и
цервикален отдел на гръбначния стълб се установила Мекотъканна формация/ оток
фронтално супериорно на орбитите и на места в подкожието на фронталната кост
хиперденсни зони, отговарящи в най-висока степен на хематоми.
Ищецът Й. В. Б. твърди, че бил изписан от болничното заведение на 22.12.2023г. с
препоръки за продължаване на медикаментозното лечение.
Твърди, че възстановяването му продължило в домашни условия и продължавало и
към датата на депозиране на и.м. в съда.
Твърди, че изпитал силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности в
ежедневните и обичайни дейности, като имал нужда от помощ за повечето от тях.
Ищецът Й. В. Б. твърди, че търпял и ще продължава да търпи болки и страдания за
един неопеделен период от време и все още се нуждаел от медикаменти за лечението си.
Продължавал да страда и от постравматичен стресов синдром изразяващ се в безсъние,
често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от
произшествието и страх от движение по пътното платно.
Твърди, че след катастрофата изпитвал постоянен страх граничещ с параноя, когато
се намирал в близост до движещо се МПС или пътувал в МПС. Изпитвал също силен страх и
притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресичал улицата. Този страх влияел силно
негативно на психиката му. Семейството му постоянно го окуражавало, но въпреки тяхната
подкрепа и към момента чувствал риск и се страхувал за живота си.
Ищецът Й. В. Б. твърди, че настъпилото събитие имало за последица силно негативно
влияние върху бъдещия му живот и че за него е налице особен интензитет на търпените
болки и страдания, както и че същото е оставило силно негативен отпечатък върху психита
му.
С оглед на изложеното и предвид степента и интензитета на причинените им
неимуществени и за първия от тях и имуществени вреди, както и обстоятелството, че
последните ще бъдат търпени от ищците продължително време, считат че за тях е налице
правен интерес да искат от съда определяне на справедлив размер на обезщетенията.
М. А. Г. и Й. В. Б. молят съдебния състав при определяне размера на дължимото
обезщетение да вземе предвид и нарастваща инфлация в страната, като съответно приложи
4
същата и актуализира размера на определеното обезщетение.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът Г.Ф. е подал писмен отговор, чрез
процесуалния си представител юрк. К. Я., с който оспорва предявените искове по основание
и размер.
На първо място в отговора се прави искане за прекратяване на настоящото
производство на основание чл.129, ал.1 от ГПК, като се твърди, че исковата молба не
отговаря и на изискванията на на чл. 127, ал.1, т. 4, от ГПК, с аргументи, че в
обстоятелствената част на същата, ищецът не бил описал механизма на настъпване на
процесното ПТП.
Твърди се, че исковата молба не отговаряи на изискванията на чл. 127, ал.4 от ГПК
тъй като ищецът не бил посочил банкова сметка или друг начин за плащане, по които ГФ,
при едно евентуално осъдително бъдещо решение, да може да заплати обезщетението, което
щяло да натовари фонда с плащането на напълно ненужни и неоправдани такси и
адвокатски хонорар при евентуално образуване на изпълнително дело срещу ГФ.
Ответникът Г.Ф. прави искане за задължаване на ищцовата страна да представи
специална банкова сметка на непълнолетния М. А. Г., съгласно изискванията на чл.130 от
СК и чл.17 от Наредба №49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за
обществен превоз.
В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отстранени нередовностите, оспорва
изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Г.Ф. оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм на ПТП, с аргументи, че
представения от ищците констативния протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително изявление
на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното лице-издател. В
протокола не бил описан механизъм и причини за настъпване на ПТП. Така съставен
документът не можел категорично да установи дали въобще е настъпило ПТП и дали вина за
него има посочения от ищците водач.
Твърди, че не са представени доказателства с и.м. за установяване на виновно
противоправно поведение, механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало
процесното ПТП, както и с оглед изясняване поведението на пострадалите.
Ответникът Г.Ф. оспорва получените уврежданията да произтичат от процесното
ПТП, поради липсата на обективни данни настъпилите увреждания да са в резултат от пътно
транспортно произшествие с МПС.
Твърди, че посоченият в исковата молба механизъм на получаване на уврежданията
се основавал единствено на твърденията на заинтересованото лице.
На основание чл. 229, ал 1, т. 5 от ГПК ответникът прави искане за спиране на
настоящето производство до приключване на ДП № 258/2023 по описа на РУ Е.. Счита, че
същото има значение за правилното решаване на настоящия спор, с оглед установяването на
виновно противоправно поведение на посочения за виновен водач.
Оспорва твърденията на ищците, че са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане. Счита, че не са налице доказателства за това, че водача
на процесното МПС е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което
да е причинено произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищците.
С отговора се оспорват изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по
основанието им и с оглед предявените им размери, като недължими и прекомерно
завишени. Твърди се, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 45 ЗЗД, за
възникване на отговорността от непозволено увреждане и за заплащане на обезщетение за
5
претърпени неимуществени вреди: противоправно поведение, вреда, причинна връзка
между вредите и противоправното поведение и вина, поради което и че не следва да се
ангажира отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищците неимуществени вреди.
На следващо място ответникът оспорва твърденията на ищците, че търпят описаните
в и.м. болки и страдания. Сочи, че в исковата молба същите са посочени твърде общо и не
са конкретизирани. Твърди, че не са представени никакви доказателства в подкрепа на тези
твърдения.
С отговора се оспорва твърдяната от ищците пряка причинно-следствена връзка
между твърдените болки и страдания търпени от тях и процесното ПТП, с доводи, че не са
налице доказателства които да подкрепят тези твърдения на ищците.
Ответникът Г.Ф. оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер,
като счита същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от
ищците вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с
принципа на справедливост, проглА. в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в
период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.
В случай, че ищците докажат наличието на твърдените вреди и че същите са
вследствие на виновното поведение на водач, чиято отговорност се покрива от Г.Ф.,
ответникът твърди, че видът и интензитетът им не могат да имат за паричен еквивалент
стойността на претендирания от ищците размер.
Ответникът Г.Ф. не оспорва твърдението на ищците, че Г.Ф. е бил сезиран във връзка
с процесното ПТП и че по претенциите на ищците са образуваните щети №
24210029/21.12.2023г. и № 24210030/21.12.2023 г. Твърди, че ищците били уведомени, че
следва да представят доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице
хипотезата на чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, но такива не били
представени нито по щетите, нито по настоящото дело.
Ответникът Г.Ф. оспорва като напълно неоснователни наведените от ищците с и.м.
твърдения относно посочените проценти за инфлация, сочената дефлация и „скрита
инфлация“. Твърди, че настоящият процес е за определяне на парично обезщетение за
твърдените болки и страдания у ищците, а не за покупателна способност, цени на стоки и
услуги.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите. Твърди, че същите са пътували без поставен предпазен колан, с какъвто
разполага лекият автомобил, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Сочи
се, че от настъпилите травматологични увреждания на пострадалия, било видно, че същите
са резултат само и единствено от противоправното поведение на пострадалото лице.
На самостоятелно основание ответникът твърди, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното пътнотранспортно произшествие
било настъпило при преимуществен принос от страна на пострадалите. Твърди, че е налице
самоувреждане, тъй като приносът на пострадалите за настъпване на вредите, надвишавал
50%. Преимущественият принос на пострадалите за настъпване на произшествието, респ.
вредата - изключвал изобщо отговорността на водача на процесното МПС, а оттам и на ГФ.
Акцесорните искове за лихви се оспорват като неоснователни, поради твърдяната
неоснователност на главните искове.
Твърди, че претенциите на ищците пред фонда са били депозирани на 01.02.2024г.
Ответникът Г.Ф. излага още, че тъй като фондът не е деликвент, не е застраховател и
не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при
наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за
застраховане процедура, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице/чл.558, ал.7 от КЗ/.
6
Твърди, че се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок, като е изискал
представянето на необходимите доказателства, от които да бъде установено основанието за
определяне на обезщетение и тъй като такива не са били представени от ищците, то ГФ е
бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции.
Сочи, че Фондът е учреден по силата на закон и е юридическо лице със специална
цел - гарантиране изплащането на застрахователни обезщетения в определените със закон
случаи и поради тази цел разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично
задължение при осъществяване на посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща
напълно ненужно голям размер на законната лихва.
Ответникът Г.Ф. твърди, че ищците са инициарили образуване на настоящото исково
производствео преди Г.Ф. да се произнесе -10.04.2024г., поради което оспорва и началния
момент от който се претендира законната лихва, счита че е в забава от 30.04.2024 г. - датата
на постановения от ГФ отказ, а в случай на евентуалност от датата на завеждане на исковата
молба в съда -10.04.2024 г.
Моли, съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове и да
присъдите на Г.Ф. всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540,00 лева.
В случай, че претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение
надвишава размера от 540 лв., моли същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде
намалено при съобразяване на практиката на ВКС - Определение №1016/06.03.2024 по
ч.гр.д. № 4123/2024 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО.
С отговора на исковата молба ответникът Г.Ф. е направил и следните искания с
правно основание чл.219 от ГПК:
За допускане привличането на Г. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес гр.Е., ул. Детелина
№ 24 като трето лице помагач на страната на ответника, по което съдът се е произнесъл с
определение №263/29.05.2024г. /л.189 от делото/, с което е на осн. чл.219, ал.1 ГПК е
конституирал като трето лице помагач Г. Т. Н. на страната на ответника Г.Ф. .
На основание чл.219, ал.3 от ГПК, с отговора на исковата молба ответникът Г.Ф. е
предявил на основание чл.558, ал.7 от КЗ обратен иск за съвместно разглеждане с
първоначалния срещу Г. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. Детелина № 24, в случай
че бъдат уважени предявените от М. А. Г., действащ чрез своя законен представител А. Т. Г.
и Й. В. Б.и искове, Г. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. Детелина № 24 да бъде
осъден да заплати на Г.Ф., следните суми: 50 000,-лв. (петдесет хиляди) лева, предявен
частично от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева относно М. А. Г., ЕГН:**********
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
01.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата; 3 260,-лв. (три хиляди двеста и
шестдесет лева) относно М. А. Г., ЕГН:********** представляващи обезщетение за
имуществени вреди - извършени разходи за операции, медицински консумативи,
стабилизации, прегледи и др. ведно със законната лихва от 01.02.2024г. до окончателното
изплащане на сумата; 10 000,-лв. (десет хиляди) лева, предявен частично от 30 000,-лв.
(тридесет хиляди лева) относно Й. В. Б., ЕГН:********** представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.02.2024г. до окончателното
изплащане на сумата, представляващи присъдените от настоящия състав застрахователни
обезщетения за претърпени от М. А. Г., действащ чрез своя законен представител А. Т. Г. и
Й. В. Б. неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди вследствие от процесния
инцидент, за лихвите и деловодни разноски, които ГФ е осъдено да заплати, както и
направените от деловодни разноски вкл. държавната такса за завеждане на обратния иск и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лева.
Препис от исковата молба по обратния е иск е връчен на ответника Г. Т. Н. на
25.06.2024г. и в срока по чл. по чл.367, ал.1 от ГПК до 09.07.2024г. вкл. същият не е
депозирал писмен отговор.
7
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищците М. А. Г. и Й. В. Б. са подали допълнителна
искова молба, с която поддържат първоначалната и оспорват всички наведени в отговора на
исковата молба възражения и твърдения на ответника. Поддържат направените с исковата
молба доказателствени искания.
С оглед на това, че ответникът не оспорва твърденията на ищците, че процедурата
по чл. 558 от КЗ във връзка с чл. 380 от КЗ, молят съда да определи като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК това обстоятелство и
твърдяната от ищците дата - 01.02.2024г. на депозиране на претенциите.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът Г.Ф. е подал допълнителен отговор, с
който поддържа изцяло първоначалния и наведените с него твърдения, възражения и
доказателствени искания.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се прие заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
заключението на която на 21.12.2023г. към 20:05 часа по общински път SFO1232, в зоната
непосредствено преди навлизане в град Е. от към село Л., със скорост около 112 километра в
час се е движил лек автомобил „БМВ“ Х6 Драйв 35 с регистрационен номер СО 2127 СН,
управляван от Г. Т. Н.. В автомобилът са пътували още три лица. Времето е било студено и
асфалтовото покритие е било леко заледено. На автомобилът е предстояло да преодолее лява
за посоката си на движение крива, с радиус 279,57 метра, измерен по осевата линия на
кривата, при което максималната критична скорост за преодоляване на завоя, в конкретната
пътна обстановка е била 103 км/час. Тъй като действителната скорост на автомобила е
превишавала максималната критична стойност, автомобилът е започнал едно ротационно
движение около вертикалната си ос в посока обратна на посоката на въртене на
часовниковата стрелка и челната му част се е насочила вдясно, по отношение
първоначалната посока на движение на автомобила и е навлязла в дясното крайпътно
пространство, където същият се е удрял в дървета, камъни, най-вероятно и други
препятствия, като в края се е установил в мястото, където е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Причините за възникване на ПТП не са от технически характер и би следвало да се
търсят в субективните действия на водачът на лек автомобил „БМВ“ Х6 Драйв 35 с
регистрационен номер СО 2127 СН - Г. Т. Н., който при избиране на скоростта на движение
на автомобила, в зоната на ПТП не се е съобразил с атмосферните условия и релефа на
местността, следствие на което при преодоляване на лява хоризонтална крива, по отношение
посоката на движение на автомобилът, водачът Н. е изгубил контрол над управлявания от
него автомобил.
По номера на рамата на автомобила - WBAFG01040C335715, беше извършена
проверка за опционния пакет на автомобила, при което се установи, че процесният
автомобил е произведен през 2008 година в Германия от „Bayerische Motoren Werke“ AG и
всички места в него са фабрично оборудвани с триточкови инерционни колани.
В търговското дело липсват данни, въз основа на които ПО ЧИСТО ТЕХНИЧЕСКИ
8
ПЪТ да се определи дали към момента на ПТП ищците са били с поставени предпазни
колани.
С протокол №35 от 16.07.2025г. по НОХД №135/2025 на РС гр.Е. е одобрено
споразумение, с което е признат подсъдимият Г. Т. Н. за виновен в това, че на 21.12.2023 г.,
около 20.00 часа на ПП - 10519, в района между село Л. и гр.Е., обл.С., с посока на движение
към гр.Е., при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ",
модел „X 6 X Драйв 35 Д", с рег. № СО 2127 СН е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата: Чл. 21, ал.1: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: „Пътно превозно средство от Категория В, извън
населено място 90 км/ч.“, като е управлявал автомобила със скорост от 127 км/ч извън
населено място, при ограничение на скоростта 90 км/ч., като по непредпазливост причинил
телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на М. А. Г.: средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 10-11 месеца, изразяващо се в счупване на тялото на първи поясен прешлен и
средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата за срок около 7-8
месеца, изразяващо се в счупване на дванадесети гръден прешлен и
на Й. В. Б.: средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, изразяващо се в гръдна травма - контузия на белия дроб вляво - престъпление по
чл.343, ал.3, буква „а", вр. ал.1, буква „б", вр. чл.342, ал. 1 от НК, като му е наложено
съответно наказание.
Видно от справка от ГФ л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН към
21.12.2023г. няма активна задължителна застраховка гражданска отговорност, което
обстоятелство е безспорно между страните.
С молба от 01.02.2024 г. ищецът М. А. Г. е отправил искане за заплащане на
застрахователна претенция към ответника „Г.Ф.“.
С молба от 01.02.2024 г. ищецът Й. В. Б. е отправил искане за заплащане на
застрахователна претенция към ответника „Г.Ф.“.
С отговор от 16.02.2024г. ответникът Г.Ф. е поискал от ищеца М. А. Г. представянето
на допълнителни доказателства.
С отговор от 16.02.2024г. ответникът Г.Ф. е поискал от ищеца Й. В. Б. представянето
на допълнителни доказателства.
С отговор от 30.04.2024г. ответникът Г.Ф. отказва изплащане на обезщетение на
ищеца М. А. Г..
С отговор от 30.04.2024г. ответникът Г.Ф. отказва изплащането на обезщетение на
ищеца Й. В. Б..
По делото се прие заключение на съдебно-медицинска експертиза. От заключението
се установява, че М. А. Г. е получил следните травматични увреждания:
9
Счупване на тялото на първи поясен прешлен, което увреждане му е причинило
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 10- 11 месеца.
Счупване на дванадесети гръден прешлен доказана при КТ изследването, което
увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
срок от около 7-8 месеца.
Охлузване в дясната слепоочна област на главата.причинило на пострадалия БОЛКА
И СТРАДАНИЕ.
При проведения преглед на пострадалия М. А. Г. е установено наличие на
ограничения в движенията на снагата, както и козметичен дефект, изразяващ се в голям
постоперативен ръбец, който ще остане ясно забележим доживот.
В резултат на фрактурата са налице ограничения в движението на снагата и
засилваща се болезненост при физическо натоварване и промяна на времето, които ще се
засилват с напредване на възрастта и ще се наблюдават доживот.
По повод причинените травматични увреждания пострадалият М. А. Г. е бил
подложен на две оперативни интервенции-за извършване на метална стабилизация на
фрактурираните прешлени и за отстраняване на остеосинтнезния материал. Съгласно
клиничните пътеки оперативните интервенции са с голям обем и сложност, а лечебния
подход/избрания метод на лечение/ е наложил извършването им.
В приложените по делото оперативни протоколи подробно са отразени действията на
операционния екип, началото и края на операцията, както и вида анестезия.
Поставени са метални медицински изделия, стабилизиращи гръбначните фрактури,
които изделия са специфични и съобразени с конкретния казус, като след приключване на
костното срастване са отстранени оперативно.
В резултат на извършените оперативни интервенции по хода на гръбнака има линеен
ръбец, който ще остане ясно видим доживот. Морфологията му е описана при прегледа.
Срокът за лечение е отразен в история на заболяването, като след дехоспитализацията
лечението и възстановяването продължава в домашни условия за период, който е посочен
по-горе.
С оглед травмата на гръбнака първоначално се спазва постелен режим, а в
последствие придвижването става с помощни средства, като в рамките на 6 месеца да не се
натоварва физически. Няма данни в делото за предписването на помощни средства и
използването на такива.
Приложените по делото финансови документи са за разходи, направени от
пострадалия за лечението на причинените му при пътнотранспортното произшествие
травматични увреждания, като част от тях са заплатени от НЗОК.
По делото се разпита свидетелката З. В.а Г.а, майка на ищеца М. А. Г..
„М. ми е син. На 21.12.2023г. с мъжа ми си бяхме вкъщи. Синът ми ми се обади по
телефона. Отидохме при тях, когато пристигнахме той беше легнал на полето, в нивата.
10
Само казваше, че го боли много и пищеше. След това дойдоха полицаи и линейка,
откараха го в УМБАЛ „С.“, но там нямаше детски хирург. Закараха го в УМБАЛСМ „Н.“.
Ние с мъжа ми пристигнахме след това. От там казаха, че ще остане за наблюдение една
вечер. Той имаше адски болки. Казваше само, че го боли кръста и гърба. Останахме една
вечер там. На сутринта се приготвях да си ходя, но болките му продължаваха. Докторът
дойде и ми каза, че ще го оперират, защото са му смачкани два прешлена. Взе една чаша и
ми показа как са смачкани прешлените. Доктора каза, че трябва да се оперира, защото е
младо дете и ще остане цял живот инвалид. Тогава много се уплаших, но се съгласихме и го
оперираха. След операцията го болеше много, ревеше. Казваше, че го боли много. Казваше
„изядоха ми кръста, мамо“. Остана около седмица след операцията в УМБАЛСМ „Н.“.
Слагах му подложки в болницата и вкъщи. Беше го страх да мърда и да става. След
изписването му от болницата, аз му помагах с всичко, даже спах при него, по време на сън
бълнуваше и говореше на сън. Мина около месец до възстановяването му, но сега
продължава да не спи, много е нервен и агресивен. Имам внучка на 2 години, от която той се
дразни, а преди това беше много общително дете. Обичаше да играе футбол преди ПТП-то,
но докторите му забраниха всякакъв спорт, с изключение на плуването. Искаше да стане по-
як и да вдига тежести, но докторите го спряха, а беше започнал да спортува. Към настоящия
момент е по-добре, но все още му е трудно да става. Иска да яде в легнало положение, за
което само му се карам, но той казва, че така му е по-удобно. Питала съм го дали го боли,
когато яде в изправено положение, но казваше, че му е по-удобно, може би се притесняваше
от мен. Взимаше успокоителни две или три седмици. Сега не взема успокоителни.
Успокоителните му бяха от психолог. Нося рецептата. М. е ходил веднъж на психолог и
веднъж на психиатър. Няма голяма промяна в него преди и след инцидента, но все пак има
промяна, когато минаваме през мястото на инцидента той се плаши от това място.
Забелязвам, когато пътуваме заедно, как гледа към това място, на което стана инцидента.
В болницата синът ми посещаваше рехабилитатор. Не продължихме да посещаваме
рехабилитатор след изписването му, защото не ни казаха нищо. Упражненията, които ни
показа рехабилитаторката от болницата си ги правеше сам вкъщи. Не помня кога го водих на
психолог и психиатър. Може би беше април месец на 2024г., но не съм сигурна. Не помня
името на психолога, но беше в гр. С.. Не помня точно къде го водих на психолог в гр. С..
Обичаше футбол. Преди инцидента ходеше да играе, но сега докторите му забраниха. Не го
водя на плуване, защото няма къде.“
По делото се прие заключение на съдебно-психологична експертиза, за
психологичното отражение на ПТП върху М. А. Г..
„Катастрофата на 21.12.2023 г. на пътя между с. Л. и гр. Е., в което М. Г. участва като
пътник, е събитие, което в своята същност е травматично. Преживяването на събития като
ПТП, което застрашава живота и оставя физически белези променя психичното състояние на
личността. Физическото ограничение на ищеца засилва страха за здравето и продуцира
усещане за липса на пълноценен живот. Оказва въздействие върху когнитивното и
емоционалното му развитие, защото се случва в период на съзряване, какъвто е
11
юношеството. Възпрепятства изграждането на стабилна личностова структура, като
нарушава идентичността му и затруднява формирането и поддържането на успешна
регулация на емоциите. Отчитат се умерена депресивна симптоматика и леки стресови
състояния, които се изразяват в натъжаване, предпазливост и чувство за малоценност. Няма
данни за натрапливо припомняне на травматичното събитие и засилено усещане за заплаха.
Подкрепящата семейна среда дава основание да се предположи, че негативните
преживявания възникнали от процесното ПТП няма да окажат необратим ефект върху
живота му на възрастен индивид. Не се наблюдава панически отказ да се вози в моторно
превозно средство, дори декларира желание да придобие свидетелство за управление на
МПС, когато завърши десети клас. Това дава основание да се твърди, че има преработване на
травматичните преживявания и адаптация към ситуацията.
Като последствие на процесното ПТП, при което е пострадал М. Г. се наблюдават
леки симптоми от депресивния спектър: промени в съня, трудно заспиване, редукция на
тегло, трудна концентрация, която му пречи при усвояването на учебния материал и
невъзможност да се включва в нормалната за възрастта активност (спорт и пълноценен
контакт с връстниците).
Психическият шок е форма на психическа травма, като реален стресов отговор и
резултат от плашещо събитие. В първите месеци след инцидента съня при М. Г. е повлиян от
емоционалния шок. В настоящия момент шока е преодолян. Като потвърждение може да се
послужи получената от Г. информация, че сънищата с кошмарно съдържание, както и
честото събуждане се случват рядко. Естествена реакция при стресиращ инцидент е
безпокойството, което към този момент при ищеца е съответно на стимулите от
обкръжаващата среда.
Към момента на експертната оценка М. Г. е успял да преработи част от травматичните
събития, чрез подкрепа от близките. Физическите ограничения и появата на болка в
определени ситуации, като седене на твърда повърхност и преумора, го връщат към мислите
за инцидента. Той се адаптира към реалността, използвайки стратегии като потискане на
негативните емоции от травматичните преживявания. Поведенческата му стратегия за
решаване на проблема е свързана с потапяне във вече позната дейност, като по този начин
подсилва усещането си за справяне и контрол. Предпочита да бъде сред приятели, за да
избегне припомняне и мисли за инцидента. Стресовите реакции са намалели значително и
към момента М. Г. постепенно се връща към своето ежедневие (училище, приятели,
самостоятелно обслужване и излизане извън дома), въпреки ограниченията от физическо
естество.
Общува притеснено и сдържано, като се чувства несигурен, особено в непозната
среда, но успява да толерира болезнените спомени. Във възрастовия период, в който се
намира М. Г. би трябвало самооценката и Аз-образа му да станат по- позитивни, цялостни,
устойчиви и независими. Важна роля в процеса на формиране на самооценката и
изграждането на Аз-образа играят външни фактори, като: социално признание, физическа
привлекателност, постижения и успехи. Когато оценява собствените си възможности и
12
ценността на собственото Аз у ищеца възниква противоречие между собствената представа
за себе си и желания от него образ. В резултат на преживяната травма (емоционална и
физическа) Г. не може да направи жизнено важни избори, да определи своето „Аз“, своите
цели и посоката на житейския си път. Процесът по постигане на поведенческата и
емоционалната му автономност е забавен и на М. Г. му се налага да се съобразява с мнението
на своите близки и да се примирява с тази зависимост. Психичната травма при М. Г. е
резултат на екстремното и стресиращо събитие, каквото е катастрофата на 21.12.2023 г. и е
свързано с физическото му нараняване и преживения шок. По категоричен начин може да се
каже, че към момента на извършване на експертната оценка няма данни за посттравматични
стресови симптоми и няма наличие на страхови състояния. Преживява интензивни емоции
(страх, ужас, безпомощност) по време на стресиращото събитие, които сега се изразяват в
безпокойство, предпазливо отношение и страх за своето здраве. Не може да се говори за
наличието на емоционална травма. Отчита се потиснато настроение, което се провокира от
невъзможността да утвърждава себе си, чрез физически постижения при контакт с
връстниците си. Временната физическа ограниченост нарушава Аз- концепцията и
идентичността му, поради отсъствие на възможност да се отстоява, което помага в тази
възраст да изгради стабилен образ за себе си. Социалният му живот е редуциран, поради
физическите ограничения, които болката и предпазливостта оказват, но няма липса на
интереси и невъзможност за справяне с ежедневието.
Към момента, като знаци за психично справяне могат да бъдат възприети: наличие на
социална подкрепа, възвръщане на интереса към дейности, които му доставят удоволствие,
връщане към учебния процес и желание да бъде самостоятелен. Независимо от факта, че се
наблюдава приемане и адаптация към промените настъпили в резултат на процесното ПТП,
наличието на телесни ограничения, ще оказват своето влияние върху психичния живота на
М. Г..“
По делото се прие заключение на съдебно-медицинска експертиза. От заключението
се установява, че Й. В. Б. е получил следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в контузия на белия дроб вляво, която е доказана при
проведеното КТ изследване. Увреждането е причинило на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕНО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупване на пето ребро вляво по средната ключична линия, причинило на
пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Разкъсно-контузни рани в областта на трети пръст на лявата ръка и на двете
подбедрици, причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за всяка една от тях.
Кръвонасядане, съчетано с травматичен мекотъканен оток на меките черепни обвивки
в челната област на главата, което увреждане му е причинило БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Гръдната травма се лекува с покой и медикаменти, а раните се обработват
хирургично, като заздравяват за срок от около 20-25 дни.
13
Налице е пълно възстановяване от причинените травматични увреждания, като
здравословни последици за в бъдеще няма да има. При причиняване на травматичните
увреждания е имало болезненост при движение на снагата, дишане, кашляне, кихане и др. в
рамките на около 30 дни, за който период е зараснала фрактура на реброто. Наличния груб
костен калус води до козметичен дефект, който е ясно забележим.
Контузията на белия дроб е отзвучала без да останат трайни или постоянни
последици за здравето и живота на пострадалия.
Фрактурираното ребро е заздравяло в рамките на около 30 дни, раните в рамките на
около 20-25 дни, контузията на белия дроб е възстановена без усложнения в рамките на
около 30 дни.
Пострадалият е могъл да се движи свободно, без необходимост от помощни средства,
както по време на болничното лечение, така и в периода след дехоспитализацията му.
На база само на констатираната и отразена в медицинската документация
травматична находка и при двамата пострадали тази експертиза не може да отговори на този
въпрос.
Следва да се има предвид и механизма на пътнотранспортното произшествие, както и
местоположението на пострадалите в автомобила. И при двамата пострадали няма описани
в медицинската документация травматични увреждания, които биха се получили от
възпиращото ударно действие на поставен обезопасителен колан.
За да бъде прецизен отговорът на този въпрос е необходимо да се съобрази както
механизма на пътнотранспортното произшествие, движението на автомобила до неговото
окончателно спиране, местоположението на пострадалите в автомобила, както и
съобразяване с механизма на получаване на травматичните увреждания. Фрактурата на
първи поясен прешлен на пострадалия М. Г. е от компресионен тип, което се наблюдава при
ударно въздействия с висока енергия по хода на гръбначния стълб/във вертикално
направление/, а счупването на реброто на Й. Б. е в резултат на директен удар с или върху
твърд тъп предмет с ограничена контактна повърхност.
Само на база констатираните травматични увреждания не е възможно да бъде
отговорено на така поставения въпрос.
Относно мекотъканните увреждания на М. Г. /кръвонасядането на главата вдясно
слепоочно/ и на Й. Б. /разкъсноконтузни рани в областта на трети пръст на лявата ръка и на
двете подбедрици, както и кръвонасядане в челната област на главата/ могат да бъдат
получени при наличие или липсата на поставен обезопасителен колан.
По делото се разпита свидетелката Р. Т.а Б.а, майка на Й. В. Б..
„Майка съм на Й.. На 21.12.2023г., когато отидохме при него на мястото на
катастрофата, него го влачеха двама души, не можеше да диша. Беше целия в кръв, главата,
носа, устата, ръцете му бяха окървавени, цялото му тяло и през цялото време казваше, че не
може да диша. Доколкото разбрах синът ми е седял отзад в автомобила. Единия от хората,
14
които го влачеха, беше другият ми син, който е по-голям. Те са му се обадили и той е
пристигнал преди нас. Синът ми беше извън автомобила. Бяха дошли екипи на полицията и
на „Спешна помощ“. Екипите нямаха време да му окажат спешна медицинска помощ на
място, защото когато отидохме там, го влачеха и ние го качихме на момента в колата, и го
закарахме с нашата кола в Окръжна болница в гр.С.. Лекарите установиха доста увреждания,
най-тежкото беше, че не можеше да диша, сложиха му кислород, имаше обилни рани по
лицето, по краката, на кръста, имаше много рани навсякъде, кръв имаше, синини. Не
можеше да ходи. Не можеше да диша през цялото време, което му беше най-големия
проблем. Й. остана в УМБАЛ „С.“ една вечер. Отидохме на другия ден и го изписахме с
подпис, защото не му оказваха помощ и се прибрахме, и започнахме лечението вкъщи. След
като го изписаха, го лекувахме доста време само в домашни условия. На скоро получи
проблеми с черния дроб от самата катастрофа и имаше някакво възпаление. Тези проблеми с
черния дроб ги установихме от личния му лекар в гр. Е., след като се оплака от болки в
черния дроб. След като личния му лекар ни каза за тези увреждания, не сме го водили на
специалисти, които да го видят и да му предпишат лечение. Канехме се да го заведем, но не
сме ходили. След като се прибра вкъщи той лежа доста време, водехме го до тоалетна и му
помагахме с всичко. Към днешна дата той не може да работи. Й. го болеше навсякъде, беше
целия подут и нямаше място, което не го боли. Дори сега има някаква червена точка в окото.
Тези оплаквания продължиха около два месеца. След тези два месеца започна да се
подобрява. Преди катастрофата Й. работеше тежка физическа работа. След катастрофата
той вече не може да работи тежка физическа работа. Реброто му е зараснало накриво след
счупването. В момента Й. не се занимава с нищо.
Работеше обща строителна работа. С Й. живеем в едно домакинство след инцидента,
както и преди него.“
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Правното основание на исковете е чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52
ЗЗД във връзка с чл.497 ал.1 т. КЗ, чл.558 ал.2 КЗ.
Ищците М. А. Г. и Й. В. Б. са предявили пряко срещу „Г.Ф.“ осъдителни искове за
обезщетения за претърпени неимуществени вреди (ищецът М. А. Г. и имуществени вреди)
от непозволено увреждане, причинени в резултат на ПТП:
а) на територията на Република България, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С влязлото в сила споразумение с протокол №35 от 16.07.2025г. по НОХД №135/2025
на РС гр.Е., с което е признат подсъдимият Г. Т. Н. за виновен в това, че на 21.12.2023 г.,
около 20,00 часа на ПП - 10519, в района между село Л. и гр.Е., обл.С., с посока на движение
към гр.Е., при управление на моторно превозно средство- лек автомобил марка „БМВ",
модел „X 6 X Драйв 35 Д", с рег. № СО 2127 СН е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата: Чл. 21, ал.1: „При избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: „Пътно превозно средство от Категория В, извън
населено място 90 км/ч.“, като е управлявал автомобила със скорост от 127 км/ч извън
населено място, при ограничение на скоростта 90 км/ч., като по непредпазливост причинил
15
телесни повреди на повече от едно лице, а именно:
на М. А. Г.: средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата за
срок около 10-11 месеца, изразяващо се в счупване на тялото на първи поясен прешлен и
средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата за срок около 7-8
месеца, изразяващо се в счупване на дванадесети гръден прешлен и
на Й. В. Б.: средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за
живота, изразяващо се в гръдна травма - контузия на белия дроб вляво - престъпление по
чл.343, ал.3, буква „а", вр. ал.1, буква „б", вр. чл.342, ал. 1 от НК, като му е наложено
съответно наказание.
Присъдата, в конкретния случай споразумение на наказателния съд е задължително за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, чл.300 ГПК.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, причинно-следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на
водача.
Не е основателно възражението на ответника Г.Ф. по чл.51 ал.2 ЗЗД за съпричиняване
от страна на пострадалите М. А. Г. и Й. В. Б., които като пътници в лек автомобил марка
„БМВ", модел „X 6 X Драйв 35 Д", с рег. № СО 2127 СН са били без предпазни колани, в
нарушение на чл.137а ЗДвП. Видно от САТЕ автомобилът е оборудван на всички места с
триточкови предпазни колани, като липсват доказателства за тяхното поставане, респективно
непоставяне. Видно от СМЕ вида на уврежданията пострадалите М. А. Г. и Й. В. Б. не може
да отговори категорично дали са били със или без предпазни колани, няма описани в
медицинската документация травматични увреждания, които биха се получили от
възпиращото ударно действие на поставен обезопасителен колан. Ето защо възражението е
недоказано.
По отношение на исковете на М. А. Г..
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при ПТП
пострадалият М. А. Г. е получил следните травматични увреждания:
Счупване на тялото на първи поясен прешлен, което увреждане му е причинило
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 10- 11 месеца.
Счупване на дванадесети гръден прешлен доказана при КТ изследването, което
увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
срок от около 7-8 месеца.
Охлузване в дясната слепоочна област на главата, причинило на пострадалия БОЛКА
И СТРАДАНИЕ.
При проведения преглед на пострадалия М. А. Г. е установено наличие на
ограничения в движенията на снагата, както и козметичен дефект, изразяващ се в голям
постоперативен ръбец, който ще остане ясно забележим доживот.
В резултат на фрактурата са налице ограничения в движението на снагата и
16
засилваща се болезненост при физическо натоварване и промяна на времето, които ще се
засилват с напредване на възрастта и ще се наблюдават доживот.
По повод причинените травматични увреждания пострадалият М. А. Г. е бил
подложен на две оперативни интервенции-за извършване на метална стабилизация на
фрактурираните прешлени и за отстраняване на остеосинтнезния материал. Съгласно
клиничните пътеки оперативните интервенции са с голям обем и сложност, а лечебния
подход/избрания метод на лечение/ е наложил извършването им.
В приложените по делото оперативни протоколи подробно са отразени действията на
операционния екип, началото и края на операцията, както и вида анестезия.
Поставени са метални медицински изделия, стабилизиращи гръбначните фрактури,
които изделия са специфични и съобразени с конкретния казус, като след приключване на
костното срастване са отстранени оперативно.
В резултат на извършените оперативни интервенции по хода на гръбнака има линеен
ръбец, който ще остане ясно видим доживот. Морфологията му е описана при прегледа.
Срокът за лечение е отразен в история на заболяването, като след дехоспитализацията
лечението и възстановяването продължава в домашни условия за период, който е посочен
по-горе.
С оглед травмата на гръбнака първоначално се спазва постелен режим, а в
последствие придвижването става с помощни средства, като в рамките на 6 месеца да не се
натоварва физически. Няма данни в делото за предписването на помощни средства и
използването на такива.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката З. В.а Г.а, майка на ищеца М. А. Г. за
претърпените от пострадалия М. А. Г. болки и страдания в процеса на лечение и
възстановяване, което кореспондира с изводите на съдебно-медицинската и съдебно-
психологическата ексепртизи.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият М. А. Г. е получил
две средни телесни увреди- средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на
снагата за срок около 10-11 месеца, изразяващо се в счупване на тялото на първи поясен
прешлен и средна телесна повреда - трайно затруднение на движението на снагата за срок
около 7-8 месеца, изразяващо се в счупване на дванадесети гръден прешлен и охлузване в
дясната слепоочна област на главата, причинило на пострадалия болка и страдание,
установени от СМЕ. Пострадалият М. А. Г. е на 17г. към момента на настъпване на ПТП,
като част от уврежданията (ограничения в движението на снагата и болки) са
невъзстановими и остават до живот. Пострадалият М. А. Г. е изпитвал значителни по
интензитет болки и страдания в продължителен период от време, претърпял е две
оперативни намеси с поставяне и премахване на импланти. В тази насока са показанията на
разпитаната свидетелка З. В.а Г.а и заключението на СМЕ. Ето защо съдът намира, че
обезщетението за неимуществени болки и страдания следва да се определи в размер на 120
000,-лв. Ето защо съдът намира искът за неимуществени вреди, болки и страдания за
основателен в пълния предявен размер на 100 000,-лв.
По отношение на обезщетението за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди. Съдът намира, че чл.429 ал.3 КЗ е неприложим към ответника Г.Ф., тъй като текстът
17
третира отговорността на застрахователя при наличие на ЗЗГО, В случая ЗЗГО не е налице и
ГФ не е застраховател, като съгласно чл.558 ал.2 КЗ и чл.497 ал.1 т.2 КЗ лихвата за забава се
дължи с изтичането на срока по чл.496 КЗ. Претенцията на М. А. Г. е предявена на
01.02.2024 г., поради което следва да се присъди от 01.05.2024г.
По отношение на иска на М. А. Г. за имуществени вреди.
Ищецът М. А. Г. е направил разходи по квитанция ********** в размер на 2990,-лв.
по фактура **********/02.01.2024г., 270,-лв. стая с подобрени битови условия по фактура
**********/31.12.2023г. Съдът намира, че следва да се уважи иска за 2990,-лв. като за
сумата 270лв. да се отхвърли, като този разход е свързан с лечението, но не е необходим.
По отношение на иска на Й. В. Б..
Съдът кредитира заключението на съдебно-медицинската експертиза, че при ПТП
пострадалият Й. В. Б. е получил следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в контузия на белия дроб вляво, която е доказана при
проведеното КТ изследване. Увреждането е причинило на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕНО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Счупване на пето ребро вляво по средната ключична линия, причинило на
пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Разкъсно-контузни рани в областта на трети пръст на лявата ръка и на двете
подбедрици, причинили на пострадалия ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА за всяка една от тях.
Кръвонасядане, съчетано с травматичен мекотъканен оток на меките черепни обвивки
в челната област на главата, което увреждане му е причинило БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
Гръдната травма се лекува с покой и медикаменти, а раните се обработват
хирургично, като заздравяват за срок от около 20-25 дни.
Налице е пълно възстановяване от причинените травматични увреждания, като
здравословни последици за в бъдеще няма да има. При причиняване на травматичните
увреждания е имало болезненост при движение на снагата, дишане, кашляне, кихане и др. в
рамките на около 30 дни, за който период е зараснала фрактура на реброто. Наличния груб
костен калус води до козметичен дефект, който е ясно забележим.
Контузията на белия дроб е отзвучала без да останат трайни или постоянни
последици за здравето и живота на пострадалия.
Фрактурираното ребро е заздравяло в рамките на около 30 дни, раните в рамките на
около 20-25 дни, контузията на белия дроб е възстановена без усложнения в рамките на
около 30 дни.
Пострадалият Й. В. Б. е могъл да се движи свободно, без необходимост от помощни
средства, както по време на болничното лечение, така и в периода след дехоспитализацията
му.
Съдът кредитира и показанията на свидетелката Р. Т.а Б.а, майка на ищеца Й. В. Б. за
18
претърпените от него болки и страдания в процеса на лечение и възстановяване, което
кореспондира с изводите на съдебно-медицинската експертиза.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият Й. В. Б. е получил
Гръдна травма, изразяваща се в контузия на белия дроб вляво, временно опасна за живота,
Счупване на пето ребро вляво по средната ключична линия, Разкъсно-контузни рани в
областта на трети пръст на лявата ръка и на двете подбедрици и Кръвонасядане, съчетано с
травматичен мекотъканен оток на меките черепни обвивки в челната област на главата,
причинило на пострадалия болка и страдание, установени от СМЕ. Пострадалият Й. В. Б. е
на 31г. към момента на настъпване на ПТП, като част от уврежданията са възстановени и с
кратък период на отшумяване. Пострадалият Й. В. Б. е изпитвал болки и страдания в
непродължителен период от време. В тази насока са показанията на разпитаната свидетелка
Р. Т.а Б.а и заключението на СМЕ. Ето защо съдът намира, че обезщетението за
неимуществени болки и страдания следва да се определи в размер на 30 000,-лв. Ето защо
съдът намира искът за неимуществени вреди, болки и страдания за основателен в пълния
предявен размер на 30 000,-лв.
По отношение на обезщетението за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди. съдът намира, че чл.429 ал.3 КЗ е неприложим към ответника Г.Ф., тъй като текстът
третира отговорността на застрахователя при наличие на ЗЗГО. В конкретния случай ЗЗГО
липсва, като ГФ не е застраховател. Съгласно чл.558 ал.2 КЗ и чл.497 ал.1 т. 2 КЗ лихвата за
забава се дължи с изтичането на срока по чл.496 КЗ. Претенция на Й. В. Б. е предявена на
01.02.2024г., поради което следва да се присъди от 01.05.2024г.
По отношение обратния иск на „Г.Ф.“ на основание чл.558, ал.7 от КЗ срещу Г. Т. Н.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Е., ул. Детелина № 24, в случай че бъдат уважени предявените
от М. А. Г. и Й. В. Б. искове, да бъде осъден да заплати на Г.Ф., следните суми:
50 000,-лв. (петдесет хиляди лева), предявен частично от 150 000,-лв. (сто и
петдесет хиляди лева) относно М. А. Г., ЕГН:********** представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.02.2024г. до окончателното
изплащане на сумата;
3 260,-лв. (три хиляди двеста и шестдесет лева) относно М. А. Г., ЕГН:**********
представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи за операции,
медицински консумативи, стабилизации, прегледи и др. ведно със законната лихва от
01.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата;
10 000,-лв. (десет хиляди лева), предявен частично от 30 000,-лв. (тридесет хиляди
лева) относно Й. В. Б., ЕГН:********** представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от 01.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата,
представляващи присъдените от настоящия състав застрахователни обезщетения за
претърпени от М. А. Г., действащ чрез своя законен представител А. Т. Г. и Й. В. Б.
неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди вследствие от процесния инцидент,
за лихвите и деловодни разноски, които ГФ е осъдено да заплати, както и направените от
деловодни разноски вкл. държавната такса за завеждане на обратния иск и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 540,-лева.
Съгласно чл.558 (7) КЗ „След изплащане на обезщетението по чл.557, ал.1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.“
Съгласно чл.219 ал.3 ГПК е приет за съвместно разглеждане обратният иск на „Г.Ф.“
срещу виновния водач Г. Т. Н., с което исковете по чл.558 ал.7 КЗ се явяват основателни до
размера на присъдените на пострадалите М. А. Г. и Й. В. Б. суми, при условие че ответникът
„Г.Ф.“ заплати на пострадалите М. А. Г. и Й. В. Б. присъдените суми.
19
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.5 и
т.2 Наредба №1/2004г. за възнаграждения адвокатска работа ответникът „Г.Ф.“ следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца М. А. Г. адв.П. Б. Д. сумата 8650,-лв. по
иска за неимуществени вреди и 625,41лв. по иска за имуществени вреди съобразно
уважената му част или общо 9275,41лв.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4
Наредба №1/2004г. за възнаграждения адвокатска работа ответникът „Г.Ф.“ следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца Й. В. Б. адв.П. Б. Д. сумата 3050,-лв. по иска
за неимуществени вреди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът „Г.Ф.“ има право на направените разноски,
съответно на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил разноски 600,-лв. СМЕ,
300,-лв. САТЕ, възнаграждение. На ответника следва да се присъдят разноски в размер на
6554,55лв.
Съгласно чл.71 ГПК, чл.78 ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от съдилищата по ГПК, на СОС следва да се присъди дължимата държавна такса в
размер на 5319,60лв. (4% върху 132 990,-лв.), както и направените разноски в размер на
600,-лв. СМЕ и 600,-лв. СПЕ или общо 6519,60лв.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Г. Т. Н., дължи на
„Г.Ф.“ 2530,-лв. държавна такса и 540,-лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 3070,-
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във
връзка с чл.497 ал.1 т. 2 КЗ, „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на
М. А. Г., ЕГН:**********, с адрес: обл. С., общ. Е., с. Д., ул. „Крайречна“ 12 по банкова
сметка IBAN BG59 UNCR 7000 1522 9515 82 следните суми:
100 000,-лв. (сто хиляди лева), предявен като частичен иск от 150 000,-лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от М. А. Г. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинена при ПТП, възникнало на 21.12.2023г.,
причинено от водача Г. Т. Н. на л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН, за
който към 21.12.2023 г. няма задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно с
лихвата за забава върху сумата, считано от 01.05.2024г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за забава върху сумата за периода 01.02.2024г. до 30.04.2024г.
като неоснователен.
2 990,-лв. (две хиляди деветстотин и деветдесет лева) - имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински консумативи, причинени на М. А. Г., в резултат на
ПТП, настъпило на 21.12.2023 г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
01.05.2024г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния
предявен размер в размер на 3260,-лв. и за лихвата за забава върху сумата за периода
01.02.2024 г. до 30.04.2024г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.557, ал.1 т.2 б.“а“ КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД във
връзка с чл.497 ал.1 т. 2 КЗ, „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4, да заплати на
Й. В. Б., ЕГН:**********, адрес: обл. С., общ. Е., с. Д., ул. „Пирин“ 4 по банкова сметка
IBAN BG59 UNCR 7000 1522 9515 82 сумата 30 000,-лв. (тридесет хиляди лева),
20
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от Й. В. Б. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинена при ПТП, възникнало на 21.12.2023 г.,
причинено от водача Г. Т. Н. на л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН, за
който към 21.12.2023г. няма сключена задължителна застраховка гражданска отговорност,
ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 01.05.2024г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихвата за забава върху сумата за периода 01.02.2024 г.
до 30.04.2024г. като неоснователен.
Решението е постановено при участието на Г. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес гр.Е.,
ул. Детелина № 24 като трето лице помагач на страната на ответника „Г.Ф.“ с адрес гр.С.
ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4.
ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.7 от КЗ и чл.219, ал. 3 ГПК Г. Т. Н., ЕГН:
**********, с адрес гр.Е., ул. „Детелина“ № 24 да заплати на „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф
Игнатиев“ №2 ет.4 по банкова сметка IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, следните суми:
50 000,-лв. (петдесет хиляди лева), предявен като частичен иск от 150 000,-лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените от М. А. Г. неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени при ПТП, възникнало на 21.12.2023г.,
причинено от водача Г. Т. Н. на л. а. марка „БМВ”, модел „Х6“, с рег. № СО 2127 СН, за
който към 21.12.2023г. няма задължителна застраховка гражданска отговорност, ведно с
лихвата за забава върху сумата, считано от 01.05.2024г. до окончателното й изплащане.
2 990,-лв. (две хиляди деветстотин и деветдесет лева) - имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински консумативи, причинени на М. А. Г. в резултат на
ПТП, настъпило на 21.12.2023 г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от
01.05.2024г. до окончателното й изплащане, при условие, че „Г.Ф.“, заплати сумите на М. А.
Г..
ОСЪЖДА на основание чл.558, ал.7 от КЗ и чл. 219, ал. 3 ГПК Г. Т. Н., ЕГН:
**********, с адрес гр.Е., ул. Детелина № 24 да заплати на „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф
Игнатиев“ №2 ет.4 по банкова сметка IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, сумата 10 000,-
лв. (десет хиляди лева), предявен частично от 30 000,-лв. (тридесет хиляди лева),
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на Й. В. Б.,
ЕГН:**********, ведно със законната лихва от 01.05.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, при условие, че „Г.Ф.“, заплати сумата на Й. В. Б..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, да заплати на адв.П. Б. Д.. САК гр.С. пл.„Позитано“ №2 ет.3, сумата 9275,41лв. (девет
хиляди двеста седемдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи
разноски по делото, съобразно уважената част от исковете на ищеца М. А. Г..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ЗА и чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г.
за минималните адвокатски възнаграждения „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, да заплати на адв.П. Б. Д.. САК гр.С. пл.„Позитано“ №2 ет.3, сумата 3050,-лв. (три
хиляди и петдесет лева), представляващи разноски по делото, съобразно уважената част от
исковете на ищеца Й. В. Б..
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2
ет.4, да заплати на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул. „Витоша“ №2 сумата
21
6519,60лв. (шест хиляди петстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки),
представляващи държавна такса и деловодни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК Г. Т. Н., ЕГН: **********, с адрес
гр.Е., ул. Детелина № 24 да заплати на „Г.Ф.“ с адрес гр.С. ул.“Граф Игнатиев“ №2 ет.4 по
банкова сметка IBAN BG66 UNCR 7630 1009 5185 01, сумата 3070,-лв.(три хиляди и
седемдесет лева), представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
22