РЕШЕНИЕ №210
№ 251
гр. С., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20241870100912 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. З. Г. от гр. С. е предявил срещу Б. М. Т. и Е. З. Т., двете от същия град, искове
за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 29.08.2019 г. с нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на
нотариус М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., с който ответницата Б.
М. Т. е продала на ответницата Е. З. Т. собствените си 4/6 идеални части от недвижим
имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., състоящ се от поземлен имот и построена в
него жилищна сграда, подробно индивидуализирани в исковата молба и в
уточняващата я молба от 16.08.2024 г. – поради противоречие на договора с добрите
нрави и заобикаляне на закона и евентуално поради привидност на договора.
Твърди се в исковата молба, че ищецът В. Г. и ответницата Е. Т. са деца на З. Г. Т.,
починал на 08.05.2000 г., а ответницата Б. Т. е майка на ищеца и на ответницата Т.,
както и преживяла съпруга на З. Т.. Гореописаният недвижим имот бил предмет на
договор за доброволна делба, сключен на 23.08.1994 г. и на нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение от 02.11.1994 г. и със смъртта на
З. Т. страните по делото станали съсобственици на имота при следните дялове:
ответницата Б. Т. придобила 4/6 идеални части от него, а ищецът и ответницата Е. Т.
придобили по 1/6 идеална част от този имот. От нотариална покана от 29.01.2024 г.,
отправена до него от ответницата Е. Т. ищецът научил, че на 29.08.2019 г. между
1
ответниците бил сключен процесния договор за продажба, с който Б. Т. продала на Е.
Т. собствените си 4/6 идеални части от имота за цена 1300 лв.
Ищецът твърди, че процесният договор накърнява добрите нрави поради явна
нееквивалентност на насрещните престации. Изтъква в тази връзка, че свободата на
договаряне не е безгранична, а е ограничена от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от добрите нрави. Счита, че в случая неравностойността на
насрещните престации практически води до липса на престация на купувача, тъй като
посочената в договора цена на имота е повече от 10 пъти по-ниска от действителната.
При условията на евентуалност ищецът твърди, че процесният договор е
привиден, тъй като страните по него не са имали намерение за сключване на договор
за продажба и не са имали за цел да постигнат последиците на такъв договор. Счита,
че мотивите за сключването на договора са създаване на законово основание за
избягване на възможността ищецът да получи дял от имуществото на ответницата Б. Т.
след нейната смърт. Изтъква, че със сключването на договора страните по него са
прикрили действителната сделка, която е дарение. Според ищеца тази привидност се
доказвала от комплексната оценка на всички доказателства по делото, от които ставало
ясно, че крайната цел на продажбата била не да се извърши действително
разпореждане с имуществото на продавача, а да се извърши дарението му и след
разкриване на симулацията към процесния договор следвало да се приложат правилата
за прикритата сделка – в случая дарение.
В сроковете по чл. 131 от ГПК ответниците са представили отговори на исковата
молба.
В отговора си на исковата молба ответницата Б. Т. е оспорила исковете със
становище за тяхната неоснователност. Оспорила е иска за прогласяване на
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави с твърденията, че от
късната есен на 1997 г. тя и покойният й съпруг З. Т. били изгонени, изхвърлени от
собственото им жилище в гр. С. на посочен в отговора адрес, в което те дотогава
живеели и дъщеря им – ответницата Е. Т. ги приела да живеят при тях, като тя се
грижела за майка си – ответницата Б. Т. и до настоящия момент и полагала ежедневни
грижи за влошеното й здравословно състояние. Ответницата Б. Т. претърпяла две
операции на очите и две операции от херния и въпреки че дъщеря й била инвалид с
минимална пенсия, тя поела всички разноски по операциите и по обслужването й, като
помощта и грижите й не могли да се измерят в пари. Изтъква се в отговора, че ищецът
работи като международен шофьор и на 09.02.1995 г. неговите родители му
прехвърлили с договор за дарение имот на ул. „С. на Е.“ № , за който той бил
обезщетен с две жилища. Ответницата Б. Т. също така сочи, че ищецът не откликнал
на молбата й да я подпомогне финансово във връзка с претърпените от нея операции, а
прекъснал всякаква комуникация с нея и със сестра си. Ответницата Б. Т. оспорва и
2
иска за прогласяване на нищожност на договора поради привидност, както и
твърденията, на които той се основава. Сочи, че в случая не се касае за накърняване на
запазена част от наследство и продавачът има свободата да прехвърли идеалната си
част от имота както и на когото прецени. Твърди и представя доказателства, че е
получила уговорената в договора цена от купувача по този договор – ответницата Е. Т..
В отговора си на исковата молба ответницата Е. Т. също е оспорила исковете със
становище за тяхната неоснователност. Оспорила е иска за прогласяване на
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави със съображения,
основани на цитирана съдебна практика, че сключването на договор за продажба на
цена, която е равна или близка до данъчната оценка на недвижим имот, не е въведено
като нарушение на закона или на установени в обществото правни принципи, а е израз
на принципа на свобода на договарянето, установен в чл. 9 от ЗЗД, както и че с оглед
българските традиции и морални норми нравствено-етичните отношения на
привързаност и взаимопомощ между страните по договора като лица в близки
родствени отношения могат да обосноват съгласие между тях за сключване на договор
за продажба при цена, по-ниска от пазарната стойност или данъчната оценка на имота,
без това да накърнява добрите нрави. В тази връзка се твърди, че ответницата Б. Т. е
майка на ответницата Е. Т. и живее при нея, като за нея се грижи ответницата Т..
Ответницата Е. Т. оспорва и иска за прогласяване на нищожност на договора поради
привидност, както и твърденията, на които той се основава. Сочи, че в случая не се
касае за накърняване на запазена част от наследство и продавачът има свободата да
прехвърли идеалната си част от имота както и на когото прецени. Твърди и представя
доказателства, че е платила уговорената в договора цена на продавача по този договор
– ответницата Б. Т.. Допълва, че в исковата молба не е посочено от комплексната
оценка на кои доказателства става ясно, че крайната цел на продажбата била не да се
извърши действително разпореждане с имуществото на продавача, а да се извърши
дарението му.
Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Х.Х., който заявява,
че поддържа исковете и в хода на устните състезания изразява становище за тяхната
основателност.
Ответниците се представляват от пълномощника им адв. Д.К., която в хода на
устните състезания изразява становище за неоснователност на исковете.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
установяване на нищожност на договор за продажба поради накърняване на добрите
нрави и заобикаляне на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр.
3
първо от ЗЗД за установяване на нищожност на същия договор поради неговата
привидност като прикриващ договор за дарение.
Исковете и тяхното съединяване при условията на евентуалност са допустими. С
оглед изложените твърдения в исковата молба за ищеца е налице правен интерес от
установяване на нищожност на сключения между ответниците договор за продажба на
идеални части от правото на собственост върху недвижим имот. Кумулативното
въвеждане по главния иск на твърдения за наличие на основанията за нищожност,
визирани в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – а именно накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона, е допустимо, но изисква за прегледност и яснота отделно
произнасяне в диспозитива на решението по наличието на всяко от тези основания.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
С договор за доброволна делба от 23.8.1994 г., сключен с нотариална заверка на
подписите на страните, З. Г. Т. и ответницата Б. М. Т. са получили в дял и са станали
изключителни собственици на дворно място от 492 кв. м., образуващо парцел ХІІ, пл.
№ 447 в кв. 42 по плана на с. М.Ц., Община С., при съседи: пл. № 448, пл. № 446, пл.
№ 441 и път. По делото не се спори, че този поземлен имот е понастоящем с
идентификатор 46276.7.108 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри
(КККР) на с. М.Ц., Община С., целият с площ по скица 487 кв. м.
С нотариален акт № 64, т. V, д. № 1721/1994 г. на нотариуса при РС – С. З. Т. и Б.
Т. са признати за собственици по давностно владение на жилищна сграда – на гредоред
на 34 кв. м., построена в гореописания поземлен имот.
З. Т. е починал на 8.5.2020 г. и е оставил за наследници съпругата си –
ответницата Б. Т. и децата си – ищеца В. Г. и ответницата Е. Т..
Със смъртта на З. Т. правото на собственост върху гореописания недвижим имот –
поземлен имот и построена в него сграда – е преминало на основание наследяване и
прекратяване на съпружеска имуществена общност в имуществата на наследниците му
по закон – страните по делото и така ответницата Б. Т. е придобила 4/6 идеални части
от имота, а ищецът В. Г. и ответницата Е. Т. са придобили по 1/6 идеална част от
същия.
С нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на нотариус М.Х., с
район на действие съдебния район на РС – С., на 29.08.2019 г. е сключен процесният
договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който ответницата Б. Т. е продала
на ответницата Е. Т. собствените си 4/6 идеални части от съсобствения недвижим
имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., представляващ застроен поземлен имот с
идентификатор 46276.7.108 по КККР на селото, целият с площ по скица 487 кв. м. и
построена в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 46276.7.108.1 със
застроена площ по скица 38 кв. м., за сумата в размер 1300 лв., която продавачът, чрез
пълномощника си е заявил, че е получил от купувача напълно и в брой преди
4
подписването на нотариалния акт. Посочено е в същия нотариален акт и не е оспорено
от страните, че към датата на сключване на договора данъчната оценка на продаваните
идеални части от недвижимия имот е в размер 1184,50 лв.
Установява се от приетото заключение на вещото лице инж. Г. Г. по назначената
съдебно-оценителна експертиза, с устно внесената корекция от вещото лице в с. з. на
17.11.2025 г., че към края на 2019 г. пазарната стойност на целия недвижим имот (земя
и жилищна сграда) – предмет на процесния договор за продажба е била 120000 лв. От
това следва, че по същото време пазарната стойност на прехвърления с договора дял
4/6 от правото на собственост върху недвижимия имот е била 80000 лв.
Вярно е, че уговорената в процесния договор цена на 4/6 идеални части от имота
е многократно по-ниска от пазарната стойност на този дял, но в случая
икономическата нееквивалентност на паричните стойности на насрещните престации
по договора не накърнява добрите нрави.
С оглед изявленията на пълномощника на ищеца в с. з. на 20.10.2025 г. съдът е
обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото
обстоятелствата, че ответницата Б. Т. живее при дъщеря си – ответницата Е. Т. и е
претърпяла 5 медицински оперативни интервенции, както и че ищецът не е участвал в
осигуряването на средства за тези операции. Така твърденията в отговора на исковата
молба, подаден от ответницата Б. Т. – че тя, която понастоящем е на 86 години, живее
при дъщеря си - ответницата Е. Т. от края на 1997 г. до настоящия момент, че в този
период е имала сериозни здравословни проблеми, че дъщеря й полага всички грижи за
нея и че ищецът практически изобщо не участва в тези грижи – не са оспорени от
ищеца и тези обстоятелства са доказани по делото.
От тези конкретни фактически обстоятелства се налага извод, че между
ответниците са трайно установени едни изключително близки междуличностни
отношения на привързаност и взаимопомощ, които до сключване на процесния
договор са продължили в този им вид над 21 години. Конкретното естество и
съдържание на тези отношения значително надхвърля дори обичайните за една така
близка родствена връзка отношения между ответниците, но то е в духа на народните
традиции – при болест и немощ на майката дъщерята да я приеме в дома си и да се
грижи за нея. Ищецът очевидно е напълно чужд на тези отношения, независимо че е
син на ответницата Б. Т. – той не е участвал дори с пари в помощта за медицинските
операции, от които се е нуждаела майка му. Именно в тази житейска ситуация
отношенията между двете ответници могат да бъдат и са конкретно проявление на
прокламираната в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и така в съответствие, а не в
противоречие с моралните норми, да обосноват валидно съгласие между тях да
сключат договор за продажба при цена, която е многократно по-ниска от пазарната и е
малко над данъчната оценка на продаваните идеални части. Този договор не накърнява
5
добрите нрави. С оглед особено близките родствени и семейни отношения между
страните по него те са свободни да определят такава цена на обекта на прехвърляне на
собствеността с оглед разбиранията им за ценността на този обект в контекста на
цялостните им отношения. В случая моралните норми и правилата на нравствеността
надделяват над чисто икономическата еквивалентност на престациите по процесния
договор, разбирани като размяна на едно имуществено благо срещу пазарната му
парична равностойност. Тук следва да се има предвид, че добрите нрави са граница на
свободата на договарянето, установена в защита на обществения интерес – за да се
предпази обществото от сделки, които накърняват общоприети норми за поведение
съобразно господстващия по определено време обществен морал. В случая
сключването на договор за продажба на идеални части от съсобствен недвижим имот,
с който една жена на възраст 80 години при сключването му, ги прехвърля на друг
съсобственик – нейната дъщеря, която в последните повече от 21 години дотогава се е
грижила изцяло за нея, срещу цена незначително надвишаваща данъчната оценка на
тези идеални части, категорично не противоречи на добрите нрави като обществен
критерий за границата на свободата на договарянето.
Макар и мимоходом, в исковата молба като основание за нищожност на
процесния договор е изтъкнато и заобикаляне на закона. Един договор е нищожен
поради заобикаляне на закона в случай, че с позволени правни средства се постига
определен, сигурен и императивно забранен правен резултат. Това в случая не е
налице. Единствените изложени в исковата молба доводи, които биха могли да имат
някаква връзка с твърдяното заобикаляне на закона са, че с договора се избягвала
възможността ищецът да получи полагащия му се дял от имуществото на майка му
след нейната смърт. Всяко лице е свободно да се разпорежда с имуществото си чрез
правни сделки с ефект, настъпващ приживе. Фактът, че и към приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция, повече от 6 години след сключване на
процесния договор, ответницата Б. Т. е жива, сочи че с процесния договор не е
настъпил сигурен императивно забранен правен резултат, защото кръгът от
наследниците на физическото лице се определя към момента на неговата смърт.
Впрочем посоченият по-горе единствен изложен в исковата молба довод за
заобикаляне на закона с процесния договор има отношение не към това основание за
нищожност на договора, а към твърдяната негова привидност като прикриващ дарение.
Процесният договор не е привиден и не прикрива дарение. Установява се от
представената разписка от 29.08.2019 г., че ответницата Б. Т. е платила на ответницата
Е. Т. уговорената цена на прехвърлените с договора 4/6 идеални части от недвижимия
имот в размер 1300 лв. Ищецът не е оспорил автентичността на разписката, а само
датата на съставянето й, твърдейки чрез пълномощника си в с. з. на 20.10.2025 г., че
документът е антидатиран. Следователно с оглед разпоредбата на чл. 180 от ГПК тази
разписка съставлява доказателство, че съдържащите се в нея изявления на
6
ответниците, са направени от тях. Следователно от нея се установява, че ответницата
Б. Т. е платила, а ответницата Е. Т. е получила сумата 1300 лв. като цена на 4/6 идеални
части от недвижимия имот – предмет на процесния договор за продажба. Без правно
значение е дали плащането е извършено на 29.08.2019 г. или на по-късна дата до
21.10.2024 г. – датата на представяне на разписката пред съда с отговора на исковата
молба на ответницата Б. Т.. Договорът за продажба има както облигационно, така и
вещно-прехвърлително действие. Прехвърлянето на собствеността върху предмета на
договора от собственика-продавач настъпва със сключването му в нотариална форма, а
облигационното му действие се изразява във възникването на насрещни задължения на
страните по него: на продавача – да прехвърли правото на собственост (което при
продажба от собственик се изпълнява със самото сключване на договора) и на
купувача – да плати уговорената цена, което ако не е изпълнено при сключване на
договора, може да бъде изпълнено и по-късно. Така датата на плащане на сумата 1300
лв. като цена по процесния договор за продажба съгласно представената разписка е без
значение за валидността на договора и затова липсата на достоверна дата преди
21.10.2024 г. на тази разписка по смисъла на чл. 181 от ГПК не може да представлява
дори индиция, че при сключване на процесния договор страните не са целяли
настъпване на типичните му правни последици, в които се състои неговото основание
по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. второ от ГПК а именно – възмездно възникване на
насрещни задължения за прехвърляне на право на собственост върху идеални части от
недвижим имот срещу плащане на цена, уговорена в пари.
Това не е единственият аргумент на съда да приеме, че процесният договор не е
привиден като прикриващ дарение. Вече се посочи, че по делото е установено, че от
края на 1997 г. до датата на сключване на договора на 29.08.2019 г. ответницата Б. Т.
живее при дъщеря си - ответницата Е. Т., която полага всички ежедневни грижи за нея
и предвид влошеното здравословно състояние на майка си, е осигурявала всички
необходими средства, свързани с неколкократни случаи на оперативното й лечение.
Така както един договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка може да се сключи и с оглед вече
осъществени към датата на сключването му гледане и издръжка, а не само за
предстоящи в бъдеще гледане и издръжка, така и един договор за продажба при цена,
значително по-ниска от пазарната при такива обстоятелства, може да овъзмездява с
тази ниска цена по-рано извършени разходи от ответницата Е. Т. за положени грижи за
ответницата Б. Т. – в случая извършвани в продължение на повече от 20 години, а не е
задължително да прикрива действителна воля на страните да сключат договор за
дарение с благодарствен мотив на дарителя. Съдът осъществява преценката си за
действителната воля на страните при сключване на договора въз основа на
съвкупността от всички установени по делото обстоятелства. В случая конкретните
обстоятелства по делото за отношенията между ответниците, в съвкупност с
7
представената разписка за плащане на цената от ответницата Е. Т. по процесния
договор за продажба, сочат именно на възмезден характер на този договор и
съвкупността от тези обстоятелства не опровергава презумпцията, установена в чл. 26,
ал. 2, изр. второ от ЗЗД за това, че процесният договор е сключен между ответниците
на основанието, посочено в него, а именно за възмездно прехвърляне на право на
собственост върху идеални части от недвижим имот срещу заплащане на цена.
По всички изложени дотук съображения както главният иск за установяване на
нищожност на процесния договор поради накърняване на добрите нрави и поради
заобикаляне на закона, така и евентуалният иск за установяване на нищожността му
като привиден договор, прикриващ дарение, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
С оглед изхода на делото и направеното от ответниците искане, ищецът им дължи
сторените разноски за производството в размер 500 лв. съгласно представения договор
за правна защита и съдействие. В договора за правна защита и съдействие не е
посочено какви части от това възнаграждение са платени поотделно от ответниците, а
за отговорността за разноски не е установена нито активна, нито пасивна солидарност.
Затова ищецът следва да бъде осъден да плати на всяка от ответниците по половината
от това адвокатско възнаграждение, т. е. по 250 лв. на всяка от тях.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.П.“ №
. бл.вх.ет.ап., срещу Б. М. Т., ЕГН ********** и Е. З. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. .вх.ет.ап., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване на нищожност, претендирана поради
накърняване на добрите нрави, на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 29.08.2019 г. с нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на
нотариус М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., с който Б. М. Т. е
продала на Е. З. Т. собствените си 4/6 идеални части от следния съсобствен недвижим
имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., а именно: ЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 46276.7.108 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР)
на с. М.Ц., Община С., с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 447 в
кв. 42, парцел ХІІ по ЗРП на селото, целият поземлен имот с площ по кадастрална
карта в размер 487 кв. м., а по документ за собственост - договор за доброволна делба
– с площ в размер на 492 кв. м., при граници и съседи по скица по одобрените КККР
на селото: поземлени имоти с идентификатори 46276.7.109, 46276.7.110, 46276.7.106,
46276.7.107 и 46276.7.114 и от построената в поземления имот ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 38 кв. м. с идентификатор 46276.7.108.1
8
по КККР на с. М.Ц., Община С., а по нотариален акт – със застроена площ в размер 34
кв. м., състояща се от кухня, две стаи и таванско помещение, при съседи на имота по
документи за собственост: улица, Х. М., Р. З., Г. В. и М. С., за сумата в размер 1300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.П.“ №
. бл.вх.ет.ап., срещу Б. М. Т., ЕГН ********** и Е. З. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. .вх.ет.ап., иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите за установяване на нищожност, претендирана поради
заобикаляне на закона, на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на
29.08.2019 г. с нотариален акт № 178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на нотариус
М.Х., с район на действие съдебния район на РС – С., с който Б. М. Т. е продала на Е.
З. Т. собствените си 4/6 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, находящ
се в с. М.Ц., Община С., а именно: ЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
46276.7.108 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. М.Ц.,
Община С., с номер по предходен план: имот планоснимачен номер 447 в кв. 42,
парцел ХІІ по ЗРП на селото, целият поземлен имот с площ по кадастрална карта в
размер 487 кв. м., а по документ за собственост - договор за доброволна делба – с
площ в размер на 492 кв. м., при граници и съседи по скица по одобрените КККР на
селото: поземлени имоти с идентификатори 46276.7.109, 46276.7.110, 46276.7.106,
46276.7.107 и 46276.7.114 и от построената в поземления имот ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 38 кв. м. с идентификатор 46276.7.108.1
по КККР на с. М.Ц., Община С., а по нотариален акт – със застроена площ в размер 34
кв. м., състояща се от кухня, две стаи и таванско помещение, при съседи на имота по
документи за собственост: улица, Х. М., Р. З., Г. В. и М. С., за сумата в размер 1300 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.П.“ №
. бл.вх.ет.ап., срещу Б. М. Т., ЕГН ********** и Е. З. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. .вх.ет.ап., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. първо от
Закона за задълженията и договорите за установяване на нищожност, претендирана
поради привидност на договора като прикриващ договор за дарение, на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.08.2019 г. с нотариален акт №
178, т. 2, рег. № 5150, д. № 354/2019 г. на нотариус М.Х., с район на действие съдебния
район на РС – С., с който Б. М. Т. е продала на Е. З. Т. собствените си 4/6 идеални
части от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в с. М.Ц., Община С., а
именно: ЗАСТРОЕН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 46276.7.108 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. М.Ц., Община С., с номер
по предходен план: имот планоснимачен номер 447 в кв. 42, парцел ХІІ по ЗРП на
селото, целият поземлен имот с площ по кадастрална карта в размер 487 кв. м., а по
документ за собственост - договор за доброволна делба – с площ в размер на 492 кв.
м., при граници и съседи по скица по одобрените КККР на селото: поземлени имоти с
идентификатори 46276.7.109, 46276.7.110, 46276.7.106, 46276.7.107 и 46276.7.114 и от
9
построената в поземления имот ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със
застроена площ от 38 кв. м. с идентификатор 46276.7.108.1 по КККР на с. М.Ц.,
Община С., а по нотариален акт – със застроена площ в размер 34 кв. м., състояща се
от кухня, две стаи и таванско помещение, при съседи на имота по документи за
собственост: улица, Х. М., Р. З., Г. В. и М. С., за сумата в размер 1300 лв.
ОСЪЖДА В. З. Г., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Х.П.“ № . бл.вх.ет.ап., да
заплати поотделно на Б. М. Т., ЕГН ********** и на Е. З. Т., ЕГН **********, двете с
адрес гр. С., ж. к. „Л.“, бл. .вх.ет.ап., по 250 лв. на всяка от тях за направените разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С.О.С. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10